Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ
брачен въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, с участието на
прокурора Радослав Стоев, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 2144 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на О.Б.Ю. срещу решението, постановено по гр.д.№ 72610/2019
г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, с което е оставена без уважение молбата на въззивника
за промяна на фамилното му име от „Ю.“ на „З.“. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са
изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението
на районния съд и да се постанови друго, с което да се промени фамилното му име
от „Ю.“*** взема становище по жалбата.
Представителят
на Софийска градска прокуратура счита, че въззивната жалба е основателна и моли
за уважаването й.
Жалбата е допустима. Подадена е в
срока по чл. 259 ГПК от молителя в първоинстанционното производство, имащ
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени
относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
С решението
по гр.д. № 72610/2019 г. Софийският районен съд, ІІІ ГО, 83 състав, е оставил
без уважение молбата на О.Б.Ю., с която лицето е поискало промяна на фамилното му
име от „Ю.“ на „З.“.
Наведените във въззивната жалба доводи
за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Настоящият съд напълно
споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не
намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на първостепенния
съд (чл. 272 от ГПК).
В случая въззивникът се е позовал на
съдебна практика на Върховния касационен съд, която обаче е неотносима към
процесния казус. Решение № 19 от 08.02.2012 г.
по гр.д. № 486/2011 г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС, е постановено по касационно обжалване на въззивно решение, допуснато на
основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос дали субективното желание на
лицето да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно
обстоятелство“ по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗГР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на
собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена
молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,
както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В решение № 77 от
16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, е прието, че важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се явяват онези, които
създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с
държавните институции; тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в
нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, и на други
императивни разпоредби на посочения закон. Аналогично е разрешен въпросът и в
решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 1164/2009 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС –
предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства,
които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо;
тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания
на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно
начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.
Според чл. 14, ал. 1 от ЗГР
фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка
-ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Чл. 14, ал.
2 от ЗГР предвижда, че фамилното име при сключване на
граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс.
В настоящия случай
въззивникът желае да носи като фамилно име това на неговия дядо по бащина линия
– Ю.М.З.. Изложените в молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР важни обстоятелства са в противоречие с императивните
правила, въз основа на които се образуват фамилните имена на българските
граждани. При заявените от въззивника твърдения фамилното му име може да бъде или
Ю. (както е записано в удостоверението за раждане), или М..
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение е правилно, постановено е при спазване на
материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 72610/2019 г.
по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 83 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.