Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр.
Русе, 05.08.2022 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, V – ти
състав, в публичното заседание на 7 юли през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА и прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от
съдия ВЪРБАНОВА административно дело
№ 441 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на М.Н.М. ***
против Ревизионен акт № Р-03001820000683-091-001 от 27.01.2021 г., издаден от С.С.А.
, на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП –
Варна, възложил ревизията и Р.М.С., на длъжност Главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията в същата дирекция, потвърден с Решение № 49 от
28.04.2021 г. на С.Х.П. – Директор на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с
който по отношение на жалбоподателя са установени задължения по ЗДДФЛ в общ
размер 31 129,64 лева , от които за 2014г. – 3 423,60; за 2015г. – 1 357,11 лв.
и за 2017г. – 26 348,93 лв., както и е начислена лихва за забава на основание
чл. 175 ДОПК общо 9 991,93 лв.
В жалбата се твърди неправилно
приложение на материалния закон и допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила; счита, че не са налице предпоставките
за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК.
Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло ревизионния акт. Претендира присъждането на деловодни
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – директорът
на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез процесуалния си представител, счита същата
неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе, встъпил на основание чл. 159, ал. 1, изр. 2 от ДПОК в
производството в защита на държавен интерес, в хода на делото по същество
поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на становищата
на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл.
160, ал. 2 от ДОПК, намира за установено следното:
Настоящото ревизионно производство
е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001820000683-020-001 от
04.02.2020 г. (л. 4 от преписката), издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК от С.С.А., на длъжност Началник сектор в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
– Варна. Със заповедта е определен ревизиращият екип – Р.М.С., Главен инспектор
по приходите и ръководител на ревизията и Г.Д.Х., Главен инспектор по
приходите; ревизираните периоди – от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. и от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.; видът на ревизираните задължения – данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както и срокът за извършването й –
три месеца от връчване на ЗВР.
С т. 6 от Заповед № Д-2273 от
20.12.2018 г. (л. 1 от преписката), на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл.
112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 02.01.2019г.,С.С.А. , в качеството на Началник
на Сектор „Ревизии“, е оправомощена от Директора на ТД на НАП – Варна да издава
заповеди за възлагането на такива.
Заповедта за възлагане на ревизия е
връчена на жалбоподателя по електронен път на 27.02.2020 г. (удостоверение на
л. 2 от преписката).
Срокът за извършване на ревизията е
изменен със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия
№Р-03001820000683-020-002 от 26.05.2020
г. (л. 7 от преписката) като е определен до 27.07.2020г. Производството е
спряно със заповед №Р-03001820000683-023-001
от 21.07.2020 г., възобновено със заповед №Р-03001820000683-143-001 от 23.09.2020 г., отново спряно със заповед №Р-03001820000683-023-002 от 08.10.2020 г. и възобновено със заповед
№Р-03001820000683-143-002 от 14.12.2020
г.
В хода на ревизионното производство
са изготвени и връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице с № Р-03001820000683-040-001
от 07.02.2020 г. (л. л. 63 - 66 от преписката) и № Р-03001820000683-040-002 от 21.05.2020 г. (л. л. 73 - 75 от
преписката), с които са представени деклереция за електронен адрес и лице за
кореспондинция, пълномощно и заявление за място на провеждане на ревизията,
връчени са искания за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения
до трети лица - Н.С., Р.Ц., Н.П..
С Протокол
№Р-03001820000683-ППД-001/08.10.2020г.
(л. л. 361 - 363 от преписката) към ревизионното производство са
присъединени документи от предходна проверка за съпоставка на имущество и
доходи на М.Н.М. - два броя ИПДПОЗЛ (л.293-297 от преписката) и събраните към
тях доказателства. С Протокол №1455883/21.12.2020г. /л.418-419 от преписката/
са приобщени документи от предходно ревизионно производство и предходна
проверка за съпоставка на имущество и доходи на М.М. за периода 2008г. - 2013г.
След извършена съпоставка между стойността на
имуществото и направените разходи и декларираните от М. парични доходи,
ревизиращият екип е приел, че е налице превишение на направените разходи над
получените приходи за 2017г. Поради това, с Уведомление
№Р-03001820000683-113-001/21.05.2020г. (л. л.76-78 от преписката) жалбоподателката е уведомена, че ревизиращият
орган смята, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК,
поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. и от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г ще бъдат определени по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК. На
жалбоподателката е определен 14-дневен срок за предоставяне на доказателства и
вземане на становище. Изготвено е и уведомление по чл. 17, ал. 1 от ДОПК.
Всички тези книжа са връчени на жалбоподателката по електронен път на 22.05.2020
г. (л. 76 - л. 82 от преписката). С искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице с № Р-03001820000683-040-002 от 21.05.2020
г. /л.73-л.75 от преписката/ от М. са изискани декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК относно имуществото, разходите и приходите му за ревизирания период, както
и документи, удостоверяващи основанието за получени банкови валутни преводи от
Нидерландия за 2017г. в размер 244 062.50 лв., като е определен 14-дневен срок
за представянето им. В дадения срок ревизираното лице не е представило
документи. Последвало издаване на Ревизионният доклад №
Р-03001820000683-092-001 от 29.12.2020 г. от ревизиращия екип, на който е
възложена ревизията. Същият е връчен на жалбоподателката по електронен път на
04.01.2021 г. (л. л. 41 – 62 от преписката).
Според съдържанието на доклада,
ревизиращият екип е приел, че за отчетен период 01.01.2014г.-31.12.2014г. М.М.
не е декларирала доходи от продажба на 1.движимо имущество - Фолксваген
Мултиван 2,5 ТДИ, на обща стойност 900 лева, от които доход за М. 450 лв. и
2.недвижимо имущество - 40.444 дка ниви в землището на с.Орловец на стойност
8000лв, от които облагаем доход за М., изчислен по реда на чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ, в размер на 34 236лв. Ревизиращите са приели, че от преведените по
сметка на съпруга на М. 120 000лв. - посочени като продажна цена на нивите, 80
000 лв. са договорената между продавачите *** и купувача цена на сделката, а
остатъкът от 40 000 лв. е превод с неясно правно основание. По отношение на
другата извършена от М. М. и съпругът й К.М. продажба през 2014г. на стопански
двор с навес в с.Раданово за 9800 лева ревизиращите са приели, че след като
договорът запокупко-продажба е прогласен за нищожен с влязло в сила на
11.03.2016г.съдебно решение на Великотърновския районен съд, към 10.05.2014г. ***
не са могли да го прехвърлят на купувача "Аутомакс 03"ООД. Така след
установяване на получените от М. доходи и разходи и анализ на паричните й
средства в брой и по банкови сметки, са достигнали до извод, че за отчетен
период 01.01.2014г.-31.12.2014г. дължи данък за довнасяне в размер на 3423,60
лв. и лихва върху тази главница в размер на 1969.29лв.
За отчетен период
01.01.2015г.-31.12.2015г., съгласно констатациите в ревизионния доклад, М.М. не
е декларирала доходи от продажба на движимо имущество - л.а.БМВ 740ДХ, продаден
за сумата 10000евро и л.а.Мерцедес Е500, продаден за сумата 3378 лв. И двата
автомобила са СИО, придобити преди по-малко от една година от продажбите им,
поради което са налице предпоставките за облагане по реда на чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ. Така,
изчислен по този ред, облагаемият доход на М. е 13 571.10лв., а дължимият данък
зъ довнасяне -1357,11лв и лихва 642.44лв.
За отчетен период
01.01.2017г.-31.12.2017г., съгласно констатациите в ревизионния доклад, М.М. не
е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. След установяване на получените от М. доходи
и направени разходи и анализ на паричните й средства в брой и по банкови сметки,
ревизиращите приели, че тя е получила недекларирани доходи от валутен превод от
Нидерландия, без доказан произход, в размер на 244 062.50 лева, както и че е
налице превишение на извършени разходи и придобито имущества над установени
доходи в размер на 19 426.77лева. Определена е данъчна основа на осн. чл.122 от ДОПК - 236 489.27 лв., дължим данък - 26 348.93 лв. и лихва - 7 129.42лв.
Анализирайки и съпоставяйки цялата събрана в хода на ревизионното
производство информация, ревизиращият екип е определил данъчните основи по
ЗДДФЛ на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като по години е определен дължим
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ съответно
3423,60 лв. за 2014 г., 1357,11лв – 2015 г., и
2 081,00 лв. – за 2017 г.
В указания в съобщението за
изготвяне на ревизионния доклад срок, жалбоподателката е депозирала възражение
по него.
На 27.01.2021 г. е издаден
Ревизионен акт № Р-03001818008074-091-001 от компетентни органи по приходите,
съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК – С.С.А., на длъжност Началник сектор „Ревизии“
в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Р.М.С., на
длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата
дирекция. (л. л. 22 – 36 от преписката).
Възраженията на жалбоподателката не
са приети за основателни и с ревизионния акт са установени задължения за
годишен данък по ЗДДФЛ в размерите, описани в ревизионния доклад. Върху
установените задължения са начислени и съответните лихви към датата на издаване
на ревизионния акт.
Ревизионният акт е оспорен от М. с
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон; твърди, че не са налице
предпоставките за извършване на ревизията по специалния ред на чл.122 ДОПК.
Навежда доводи за неяснота на мотивите е нуправилно интерпретиране на събраните
доказателства. Иска се цялостна отмяна на ревизионния акт. С жалбата не са
представени доказателства, не се иска събирането на такива.
На 28.04.2021г. е издадено Решение
№ 49 (л. л. 459 - 466 от преписката) на решаващия орган – С.Х.П. – Директор на
Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с което оспореният ревизионен акт е
потвърден изцяло. Решението е връчено на жалбоподателя на 28.06.2021 г. (л. 458
от преписката), след което на 12.07.2021 г. М. е депозирала жалба срещу
ревизионния акт в цялост чрез решаващия орган до настоящия съд.
В хода на съдебното производство за
изясняване на спорните по делото факти и обстоятелства, са изискани извлечения
от банкова сметка ***, справки от сектор Пътна полиция при ОД МВР Русе.
По делото е назначена и
съдебно-икономическа експертиза, която да установи какво е началното салдо на
01.01. 2014 (налични парични средства в брой,) като се вземат предвид резултатите
и установените данъчни задължения за предходни ревизирани периоди, както и
какво е началното салдо за 2015г., 2016г. и 2017г.; наличност по банкови сметки
към първи януари всяка от проверяваните години; движения по банкови сметки -
постъпления и от какви източници, тегления и преводи; разлика между постъпления
и разходи за всяка година; да се определи данъчна основа за всяка година. При
изготвяне на експертизата, при определяне на данъчната основа за 2014г. вещото
лице е приело, че продажната цена на нивите в село Орловец е 120 000 лева
/респективно за М.М. ½ от тази сума, т.е. 60 000 лева/, тъй като
при паричния превод е посочено това основание, независимо, че в нотариалния акт
цената на сделката е 80 000 лева; приема, също така, че следва за същата година
да се отчете като получен доход и ½ от получената продажна цена за имота
в с.Раданово, т.е. 4900 лева /1/2 от 9800лв./ В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
сумата от 19426 лева, представляваща според ревизиращия екип превишение на
разходите над доходите за 2017г., всъщност е резултат от неправилно
интерпретиране на фактите; касае се до прехвърляне на средства от една сметка
на М. в друга, а не до получаване на подлежащ на облагане доход /вж. протокол
от с.з. на 19.05.2022г., стр.176 от делото/.
С цел изясняване на релевантни за правния спор
факти и обстоятелства, съдът е разпитал свидетеля К.М. - съпруг на
жалбоподателката, който установява какви преводи е правил по сметки на М., че отношенията
между тях и лицето С.Б., гражданин на Нидерландия, са дългогодишни и приятелски,
както и че са дали заем на това лице, който заем е върнат от фирмата,
собственост на Б..
Във връзка с твърденията на
жалбоподателката, че приетия от ревизиращите за 2017г. превод от Нидерландия в
размер на 244 062.50 лева като такъв с недоказан произход е всъщност връщане на
даден в началото на 2017г. заем на С.Б., са представени писмени доказателства -
извлечение от търговския регистър,
Търговско-промишлената палата, както и Акт за изменение на дружествения договор
на дружество с ограничена отговорност /стр.184-200 от делото/. От тях се
установява, че AMS Bouwgroep Holding B.V., със
седалище в Зандам и адрес на управление Дорпсстраат 115 в Колендам е с изпълнителен
директор С.Б., представляващ дружеството, като последното е наредило превод в
размер 244062.50 лева с посочено основание за превода "връщане на
заем" – вж. писмо от ОББ, стр.105 от делото.
Изложената фактическа обстановка
дава основание на съда да направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от
процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване
на ревизионния акт по административен ред. С жалбата се атакува ревизионния
акт, който е потвърден с решението на горестоящия орган.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби при издаването му.
Жалбоподателката счита, че ревизията е
извършена при съществени нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение
на материалния закон, при липса на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7
от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред и определяне на данъчната
основа по реда на чл. 122, ал. 4 от ДОПК.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК, ревизионното производство
се образува с издаването на заповедта за възлагането на ревизия.
Съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК е предвидено РА
да се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията.
Ръководител на ревизията е този, посочен в
заповедта за възлагане - чл.113, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съответно органът,
възложил ревизията е териториалният директор или лицето, на което са делегирани
правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В Тълкувателно
решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС изрично е прието, че
за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал.
2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по
приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането
на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на „възложил ревизията“, определен
за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция. В същото
тълкувателно решение е прието, че след изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от
01.01.2013 г. ревизионният акт се издава съвместно от два органа - единият е
органът, възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията.
Изменението на разпоредбата касае както органа-издател на акта, така и начина
на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а
по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и
заповедта на териториалния директор - чл. 112, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 119,
ал. 2 от ДОПК, а вторият от първия орган въз основа на заповедта за възлагане
на ревизия - чл.113, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
В случая началото на ревизионното
производство е сложено с издадената Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03001820000683-020-001 от 04.02.2020 г. (л. 4 от преписката), издадена на
основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК от С.С.А., на длъжност Началник сектор в
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, която т. 6 от Заповед № Д-2273 от
20.12.2018 г. (л. 1 от преписката), на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл.
112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 02.01.2019г.,С.С.А. , в качеството на
Началник на Сектор „Ревизии“, е оправомощена от Директора на ТД на НАП – Варна
да издава заповеди за възлагането на такива.
Извършването на ревизията е възложено на Р.М.С.,
Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Г.Д.Х., Главен
инспектор по приходите. Ревизията е приключила в указания срок и РД е съставен
в 14-дневния срок след изтичането на срока за извършване на ревизията (чл. 117,
ал. 1 от ДОПК), със съдържанието по чл.117, ал.2 от ДОПК.
Заповедта за възлагане на ревизия и ЗИЗВР са
издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на С.С.А. в посоченото й длъжностно качество - Началник
на Сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна. За доказване
компетентността на органа, възложил ревизията, е представена Заповед № Д-2273 от 20.12.2018 г., с която на
издалия ЗВР е възложено издаването на такива. Предвид това съдът приема, че
процесната ревизия е възложена от компетентен орган по приходите.
Заповедта за възлагане на ревизия, ЗИЗВР,
Ревизионният доклад и издаденият въз
основа на него Ревизионен акт, са издадени чрез информационна система „Контрол“
като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК,
като самите електронни документи са представени по делото и на електронен
носител (приложеният с административната преписка CD-R). В случая не се спори
по делото, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи.
С оглед изложеното съдът приема, че ЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които
са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис.
Ревизията е приключила с издаването на
оспорения РА, който е в предвидената в
чл.120 от ДОПК форма и от възложителя на
ревизията и ръководителя на ревизията - С.С.А., на
длъжност Началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна,
възложил ревизията и Р.М.С., на длъжност Главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията в същата дирекция При оспорването по административен ред не са приложени нови
доказателства, а в решението на директора на Дирекция ОДОП - Варна са дадени
отговори на основните възражения.
Въз основа на горното съдът приема, че
ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган в надлежната писмена
форма, при спазване на установената писмена форма и процесуалните изисквания,
но в частично несъответствие с материалноправните изисквания на закона.
Спорните по делото въпроси са следните: 1.Били
ли са налице предпоставките за извършване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК; 2. Следва ли да се приеме за облагаем доход за 2014г. ½ от
преведената сума от продажбата на имота в с.Раданово; 3. Какъв е облагаемият
доход за 2014г. от продажбата на земеделските земи в с.Орловец – ½ от
посочената в нотариалния акт продажна цена 80 000 лева или ½ от 120 000
лв. - преведената по банков път сума с основание плащане по същата сделка; 4.
Полученият валутен превод през м.юли 2017г. от Нидерландия в размер на 244 062.50 лева с недоказан произход ли е или е връщане на
даден в началото на 2017г. заем на С.Б.?
По спорните въпроси съдът намира следното:
Ревизионното производство, приключило с
издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК, даващ възможност
определеният в съответния материален закон размер на данъка да се приложи към
установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно
разпоредбата на чл.122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК /на
които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство
по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК/, органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал. 2 основа, когато налице
са данни за укрити приходи или доходи и когато декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Фактите и обстоятелствата по делото, както и заключението
по ССчЕ, че лицето М.Н.М. е получавало доходи от продажба на МПС, както и на
недвижими имоти, подлежащи на деклариране с годишна данъчна декларация по чл.
50 от ЗДДФЛ, а такива не са подавани за процесните периоди – 2014 г. и 2015г.
сочат на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което е и най-малкото
необходимо условие за провеждане на ревизията по особения ред.
Съгласно констатациите в РА, които се
установяват и от събраните доказателства, през 2014г., с нотариален акт №3, том
1, рег.№325/16.01.2014г., К.М. и М.М. продават на
„Аутомакс – 03“ ООД поземлен имот – стопански двор и построен в него навес,
в землището на с.Раданово, общ. Полски Тръмбеш, за сумата 9800 лева, платени в
брой. Имотът е придобит от *** на 12.10.2011г. С решение №386/21.04.2015г. на
Районен съд Велико Търново, влязло в сила на 11.03.2016г., договорът за
покупко-продажба е прогласен за нищожен. Поради това ревизиращите са приели, че
след като *** не са придобивали имота, то не могат и да го отчуждават,
следователно и да получават пари за отчуждаването му. Съдът намира извода за
погрешен. От значение за ревизионното производство е дали М.М. реално е
получила продажната цена на имота, а това по делото не е спорно. Към 2014г. сделката
не е била прогласена за нищожна, страните по нея не са знаели за наличие на
пороци, поради което и след проверка на нотариус, договорът между К.М. и М.М. и „Аутомакс – 03“ ООД е сключен и парите по
него – заплатени. ½ от тях съставлява облагаем доход за М., тъй като
предходната сделка е била сключена преди по-малко от пет години и не попада в изключенията на чл.13, ал.1 от ЗДДФЛ.
По отношение на земеделските земи в землището
на с.Орловец. Няма спор, че за тях също не се отнася изключението по чл.13,
ал.1 от ЗДДФЛ, тъй като *** са ги придобили на 31.10.2011г., а са ги продали на
„Аутомакс – 03“ ООД на 10.05.2014г. на цена, по-висока от придобивната. В
нотариалния акт за покупко-продажбата е посочена продажна цена 80 000
лева, която следва да бъде заплатена на продавачите по банков път в срок от три
работни дни от подписване на договора. На 12.05.2014г., по сметка на К.М. в ОББ
постъпва сумата 120 000 лева, преведени от „Хермес 2011“ ЕООД –
пълномощник на „Аутомакс – 03“ ООД. Тъй като парите
са преведени в срока по нотариалния акт, от страна по договора, както и липсват
данни за други преводи в този период от „Аутомакс – 03“ ООД, съдът приема, че
сумата 120 000 лева представлява действителната продажна цена на нивите в
с.Орловец. Поради това ½ от тази сума е облагаем доход за
жалбоподателката.
Относно полученият валутен превод през м.юли
2017г. от Нидерландия в размер на 244 062.50 лева
съдът, като съобрази събраните гласни и писмени доказателства – разпит на К.М.,
обяснения на жалбоподателката, извлечение от търговския регистър,
Търговско-промишлената палата на Нидерландия, както и Акт за изменение на
дружествения договор на дружество с ограничена отговорност, както и съдържащите
се в преписката договори за заем и покупко-продажба на МПС, намира следното: М.
и К. *** са поддържали контакти със лицето С.Б. от различно естество /роднинско,
бизнес/ в продължение на години, като съпругът
на жалбоподателката е работил за него, после му е давал заеми, купувал е от
него коли. Независимо от известната странност и алогичност на техните отношения
/работникът дава кредити на работодателя си/, безспорно е, че на 30.01. и на
09.02.2017г. М.М. наредила съответно 244 999.99лв. и 19563 лева по сметка
на С.Б., с основание заем. На 30.08.2017г. по същата банкова сметка *** М.
постъпват 244 062.50лв. от AMS Bouwgroep Holding B.V., с основание на
превода – връщане на заем. Установи се, че посоченото по-горе дружество се
представлява и управлява от лицето Б., на което М. е предоставила заема. При
това положение съдът приема, че преводът от Нидерландия не е с недоказан
произход, а съставлява връщане на даден в началото на 2017г. заем на С.Б..
Доколко връщането на личен заем на представляващия юридическото лице от самото
юридическо лице е законосъобразно е въпрос, който не следва да се решава в
рамките на ревизионното производство.
С оглед на така обсъдените спорни въпроси,
съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице. Определените от него данъчни
задължения за 2014г. в размер на 5 276.25 лв. главница и 3077.46 лв. лихва
/при определени в РА 3423.60 лв. главница и 1996.87 лв. лихва/, за 2015г. –
1357.11лв. главница и 653.37 лв. лихва /при 1357.11лв. главница и 653.37лв.
лихва в РА/ и за 2017г. /т.32, вариант 2 от експертизата/ - няма задължения по
ЗДДФЛ /при определени такива за 2017г.26 348.93лв. главница и 7 341.69 лв.
лихва/ са направени след обсъждане на всички събрани доказателства, включително
и такива, представени едва в съдебното производство от жалбоподателката.
При това положение и предвид забраната на
чл.160, ал.6 от ДОПК за изменение със съдебното
решение на акта във вреда на жалбоподателя, съдът не може да увеличи
задълженията за 2014г., доколкото с експертното заключение са установени такива
в по-голям от приетите в РА и досежно този период ревизионният акт следва да се
потвърди. За 2015г. се установи същия размер на данък за довнасяне, какъвто е
определен и в ревизионния акт. Ревизионният акт, в частта, в която са определен
данък по ЗДДФЛ за довнасяне за 2017г., следва да бъде отменен.
В обобщение въз основа на
изложените съображения съдът приема, че жалбата е частично основателна, поради
което и при
прилагането на чл. 161, ал. 1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на
направените по делото разноски би следвало да бъдат уважени съразмерно на
уважената, респ. на отхвърлената част на жалбата. В случая, обаче, е приложима
разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК, тъй като ревизионният акт в частта за
определените данъчни задължения за 2017г. се отменя само въз основа на
представените в съдебното производство от жалбоподателката писмени
доказателства, установяващи връзката между юридическото лице, върнало дадения
на С.Б. заем и лицето-заемополучател. При проявена процесуална активност от
страна на М.М., още в административната фаза на произвоството тези
доказателства са могли да бъдат представени.
Предвид изложеното, на ответника се следва присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 161, ал. 3 от ДОПК, в размер на 701.55лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт Ревизионен
акт № Р-03001820000683-091-001 от 27.01.2021 г., издаден от С.С.А. , на
длъжност Началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна,
възложил ревизията и Р. М. С., на длъжност Главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 49 от 28.04.2021 г. на С.Х.П. –
Директор на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която по
отношение на М.Н.М. са установени задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ
за 2017г. размер на 26 348.93лева лв. и лихва към 27.01.2021 г. в размер
на 7 341.69 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.М. срещу Ревизионен акт №
Р-03001820000683-091-001 от 27.01.2021 г. в останалата част.
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН**********,*** да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 701.55лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: