МОТИВИ ПО НОХД №531/2019г. по описа на ПлРС:

Обвинението срещу подсъдимия В.Д.Д., ЕГН ********** е за това, че:

на 29.12.2017г. в гр. Плевен, противозаконно попречил на орган на властта – *** в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен, С.П.Н. и К.К.А. да изпълнят задълженията си като орган за контрол и регулиране на движението, престъпление по чл.270, ал.1 от НК,

на 29.12.2017 г. в гр. Плевен, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“ с рег. №*** без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП №16-0256-000414/2016 г. на Началник РУ – Долна Митрополия, влязло в сила на 04.01.2017 г., престъпление по чл.343в, ал.2 от НК,

на 29.12.2017 г. в гр. Плевен, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ с рег. №***, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред със съдебно-химическа (токсикологична) експертиза с изх. №И-2196/07.03.2018 г. на ВМА – София, престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,

В хода на съдебните прения представителят на ПлРП поддържа обвиненията, като подробно се е спрял на установените на проведеното съдебно следствие факти и събрани доказателства. Акцентира както на обективната така и на субективната страна, за което излага и мотиви, като в заключение се спира на вида и размера на наказанията, които индивидуализира и предлага на съда да наложи на подсъдимия. Отчита събраните по делото доказателства и справката съдимост. Взел е становище по смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Защитникът на подсъдимия адв.Н.М. от ПлАК ангажира становище за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния му, като също анализира в детайли установените по делото факти и събраните доказателства. Навежда доводи за противоречивост в показанията на *** поради което предлага да не бъдат кредитирани. Насочва вниманието на съда към липсата на годни доказателства за извършени престъпления по чл.343в, ал.2 от НК и чл.343б, ал.3 от НК, като не взема отношение за деянието по чл.270, ал.1 от НК. В пледоарията си защитата достига до извода, че подсъдимият не е извършил нито едно от деянията, за които му е повдигнато обвинение.

Подсъдимият Д. не се явява в последното по делото съдебно заседание, като е бил редовно уведомен за него. В този смисъл не е изразил становище в хода на съдебните прения и последна дума.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.Д.Д. е роден на ***г***, *** гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

На 28.12.2017 г. вечерта подсъдимият В.Д. се черпил заедно със свои приятели – свидетелите А.П.С., П.М.С. и С.М.А. в дома на св.А.П.С. ***. Около 01.00 ч. на 29.12.2017 г. Д. продължавал да се черпи с посочените лица, като по време на вечерта употребил и амфетамин. Тъй като бирата, с която се черпили свършила, подс. В.Д. предложил на останалите от компанията да отидат с управлявания от него автомобил марка БМВ с рег. №*** (*** регистрация) да закупят още бира. Останалите се съгласили и четиримата се качили в автомобила, като същият бил управляван от подсъдимия В.Д.. Подсъдимият Д. ***, като управлявал автомобила с висока скорост. На пътния участък с. Ясен - гр. Плевен, в района на моста на р. „Вит“ се намирали *** – св.С.Н. и К.А. – *** при ОДМВР – Плевен, които изпълнявали служебните си задължения по предотвратяването и пресичането на нарушения по пътищата. *** се движели със служебния си автомобил към гр. Плевен, когато забелязали пред тях, че автомобилът марка „БМВ“ управляван от подсъдимия В.Д. се движи по пътното платно неустойчиво. Решили да извършат проверка на автомобила и водача му. За целта тръгнали непосредствено след него, като подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Подсъдимият В.Д. забелязал подадения му светлинен и звуков сигнал, но решил да предотврати извършване на проверка и да попречи на *** да изпълнят задължението си, като орган за контрол и регулиране на движението. В изпълнение на решението си подс.В.Д. не спрял на подадения му светлинен и звуков сигнал, а *** от своя страна със служебния автомобил го следвали, като многократно по мегафон му разпореждали да отбие в дясно на пътното платно. Независимо от това подсъдимият В.Д. ***, като увеличил и скоростта на движение на автомобила. *** С.Н. и К.А. незабавно по радиостанцията уведомили дежурната част на 02 РУ – Плевен и поискали съдействие от всички налични полицейски екипи. Към този момент *** – св.К.К. и Н.И. – *** изпълнявали като автопатрул в близост служебните си задължения. Приели по радиостанцията исканото от страна на колегите си – св.С.Н. и К.А. съдействие и спрели в гр. Плевен на ул. „Сторгозия“ до магазин „Фолксваген. В това време покрай тях преминал с много висока скорост лекият автомобил „БМВ“, управляван от подсъдимия В.Д.. *** – св.К.К. и Н.И. подали светлинен сигнал, а полицейският служител К.К. и „Стоп-палка“. Въпреки това подсъдимият В.Д. продължил движението си с управлявания от него лек автомобил и отново не се подчинил на полицейското разпореждане за спиране. *** последвали подсъдимия В.Д. и управлявания от него автомобил, но предвид високата скорост на последния го изгубили от погледа си. Междувременно подс.Д. продължил да се движи с автомобила по посока кръговата връзка, намираща се на вход/изход на ж.к. „Сторгозия“ в гр. Плевен. В този момент до бензиностанция „Шел“ в района на кръговата връзка се намирали ***  - св.И.П. и Ц.К., които чули по радиостанцията исканото съдействие от колегите си – св.С.Н. и К.А.. Незабавно се придвижили със служебния автомобил до началото на кръговата връзка и видели движещия се лек автомобил марка „БМВ“, управляван от подсъдимия В.Д.. Полицейския служител – св. И.П. подал сигнал със „Стоп-палка“ на подсъдимия В.Д., на който сигнал последният не се подчинил и продължил движението си навлизайки в кръговата връзка. В това време в кръговата връзка бил навлязъл и таксиметров лек автомобил марка „Дачия Логан“ с рег. №***, управляван от С.Р.,***. Подсъдимият В.Д. с управлявания от него автомобил също навлязъл в кръговата връзка с висока скорост и без да осигури предимство на движещия се таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег. №***, управляван от С.Р. го блъснал в задна дясна страна. Вследствие на удара таксиметровия автомобил се завъртял и подскочил на бордюра в кръговата връзка.  Подсъдимият В.Д. с управлявания от него автомобил продължил движението си по ул. „Дойран“. *** И.П. и Ц.К. незабавно последвали подсъдимия и управлявания от него автомобил, който движейки се по ул. „Дойран“ срещу сградата на 02 РУ – Плевен се занесъл на пътното платно, завъртял се и се ударил в намиращо се там крайпътно дърво. Непосредствено след като автомобилът спрял, подсъдимият В.Д. заедно със спътниците му слезли от него и побегнали по стълби на ул. „Панега“, водещи към ул. „Княз Борис І“, с цел да не бъдат настигнати и задържани от ***, които ги следвали. Докато се изкачвали по стълбите подс. В.Д. и свидетелите П.С., А.С. и С.А., били настигнати от полицейския служител И.П., който им разпоредил да спрат. Свидетелите П.С., А.С. и С.А. спрели да бягат и били задържани от полицейския служител – св.И.П.. Подсъдимият В.Д. продължил да бяга по стълбите, като бил настигнат и задържан от полицейския служител И.Д. ***, също отзовал се на поисканото съдействие от страна на колегите му. На мястото където бил задържан подс. В.Д. се намирали и *** М.Н. и Д.Х. – *** в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен. След като установили самоличността на подсъдимия същият бил изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, като уредът отчел 1,06 на хиляда алкохол в кръвта му. Подсъдимият В.Д. не представил свидетелство за управление на МПС и след направена справка в системата на МВР установили, че същият е неправоспособен водач и с Наказателно постановление №16-0256-000414/2016 г. на Началник РУ – Долна Митрополия, връчено му лично и влязло в сила на 04.01.2017 г. е наказван по административен ред за управление на МПС без да е правоспособен водач. Горното било отразено в Акт за установяване на административно нарушение №484236/29.12.2017 г.

На подсъдимия В.Д. бил издаден талон за кръвна проба, каквато той дал. Видно от заключението по назначената и изготвена съдебно-химическа (токсикологична) експертиза наличието на алкохол в кръвта на обвиняемия е 1,11 на хиляда. Установено е и присъствието на наркотично вещество в кръвта му, а именно амфетамин, който съгласно Списък 1 (растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотичен към ЗКНВП.

По повод горното е проведено досъдебно производство № Д-2515/17 г. по описа на ПлРП.

Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите С.Н., К.А., К.К., И.П., Ц.К., И.Д., М.Н., Д.Х., А.С., П.С., С.А., отчасти от показанията на св.С.С., отчасти от обясненията на подсъдимия, извършените очни ставки, както и от прочетените на основание чл. 283 от НПК протоколи и други документи анализирани по-долу и кредитирани напълно от съда.

 От показанията нас св. С.Н. и К.А. се установява, че за времето от 19 часа на 28.12.2017г. до 07 часа на 29.12.2017г. като автоконтрольори при ОДМВР – Плевен, изпълнявали служебните си задължения по предотвратяването и пресичането на нарушения по пътищата и опазване на обществения ред. Посочват, че се движели със служебния автомобил от с.Ясен, към гр. Плевен, когато забелязали, че автомобил марка „БМВ“ с чужда регистрация излязъл пред тях от моста на р.Вит, като същият се движел по пътното платно неустойчиво. Решили да извършат проверка на автомобила и водача му. За целта тръгнали непосредствено след него, като подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Посочват, че водачът не спрял на подадения му светлинен и звуков сигнал, а те от своя страна със служебния автомобил го последвали, като многократно по мегафон му разпореждали да отбие вдясно на пътното платно. Независимо от това автомобилът продължил пътя си, като увеличил и скоростта на движение. *** С.Н. и К.А. установяват още, че незабавно по радиостанцията уведомили дежурната част на 02 РУ – Плевен и поискали съдействие от всички налични полицейски екипи. В заключение сочат, че процесният автомобил реализирал ПТП с таксиметров автомобил на кръгова връзка в гр.Плевен, където те останали, а автомобилът марка БМВ продължил по ул.Дойран. Двамата свидетели Н. и А. заявяват, че не са видели кой управлява автомобила, тъй като се движели зад него в тъмната част от денонощието.

Показанията на двамата свидетели Н. и А. намират опора и в показанията на останалите свидетели – полицейски служители.Така от показанията на св.Д.Х. и М.Н. е видно, че същите били излъчени като екип на въпросната дата и се намирали в района на автогарата в гр.Плевен, когато получили сигнал че автомобил марка БМВ с чужда регистрация не спира на подаден сигнал на други полицейски служители в района на с.Ясен –моста на р.Вит в посока гр. Плевен, които поискали съдействие от всички полицейски екипи. Св.Х. и Н. посочват, че незабавно се отправили в посока кръгова връзка към кръстовището образувано от улиците „Цар Самуил” и „Сторгозия” за да пресрещнат автомобил, влизащ в града от с.Ясен. Св.Х. и Н. установяват още, че на самото кръстовище забелязали реализирано ПТП с таксиметров автомобил с пътници, чиито водач им показал посоката, закъдето се отправил а-лът който ги е ударил, а именно ул.Дойран. Посочват, че след като видели, че на място пристига  вече и сигнализиралият ги патрулен автомобил със св.Н. и А.,*** за да последват процесния автомобил марка БМВ. Свидетелите Х. и Н. установяват още, че продължили по ул.„Дойран“ и непосредствено след Първа поликлиника, пред тях имало екип на Второ РУ, които в този момент слизали от служебния си автомобил тичайки към блока, намиращ се отдясно по посока на движението. След като Х. и Н. пристигнали след тях,  установили и въпросното БМВ, което било подадено като автомобил извършващ нарушение. Същото според Х. и Н. се било извъртяло, като водачът се бил ударил в крайпътно дърво в лявата част на пътното платно.  Разбрали от колегите, че има лица които бягат и недалеч от автомобила на ул.“Дойран“, а също и че били поетапно установени и задържани. Свидетелят Х. си спомня в детайли случилото се, като сочи, че от задържаните три лица, които посочили, че били пътници в автомобила установили водача и посоката по която е избягал. Посочва че много скоро водачът бил доведен пеш, поради невъзможност за преминаване на мястото с автомобил. Св.Х. установява още и подсъдимия в залата, като е категоричен, че същият си е признал, че именно той е управлявал автомобила. Така видно от показанията на св.Д.Х.: ”…Да /посочва подсъдимия Д./. След проведена беседа с него, той  в началото не оказваше съдействие, мълчеше. Опита се да заяви, че не познава автомобила и пътниците, но в последствие като установихме обясни как е взел автомобила от някакъв роднина,  тръгнали да си купуват  алкохол. Беше установен категорично като водач и аз извърших проба за алкохол,  като апарата отчете  посочената в акта 1.6 промила.  Съответно водачът беше ескортиран до Спешна помощ и му беше извършен преглед, тъй като е участник и в ПТП и има установена употреба на алкохол, автомобилът беше доста смачкан и се наложи да се извика пожарната да го изрязва, да се издърпа,  за да се освободи движението. След това беше отведен във Второ РУ, където му беше съставен предявения днес акт затова, че е претъпял ПТП, управлява след употреба на алкохол и неправоспособен водач, както и затова, че не спира на сигнал и предизвика друга катастрофа, именно в кръгова връзка установена от колегите от другия екип С.Н. и К.А.……….. Данните са по заявеното от пътниците и колегите, които спират непосредствено след катастрофата. Съответно той като му се снеха обяснения и обстоятелствата за причините, за които не спира – прави първа, втора катастрофа... тогава си заяви подробно и заяви откъде е взел и по какъв повод. Това потвърждение от него и колегите  преди да бъде задържан е основание да бъде изпробван…..”. В заключение свидетелят Х. заявява че въпреки събралите се множество случайни минувачи, в близост те не са били допускани, а районът в широк периметър и задълго време е бил ограничен за достъп.

От показанията на св.Ц.К., потвърдено в пълна степен и от тези на св.П. с когото е бил в екип на въпросната дата, се установява че получили сигнал за водач на лек автомобил движещ се от с. Ясен, посока гр.Плевен, който не спира на подаден сигнал със стоп-палка. Свидетелят установява, че застанали като екип в кръгова връзка,  където не след дълго забелязали да идва с много висока скорост лекия автомобил БМВ, който наближавал кръгова връзка и бензиностанция „Шел“ с посока от с.Ясен към центъра. Установява още, че приближаването св. П. подал сигнал със стоп-палка на водача, който не изпълнил разпореждането и продължил, като навлязъл в кръгова връзка. Посочва още, че по същото време отзад, отляво на тях преминал лек автомобил, жълт на цвят с табела „такси“, който се оказал пред автомобила/БМВ/, като той отново не спрял   и ударил таксиметровия автомобил. След този удар автомобилът/БМВ/ значително намалил  скоростта си и дори спрял за момент, а те го последвали по ул.“Дойран“ в посока центъра. Свидетелите П. и К. установяват още, че след като подминал Първа градска поликлиника водачът на БМВ-то изгуби контрол на управлението, автомобилът поднесъл и се ударил със задната си част в дърво до мост на р.Тученишката бара, непосредствено пред сградата на Второ районно управление. Св.К. си спомня в детайли случилото се като дори посочва подсъдимия в залата. Така видно от показанията му:”…Аз забелязах, че от към страната на водача излезе лицето, което разпознавам в залата и побягна/посочва подсъдимия Д./. След това след него още три лица излязоха от автомобила и побягнаха след него. Ние ги последвахме и задържахме трите лица, които излязоха по - късно от автомобила на стъпала, които водят към стадион „Спартак“. Става на въпрос от ул.“Панега“ към стадион „Спартак“- Плевен. Водачът бе избягал по - напред и не след дълго колеги от Първо районно управление, които се бяха включили в преследването го доведоха като казаха, че са го установили на края на стълбите, преди да излезе на ул.“Цар Самуил“. След като го доведоха водача даде проба за алкохол, като при пробата уреда отчете положителна стойност. Установи се, че водачът не притежава свидетелство управление. След това лицата бяха отведени във Второ районно управление за изготвяне на документи за задържането им………….” Свидетелят К. установява още че след довеждането му, подсъдимият убеждавал един по един останалите лица от автомобила да поемат вината му.  В показанията си св.П. също е категоричен че подсъдимият е бил водач на въпросния автомобил, като заявява че след като подал сигнал със стоп палка и преди реализиране на ПТП с такси го видял на осветено място, а след това след като е излязъл от автомобила отново го визуализирал. Св.П. потвърждава заявеното и от св.К., че те двамата задържали пътниците от автомобила, а водачът, който продължил по стъпалата нагоре, след това бил задържан от св. Д. ***, като на място установили самоличността и на водача и на пътниците в процесното МПС. От показанията на св.П. е видно още, че подсъдимият убеждавал един по един останалите лица от автомобила да поемат вината му. Св.П. твърди че познава служебно св.В. Н. във връзка с получавани от него сигнали, но е категоричен, че на въпросната дата не го е виждал, а районът на повече от десет метра бил отцепен.

                От показанията на св.И.Д. е видно, че на посочената дата бил на смяна като автопатрул в Първо РУ и при обход на маршрута в тъмната част от денонощието обявили по служебния ефир, че лек автомобил марка „БМВ“ не е спрял на друг автопатрул, след което втори път не спира на подаден сигнал и се удря в такси на кръгова връзка. Свидетелят установява още, че след като установили местонахождението на въпросния автомобил той и колегата с който бил в екип се оказали в непосредствена близост до мястото, където бил избягало едно от лицата което не успели да задържат останалите екипи. Посочва, че видял, че  БМВ-то се  е блъснало в дърво до мантинелата по ул.“Дойран“  срещу сградата на Второ районно управление, като нямало хора в автомобила. Спрели служебния автомобил и тръгнали пеша, тичайки да търсят лицата избягали от ПТП-то. Св.Д. установява в детайли как задържал подсъдимия когото посочва в залата и с категоричност твърди, че е той. Така:”….. до една кола надничаше приклекнало лице. Извиках му да спре, като обявих, че съм от Първо районно, след което той започна да бяга и мина през тунелче на блока. Настигнах лицето и при излизане от тунела той се беше скрил в дясно до стената, след което беше задържан….”Свидетелят Д., както и св.К. и П. посочва, че подсъдимият убеждавал един по един останалите лица от автомобила да поемат вината му, като му се сторило за нелогично да обвинява всеки от останалите. 

От показанията на св. К.К. се установява, че бил част от автопатрул на въпросната дата, като бил ситуиран на ул. „Сторгозия”, когато чул по станцията, че лек автомобил „БМВ”, сиво на цвят, идващо от с. Ясен посока Плевен не спрял на подаден сигнал. Слезли и изчакали с колегата си автомобила като при подаден сигнал със стоп палка от св. К. автомобилът отново не спрял като се е движел с много висока скорост. Видно от показанията на свидетеля опитали да го последват със служебния автомобил, но го изгубили от видимост без да могат да видят кой е водачът.

От показанията на св.С.М.А. се установява познанството му с подсъдимия като негов съсед, както и далечните им роднински взаимоотношения. Посочва, че в тъмната част на денонощието на въпросната дата бил в дома си, когато чул силна музика от дома на подсъдимия. Твърди, че отишъл да види какво се случва и тогава дошли и братовчед му – св. П.С. и *** му – св. А.С.. Тримата посочват, че изпили заедно с подсъдимия по две-три бири в колата, като подсъдимия бил видимо употребил алкохолни напитки преди това. От показанията на св.С.А., П.С. и А.С. се установява още, че по предложение на подсъдимия с управлявания от последния лек автомобил марка БМВ четиримата се отправили до денонощен магазин в гр.Плевен за да си набавят алкохол, като зад подсъдимия седнал той, до В. Д. – А.С. и зад него П.С.. Така видно от разпита на св.С.А.: „по Ясенския път, на магистралата преди да излезем той се удря със задницата в бордюра и колата се унася. През това време след нас имаше полицаи и пуснаха буркана, обаче той не спря.  Ние знаем, че е пиян, но не знаем, че е нашмъркан. Тогава той  каза, „че е пиян и нашмъркан и не може да спре, защото ще влезе в затвора“. Това го каза след като ни подгониха полицаите. Така или иначе не спря…” . Свидетелят С.А. посочва още, че автомобилът се движел „с 220-240 км и вече влизаме в града и *** му казва, че влизаме в града и той тогаз намалява скоростта и със 180 км се удря в едно такси.  Той продължи да кара по главния път към барата и на завоя вместо да вземе по-външно, по-вътрешно го взема и предната гума се удря в бордюра, върти се колата назад и се бие назад в дървото. Той излиза и пита „добре ли сте“ и ние казахме, че сме добре и В.  вика „хайде да бягаме“ и ние в паника всички тръгнахме да бягаме. *** ми спира вече  и аз и братовчед ми П. също спряхме и В. продължава да бяха, обаче него го пресрещнаха и го хванаха и нас ни задържаха….” Същата без никакви различия фактология се установява и от показанията на св.П.С. и А.С.. От показанията на всеки от свидетелите А.С., С.А. и  П.С. се установява, че пред *** подсъдимият се опитвал да прехвърли вината на всеки от свидетелите – пътници в автомобила– първоначално на С., после на П., и накрая на А., както и че са се опитвали да ги спрат няколко полицейски екипа. И тримата свидетели заявяват, че тръгнали да бягат от страх инстинктивно и по указание на В.Д.. От показанията на св.А.С. допълнително се установява, че знаел, че подс. В.Д. е употребил вечерта наркотично вещество, дори заявява от кого го бил взел.

От показанията на св.С.П. се установява че същата е роднина по сватовство с подсъдимия който бил нейн ***, т.е. *** на подсъдимия. Сочи че на въпросната дата правели барбекю в двора си като там били подсъдимия, и свидетелите С.А., А.С. и П.С., които употребявали алкохолни напитки предимно бира, както и че след като свършил алкохолът взели решение да отидат с автомобила на подсъдимия марка БМВ да си закупят нови. В тази част съдът кредитира показанията на свидетелката като съответни на показанията на св. А.С., П.С. и С.А.. Съдът не цени показанията на С. в частта, в която твърди, че като водач на автомобила се качил С.А. да го управлява, а подсъдимия В.Д. седнал вдясно от него на пасажерското място. В тази част показанията на св.С.П. съответстват единствено на некредитираните обяснения на подсъдимия и на некредитираните  по подробно описани по-долу съображения показания на св.В. Н.. Съдът не цени като заинтересовани и несъоветни на никакви доказателства показанията на С. и в частта в която твърди, че чула пред прозорец на сградата на полицейското управление как служители бият подсъдимия и го принуждават да си признае, че е управлявал автомобила.

От показанията на свидетеля В. Н., депозирани в съдебно заседание на 27.05.2019г., се установява скорошното му познанство с подсъдимия от около месец. Същевременно сочи, че на въпросната  дата - 29.12.2017г./когато не познавал подсъдимия/ бил със ***та и *** си която била на 9 години на терасата в дома си, където вечеряли и тогава видял процесното ПТП с л.а. марка БМВ. Твърди, че разстоянието от около 50 метра не му попречило да има ясна видимост като сочи, че от автомобила марка БМВ слезли „***”, а подсъдимия бил завързан. После в показанията си заявява, че подс.Д. не бил вързан, а бил изваден от *** и поставен да легне с лице към земята. Н. твърди още, че *** биели Д. и питали къде е шофьорът. Това бил видял от терасата. После заявява, че слязъл с *** си да види какво се случва, тъй като мислел, че друго лице от с.Дисевица е катастрофирало с такъв автомобил и се доближил на около 10 метра, като имало и много други хора които не посочва. Заявява че е било топло времето.

Съдът не кредитира показанията на св.В. Н. като намира същите за недостоверни, вътрешнопротиворечиви и напълно противоречащи на останалия ценен от съда доказателствен материал. На първо място показанията са вътрешнопротиворечиви. Така видно от тях: „А В. беше вързан, вързан ли е не знам, защото от терасата няма как да кажа дали е вързан или не…. Не на дирека. Както е черниката, мантинелата, В. беше долу на земята….” В същото време твърди, че имал ясна видимост въпреки разстоянието от 50 метра и тъмната част от денонощието. Отделно от това въпреки ясната видимост която по-горе посочи и въпреки че беше разпитан в съдебно заседание след *** и всички те бяха в съдебната зала свидетелят не успя да посочи нито един от тях когото да си спомня визуално от случая, като твърди, че били много. На следващо място съдът приема показанията на свидетеля за недостоверни поради противоречието им с останалите ценени доказателства. Така видно от показанията на *** П., К., Д., Н. и Х. не е имало лице което да е слязло и да им посочва кой е бил водачът и нито един от тях не е задавал такъв въпрос, а именно „кой е водачът“, тъй като всеки от тях си спомни случая като нетипичен, а също и заявиха, че са видели кой управлява автомобила и съответно кой слиза от предна лява врата. Показанията на свидетелите – полицейски служители съдът намира за незаинтересовани, съответстващи си, както и на тези на св.С.А., П.С. и А.С. досежно това кой е бил водачът и съдът няма основание да не им даде вяра. Обратно – няма логика св.В.Н. от 50 метра разстояние да е чул задаването на този въпрос. Противоречи на житейската логика и ясният спомен на св.Н. досежно случилите се събития на 29.12.2017г. при съобразяване на времето и мястото на запознанството му с подсъдимия – на същото място две години и половина по-късно, когато отново се разхождал с *** си – вече *** и когато видял лице търсещо си свидетел на въпросното ПТП. Съвсем случайно според Н. това лице – подсъдимият попаднало на него и той обещал да свидетелства. Според съда показанията в последната част са изключително житейски неправдоподобни. Следва да се посочи че св.Н. започна показанията си на 27.05.2019г., че по описания начин се запознал с Д. пред блока преди около месец. Няма логика и в показанията на Н., че слязъл да види какво се случва на въпросната дата, тъй като си мислел, че друго лице с автомобил същата марка е катастрофирало, доколкото не заявява да е бил предварително информиран от такъв свой познат. Не на последно място – съдът приема за недостоверни показанията на св.Н. и поради житейската им неправдоподобност и абсурдност и при съобразяване на момента на появата на този „свидетел“ едва в хода на съдебното следствие. Съдът  счита, че Н. не е бил на мястото на инцидента нито на 50 метра от него, а заучено по указание на подсъдимия и за да бъде оневинен последния и в момент, в който се налага някой да подкрепи обясненията на подсъдимия е намерен за да депозира недостоверни  показания. По същите съображения съдът не кредитира и показанията на св. Д.Т. – *** на В. Н., като недостоверни. Тя също започва заучено показанията си, че през декември 2017г. вечеряли със *** и детето си на терасата когато чули удар на приблизително 50 метра разстояние и видяла двама да излизат от колата и да бягат. Категорична е че от тяхната тераса се вижда всичко като полицаите изкарали друго момче и питали кой е шофьора, а той пък според Т. бил по-висок. Д.Т. в показанията си преповтаря в по-лаконична форма тези на *** си. Съдът намира, че показанията на св.Т. като недостоверни, нелогични и противоречащи на ценените доказателства и по съображения изложени по-горе при анализа на показанията на В. Н., не следва да бъдат кредитирани. Обратното – съдът кредитира като обективни, незаинтересовани и съответни на останалия ценен доказателствен материал показанията на свидетелите – полицейски служители анализирани по-горе. Същите са депозирани под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, съответстват си напълно без никакви разминавания  помежду си и съдът няма основание да не им даде вяра. Като съответстващи на тях, както и на писмения доказателствен материал по делото, съдът кредитира, както посочи и по-горе показанията на св.С.А., П.С. и А.С., както и тези на св.С.П. в описаната част.

Подсъдимият в обясненията си заявява единствено че е употребил алкохолни напитки, както и наркотични вещества, не отрича че не притежава СУМПС, но заявява че не е управлявал той процесното МПС марка БМВ въпросната нощ, а оттам и че не е пречил на органите на полицията да си изпълнят задълженията. Досежно частта в която твърди че е употребил алкохолни напитки и наркотични вещества съдът цени обясненията на подсъдимия като съответни на кредитираните доказателства. В останалата част, в която заявява че не е управлявал той съответното МПС, съдът не кредитира обясненията и ги приема като израз на защитна позиция доколкото обясненията на подсъдим са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Същевременно съдът не цени обясненията на подсъдимия Д. и като противоречащи на ценената от съда доказателствена основа в конкретност следва да се посочи че обясненията на подсъдимия са компрометирани от категоричните показания на свидетелите –полицейски служители, обсъдени по-горе като всеки от тях като част от екип осъществяващ патрулно-постова дейност депозира пред съда  достоверни, логични и обективни показания, депозирани под страх от наказателна отговорност. Компрометирани са и от категоричните ценени от съда показания на свидетелите С.А., П.С. и Ас.С..  

Съдът кредитира и данните от приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК протокол за оглед от 29.12.2017г.и фотоалбум, които отразяват извършените процесуално-следствени действия, като такива осъществени от компетентен орган и при съблюдаване на процесуалните изисквания, представляват годни доказателствени средства и отразяват местоположението на обективните находки и неподвижно ситуираните обекти.Освен това по силата на чл. 131 НПК протоколът за оглед е доказателствено средство за извършване на съответните действия и за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Следва да бъдат ценени като неоспорени и кореспондентни с възприетата от съда доказателствена основа и приложените талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, наказателно постановление № 16-0256-000414/14.10.2016г., АУАН бл.№ 484236/29.12.2017г., АУАН бл.№ 0271500/29.12.2017г., типова дл.характеристика за длъжността полицай-старши полицай, типова дл.характеристика за длъжността полицай-старши полицай /водач на патрулен автомобил/, справка за нарушител / водачтипова дл.характеристика за длъжността *** II – I степен, Заповед № 21/05.01.2015г. на Директор на ГД „национална полиция“, протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол  в кръвта, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество на ЦСМП-Плевен на пострадалия С.Р., констативен протокол за ПТП с пострадали лица с план схема на ПТП, свидетелство за съдимост на подсъдимия ведно с бюлетини към него.

Съдът цени като неоспорено, обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице по назначената съдебна химическа и токсикологична експертиза.

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:

С деянието си подсъдимият В.Д.Д., ЕГН **********, е извършил от обективна и от субективна страна престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, като на 29.12.2017г. в гр. Плевен, противозаконно попречил на орган на властта – *** в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен, С.П.Н. и К.К.А. да изпълнят задълженията си като орган за контрол и регулиране на движението, престъпление по чл.270, ал.1 от НК.

За осъществяване на елементите от състава на чл. 270, ал. 1 от НК с действие или бездействие деецът влияе върху посочените в нормата категории лица – орган на власт по легалната дефиниция на чл. 93, т. 2 от НК, частен или помощник-частен съдебен изпълнител, като с поведението си затруднява изпълнението на служебните им задължения, а престъплението е довършено от момента на съответното въздействие – с факта на създаване на пречката.

В случая не се спори, че *** К.А. и С.Н. като длъжностни лица от структурата на централната изпълнителна власт (Министерство на вътрешните работи) с правомощията по чл. 14, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 от Закона за МВР (патрулно-постова дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България) и по чл. 30, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР (контролна дейност по проверка на документи) разполагат с възможността да издават задължителни предписания на неограничен кръг лица, т.е. имат качеството орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК.

От фактическия комплекс по делото се установява, че на инкриминираната дата при осъществяване на задълженията си по чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата – контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства – двете служебни лица и автомобилът им са обозначени ясно, като при спиране на на процесното МПС в съответствие с разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, в конкретния случай от движещ се патрулен автомобил, са извършени действия, чийто смисъл е разбираем за лицето, за което се отнася – потеглено е след подсъдимия и със звуков и светлинен сигнал недвусмислено му е указано да преустанови движението на моторното си превозно средство.

От своя страна последващото поведение на В.Д.Д. сочи на активно препятстване на органите на власт да изпълнят служебните си задължения по рутинната проверка на моторни превозни средства и водачите им – подсъдимият не само не изпълнява разпореждането да спре, но рязко увеличава скоростта на автомобила в опит да избяга от полицаите, а освен че не се подчинява на светлинния и звуков сигнал, подаван от преследващия го служебен автомобил, предизвиква първо ПТП с пострадали, следва второ ПТП с удар в дърво, след което при невъзможност да продължи с автомобила тъй като колата обективно не може да продължи, подсъдимият се опитва и полага всички усилия тичайки пеш да избяга от органите.

Както вече бе посочено при обсъждане на възприетата от съда като установена фактическа обстановка, констатира се, че по време и на място на деянието – на 29.12.2017 г. в гр. Плевен, свидетелите С.П.Н. и К.К.А., са изпълнявали служебните си задължения, с оглед заеманата от тях длъжност като полицейски служители в сектор Пътна полиция при ОДМВР Плевен.

Установи се още, че при изпълнение на горните си задължения  по контрол и регулиране на движението, свидетелите Н. и А. са направили опит да осъществят правомощието си да извършат проверка на лице – подс. В.Д. – водач на процесния  лек автомобил марка БМВ.

Свидетелите Н. и А. като очевидци на инкриминираното деяние последователно и непротиворечиво описват непосредствено възприетите от тях обстоятелства по същото, а именно забелязаният от тях л.а. марка БМВ подробно описан,  зад който те се озовали, след като излязъл от пресечна улица и който първоначално криволичел по пътното платно, а след това рязко увеличил скоростта си на движение включително със създаване на опасност за движението, отказа на водача да се подчини на сигналите за спиране и практическото му бягство от извършване на полицейска проверка. Двамата свидетели не са разпознали подсъдимия, тъй като са се намирали зад него и той с увеличаване на скоростта на движение рязко е увеличил разстоянието между управлявания от него и техния автомобил, но те веднага подали сигнал до дежурната част за включване на допълнителни екипи с посочване на посоката на движение на автомобила и с оглед правилното му и бързо локализиране. И благодарение на бързата им реакция това се случило. В този смисъл показанията им се подкрепят напълно от детайлно описаните по – горе показания на останалите свидетели полицейски служители, които били организирани на постове с  цел спиране и проверка на управлявания от подсъдимия автомобил. Нещо повече – свидетелите очевидци И.Д., Ц.К., И.П., Д.Х. и М.Н. установяват и самоличността на водача, като те забелязали същия да излиза от шофьорската врата и да се опитва да прехвърли отговорността последователно върху всеки от останалите му спътници в автомобила. А пред св. Х. си признал за извършеното деяние.Забележителна е последователността в показанията на всички полицейски служители и детайлите които си спомнят именно във връзка с особената рядкост на случаи от подобно естество и агресивно управление на водачи на автомобили които на всяка цена се опитват да избегнат полицейска проверка. Свидетелите полицейски служители И.Д., Ц.К., И.П., Д.Х. и М.Н. безпогрешно посочват и подсъдимия Д. съдебно заседание като водач на процесния автомобил.В пълно съответствие с тези показания са и детайлно обсъдените по-горе и ценени показания на свидетелите С.А., П.С. и А.С.. 

В този смисъл съдът намери че са налице данни за престъпление по чл. 270 от НК, включително при обследване на практиката на ВКС, като тук задължително следва да се посочи направеното разграничение. Безспорно, в практиката на ВКС е мотивирано разграничението между административното нарушение - отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, както и това по чл.103 от ЗДвП, и престъплението по чл. 270 от НК.

В случая обаче не може да бъде сторено заключение, че процесното деяние осъществява състава на нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, доколкото в конкретната ситуация не се касае за едно просто неизпълнение на подаден сигнал – неспиране и др. подобни. Напротив, подсъдимият Д. не само не се е подчинил на подадения от свидетелите Н. и А. звуков и светлинен сигнал и не е преустановил движението на управляваното от него МПС. А е реализирал престъплението с активни действия –със силна газ на управляваното от него МПС е увеличил скоростта си на движение до опасни за него и останалите участници в движението стойности и в най-буквален смисъл е извършил бягство от мястото на опита да му бъде извършена проверка за установяване на самоличността от служителите, което осъществява състава на престъплението по чл.270, ал.1 от НК.  

Още повече следва да се посочи, че единственият последователен критерий за разграничение административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, съответно това по чл.103 от ЗДвП от престъплението по чл.270, ал.1 от НК може да бъде обществената опасност на конкретното деяние. В този смисъл, в настоящия случай се установява една висока степен на обществена опасност, която по никакъв начин не съответства на понятието за административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, а единствено на тази на престъплението по чл.270, ал.1 от НК. Извод за това следва от вече коментираните обстоятелства по конкретното деяние – необходимостта да бъде извършена проверка за установяване самоличността на едно лице – подсъдимия Д. и начина на извършване на бягство от мястото на извършване на опита за проверка в т.ч. от няколко полицейски екипи – включително по начин, очевидно излагащ на опасност живота и здравето на ***.

Деянието по чл.270, ал.1 от НК от субективна страна е извършено от подсъдимия В.Д. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. В този смисъл съдът намира за напълно нелогично твърдението на подсъдимия, че не е управлявал той процесното МПС, като прехвърлял вината последователно на всеки от пътуващите с него свидетели С.А., П. С. и А.С.. Във връзка с тези твърдения следва на първо място да се посочи, че очевидно подсъдимият Д. съвсем добре е разбрал незаконосъобразното си поведение да не се подчини на сигналите за спиране тъй като много добре е знаел, че след като е привел в действие МПС, въпреки употребата на наркотични вещества и след като е с отнето СУМПС, това ще бъде установено. Поради това е положил всички възможни усилия за да не се подчини на органите на власт. Тези действия на подсъдимия Д. налагат заключение за едно явно съзнателно обмисляне от страна на същия относно „за“ и „против“ на това дали да се подчини на нареждането да спре за проверка, вземане решение да осуети последната и изпълнение на това решение – чрез бягство от мястото, посредством вече описаните действия. Поради това и обясненията, че друго лице е управлявало автомобила следва да се определят като напълно нелогични, ненамиращи опора във вече описаните очевидно умишлени действия на Д. по осуетяване полицейската проверка.

         След като намери подсъдимия Д. за виновен, при индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства начина на бягство на подсъдимия Д. от мястото на извършване на опита за проверка – включително по начин, очевидно излагащ на опасност живота и здравето на ***, а също така и тези на други лица – пътуващите в същия автомобил трима свидетели, а така също и пострадалия таксиметров автомобил и потенциалната опасност да нарани намиращи се в него лица, а също и предходните осъждания на дееца в т.ч. на ефективни наказания ЛС, които обстоятелства налагат заключение за една завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Смекчаващи обстоятелства съдът не откри.

         Ето защо съдът намери, че при посочения превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и съответно – високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, от двете алтернативни наказания, предвидени в разпоредбата на чл.270, ал. 1 от НК, наказанието „Глоба“  не може да постигне предвидените в чл.36, ал.1 от НК цели, доколкото превъзпитателния ефект на същото, предвид характеристиките му, е очевидно далеч по-нисък от необходимия в случая.

         При това съдът намери, че единствено подходящо в случая наказание е „Лишаване от свобода“. При определяне размера на същото, съдът съобрази отново горепосочените отегчаващи обстоятелства, като същевременно отчете, че последните вече са взети предвид при определяне наказанието по вид. Ето защо и съдът счете, че на подсъдимия Д. следва да се наложи  наказание „Лишаване от свобода“ в размер, ориентиран към минималния, но все пак не равен на него. Ето защо и съдът определи и наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ЕДНА ГОДИНА.

         При обсъждане предпоставките за приложение чл.66, ал.1 от НК съдът намери, че такива липсват, доколкото прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко – за поправянето на осъдения, а и с оглед на съдимостта на дееца, е наложително същия да изтърпи така наложеното наказание.

         Извод за това се прави от вече посочените отегчаващи обстоятелства, които налагат заключение за една индивидуална висока степен на обществена опасност на дееца, мотивираща от своя страна необходимост същият да изтърпи наказанието, за постигане целите на неговото поправяне. Също извод за това се прави и от събраните данни за личността на Д., включително обстоятелството, че подсъдимият вече е търпял наказание „Лишаване от свобода“.       Ето защо и съдът определи на така определеното наказанието от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода да се изтърпи от Д. при първоначален строг режим.

         По отношение на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК:

По така безспорно установените факти съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият В.Д.Д. осъществява обективните и субективни признаци и на второто вменено му в отговорност престъпление, тъй като на 29.12.2017 г. в гр. Плевен, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ с рег. №***, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред със съдебно-химическа (токсикологична) експертиза с изх. №И-2196/07.03.2018 г. на ВМА – София.

Съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и / или наркотични вещества или техни аналози, за констатация на употреба на алкохол и / или наркотични вещества или техни аналози се използват технически средства и медицински изследвания (чл. 1, ал. 3), а установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища - доказателствен анализатор, или с химическо лабораторно изследване (чл. 3, ал. 2).

При проверката на място в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредбата подсъдимият е изпробван с техническо средство -– дрегер 7510фабр.№ ARDM 0258, за което няма спор че е посочено в Регистър на одобрените типове средства за измерване на Института по метрология анализатори на алкохол и показал положителен резултат от 1, 06 промила в 2, 56 часа.

При спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата автоконтрольорът, извършил пробата с техническото средство, съставя Акт за установяване на административно нарушение – бл. №  484236, и попълва Талон за изпращане на медицинско изследване № 003665 / 29.12.2017 година, защото е констатирана концентрация на алкохол в кръвта на В.Д.Д. над 0,5 на хиляда, като подсъдимият желае и дава кръв за химическо лабораторно изследване в съответствие с ал. 4 на посочената разпоредба и при повдигане на обвинението за престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК са приети резултатите от химическата експертиза изх.№2196 / 07.03.2018 година, видно от която употреба на ефектите се видоизменят, проявяват се при по-ниски концентрации и продължават по-дълго време.

Съдът напълно се доверява и на заключението на съдебно-химическата токсикологична експертиза, която намира за обоснована, незаинтересована, компетентно изготвена. Междувпрочем досежно употребеното наркотично вещество съдът не откри спор между страните, като спорът и по отношение на това деяние както и при предходното се отнася до твърдението на подсъдимия залегнало и в защитната му позиция че не той е управлявал автомобила.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, за което е привлечен под отговорност, защото управлява моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество, надлежно установено с химическо лабораторно изследване. От обективна страна съставът на деянието по  чл. 343б, ал. 3 НК изисква единствено управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като не се изисква наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта или доказване на неспособност за управление на МПС.

Необходимо и достатъчно условие за съставомерността на престъпление по чл.343б,ал.3 от НК е да е употребено наркотично вещество преди управление на МПС, което да е установено по надлежния ред. Настоящият случай е точно такъв. 

От субективна страна деянието е било извършено при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване, т.е. знаел е, че е употребил наркотични вещества, които водят до нарушаване на нормалните функции на възприятията, но въпреки това е управлявал моторно превозно средство. Това, че подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и неправомерността на поведението си е видно от поведението му преди, по време и след извършване на деянието.

По изложените съображения съдът прие за доказано, че подс.Д. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което го призна за виновен.

За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК законодателят е предвидил при условията на кумулативност две санкции - "Лишаване от свобода от една до три години" и "Глоба" от 500 до 1 500 лева.

При определяне на наказанието съставът на съда прие, като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства  високата степен на обществена опасност на деянието и степента на обществена опасност на Д. – висока с оглед предишната му съдимост, видно от доказателствения материал по делото подсъдимия е лице  с подчертано престъпни навици.Многократните му предишни осъждания сочат на висок интензитет на престъпната му дейност. Въпреки, че подсъдимия е бил осъждан  ефективно, очевидно наказателната репресия не е успяла да го превъзпита и поправи в дух на спазване установените за всички граждани на Републиката правила и норми за поведение.

Като отегчаващо вината обстоятелство съставът на съда отчете и обстоятелството, че автомобилът е управляван в централната част на града, като макар, че това е станало в нощните часове, при липса на интензивност на движението, е съществувала потенциална опасност за живота и здравето на останалите участници в движението. Отегчаващо обстоятелство според съда е едновременната употреба на наркотични вещества с алкохолни напитки.

Предвид изложеното по-горе съдът наложи на подс.Д. наказание при условията на чл.54 от НК, а именно: лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 500 лв.

Съдът не приложи чл. 55, ал.1, т.1 НК и не определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, тъй като и за това престъпление, както  и за предходното не се установиха нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът намира, че така определените размери на наказанията са справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определените наказания ще въздействат възпитателно и предупредително както върху подсъдимия, така и върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК

От субективна страна извършеното на 29.12.2017 година деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК е при пряк умисъл – подсъдимият разбира обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно кара след употреба на наркотични вещества, с което иска и настъпването на тези последици. 

При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че същото следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл.54 от НК. Не са налице нито многобройни, нито дори едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Съдът констатира наличие на лоши характеристични данни за подсъдимия, както и е налице манифестирана упоритост в неправомерното му поведение. Освен това Д. е осъждан.

При тези обстоятелства следва на подс.Д. да се наложи наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода – над минималния размер от една година, ориентирано към средния размер на наказанието лишаване от свобода и под него, съдът все пак прецени, че за постигане целите по чл.36 от НК не следва да се изолира за по-дълъг период от време извършителят на процесното престъпление от обществото. По този начин ще се реализира ефективно както индивидуалната превенция /поправяне на самия осъден/, така и наказанието ще спомогне да се предупредят и останалите членове на обществото за грозящото ги наказание при тези обстоятелства на извършеното противоправно поведение. При липса на данни за по-добро материално положение съдът осъди подсъдимия и на наказание глоба в полза на държавата в размер на 500 лева, предвидено кумулативно наред с наказанието лишаване от свобода определено при строг режим.

 С гореописаното деяние подсъдимият В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК.

От обективна страна, на 29.12.2017 г. в гр. Плевен, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“ с рег. №*** без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП №16-0256-000414/2016 г. на Началник РУ – Долна Митрополия, влязло в сила на 04.01.2017 г., престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

В хода на производството се установи управлението на МПС от страна на подсъдимия, фактът, че е неправоспособен, както и че е извършил деянието в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние – управление на МПС без да е правоспособен водач. Свидетелите К., П. и Д. лично са възприели /видели/, че подсъдимият управлява лекия автомобил, а пред св. Х., съставил АУАН, Д. се опитвал да прехвърли отговорността. По силата на дадените им по закон правомощия след преустановяване движението на автомобила и задържането на Д. била извършена  проверка, при което  било установено и че е неправоспособен. Последното е видно и от справката за нарушител/водач. Неправоспособността на дееца не се оспорва и от подсъдимия и защитата. Както беше казано по-горе оспорва се факта на управление на автомобила което беше доказано по несъмнен начин. 

От субективна страна престъплението подсъдимият е извършил виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е желаел настъпването на общественоопасните последици.

На първо място подсъдимият е знаел, че е неправоспособен водач на МПС – т.е. че той не следва да управлява МПС.

На второ място е бил абсолютно наясно, че неговото поведение, освен че се санкционира по административен ред /наказван и преди това с НП/, то е и престъпление, защото  е бил осъждан многократно за същото престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК  - последното по НОХД № 575/2016г. на ПРС, в сила от 18/10/2016г., където заедно със защитника си се е споразумял с прокуратурата и споразумението е било одобрено от съда.

На трето място, подсъдимият е знаел много добре за издаденото против него НП №16-0256-000414/2016 г. на Началник РУ – Долна Митрополия. За настоящото престъпление е достатъчен факта на наличието на НП, издадено против дееца за същото деяние като стабилен акт на компетентен държавен орган с обвързваща материална сила - влязло в сила.

На следващо място - относно времето – НП следва да е влязло в сила не повече от една година назад във времето от датата на управление на МПС без да е правоспособен.

          Съобразно правната квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, предвиденото в закона наказание е от една до три години лишаване от свобода и глоба от 500 до 1200 лева.

         При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че същото следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл.54 от НК. Не са налице отново нито многобройни, нито дори едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Съдът и тук констатира наличие на лоши характеристични данни за подсъдимия, както и е налице манифестирана упоритост в неправомерното му поведение – шофиране без да е правоспособен водач на МПС, констатирано неколкократно. Освен това, Д. е осъждан както за такива по вид, така и за други престъпления.

При тези обстоятелства следва на подс.Д. да се наложи наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода – над минималния размер от една година, ориентирано към средния размер на наказанието лишаване от свобода и под него, съдът все пак прецени, че за постигане целите по чл.36 от НК не следва да се изолира за по-дълъг период от време извършителят на процесното престъпление от обществото. По този начин ще се реализира ефективно както индивидуалната превенция /поправяне на самия осъден/, така и наказанието ще спомогне да се предупредят и останалите членове на обществото за грозящото ги наказание при тези обстоятелства на извършеното противоправно поведение. При липса на данни за по-добро материално положение съдът осъди подсъдимия и на наказание клоба в полза на държавата в размер на 500 лева, предвидено кумулативно наред с наказанието лишаване от свобода определено при строг режим.

Причини за извършване на деянията са ниска правна култура на подсъдимия и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се във възпрепятстване на органите на изпълнителната власт да упражнят възложени по закон функции и в неспазване на императивните правила при движение по пътищата.

Съдът намира че следва да определи на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия В.Д.Д., със снета по-горе самоличност, едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе три наказания „Лишаване от свобода”, а именно лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Съдът намира че следва да определи на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия В.Д.Д., със снета по-горе самоличност, едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе две наказания „Глоба”, а именно „глоба” в полза на държавата в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

Следва да бъде присъединено на основание чл.23, ал.3 от НК с оглед изпълнение на специалната и генералната превенция към така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване и определеното общо, най-тежко наказание „глоба” в полза на държавата в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

Тези наказания съответстват на обществената опасност на виновния и на извършените от него деяния, на семейното му положение и на имотното му състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

При този изход на делото съдът намира че следва да осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия В.Д.Д., със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на Плевенски районен съд направените деловодни разноски в размер общо на 112,60 лева.

При този изход на делото съдът намира че следва да осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия В.Д.Д., със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен направените деловодни разноски в размер общо на 277,30 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата.

 

                              Районен съдия: