№ 2753
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110118227 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. Ф. Ф. срещу А. Р. Ч., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62439/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 12
000,00лв. - главница по договор за заем от 08.02.2019г., ведно със законната лихва от
01.11.2021г. до изплащане на вземането , и 796,67лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода от 06.03.2021г. до 30.10.2021г.
Ищецът твърди, че на 08.02.2019г. между страните е сключен договор за заем с
нотариална заверка на подписите, съгласно който ищецът се задължил да даде в заем
на ответника сумата от 12 000лв., която подлежала на връщане за срок от 24 месеца –
по 500лв. месечно. В изпълнение на задълженията си, на същата ищецът предал на
ответника сумата, за което била съставена разписка. Крайният срок за връщане на
заема бил 05.03.2021г., като ответникът не изпълнил задължението си, поради което
дължал и лихва за забава за периода 06.03.2021г.-30.10.2021г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Посочва, че до м. май 2021г. е внасял всеки месец
суми към ищцата в размер от 300-400лв., като първоначално били превеждани чрез
/фирма/, а след това били давани на сина на ищцата Б. С., който живеел в България и
трябвало да ги превежда на майка си в Чехия. Твърди, че не дължи никаква част от
претендираните суми, тъй като са изцяло погасени чрез плащане.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
1
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 08.02.2019г.
между ищцата К. Ф., в качеството на заемодател, и ответницата А. Ч., в качеството на
заемател, е сключен договор за заем с нотариално заверени подписи. Съгласно чл. 1 от
договора, заемодателят дава в заем на заемателя сумата от 12 000лв., която заемателят
следва да върне в срок до 05.03.2021г. на 24 равни месечни вноски, всяка по 500лв.,
платими от първо до пето число на всеки месец по банков път. Чл. 2 предвижда, че
заемателят се съгласява да вземе в заем сумата и да я върне по начина, сроковете и
условията на договора.
Представена е разписка от 08.02.2019г. /л. 8/, удостоверяваща, че ответницата е
получила от ищцата сумата от 12 000лв., представляваща заемна такава по сключения
между страните договор за заем от 08.02.2019г. Тази разписка не е оспорена относно
нейното авторството, поради което установява предаването на сумата по договора за
заем.
От изложеното следва, че с реалното предаване на сумата от 12 000лв. от
ищцата на ответницата между тях е сключен договор за заем по чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
който предвижда, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно съдържанието на
договора, сумата е следвало да бъде върната на 24 равни месечни вноски, всяка по
500лв. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответницата е да докаже
връщане на заетата сума.
Ответницата е представила платежни нареждания, с които в полза на ищцата са
превеждани парични суми посредством ************. Същите притежават всички
необходими реквизити, включително дата, сума, изпращач, получател, подпис на
агента и печат, поради което съдът ги приема за годни доказателства да установяват
плащания. От тях се установява, че на 08.03.2019г. в полза на ищцата са наредени
380лв.; на 10.04.2019г. и на 10.05.2019г. са наредени по 400лв.; на 14.06.2019г. е
наредена сумата от 300лв.; на 08.07.2019г. сумата от 293лв.; на 11.09.2019г. сумата от
353лв.; на 14.10.2019г. сумата от 343лв.; на 13.11.2019г. сумата от 343лв.; на
28.02.2020г. сумата от 150 евро (с левова равностойност 293,37лв. съгласно
фиксирания курс на БНБ). За извършването на тези платежни операции са издадени и
документални справки от /фирма/ /л. 62-64/, които съдът намира за достоверни и ги
кредитира, като съответстващи на самите платежни нареждания /л. 17-27/. Макар в тях
да не е посочено основание на преводите, свидетелят Б. С., който е син на ищцата,
изрично заявява, че между майка му и ответницата не е имало други отношения в този
период, поради което съдът намира, че същите са плащани именно в изпълнение на
процесния договор за заем за сметка на ответницата. Свидетелят посочва, че
ответницата е била на гости на майка му в Чехия, което кореспондира с
местоположението на изпращаните парични преводи – в Чехия. Общият размер на тези
плащания възлиза на 3105,37лв. Представеното нареждане за превод от 20.01.2020г. /л.
65/ не може да послужи за установяване на плащания по договора за заем, доколкото
изхожда от лицето Д. В. Ч., което не е ясно дали и каква връзка има със страните по
спора, а в основание е посочено „money transfer”. Тоест, липсва установяване на връзка
на този превод с процесното заемно правоотношение.
Ответницата представя на хартиен носител по делото ел. кореспонденция,
водена между нея и сина на ищцата – Б. С.. Тази кореспонденция датира от
24.05.2020г. до 02.06.2021г. Тази кореспонденция се води във връзка с пари, които
свидетелят трябва да вземе от майката на ответницата (баба Д.). На 30.07.2020г. Б.
2
посочва „взех ги“. В съобщение от 04.01.2021г. ответницата пише на свидетеля, че е
оставила парите за майка му на баба Д., на което същият отговоря „добре“. На
09.01.2021г. свидетелят пише до ответницата „днес ще отида да взема парите, даже
сега съм тръгнал“. На 03.04.2021г. ответницата пише на свидетеля „Б., мини да вземеш
парите от баба ти Д.“, на което той отговаря „Добре, ще отида“. Аналогичен разговор
се води на 09.05.2021г., в който ответницата казва „Б., мини през майка за парите“ и
получава отговор от свидетеля „Добре“.
От изложеното се налага извод, че между ответницата и свидетеля е водена
кореспонденция, която е свързана с неговото явяване при майката на ответницата, за да
получи пари от името на ответницата, предназначени за майката на свидетеля –
ищцата. В показанията си свидетелят посочва, че само два пъти е получавал пари от
майката на ответницата и това се е случило през лятото на 2020г., като първият път
сумата била 250лв., а вторият – 150лв. Съдът намира, че показанията на свидетеля
относно броя на случаите, в които е получавал средства от майката на ответницата в
изпълнение на договора за заем, са недостоверни, тъй като противоречат на
кореспонденцията между тях, от която е видно, че такива събития е имало и през
2021г., а не само през 2020г. Въпреки това, при съвместната преценка на писмените
доказателства (разменената кореспонденция) и показанията на свидетеля, за доказано
следва да се приеме плащането от страна на ответницата чрез предаване на парични
средства от майка й на сина на ищцата на две вноски на обща стойност 400лв. през
лятото на 2020г. За останалите няма налични по делото доказателства.
При съобразяване на всичко гореизложено, в настоящото производство
ответницата е доказала връщане на суми по заема в общ размер от 3505,37лв. За
разликата до пълния размер на заема от 12 000лв. не са ангажирани надлежни
доказателства за погасяване на задължението чрез плащане или по друг начин. Ето
защо, остава дължим остатък от 8494,63лв. Крайният срок за погасяване на целия заем
е 05.03.2021г., поради което е настъпила изискуемостта на вземанията. Поради това,
предявеният иск за главницата се явява основателен и следва да бъде уважен до размер
на сумата от 8494,63лв. и отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния
предявен размер от 12 000лв.
В производството се претендира и акцесорно вземане за мораторна лихва върху
главницата в размер от 796,67лв. за периода 06.03.2021г.-30.10.2021г. Както се посочи
по-горе, крайният срок за връщане на заемната сума е 05.03.2021г., поради което при
неизпълнение, от следващия ден длъжникът изпада в забава и дължи мораторна лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая към тази дата – 05.03.2021г., а и към настоящия момент,
неплатеният и дължим остатък от заема възлиза на 8494,63лв., поради което върху тази
сума ищцата има право на акцесорно вземане за мораторна лихва, което за периода
06.03.2021г.-30.10.2021г. възлиза на 563,95лв., изчислено с помощта на интернет
калкулатор. До този размер искът се явява основателен, а за разликата до пълния
предявен от 796,67лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищцата е доказала разноски в размер на 255,93лв.
за държавна такса и 250лв. за адв. възнаграждение, а за исковото 274,07лв. за държавна
такса и 500лв. за адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност на разноските на ищцата, което съдът намира за неоснователно, тъй като
размерът на адв. възнаграждения е под минимума по Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед цената на исковете.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищцата следва да се присъдят разноски в
3
размер от 358,14лв. за заповедното производство и 547,95лв. за исковото производство.
В заповедното производство ответницата не е доказала направата на разноски, а
в исковото е сторила такива в размер на 30лв. – депозит за свидетел. Тази сума обаче
не е изразходвана (на свидетеля не е изплащано възнаграждение за явяване), поради
което подлежи на възстановяване на вносителя и не следва да бъде отчитана като
разход. Ето защо, ответницата не е направила разноски и в исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от К. Ф. Ф., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, срещу А. Р. Ч., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 62439/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 8494,63лв. - главница
по договор за заем с нотариално заверени подписи от 08.02.2019г., ведно със законната
лихва от 01.11.2021г. до изплащане на вземането , и 563,95лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода от 06.03.2021г. до 30.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата над уважения размер от 8494,63лв. до пълния предявен от
12000лв. и иска за мораторна лихва върху главницата за разликата над уважения
размер от 563,95лв. до пълния предявен от 796,67лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 А. Р. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на К. Ф. Ф., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
сумата от 358,14лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 547,95лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4