Решение по дело №14440/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 20.12.2021год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Любомир Игнатов

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №14440 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.

С решение №166864 от 07.07.2017г., постановено по гр.дело №29645/2012г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в в производство за съдебна делба във фазата по извършването й, е изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК допуснатия до делба имот- апартамент №181 в гр.София, ж.к.*******, със застроена площ от 109,13 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и обслужващи помещения, заедно с принадлежащото му таванско помещение №23 с площ от 3,51кв.м.,  заедно с принадлежащите 0,626% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, като получената сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им- по ½ идеална част. Отхвърлена е предявената от Т.В.К. срещу Л.С. Г.претенция по реда на чл.346 от ГПК, вр.чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от 14210лв.- обезщетение за ползата, от която е бил лишен за периода от 07.11.2011г. до 25.03.2015г., съответна на притежаваната от него ½ идеална част от процесния имот, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията- 25.03.2015г., до окончателното плащане. Отхвърлена е и предявената от Л.С. Г.срещу Т.В.К. претенция по чл.346 ГПК, вр.чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата от 11938 лв.- извършени подобрения и необходими разходи в имота, подробно изброени в обжалваното решение.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлена предявената от Т.В.К. срещу Л.С. Г.претенция по реда на чл.346 от ГПК, вр.чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от 14210лв.- обезщетение за ползата, от която е бил лишен за периода от 07.11.2011г. до 25.03.2015г., е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от Т.В.К.. Жалбоподателят поддържа, че е изпратил нотариална покана на другата страна, която изрично е отговорила, че няма да му предостави достъп до имота до приключване на бракоразводното дело. Твърди, че в тази връзка съдът неправилно е кредитирал само показанията на разпитания свидетел и е приел за недоказано твърдението му за отказан достъп. Претендира отмяна на обжалваното решение в тази част и уважаване на искането.

В подадения в срок отговор Л.С. Г.оспорва въззивната жалба на Т.В.К. като неоснователна. Твърди, че една година след изпращането на нотариалната покана бил прекратен брака между страните и искане за ползване на имота не последвало.  Моли решението на СРС да бъде потвърдено в тази част.

Подадена е и въззивна жалба от Л.С. Г.срещу решението в частта, с която е отхвърлена претенцията и срещу Т.В.К. с правно основание чл.346 ГПК, вр.чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата от 11938 лв.- извършени подобрения и необходими разходи в имота. Жалбоподателката твърди, че ремонтите и подобренията са извършени през периода март- октомври 2012г. без противопоставянето на К. и с цел имотът да бъде годен за ползване по предназначение като жилище. Твърди, че всички представени по делото фактури са относими към извършените ремонти и подобрения, а от показанията на свидетелите се установява, че преди ремонта имотът не е бил годен за живеене. Твърди също така, че съдът неправилно е приел всички разноски за полезни, а не за необходими. Претендира отмяна на обжалваното решение в тази част и уважаване на искането. Претендира разноски.

В подадения в срок писмен отговор на въззивната жалба на Г., Т.К. оспорва същата като неоснователна. Твърди, че изрично и писмено се е противопоставил на извършването на каквито и да било ремонти и подобрения със същата нотариална покана, с която е поискал да му бъде заплатено обезщетение по чл.31, ал.1 от ЗС за лишаване от ползване на съсобствената вещ. Твърди също така, че представените по делото доказателства не установяват по размер претенцията на ищцата. Моли въззивната жалба на Л. Г.да бъде отхвърлена като неоснователна.

 Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно в обжалваните му части и следва да бъде отменено по следните съображения:

По въззивната жалба на Т.К.:

Съгласно чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият я съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след поканата за това. Размерът на обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното възнаграждение, тъй като това е реалната стойност на ползата, от която неползващият съсобственик е лишен, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. За да възникне право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, е необходимо писмено поискване, отправено до ползващия съсобственик. То действа само за в бъдеще- за времето, през което съсобственикът- ползвател си е служил с имота. Следователно фактическият състав на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС изисква кумулативното доказване на следните предпоставки: съсобственост върху вещта, ползване на вещта лично от единия съсобственик и писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик. (в този смисъл ТР № 7/2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о., решение № 80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др. ). Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС- ползване, лишаване от ползване и писмено поискване, както и размера на обезщетението, се носи от ищеца. В случая е установено както ползването на вещта лично от съсобственика Л. Г., така и факта, че жалбоподателят К. не е ползвал имота. Налице е и искане за предоставяне на правото да ползва имота- писмена покана, връчена на Г.на 07.11.2011г. По отношение на размера съдът кредитира приетото и неоспорено заключение на вещото лице по СТЕ- средната пазарна цена за ½ идеална част от процесния имот за периода от 07.11.2012г. до 25.03.2015г. е в размер на 10187 лева, до който размер претенцията следва да бъде уважена ведно със законната лихва от 25.03.2015г. до окончателното заплащане.

По въззивната жалба на Л. Г.:

Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другия съсобственик, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици. При наличието на такова съгласие съделителят отговаря съразмерно дела за реално извършените разходи по чл. 30, ал. 3 ЗС, а ако е нямало съгласие - отговорността е по правилата на водене на чужда работа без пълномощие (чл.61, ал.2 ЗЗД) за увеличената стойност на имота, вследствие на тези СМР според дела му, а ако съсобственикът изрично се е противопоставил на ремонтите- в размер на по- малката стойност измежду направените от страната разходи и увеличената стойност на имота ( чл.61, ал.3, вр.чл.59 ЗЗД).

С представената по делото нотариална покана от 07.11.2011г. съсобственикът К. изрично е заявил, че се противопоставя на извършването на ремонти и подобрения в имота. Следователно в случая се касае за извършване на ремонти и подобрения не само без съгласието, но и при изричното противопоставяне на единия от двамата съсобственици, поради което претенцията следва да се разгледа в светлината на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД, както е посочено по-горе.

От представените по делото писмени доказателства се установява извършването на разходите от владеещия имота съсобственик, а от показанията на свидетелите- необходимостта от извършването на ремонтните дейности с оглед имота да бъде приведен във вид, съответстващ на предназначението му- за жилище. Преди извършването на ремонтите състоянието на имота е било изключително лошо- мухлясали стени, счупени прозорци, запушени тръби на канализация и водопровод, липсващи шкафове в кухнята, поради което очевидно негоден за ползване като жилище.  Според вещите лица по СТЕ в имота не са извършвани луксозни подобрения, а само необходими разноски. Стойността на извършените ремонтни работи по пазарни цени към момента на извършването им (2012г.) е 17511,41 лева, а увеличената стойност на имота вследствие на извършването им- 27605 лева. Съсобственичката Г.има право да получи ½ от по-малката измежду тези суми, или 8755,71 лева. До този размер претенцията следва да бъде уважена.

Установено е също така от представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите, че съсобственичката Г.е направила необходими разходи за поддържане на общата вещ (ремонт на входа, смяна на щрангове, ремонт на покрив, асансьор и други) на обща стойност 4950 лева,1/2 от  които- 2475 лева, следва да бъдат заплатени от другия съсобственик.

По разноските:

            Жалбоподателят Т.К. е направил разноски за въззивната инстанция в размер на общо 1480 лева за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещо лице, от които има право на 1061 лева- съразмерно на уважената част. Жалбоподателката Л. Г.е направила разноски в размер на 1425,32 лева за въззивната инстанция, от които има право на 1340,79 лева- съразмерно на уважената част. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е съизмеримо с минимално предвиденото такова в НМРАВ и фактическата и правна сложност на делото е над средната.

 

 

 

 

 

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №166864 от 07.07.2017г., постановено по гр.дело №29645/2012г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в в частта, с която е отхвърлена  предявената от Т.В.К. срещу Л.С. Г.претенция по реда на чл.346 от ГПК, вр.чл.31, ал.2 от ЗС до сумата от 10187 лева- обезщетение за ползата, от която е бил лишен за периода от 07.11.2011г. до 25.03.2015г., съответна на притежаваната от него ½ идеална част от процесния имот, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията- 25.03.2015г. до окончателното плащане, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Л.С. Г.с ЕГН********** да заплати на Т.В.К. с ЕГН:**********, на основание чл.346 от ГПК, вр.чл.31, ал.2 от ЗС, сумата от 10187лв. (десет хиляди сто осемдесет и седем лева)- обезщетение за ползата, от която е бил лишен за периода от 07.11.2011г. до 25.03.2015г., съответна на притежаваната от него ½ идеална част от процесния имот, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията- 25.03.2015г. до окончателното плащане.

ОТМЕНЯ решение №166864 от 07.07.2017г., постановено по гр.дело №29645/2012г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в в частта, с която е отхвърлена  предявената от Л.С. Г.срещу Т.В.К. претенция по чл.346 ГПК, вр.чл.30, ал.3 ЗС до сумата от 11230,71 лева- стойност на извършени необходими разходи за имота, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Т.В.К. с ЕГН:********** да заплати на Л.С. Г.с ЕГН**********, чл.346 ГПК, вр.чл.30, ал.3 ЗС сумата от 11230,71лв. (единадесет хиляди двеста и тридесет лева и 71 стотинки)- стойност на извършени необходими разходи за имота.

ОСЪЖДА Т.В.К. с ЕГН:********** да заплати на Л.С. Г.с ЕГН********** сумата от 1340,79 лева (хиляда триста и четиридесет лева и 79 стотинки)- разноски във въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Л.С. Г.с ЕГН********** да заплати на Т.В.К. с ЕГН:********** сумата от 1061 лева (хиляда шестдесет и един лева)- разноски във въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/