Мотиви по Присъда №260000/19.01.2021 г. по НОХД № 352/2019 г. на
Районен съд град Козлодуй.
Районна
прокуратура е повдигнала обвинение против Б.И.
И. роден на ***г***, българин, български
гражданин, осъждан, женен, с основно образование, земеделски производител с ЕГН
**********.
Б.И.И. се обвинява, че с цел да придобие парични облаги е
принудил лицето Т.Б.Т. *** , ЕГН **********
чрез сила и заплахи да му даде сумата от
200 лева. Тези пари Т. Б.Т. дължал във връзка с получен заем от 200 лева. Тези
пари Т.Б.Т. дължал във връзка с получен заем от 200 лева през м. ноември
2016г., с условие за погасяване една седмица. Тъй като бил просрочен срокът Б.И.И. му определил лихва, като до 28.12.2016г. заемателят Т.Б.Т. е
платил общо сумата от 860 лева /главница 200+660 лева лихва/.
По делото пострадалият не е предявил
гр.иск срещу Б.И.И..
Прокурорът развива доводи за доказаност на обвинението на основа показанията на
свидетелите Х. К. А., Е.Л.Ш., К. Н. Г., В.П.В.,
Ц.Р.Й., Д.Я.Д. /М./, К.П.К., М.Т.В.. Тези показания били последователни,
логически издържани, не противоречиви, като всички сочат, че пострадалият е
изнудван за пари, които му искат с лихва.
Т.Б.Т. поискал
пари от Д.Я.Д. /М./. Получава 200 лева, които в полицията се описват: 10 броя копюри по 20 лева /серия и номер/. С тези пари Т. отива до
магазин „Корона“, където предава /по точно подхвърля/ парите в колата на Б.И.И.. Без да брои парите подсъдимият потегля с автомобила си,
но само на няколко метра е спрян от
полицаите, арестуван със сина му и отведен в РУ на МВР. Там парите са преброени и се установява, че
липсва една банкнота от 20 лева с № БН
1276687, която според бившият шеф на
полицията Т. е взел.
Ето част от
показанията, дадени под клетва от Т.Б.Т. пред съда: „досега казаното от мен
повече от 95% е лъжа, заради мен и моят баща да пострада, този човек
невинен, съжалявам и искам да си взема вината. Лъжех, че ме е нападнал,
че ми е дал лихва. Аз излъгах зет си /Мишката/, излъгах началника на полицията. Не знам парите дали са описани.
Банковата карта не съм я давал на Б./подсъдимият/, но излъгах, че му дължа
пари. Конят на баща ми продадох, за да имам пари за машинките. Баща ми и майка
ми са ме подбудили да давам лъжливи свидетелски показания. Не искам нищо лошо
да се случи на този човек, защото ми е
помагал. Не е имало пари с лихви, не е имало изнудване, не е имало побоища. Не
искам този човек да влезе в затвора, заради мен”.
Подсъдимият, Т.Б.Т.
и семействата им са от ромски произход и живеят в ромската махала на гр.
Козлодуй. Всички се познават много добре и винаги са поддържали добри
взаимоотношения. През есента на 2016г. пострадалият отишъл при Б.И.И. и взел на версия едно прасе за 300 лева. Свидетели били В.Б.
и А.Б. ***, като уговорката била прасето да се заплати до
месец и половина, т.е. до Коледните празници. Т. взел прасето и го продал още
същия ден, тъй като му трябвали пари.
Налице са
гражданско-правни отношения с покупко-продажба.
Впоследствие
отношенията между И. и Т. се влошават, тъй като последният не се
издължава.
Въпреки това
не е доказано употреба на сила и заплашване в обвинителния акт. Изнесената
фактическа обстановка е изградена изцяло на четирите разпита на пострадалия.
При извършената полицейска операция, не се знае от кой са иззети парите, къде са предадени, кой е присъствал,
кой е описал копюрите, къде е 20- левовата банкнота
БН-1276687.
Пострадалият е
с неустановено здравословно състояние, не е добре психически и е в състояние да бъде манипулиран, има твърде противоречиво поведение.
Същият разиграва РС Козлодуй от ноември 2015г. до януари 2018г.
/за справка дело №410/.
Затова приемаме,
че единственото нещо, което поддържа и е вярно е това, което е дал пострадалият
пред съда.
Това дава
основание да оневиним Б.И.И. по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл. 214, ал.1 от НК и да постановим ОПРАВДАТЕЛНА ПРИСЪДА.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
/А.А./
2.
/Р.С./
Особено мнение по Присъда
№260000/19.01.2021 г. по НОХД № 352/2019 г. на Районен съд град Козлодуй:
Не съм
съгласен с мнението на мнозинството от съдебния състав. Това е така, тъй като
на първо място от фактическа страна считам, че св.Т.Б.Т. е взел прасе на
вересия от подсъдимия Б.И.И., като му го е върнал.
Впоследствие на неустановени месец и дата през 2016г. св.Т. е взел на заем от
подсъдимия сумата от 200 лева, която се задължил да върне с лихва или общо да
върне сумата от 400 лева. Тъй като не успял да се издължи на време, взел едно
прасе на вересия и го дал на подсъдимия, който обаче му приспаднал само лихвите.
Подсъдимият срещнал жената, с която св.Т. живее на семейни начала – св.Т.М. и й
заявил, че ако не му върнат сумата от 400 лева „ще стане беля“. Поради това св.Т.
дал на И. сумата от 200 лева. Наложило се да продаде коня на баща си, като
парите от продажбата също дал на подсъдимия. Подсъдимият срещнал св.Т.М. и й
заявил, че в продължение на три месеца следва да му дават по 300 лева всеки
месец. Това наложило св.Т. да вземе дебитната карта на баба си Д.М., на която
последната получавала пенсия и да я даде на подсъдимия. Бащата на св.Т. – св.Б.Т.М.,
разбрал за случилото се между сина му й подсъдимия и отишъл в дома на И., като
му казал да спре да изнудва сина му.
На следващия
ден – 26.12.2016г., сутринта подсъдимият Б.И. и синовете му св. П.Б.И. по с
прякор „П.“ и М. по прякор „Д.“ отиват пред дома на св.Т.Т.,
като поводът за посещението е да искат сумата от 200 лева. Синовете на
подсъдимия носели в ръцете си дървета. Пред къщата на св.Т. били баща му, майка
му и вуйчо му - св.М.В.. Св.Т. не е бил у дома си, но бил наблизо и като чул
викове отишъл на мястото, на което заварил подсъдимия и синовете му. Единият от
синовете на Б.И. посегнал да удари майката на св.Т., която извикала. Случилото
било повод да се направят няколко обаждания на тел.112, като на мястото е
изпратен полицейски патрул. Подадени са три сигнала в 08,06,05 ч.; 08,15,51ч. и
08,22,25 ч. от мобилен телефон с номер 0899 488 062. Подаващата сигнала се
е представила за Анита Кирилова, за което по делото е установено, че е роднина
на св.Т.Т.. Сигналите са за „сбиване и саморазправа“
в гр.К. ул.“З.“№*, адресът на който живеел св.Т.. Докато дошли органите на
реда, подсъдимият и синовете му напуснали мястото на инцидента. След това Б.И.
се обадил по телефона на св.М.В. и му казал, че ако дойде втори път ще подпали
всичко. Св. Т.Т. от своя страна отива в РУ-Козлодуй и
разказва за случилото се на тогавашния началник св.К. К.. Последният казал на
св.Т. да намери сумата от 200 лева, за да я предаде на подсъдимия И., като това
щяло да стане контролирано под полицейско наблюдение. Тъй като св.Т. нямал
сумата от 200 лева е извикан св.Д.Я.Д. по прякор „М.“, който му заел
необходимата сума, която била 10 броя банкноти с номинал от 20 лева, всяка. Св.Х.А.
*** описал всяка от банкнотите и снел сведение от св.Т.Т..
Впоследствие е организирано предаване на сумата от 200 лева, от св.Т. на
подсъдимия И..*** в близост до магазин „Корона“. На 28.12.2016г. св.Т. предава
на посоченото място на подсъдимия сумата от 180 лева в копюри
от по 20 лв. със серии №БЦ 4420483, БП 7252480, БХ 9167291, БФ 5165330, БР
2674730, БФ 6063770, БП 4625897, БВ 0252870, БЮ 0449248, описани по-рано от св.А..
Парите са предадени през стъклото на предна лява врата на лек автомобил „О. К.“,
управляван от Б.И., пред погледите на св.Х.А. и св.К.Г.. След предаването
подсъдимият и возещият се на предна дясна седалка негов син св.П.И. били
задържани от св.Х.А. и св.К.Г.. Със съдействието на св.Е.Ш. и св.В.В. *** откарват подсъдимия и сина му в РУ-Козлодуй, където ги
задържат и при направения обиск са установени описаната по-горе сума от 180
лева в копюри от по 20 лв. с посочените серийни
номера. Една от банкнотите с номинал 20 лева е прибрана от св.Т., вървейки към
колата на Б.И..
В съдебно
заседание св.Т.Т. заяви, че не поддържа показанията,
дадени на досъдебното производство пред съдия. Жената, с която св.Т. живее на
семейни начала – св.Т.М., пък заяви, че не поддържа показанията, дадени от нея
на досъдебното производство, тъй като не отговаряли на истината. Била дала
неверни показания, тъй като св.Б.Т.М. я накарал да даде тези показания. Намирам,
че показанията на св.Т.Б.Т. дадени пред съдия на досъдебното производство
отговарят на истината, доколкото същите кореспондират показанията на св.Кръстю К.,
св. К.Г., св.Х.А., св.В.В., св.Е.Ш., св.Ц.Й., св.Д.Д., св.М.В. и частично с показанията на св.Т.М.. На
досъдебното производство, пред съдия св.Т. е заявил, че е взел прасе на
вересия, от подсъдимия, но му го е платил. Св.М. също не знае да е било взето
прасе, като твърди, че св.Т. е взел сумата от 200 лева на заем от Б.И.. Тъй
като не се издължил навреме, св.Т. се наложило да вземе на вересия прасе, което
да даде на подсъдимия, дал и сумата от 200 лева, както и продал коня на баща
си, парите от който също дал на И.. Накрая предоставил и дебитната карта на
баба си Д., на която тя получавала пенсия. Намесил се баща му св.Б.М., който
поискал от подсъдимия да остави сина му на мира. Фактът, че на 26.12.2016г.
подсъдимият и синовете му отишли в дома на св.Т., за да искат сумата от 200
лева, се доказва от показанията на последния, дадени на досъдебното пред съдия,
от показанията на св.Т.М., св.Ц.Й., св.М.В., както и справката от Дирекция
„Национална система 112“ и приетата по делото компютърно-техническа експертиза.
Според мен, не отговаря на истината заявеното от св.М., че подсъдимият и
синовете му, когато дошли в дома им да си искат парите не са използвали
заплахи. От показанията на св.Т.Т., дадени пред
съдия, както и тези на св.М.В. се установява, че синовете на И. са носели тръби
и/или дървени колци. Според св.Т., св.П.И. по прякор „Пачури“
е посегнал да удари майка му. В подкрепа на тези факти са и трите обаждания на
тел.112, регистрирани като „сбиване“ и „саморазправа“. Фактът, че подсъдимият И.
и синовете му са нахлули в двора на дома на св.Т.Т.,
дори и той да не е бил заграден, носейки тръби и/или дървени колци, обективира намерението им за упражняване на принуда спрямо
св.Т.Т. и семейството му. Тази принуда е била
насочена към това да „мотивира“ св.Т. противно на волята му да даде на Б.И.
сумата от 200 лева и с това да му причини имотна вреда. Самата принуда е
възприета ясно от присъстващите на мястото – св.Т.Т.
и неговото семейство, както и от неговия вуйчо св.М.В., като е дало и резултат,
а именно инициирало е три обаждания до тел.112.
Престъплението
изнудване е уредено от законодателя в гл.5, раздел 5 от особената част на
Наказателния кодекс. Това престъпление има два предмета – имуществен /всички
движими и недвижими вещи/ и физическо лице, върху което деецът въздейства.
Изпълнителното деяние на престъплението е обозначено с термина „принуди“, което
означава осъществяване на мотивационно въздействие по отношение на физическото
лице – предмет, което мотивационно въздействие е насочено към това изнудваното
лице да осъществи определено поведение, против волята си. Ирелевантно
за наказателната отговорност е какви средства и начини е използвал деецът.
Необходимо е това въздействие да предизвика точно определено поведение на
пострадалото лице, а именно „да извърши нещо“, „да пропусне нещо“ или „да
претърпи нещо“, против волята си. Пострадалият осъществява това поведение, със
ясното съзнание, че то е във негова вреда. Престъплението е довършено с
причиняването на имотна вреда на изнудения или на друго лице. От субективна
страна се осъществява с пряк умисъл, като наред с това законът изисква и
допълнителен субективен елемент да се набави за себе си или за другиго имотна
облага, без да е необходимо целта да е реализирана, т.е. достатъчно е тя да е
отразена в съзнанието на дееца към момента на осъществяване на деянието му.
Считам, че от събраните
по делото доказателства се установява, реализирането на състава на
престъплението по чл.214, ал.1 от НК от подсъдимия Б.И.И..
Това е така, тъй като той след като си е получил дадената в заем сума в размер
на 200 лева е осъществил принуда, спрямо св.Т.Б.Т., с цел да го мотивира да
извърши нещо противно на волята му – да предостави на подсъдимия сумата от 200
лева, която вече не е дължал. Целта на принудата е била Б.И. да се
облагодетелства за сметка на св.Т., причинявайки му вреда. Самото мотивационно
въздействие, изразяващо принудата е осъществено от подсъдимия спрямо св.Т. и
неговото семейство, като последните са го възприели ясно. Това са именно
действията на Б.И. и синовете му, които посредством тръби и/или метални колци
са нахлули в имота, в който живеел св.Т. и семейството му и са демонстрирали намерение
за физическа саморазправа, освен отправяйки заплашителни думи, но и посегнали
да ударят майката на Т.. Тези действия са възприети ясно и именно те са били
поводът, да бъдат подадени сигнали на тел.112. Именно поради това и св.Т.Т. ***, където съобщава за случилото се.
Престъплението
е довършено, с оглед на факта, че е причинена имотна вреда на св.Д.Д. по прякор „М.“, който отслужил на св.Т., предоставяйки
му сумата от 200 лева, част от която в размер на 180 лева е придобита от Б.И. в
хода на извършеното под полицейско наблюдение предаване. Тази сума е предоставена на подсъдимия от св.Т.Т., като това е извършено против волята на последния.
Деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването на тези последици. Налице е и законовоизискуемата цел – да набави за себе си имотна
облага.
Поради тази
причина присъдата беше подписана с особено мнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: