ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 11.08.2017г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На единадесети
август 2017г.
В закрито заседание
в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №3125 по описа за 2017
година:
Предявена е искова молба от
Р.С.К. против П.М.К. и М.С.К..
Ответникът П.М.К. е представила
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Ответникът М.С.К. е представил
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид, че
исковата молба е редовна и предявените искова са допустими, намира че следва да
внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да
приеме като доказателства по делото, представените с исковата молба и отговора
на ответницата писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
С оглед правилно изясняване
на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи исканията на
страните за допускане на гласни доказателства относно посочените обстоятелства,
както и на основание чл.186 ГПК да даде възможност на страните по силата на
съдебни удостоверения да се снабдят с други такива относно посочените
обстоятелства.
По
отношение на искането на ищцата да бъде
изискано нотариално дело №87/2014г. на Нотариус Пламен Иванов, тъй като
нотариуса е трето лице по смисъла на чл.192 ГПК, следва да се укаже на ищцата в
едноседмичен срок от съобщението да приведе искането си в съответствие с
разпоредбата на чл.192 ГПК и представи молба по чл.192 ГПК.
Следва да бъде указано на
страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на
страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат
към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра
на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните документи: Удостоверение за
наследници изх.№270/17.01.2014г. на Община Стара Загора; Акт за женитба №471/30.07.1962г.; нотариален акт за собественост на
недвижим имот №192, дело №87/2014г.; нотариален акт за продажба на недвижим
имот №43, дело №23/2015г.; Протокол от 3.10.1989г.
по гр.дело №757/1989г.; скица на поземлен имот №15-263609/07.06.2017г.; схема
№15-263622/07.06.2017г. на самостоятелен обект в сграда, удостоверение за
данъчна оценка от 07.06.2017г.; договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на НДИ от 14.06.1991г.споразумение по чл.101 от СК /отм./;
препис-извлечение от акт за смърт от 21.07.2017г.; Справка по лице на Служба по
вписванията; 2бр. копия от лични карти.
ДОПУСКА
събирането на гласни доказателства относно посочените от страните
обстоятелства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ при условията на чл.159
ал.2 ГПК на всяка от страните да ангажира до двама свидетели за установяване на
посочените обстоятелства.
На основание чл.186 ГПК ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата Р.С.К. по силата на съдебно удостоверение да се снабди с
друго такова от Община Стара Загора, от което да е видно кога и с коя
декларация входящ номер П.М.К.
е декларирала, че е собственик на целия недвижим имот.
На основание чл.186 ГПК ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
ответницата П.М.К. по силата на съдебно удостоверение да се снабди с
други такива: от Община Стара Загора, от
което да е видно през периода от 01.01.2004г. до 01.01.2014г., къде е била
адресната регистрация на ищцата Р.С.К. с ЕГН ********** ***, от което да е видно
от кога е адресно регистрирана ищцата Р.С.К. с ЕГН ********** в селище от
състава на същата община, и конкретно в с.Сърневец, Община Братя Даскалови
УКАЗВА
на ищцата Р.С.К.
в едноседмичен срок от съобщението да приведе искането си за
изискване по настоящото дело на нотариално дело №87/2014г. от Нотариус Пламен
Иванов в съответствие с разпоредбата на чл.192 ГПК и представи молба по чл.192 ГПК, с препис за третото лице.
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с
исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се
явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се
гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ
за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните:
Ищцата Р.С.К. твърди в исковата си молба, че тя и втория
ответник М.С. Караждов са наследници - съответно дъщеря и син на С.С.К., ЕГН **********,***
Загора, починал на 12.12.2009г. в град Стара Загора, за което е съставен акт за
смърт №1846/13.12.2009г. от Община Стара Загора.
Твърди също, че П.М.К. е майка на ищцата и втория ответник и бивша съпруга на С.С.К..
П.М.К. е сключила граждански брак със С.С.К. ***, който брак е прекратен на
30.06.1992г. по взаимно съгласие с Решение № 50/30.06.1992г от Районен съд
Стара Загора.
Ищцата
установила, че на 04.03.2014г. ответница П.М.К. е призната за собственик
по давностно владение /нотариален акт
№192, том I, нот. дело №87/2014г. на Нотариус Пламен
Иванов/ на 3/8 ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68850.503.231, с административен адрес: гр.Стара Загора, бул.М.М.Кусев №59, с
площ от 325,00 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана и начин на трайно
ползване – ниско застрояване - до
Заявява,
че описания имот бил продаден на 26.01.2015г. от първата ответница на втория
ответник М.С.К. /нотариален акт № 43, том II, нот.дело №23/26.01.2015г. на
Нотариус Пламен Иванов/, за сумата от 20 000 лева, като продавачът си е запазил
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия недвижими имот.
Ищцата
сочи, че гореописания недвижим имот бил придобит от наследодателя на страните С.С.К.
по следния начин: С делбен протокол от 03.10.1989г. по гр.дело №757/1989г. по
описа на Районен съд Стара Загора, наследодателят на ищцата и втория ответник -
техният баща С.С.К. е получил дял първи: 3/8 идеални части от дворно място от
330 кв.м. в гр.Стара Загора, бул.Ленин №59, при посочени граници,
представляващо имот пл.№230, в кв.66 по плана на гр.Стара Загора, заедно и
реално със западните стаи и кухня от масивната жилищна сграда, построена в
североизточния ъгъл на дворното място и килер, отстоящ на север от салона на
същата жилищна сграда, заедно с 1/2 идеална част от салона на тази жилищна
сграда, който салон С.С.К., заедно с една от съделителите по гр. дело
№757/1989г. Тинка Славова Велева са се съгласили да използват общо за вход. С.С.К.
се задължил да заплати на съделителката и негова сестра Тинка Славова Велева за
уравнение на дела й /дял II по делбения протокол/ сумата от 2 216 лева до края
на януари 1990г. Тъй като извършеното от С.С.К. уравнение на дял II с пари е станало
по време на браха му с първата ответница, то той е придобил този дял в СИО с
нея. Към датата на смъртта на С.С.К. - 12.12.2009г. бракът му с първата
ответница бил прекратен по взаимно съгласие с Решение №50/30.06.1992г. на
Районен съд Стара Загора и първата ответница не била наследница по закон на С.С.К..
Тъй като съпружеската имуществена общност по отношение на описания имот била
прекратена с развода, то първата ответница е съсобственик на съответна идеална
част от дворното място и
съответната идеална част от жилището, представляващо самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68850.503.231.1.1, както и на съответната идеална част
от 1/2 идеална част от общите части на
сградата и съответното право на строеж върху поземления имот.
Ищцата
заявява, че така тя и двамата ответници към датата на откриване на наследството
са съсобственици на 3/8 идеални части от дворното място, находящо се в град
Стара Загора, бул.М.М.Кусев №59, при квоти 6/32 идеални части за първата
ответница П.М.К. и по 3/32 идеални части за ищцата Р.С.К. и втория ответник М.С.К..
Ищцата
и двамата ответници към датата на откриване на наследството са съсобственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.231.1.1, построен в
описаното дворно място при квоти 1/2 идеална част за първата ответница П.М.К. и
по 1/4 идеална част за ищцата Р.С.К. и втория ответник М.С.К..
Ищцата
Р.С. Караждова твърди, че е живяла в описания недвижим имот, заедно със своя
партньор през 2007 и началото на 2008г. След това се е преместила в собствения
на първата ответница П.К. ***, където живяла до смъртта на баща си Стоил К.
през декември 2009г. Непосредствено след смъртта му, тя и съжителят й Иван се
преместили отново в имота на ул.Ленин 59 / сега бул.М.М.Кусев №59/, където заедно
с първата ответница живели до месец август 2012г., а след това се е преместила,
заедно със съжителя си в техен общ имот в с.Сърневец, общ.Братя Даскалови.
Твърди
още, че през 2007г. със свои и на съжителя й Иван средства, ищцата ремонтирала
полуподземния етаж на жилището на ул.Ленин 59, тъй като между нея и ответниците
съществувала уговорка полуподземния етаж да се ползва от ищцата, а първия етаж
- от М.К.. През времето, през което Р. и Иван обитавали имота -
Ищцата
заявява, че първата ответница не е упражнявала фактическа власт върху целия
недвижим имот повече от 10 години, по никакъв начин и пред никого, още по-малко
пред ищцата не е демонстрирала намерение да владее само за себе си целия
наследствен и съсобствен между страните недвижим имот, нито е отблъсквала
владението на ищцата и втория ответник. Последният, въпреки престоя си в места
за лишаване от свобода за определени периоди от време и излизане извън
пределите на РБългария живял необезпокоявано единствено и само в този имот.
Моли
съда да постанови решение:
с
което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.К. и по отношение на М.С.К.,
че ищцата Р.С.К.
е собственик на 3/32 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68850.503.231, с административен адрес: гр.Стара Загора, бул.М.М.Кусев №59,
с площ от 325,00 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана и начин на
трайно ползване – ниско застрояване - до
с
което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.К. и на М.С.К., че П.М.К. не
притежава и няма право на ползване върху 3/32 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68850.503.231, с административен
адрес: гр.Стара Загора, бул.М.М.Кусев №59, с площ от 325,00 кв.м., с трайно
предназначение - урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване -
до
ДА
ОСЪДИ ответницата П.М.К., като притежаваща право на ползване върху целия описан
по-горе недвижим имот, което право на ползване е запазила за себе си с
нотариален акт №43, том II, нот. дело № 23/26.01.2015г. на Нотариус Пламен
Иванов да предаде на Р.С.К. владението върху
3/32 идеални части от подробно описания по-горе
поземлен имот и върху 1/4 идеална част от самостоятелен обект в сграда, подробно описан
по-горе.
ДА
ОСЪДИ ответника М.С.К., легитимиращ се с нотариален акт за продажба на недвижим
имот №43, том II, нот.дело №23/26.01.2015г. на Нотариус Пламен Иванов като
собственик на целия описан по-горе недвижим имот да предаде на Р.С.К.
владението върху 3/32
идеални части от подробно описания по-горе поземлен имот и върху '1/4 идеална
част от самостоятелен обект в сграда, подробно описан по-горе.
Моли
на основание чл.537 ал.2 от ГПК съда да отмени нотариален акт за собственост на
недвижим имот от 04.03.2014г. №192, том I, нот. дело №87/2014г. на Нотариус
Пламен Иванов.
Ответницата П.М.К. представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло
предявените искове и счита същите за неоснователни.
Заявява, че не оспорва, че
съгласно делбен протокол от 03.10.1989г. по гр.дело №757/1989г. по
описа на РС Ст.Загора съпругът на ответницата - С.С.К. получил в дял първи процесния
недвижим имот по време на брака си с ответницата П.М.К., сключен на 30.07.1962г. Счита, че
така и при действието на СК от 1985г. имота съставлява
съпружеска имуществена общност. Заявява, че придобитите вещни права върху имота
са резултат от съвместен принос на двамата съпрузи и води до възникване на СИО;
налице е и законовата презумпция на чл.19 ал.З от СК от 1985г., която
предполага съвместния принос; същото законово предположение предвиждал и чл.21
ал.З от СК от 2009г.
Не
оспорва, че след възлагането на процесния недвижим имот С.С.К. заплатил на
съделителката Тинка Велева за уравнение на дела й сумата от 2216лева, което
плащане извършил и по време на брака му с ответницата. Сочи, че безспорна и постоянна е съдебната
практика относно правния извод, че при наличие на такова уравняване на дял от
съпруг с парични средства придобити по време на брака и при съвместен принос,
то относно вещните права върху този имот възниква СИО. Сочи същи, че съгласно
чл.26 от СК 1985г. имуществената общност се прекратява при развод, както и по
съдебен ред и през време на брака. В конкретния случай съгласно постигнатото и
одобрено от Районен съд Стара Загора споразумение по проведения развод между
същите лица по реда на чл.101 от СК /1985г./ от 20.03.1992г. в раздел II-ри
„Имуществени отношения" относно придобитите по време на брака недвижими
имоти съпрузите се споразумели единствено относно - апартамент, находящ се в
гр.Ст.Загора, кв.Зора, ул.Заводска №9 вх.Д ет.1 ап.95 кв.9, блок 12, със
застроена площ от 61.25 кв.м., заедно с прилежащите: избено помещение №1 и съответните
ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото
съставляващо държавна земя, който апартамент бил поставен в дял на съпругата П.К..
Както към момента на прекратяването на брака, така и след това до настъпването
на смъртта на С.С.К. на 12.12.2009г. не била извършвана делба на другия
недвижимия имот придобит по време на брака - находящ се в Стара Загора с
актуален адм.адрес бул.М.М.Кусев №59.
Заявява,
че дори и след прекратяването на брака тя и Стоил К. са продължили да живеят в
посочения жилищен имот, поради което счита доводите изложени в исковата молба,
че след прекратяването на брака ответницата П.К. не е владяла и упражнявала
фактическа власт върху този жилищен имот, поради обстоятелството, че формално
не е наследник по закон на починалия Стоил К. и че „по никакъв начин и пред
никого, още по-малко пред доверителката й не е демонстрирала намерение да го
владее за себе си имота" е несъстоятелен, тъй като и след прекратяването
на брака им, тя е съсобственик на съответна част от имота и правното основание
за това владение произтича от СИО, дори и след прекратяването на общността.
Относно
предявения иск на основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалния акт за
собственост на недвижим имот от 04.03.2014г. №192 по нот. дело №87/2014г.
съставен от Нотариус Пламен Иванов, и свързаното с него оспорване, че
ответницата не е упражнявала необходимата фактическа власт върху имота
касателно при добивната давност заявява, че
на основание чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, друг обективен елемент фактическият състав на
давностното придобиване на недвижим имот не съдържа.В този смисъл придобивната
давност съдържа два съществени елемента: период от време с определена от закона
продължителност и владение - упражняване на фактическо господство върху имота с
намерение да се свои, което е субективния елемент от състава да се придобие
правото на собственост. Основанията за прекъсването на давността са установени ограничително
съобразно препращащата норма на чл.84 от ЗС, към чл.116 от ЗЗД. Други
юридически факти, извън посочените в разпоредбата на чл.116 от ЗЗД, могат да
прекъснат давността само, ако са въведени със закон.
Твърди,
че изложените твърдения в исковата молба от ищцата, че е живяла през посочените
продължителни периоди от време в процесния имот и то с така посочения „съжител
Иван" не само, че не кореспондират с обективната истина, но и такова
съжителство обективно не е било възможно поради вида и размера на обитаваните
помещения отредени в жилищната сграда.Технически се касаело за две стаи и
сервизни помещения: килер и коридор, които се намират на същинския етаж от
сградата, както и прилежащото под тях избено помещение /южното/. През така
претендираните от ищцата Р.К. периоди на „живеене" в спорния имот, като надлежно
регистрирани лица и реално живеещи в същите помещения са били съответно лицата М.К.
и лицето, с което е живял и живее на съпружески начала Гергана Костадинова,
съответно П.М.К. и С.С.К. преди и след прекратяването на брака им.
Оспорва
твърденията на ищцата, че тя е извършвала и заплащала строителни подобрения и
изменения в този имот, тъй като избеното помещение, което е било отредено и
възложено с делбата приживе на Стоил К. още през 1989г. е било пригодено за
живеене, чрез извършени строителни подобрения
от него и съпругата му П.К. приживе. Всички основни строителни изменения
в имота били извършени и платени през време на брака на наследодателя и ответницата;
допълнителни строителни подобрения били извършвани след това през 2010 година,
включително смяна на дограмата на сградата, които били заплатени и извършени от
М.К.. Заявява също, че през 10 годишния период като изискуем елемент от владението,
действително са осъществявани от ищцата и нейни близки, като дъщеря на
ответницата П.К. естествени по своя житейски характер гостувания и съответни
преспивания в недвижимия имот, предмет на делото, през определени дни и поводи,
но това обстоятелство, по никакъв обективен начин не е довело до прекъсване на
владението на ответницата П.К..
Оспорва
и твърдяното от ищцовата страна обстоятелство, че ежемесечно през 2013-2014г. е
посещавала жилищния имот, "като е носила на двамата ответници и хранителни
продукти от село", като счита, че това няма значение към повдигнатия
правен спор. В противовес на това не се коментирали обективните факти - за
това, че ответницата като майка, и бащата Стоил К. /приживе/, лично и със свои
парични средства са участвали при извършването на строителни подобрения в недвижимия
имот, находящ се в с.Сърневец, където и сега ищцата живее. В същата насока за
материално подпомагане от страна на ответницата са и фактите, че тя е
предоставила обзавеждането от апартамента си в кв.Зора, в жилището в
с.Сърневец, както и значителна сума пари от спестовния влог на Стоил К., които били
събирани и спестявани от двамата съпрузи, през време на брака им. Счита също,
че не е налице непрекъснатост на владението по смисъла на чл.83 ЗС, както и не е
налице упражняване на фактическа власт
от страна на ищцата по явно и необезпокоявано. Напротив сочи, че за всички
основни битови изисквания при владението и обслужването на имота пряко е
участвала тя през изследвания 10 годишен период и чрез активния начин на
владение на имота ответницата достатъчно явно е манифестирала и спрямо
сънаследниците на имота, намерението си да владее имота за себе си. Възразява,
че както специалния закон, така свързаната с него съдебно практика допуска като
законосъобразно след като е налице за определено лице владение върху реална
част от недвижимия имот, то това обстоятелство може да доведе до придобиване на
правото на собственост върху идеална част от целия имот. Предвид изложеното
счита, предявения иск на основание чл.537 ал 2 от ГПК за отмяна на нотариален
акт за собственост на недв.имот от 04 03 2014г., №192 по нот. депо №87/2014г.
на нотариус Пламен Иванов за изцяло неоснователен и недоказан. Предвид
гореизложените правни доводи и доказателствени съображения, Моля
Моли
съда да отхвърли изцяло предявените искове,
като неоснователни и недоказани.
Ответникът М.С.К. представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва
изцяло предявените искове и счита същите за неоснователни. Заявява, че
претенцията спрямо него е по чл.108 ЗС, но счита, че не са налице
предпоставките на този текст. Сочи, че ищецът е посочил като придобивен способ
по отношение процесния имот – наследяване, без да конкретизира какъв дял
претендира от това имущество /недвижимия имот/. Счита, че не е налице също и
осъществяване от ответника М.К. на фактическа власт върху имота без основание.
Уточнява, че е установил владение върху имота въз основа на договора за продажба,
материализиран в нотариален акт №43/2015г. по нот.дело №23/2015г.; продавачът е
собственик, поради което договора има прехвърлително действие, владението е
предадено от продавача, спазена е установената от закона форма, ответникът е
добросъвестен. Моли съда да отхвърли изцяло предявения срещу него иск като
недопустим и неоснователен.
Изложените
обстоятелства дават основание предявените исковете да се квалифицират, както
следва: положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124
ал.1 ГПК, отрицателен установителен иск за право на ползване с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК, искове за предаване на ползване и владение с правно основание чл.108 ЗС и искане по
чл.537 ал.2 ГПК.
По положителния
установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК ищцата следва да установи всички посочени в
исковата молба факти и обстоятелства, тъй като на тях е основала предявения
иск, респективно следва да установи, че е собственик на посочените идеални
части от процесния недвижим имот на твърдяното в исковата молба основание. В
тежест на ответниците е да докажат възраженията си.
По отрицателния
установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК предмет на доказване в настоящото
производство, че правото на ползване в посочения обем съществува. Тежестта на
доказване на това обстоятелство е за ответника П.К. .
По исковете по чл.108 ЗС в
тежест на ищцата е да докаже с допустимите от закона доказателствени средства
обстоятелствата, на които основава иска си, а именно - че е
собственик/съсобственик на процесния имот, предмет на иска и че същия се
намират във владение/ползване на ответниците; а в тежест на ответниците е да
докажат
възраженията си.
НАСРОЧВА делото за 03.10.2017г.
от 10,30ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищцата да се връчи и препис от
писмения отговор на ответницата и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: