РЕШЕНИЕ
№ 558
18.02.2020г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд ХІ
граждански състав
На осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година
В открито
заседание на двадесет и седми януари 2020 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Каменка
Кяйчева
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 2485 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от
Кодекса на труда.
Ищецът Е.Д.Д., ЕГН **********,***
заявява, че по силата на Споразумение № ******** г., сключено между ищцата Е.Д.
в качеството й на ******** и **********, представляван от ******** му А.П. - в
качеството й на по-горестоящ на работодателя орган по смисъла на чл.61 ал.2 от КТ, както и във вр.с чл. 107, чл.89 и чл.96 ал.1 от КТ след проведен конкурс, Е.Д.
е заела длъжността „*****“ при работодател **********.
Последното Допълнително споразумение № *****
година, сключено между страните, е за определяне допълнително месечно
възнаграждение, което доказва съществуването на ТПО.
Със Заповед № ***** г. на ******** на
Регионално управление на образованието – П. -/РУО, преди РИО/ И.К. е наредено
извършване на проверка за ефективността на управленската дейност на ***** при
работодателя **********.
За целта е изготвен и утвърден План за
извършване на проверка на дейността на ***** на ********** - П. от ******** на
РУО-П.
След извършване на проверката,
проверяващата комисия издава Констативен протокол с изх.№ **********г. на РУО и
вх.№ ********** г. в училището със съдържание 80 страници, от който се препраща
към 114 броя Приложения, които не са връчени на ищцата.
По повод Констативния протокол /КПУ, Е.Д.
подава с вх.№ ************г. в РУО и изх.№ *********** в **** Възражение по
констатациите в размер на 8 страници и 46 броя Приложения.
С изх.№ ******** г. на РУО и вх.№ ******** г. ******** на РУО-П.
иска от ищцата в Писмо с обем на 13 стр. на осн.чл.193 ал.1 КТ писмени
обяснения по 24 точки.
С искане вх.№ ******** г. ищцата иска
от ******** на РУО да й бъде удължен срока за даване на писмени обяснения.
С писмо изх.№ ******** г. в РУО и вх.№ ********
г. в училището, ******** на РУО удължава срока за даване на писмени обяснения.
С придружително писмо вх.№ ******** г.
в РУО и изх.№ ******** г. от училището Е.Д. представя писмени обяснения на ********
на РУО, обективирани в Доклад с обем 4 стр. и 25 броя приложения към него.
Със Заповед № ******** г. на ******** на РУО, входирана в училището с
вх.№ ******** г., същата дава задължителни предписания на *****а на **********
- П. с различни срокове за изпълнение.
Със Заповед № ******** година на ********
на РУО-П. И.К. на Е.Д. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение", обективирано в 24 точки, всяка от които съдържа изредени
няколко деяния, разпрострени на 14 стр., които дисциплинарно-наказващият орган
квалифицира като нарушения на трудовата дисциплина.
Нарушения:
В законоустановения двумесечен срок по
чл.358 ал.1 т.2 от КТ, недоволна от наложеното наказание «предупреждение за
уволнение» Д. обжалва същото пред настоящия
съд с искане същото да бъде признато за незаконно и отменено, заедно с
процесната Заповед № ******** г.
Поддържайки изцяло изложеното във
Възражението и Писмените обяснения на ищцата, твърди, че същата не е извършила
нито едно от деянията, които са й вменени и квалифицирани като нарушения от ********
на РУО-П. И.К..
Твърди, че някои от деянията са
извършени от други ********, подчинени на ищцата, като контролът за тяхното
изпълнение е бил възложен на *********, като контролът върху тяхната дейност е
бил предвиден в Плана за контролната дейност на ***** и е бил планиран.
Поради напускане на ********, на които
е било възложено изпълнение на дадени дейности, на първите не е могло да се
ангажира дисциплинарна отговорност. Също така е налице и доказателство, че
системата ******** е била блокирана по технически причини, което е препятствало
въвеждането на свидетелствата за основно образование в срока до ******* година.
Твърди, че отговорността за всички деяния,
сочени в заповедта за дисциплинарното наказания, е ангажирана извън сроковете
по чл.194 ал.1 от КТ - една година от извършването и два месеца от откриването.
Твърди, че Е.Д. е осъществявала контрол
и същият е бил планиран, съгласно Плана за контролна дейност на *****, а по
време на проверката не е изминал и 1 месец от началото на учебната 2018/2019
година, стартирала на ***** г. /арг.чл.101 ал.З изр.2 от ЗПУО/, така както
новелата на чл.101 ал.З изр.1 от ЗПУО повелява, че учебната година е с
продължителност 12 месеца и започва на 15 септември.
Твърди, че всички деяния, за които е
ангажирана отговорността на Д., са отстранени, за което ******** на РУО-П. е
била своевременно уведомена, посредством Възражението по КП и Писмените
обяснения /Доклад/, към които са били инкорпорирани множество приложения,
доказващи това.
Твърди, че ******** на РУО при налагане
на наказанието не се е съобразила с Възражението по КП, Писмените обяснения
/Доклад/ и приложенията към тях, не ги е взела предвид и е наложила
несъразмерно на деянията дисциплинарно наказание, т.е. прекалено тежко.
Твърди, че ******** на РУО е извършила
злоупотреба с право по чл.8 ал.1 от КТ и превратно упражняване на права/власт,
тьй като е знаела, че Д. не е извършила нарушения, че е отстранила всички
констатирани пропуски, но въпреки това е наложила прекалено тежко наказание с
цел противоправно да я увреди.
Твърди, че от констатираните деяния не
са настьпили никакви вреди в сферата на работодателя.
В Определение 490 от 30.05.2016 г. по гр. д. №A 1521 / 2016
г. на ВКС, IV ГО, с ***************************, е застъпено, че:
«Тежестта на нарушение/по принципно се
обуславя от това, какво задължение е нарушено, дали нарушението е извършено
умишлено или по небрежност, има ли вредни последици от него за работодателя и
какви са те по размер, поправими ли са или не, дали нарушението е извършено
еднократно или многократно и пр.
В Определение № 355 от 08.04.2016 г. по
гр. д. № 610 / 2016 г. на ВКС, IV ГО, с ************************* е прието, че:
„За тежестта на нарушението от значение
е преди всичко значимостта на неизпълненото задължение, както и поведението на
работника и ********"
В конкретния случай, поведението на
ищцата е било добросъвестно, а именно в насока да отстрани бързо и своевременно
констатираните пропуски, както е и сторено.
Твърди, че дори хипотетично да се
приеме, че са съществували някакви административни пропуски, същите са чисто
технически/формални и са могли да бъдат отстранени винаги, както се е случило.
Така и практиката на ВКС:
„Настоящият съдебен състав намира, че
наложеното на ищеца дисциплинарно уволнение е несъразмерно тежко спрямо
неголямата тежест на извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина,
предвид и конкретните обстоятелства в случая и поведението на ищеца.
Действително, кредитът, чието усвояване и ползване ищецът е разрешил преди да е
подписал договора за кредит от името на банката, не е мальк по размер, а и
разпоредбата на чл. 430, ал. 3 от 73 изисква писмена форма за действителността
на договора за банков кредит, както се изтъква от касатора по делото. От друга
страна, обаче, след като договорът за банков кредит (който е консенсуален - чл.
430, ал. 1 от ТЗ) в случая е бил подписан от страна на дружеството-клиент и последното,
в качеството си на кредитополучател, е учредило надлежното обезпечение (за
което по делото са представени доказателства от ЦРОЗ, както беше посочено
по-горе), то неподписването на договора от ищеца от името на банката е чисто
технически пропуск, който е могъл да бъде отстранен във всеки един момент, чрез
полагането на подписа на ищеца и завършването по този начин на писмената форма.
"
РЕШЕНИЕ № 77 / 13.03.2014 г., на BKC V
ГО, I о гр.дело№3229/2013 г. с *******************
Е.Д. няма налагани предишни действащи
наказания, които да утежняват дисциплинарното й положение, което е още един
факт, доказващ, че наложеното наказание е прекалено тежко.
Твърди, че заповедта за дисциплинарно
наказание не е мотивирана и е издадена в противоречие с чл,195 ал.1 от КТ.
Не е установено кой, кога и къде е
извършил сочените деяния, а същите са вменени неоснователно на ищцата. Твърди,
че описаните деяния не представляват дисциплинарни нарушения.
Мотивирането на заповедта за наказание
не е самоцел. Напротив - това има съществено отражение не само към правото на
защита, но и към други основни принципи па санкционното производство:
Според Решение № 142 от 03.05.2016 г.
по гр. д. № 6286/2015 г. на ВКС, IV ГО, с ********************:
„ Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за
мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189,
ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по
чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното
производство по чл. 344, ал, 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни
за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195 КТ. "
А това, че подобна заповед е
незаконосъобразна и само на това основание е ясно, като изрично в Решение №
372/2013 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г. на ВКС, IV ГО, с *******************
по този повод се казва следното:
„Липсата на мотиви, било изцяло или
частично, поставя работника или ******** в положение на изненада, т. к. той
трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава
дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при
евентуалното им оспорване пред съда. "
Оспорва всички твърденията в
Констативния протокол, към които препраща процесната заповед.
Констативният протокол съдържал 114
броя приложения, към които същият е препращал, които не са връчени на ищцата,
което е препятствало правото й на защита още в дисциплинарното производство и
същата е следвало да отговаря за деяния, обективирани в
документи/доказателства, които не познава.
Съгласно константната практика на ВКС е
видно, че такъв частен свидетелстващ документ, към който уволнителната заповед
препраща:
"...ако заповедта за уволнение
препраща към друг документ, той следва да бъде връчен на уволнения работник
най-късно заедно със самата заповед."
Решение № 849 /12.01.2011 г. по гр.д. №
40 / 2010 г. на ВКС, IV ГО с *****************************************.
В Решение № 379 / 24.06.2010 г. по гр.
дело №410/2009 г., на ВКС, IV ГО, Решение № 171 / 23.02.2010 г. по гр. дело №
68/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО също е прието, че заповедта може се мотивира и чрез
препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на
работника или ********.
Практиката на ВКС е последователна,
като е прието, че:
«Констатации за тези обстоятелства не
могат да се изведат и от посочения доклад. От друга страна този доклад е
ирелевантен за спазването на чл. 195, ал. 1 КТ от работодателя, тъй като не е
доведен до знанието на наказания ********.»
Неизпълнението на задължението за
мотивиране на заповедта по чл. 188, т. 1 КТ рефлектира и по отношение на
процедурата за снемане на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като обясненията
могат да бъдат дадени от работника или ******** при конкретизирани от
работодателя нарушения, което последният не е направил."
Решение № 83 / 24.07.2015 г. на ВКС,
III ГО, по гр.д. № 5585/2014 г. с *****************************
„Действително, няма пречка
конкретизацията на дисциплинарните нарушения, според изискванията на чл. 195,
ал.1 КТ, да се съдържат в друг акт, cтига той да е станал достояние на
наказаното лице и да са изискани обяснения за тях.“
„Следва да се приеме, че уволнението е
незаконно, не защото писмените обяснения са дадени на неупълномощено липе, а
защото изобщо липсват релевантни обяснения, които да удовлетворят изискването
на чл.193, ал.1 КТ. Този пропуск е свързан и с липсата на конкретизация относно
времето на извършените дисциплинарните нарушения и тяхното точно проявление -
императивно изискване по чл.195,ал.1 КТ.''
РЕШЕНИЕ № 182 / 05.05.2010 г. по гр.д.
№ 301 / 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, ***********************
Съгласно Решение № 363 от 10.01.2012 г.
по гр. д. № 354/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО, **************************:
„Когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от
работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени
обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация.
Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат
обясненията. "
В случая - разбираем начин за излагане
на това за какво се искат обяснения, би представлявало предоставянето на
протоколите ведно с приложенията към тях, защото иначе дисциплинарните
обвинения не могат да бъдат наречени „разбираеми".
Така в Решение № 182 от 07.10.2015 г.
по гр. д. № 1284/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО с ***************************** е
прието, че:
«Работникът или ******** трябва да може
да индивидуализира фактическите
белези на събитието
/повода/, дало основание на работодателя да изследва и
проверява наличието на елементите от фактическия състав на чл.186 КТ – виновно
неизпълнение на на трудовите задължения - чрез изслушването му или приемането
на писмените му обяснения и събиране
и оценка на
посочени доказателства.
В подкрепа на Възражението й срещу
констатациите в КП се е подписало цялото училищно ръководство и лицата, съдействали
на проверяващата комисия при проверката, което е представено на
дисциплинарно-наказващия орган /Приложение № *** към Възражението/.
Горното доказва, че ***** Е.Д. се е
ползвала с изключителна подкрепа на целия трудов колектив в училището, а
деянията, отразени в КП, са били
неверни.
Ето защо, от изложеното дотук, счита,
че следва наложеното наказание да бъде отменено.
Моли съда да ПРИЗНАЕ ЗА НЕЗАКОННО и да
ОТМЕНИ наложено на Е.Д.Д. в качеството й на „*****" на ************
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" със Заповед № **************
г. на ******** на Регионално управление на образованието – П., заедно със
същата.
Претендира сторените разноски по
делото, заедно с адвокатския хонорар.
Своевременно е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Оспорва иска. Счита,че същият не е
основателен и не отговаря на обективната истина поради следните съображения:
Счита, че процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание спрямо ищцата е правилна и законосъобразна.Заповедта съдържа всички
изискуеми от закона реквизити, така че не е налице нарушение на императивната
норма на чл.195 ал.1 от КТ. В същата подробно и конкретно са описани
допуснатите нарушения, съдържа точна и конкретна правна квалификация на
извършените и посочени дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина.
Наказанието е било наложено от
правоимащ орган. Процедурата е проведена, след като са изискани и са получени
писмени обяснения oт ищцата.
Счита, че компетентният орган - ********
на РУО-П. при налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка за
тежестта на установените нарушения, тяхната значимост с оглед мястото на *****
като *************, свързана с отговорност за организацията на цялостната
дейност и контрол на училището.
Ето защо счита, че процесната заповед е
законосъобразна, обоснована и мотивирана.
Дисциплинарната отговорност е
отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т. е. за виновно неизпълнение
на задълженията па работника или ******** по трудовото правоотношение и се
реализира чрез наличие на предвидено в закона дисциплинарно наказание при
спазване от работодателя на редица, установени от закона, формални изисквания
относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина; изслушване на
обясненията на работника или ******** преди налагане на наказанието, съобразно
чл. 193 ал. 1 КГ; относно срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл.
194 КТ и относно съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта съобразно
нормата на чл. 195 КТ. Сьответствието на извършеното дисциплинарно нарушение и
наложеното наказание, съобразно критериите на закона, посочени в чл. 189 ал. 1
от КТ. Извършените нарушения от ищцата са доказани по несъмнен начин,
дисциплинарната процедура е спазена, а наказанието - наложено oт компетентен
орган въз основа на мотивирана заповед по чл. 195 aл. 1 от КТ, в която се
посочват нарушителят, извършените от ищцата дисциплинарни нарушения с ясно и
точно описание на същите и кога са извършени, наказанието и законовият текст,
въз основа на който се налага.
Ето защо счита, че процесната заповед е
законосъобразна, обоснована и мотивирана.
Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск от
страна на ищцата - Е.Д. като
неоснователен и недоказан и да потвърди Заповед № **********, издадена от ********
на РУО-П. относно наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“ като правилна и законосъобразна.
Признават се следните обстоятелства –
страните се намират в трудово правоотношение, като на ищеца е било наложено
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” с оспорената заповед.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите
на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените
Споразумение № **************** и Допълнително споразумение № ****************,
се установява, че ищецът работи при ответника по трудово правоотношение по
силата на сключен трудов договор на длъжността “*****” на ************, считано
от ***** г. Със Заповед № **************** на ******** на РУО –
П., която заповед била връчена на ищцата на същата дата, на Д. било наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ за нарушения на трудовата дисциплина, посочени в
24 точки, на основание чл.195, ал.1 вр. с чл.188, т.2, 3 и 10 от Кодекса на
труда / за неизпълнение на възложената работа, както и на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативно актове/.
Ищецът оспорва
законосъобразността на наложеното наказание, като заявява, че не е извършил
вменените му нарушения на трудовата дисциплина. При лежаща върху ответника –
работодател доказателствена тежест да установи осъществяване на тези нарушения
от страна на ищцата, същият не ангажира доказателства в тази насока.
Процесуалният му представител заявява, че тези нарушения се установяват от
приложените писмени доказателства.
Ищецът твърди,
че константната практика на ВКС, решение по гр. д. №707/2011г. на ВКС, 4 ГО,
приема, че констативните протоколи на РУО не са официални документи, а са
частни свидетелски такива. Съгласно същото, съдът, приемайки, че не може да се
твърди, че ако ищцата не е отговорила на твърденията в протоколите, е извършила
нарушенията, поради което същите останаха недоказани. В друга насока се явява
съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с Решение по гр. д.
№2085/2017г. на ВКС, 4 ГО - Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1,
т.1 ГПК по правния въпрос за приложението на чл.179, ал.1 ГПК, когато
нарушенията на трудовата дисциплина са посочени в друг официален документ, към
който препраща заповедта за дисциплинарно уволнение.
Отговорът на обусловилия
касационното обжалване правен въпрос е даден с решение № 76/10.07.2012 г. по
т.д. № 490/2011 г. на ВКС, I т.о, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което се
приема, че материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите
документи, а когато те са официални, т.е. издадени от длъжностно лице в кръга
на службата му по установените форма и ред /чл.179, ал.1 ГПК/, с тях валидно се
осъществява доказване на обективираните в тях факти, което съдът е длъжен да
зачете при формиране на решението му по спора. Този извод произтича от
определената от закона доказателствена сила на официалните свидетелстващи
документи, които, ако са автентични и не са били оспорени по надлежния ред,
обвързват съдебния състав да приеме за доказани материализираните в тях
изявления и действия.
Съгласно
решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. ІV г.о., решение № 629
от 01.11.2010 г. по гр. д. № 279/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 130 от
03.04.2012 г. по гр. д. № 707/2011 г. на ВКС, ІV г.о. се приема трайно и
непротиворечиво, че при реализиране на дисциплинарната отговорност на работник
или ********, няма пречка нарушенията на трудовата дисциплина да са
индивидуализирани в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание и/или
в друг документ, посочен в уволнителната заповед, чието съдържание е станало
достояние на наказаното лице, за да се приеме, че заповедта за уволнение е
мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. В производствата по трудови спорове
важат правилата на общия исков процес за доказателствената сила на документите,
доколкото същите са относими, допустими и необходими за правилното решаване на
спора.
Настоящият
състав на Върховния касационен съд споделя практиката, формирана с цитираните
решения по чл.290 ГПК и с оглед дадения отговор, намира, че в нарушение на
съдопроизводствените правила въззивният съд приема, че докладите на
инспектората, звено за вътрешен одит и експерти в М. на к., чието съдържание
обхваща конкретни периоди и нарушения на финансовата дисциплина и отчетност в
ДМБЦ, не са официални удостоверителни документи, които се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила. Когато нарушенията на трудовата
дисциплина, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание,
са констатирани в официален документ, към който препраща заповедта за
уволнение, който не е бил оспорен по надлежния ред, с него се доказват
обективираните в документа изявления и действия, които съдът е длъжен да зачете
при решаване на спора.
Настоящият
съдебен състав възприема съдебната практика на ВКС, обективирана в първото
съдебно решение, тъй като в настоящия случай работодателят действа не в
качеството си на орган на власт / длъжностно лице, действащо в кръга на
службата си по установените ред и форма/, а в качеството си на страна по
трудово правоотношение, което законодателят предвижда като такова, развиващо се
между равнопоставени страни. Макар ******** на РУО да има административни
функции и неговите актове да представляват израз на властническо волеизявление,
то това правило не важи в трудовото правоотношение, поради което и заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание не представлява властническо волеизявление
и не се подчинява на правилата на административното, а на трудовото право.
Последователна
се явява съдебната практика, съгласно която при оспорване на констатациите и
вменените на наказаното лице нарушения на трудовата дисциплина, то заповедта не
се ползва с материална доказателствена сила, обвързваща съда, не представлява
официален документ, а работодателят
следва да установи при условията на пълно и главно доказване нарушенията. В
настоящото производство работодателят не установи извършването на оспорените
нарушения, поради което и съдът намира, че сочените нарушения не са
осъществени, поради което и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се
явява незаконосъобразна и следва да се отмени. Не са ангажирани като
доказателства по делото приложенията към Констативния протокол от проверката,
поради което и констатациите в този протокол не са установени по безспорен
начин. Не са ангажирани и гласни доказателствени средства, чрез които да се
докажат залегналите в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения на
трудовата дисциплина.
Не се възприема
се доводът на ищцата, че наказанието е наложено извън преклузивния срок на
чл.194 от КТ. Макар от представения констативен протокол да не може да се
установи датата на съставянето му, от която следва да се брои и срокът за
налагане на дисциплинарно наказание / два месеца от откриване на нарушението/,
а от представения от ищцата протокол, върху който е обективирана датата на
завеждането му в училището, а не и датата на изготвянето му, да не се
удостоверява датата на достигането му до ******** ********, то от самия
протокол е видно, че проверката е осъществена в периода ************, а
наказанието е наложено на ******, следователно в преклузивния двумесечен срок.
Възприема се
възражението на ищцата, че не е запозната
с приложенията към констативния протокол, тъй като същите не са й
връчени. Нито в констативния протокол, нито в искането за даване на обяснения,
нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са описани като
приложени процесните приложения, като предоставянето им на ищцата не беше
доказано и с другите допустими по закон доказателства. Ето защо съдът намира,
че работодателят е нарушил правото на защита на ********, тъй като не му е
връчил в рамките на дисциплинарното производство сочените приложения.
С оглед изложеното, съдът
намира, че следва да отмени процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание на ищцата.
Ищецът претендира
заплащане на адв. възнаграждение, като предвид изхода на делото на същия ще се
присъди сумата от 650лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът
претендира разноски, но предвид изхода на делото, такива не следва да му бъдат
присъдени.
При този изход
на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер
на 80лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание “Предупреждение за уволнение”, наложено на Е.Д.Д., ЕГН **********,***, със заповед № ************* година на ******** на „Регионално управление на
образованието“ - П.
ОСЪЖДА Основно училище „*********“,********, с
административен адрес ********************, да заплати на Е.Д.Д., ЕГН **********,***, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, сумата от 650лв. /шестстотин и петдесет лева/ – разноски по
производството.
ОСЪЖДА Основно училище „************“, **********, с административен адрес *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 80лв./осемдесет лева/ – държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ