Решение по дело №3627/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3852
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20191720103627
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№2081

гр. Перник, 16.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №03627 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

              По изложените в исковата молба обстоятелства „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр, София, ул, „Шандор Петьофи“ № 10, п.к, 1606, управител р.в. е поискало да бъде постановено решение с което да бъде осъден   В.С.В.,  да заплати сумата в размер на  300,00 (триста лева) - непогасена главница по Договор за кредит № **********, 68,61 (шестдесет и осем лева и 61 стотинки) - наказателна лихва, чийто размер е определен от сбора на договорните 0,00% с надбавка 10,01 % (съгл. т. 13.3 б. „а“ от ОУ на договора за кредит), начислени върху главница от BGN 300,00 за периода 01.11.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на  исковата молба – 26.10.2018г., до окончателно изплащане на главницата, както и присъждане на сторените разноски.  

 Ответника, чрез назначения и особен представител оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни .       

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното: 

             Видно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 18.08.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и В.С.В. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД, като кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Кредитът е бил отпуснат за период от 30 дни  с падежна дата 17.09.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната на кредитоискателя чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД в деня на искането на кредита - 18.08.2015г. в която връзка е предсотване оригинал на платежно нареждане от трето неучастващо по делото лице „Изипей“ АД . Кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от Общите условия, приложими към Договор за кредит № **********. На основание т. 11.1 от Общите условия кредитополучателят е имал право да удължи срока за връщане на кредита със 7 (седем), 14 (четиринадесет) или 30 (тридесет) дни, като това се извършва след като заплати такса по сметка на кредитодателя преди датата на падежа. В.С.В. упражнил това си право неколкократно, като в крайна сметка срокът за връщане на кредита е удължен до нова падежна дата - 31.10.2015г. С настъпване на падежа по договора, кредитополучателят ако не погаси дължимите суми изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 01.11.2015г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, посочен в специалните условия по кредита - в случая 0,00%, с добавяне към него на наказателна лихвена надбавка, която към момента на сключване на договора е в размер 10,01 пункта.

               От „Вивус“ са били изпратени три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В  тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.  

               На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, е сключило с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № **********, както следва: главница - BGN 300,00 (триста лева); наказателна лихва - BGN 349,02 (триста четиридесет и девет лева и 02 стотинки) за периода 01.11.2015г, до 31.01.2018г., отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 (тридесет лева). По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД е изпратила уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Непотърсена“.               

Предвид всичко изложено съдът приема, че е установено по делото наличието на сключен  договора за заем, по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД, поради което ищеца е доказал съществуването на такъв договор, както и че сумата е получена от ответника.

Налице са предпоставките за уважаване на предявеният по чл.79 от ЗЗД иск. Ищцовата страна е следвало да докаже съществуването на договора и факта, че цедента е изправната страна по него, както и наличието на договор за цесия с която вземането на цедента е прехвърлено на ищцовото дружество. Последното се установява с предаването на  заемната сума, което не се оспорва от ответника, като по този начин ищеца е изпълнил задължението си по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Същия не е длъжен да доказва неизпълнението, тъй като то е отрицателен факт и не би могло да се докаже от твърдящия го. На доказване подлежи положителния факт на изпълнението,  но доказателства в тази насока е следвало да представи ответника, нещо което той не е направил. От изложеното следва, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени, до пълния предявен размер, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си по договора между страните. На второ място, доводите в отговора на исковата молба за отхвърляне на исковите претенции,  предвид извършения доклад по реда на чл.146 от ГПК, подлежат на доказване от ответната страна, което също не е сторено в настоящето производство. Доводите за нищожност на клаузата  за наказателна лихва, по начина по който са предявени не се явяват нищожни, доколкото претендираната наказателна лихва, процентно и като сума не надвишават лихвата за забавено плащане.  

 Следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се присъди и законната лихва за забавено плащане върху главницата от 300.00 лева, от подаване на  исковата молба – 26.10.2018г., до окончателно изплащане на главницата.           

            Следва да бъдат присъдени и разноските сторени от ищеца в настоящето производство в общ размер на 400.00 лева. 

  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

            

             ОСЪЖДА  В.С.В. *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр, София, ул, „Шандор Петьофи“ № 10, п.к, 1606, управител р.в.  сумата в размер на 300,00 (триста лева) - непогасена главница по Договор за кредит № ********** от 18.08.2015г. сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника, сумата от 68,61 (шестдесет и осем лева и 61 стотинки) - наказателна лихва, начислени върху главница от 300,00 лева за периода 01.11.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на  исковата молба – 26.10.2018г., до окончателно изплащане на главницата от 300,00 лева, както и 400.00 лева направени разноски в настоящето производство.    

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                 

 Вярно с оригинала:С.Г.                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: