Определение по дело №1898/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.171 т.1 б.“Б“ от същия закон. Образувано е във връзка с жалба на Х.Н.А. чрез адв. А.А. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №23-0253-000093/02.06.2023г., издадена от началник група в РУ Девня при ОД на МВР гр.Варна.

Жалбоподателят е получил заповедта на 04.08.2023г. и е подал жалба срещу нейната законосъобразност, по която е образувано административно дело № 1868/2023г. по описа на Варненския административен съд, ХХХІІІ състав. Тъй като, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е обвързано с обжалване законосъобразността на самата принудителна административна мярка, за неговата допустимост е от значение допустимостта на жалбата срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №23-0253-000093/02.06.2023г., издадена от началник група в РУ Девня при ОД на МВР гр.Варна. При служебна справка по главното дело, съдът установи, че жалбата срещу законосъобразността на принудителната административна мярка е била подадена от Х.А. на 15.08.2023г., т.е. в 14-дневния срок за обжалване, което прави и допустимо настоящото искане за спиране на нейното предварително изпълнение.

По искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, съдът изразява следното становище:

Съгласно чл.172 ал.6 от ЗДвП: „Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.“, тоест принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП са с допусната по силата на закона предварително изпълнение и не е необходимо издаване на разпореждане от страна на административния орган по чл.60 от АПК за допускане на предварително изпълнение. Тази нормативна уредба е напълно ясно и недвусмислена и нейното точно приложение е изцяло съобразено от установената съдебна практика.

Следователно, приложима е разпоредбата на чл.166 ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, според която: „Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.“. Алинея 2 на чл.166 от АПК гласи: „При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.“.

Със заповед №23-0253-000093/02.06.2023г., издадена от началник група в РУ Девня при ОД на МВР гр.Варна е наложена принудителна административна мярка на Х.Н.А. на основание чл.171 т.1 б.“Б“ от Закона за движение по пътищата - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролния талон до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това че на 01.06.2023г. управлявайки товарен автомобил собственост на „Хектор-75“ ЕООД е бил проверен с Дрегер Дръг тест 5000 и е отчетен резултат за наличие на метамфетамини и канабис 25.

В жалбата се твърди, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини значителна вреда на Х.А., тъй като отнемането на свидетелството за управление на автомобил е свързано с упражняваната от него професия на водач на товарен автомобил, поради което ще остане без работа и трудови доходи в периода на действие на принудителната административна мярка.

Представен е трудов договор с „Хектор -75“ ЕООД от 03.06.2019г. и допълнително споразумение от 01.01.2023г. Ответникът не оспорва факта, че Х.А. в деня на проверката от полицейските органи е управлявал товарен автомобил на посочената фирма.

Жалбоподателят твърди, че е дал проба от кръв и урина за изследване в Медико-диагностична лаборатория „Кандиларов“, но от представената справка не става ясно какъв вид проба е дадена: урина или кръв и кога е била взета пробата. Това обстоятелство е от особена важност, доколкото е ясно и за неспециалист, че за 24 часа следите от канабис и метамфетамини в урината изчезват, а за 3 дни следите от тези вещества се загубват в кръвта. Следователно, представеното изследване от лаборатория „Кандиларов“ не е категорично доказателство за липсата на наркотични вещества или техните аналози в организма на Х.А. на 01.06.2023г. или непосредствено след освобождаването му от ареста, ако е бил задържан за 24 часа /за което обстоятелство не е представено доказателство/.

Относимият въпрос в настоящото производство е доколко трудовите права на Х.А. са противопоставими на защитените с предварителното изпълнение особено важни държавни или обществени интереси, които са посочени в чл.1 ал.2 от Закона за движение по пътищата, а именно: „Целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Правото на живот е неотменно конституционно право, гарантирано в чл.28 от Конституцията на Република България, чиято разпоредба е пряко приложима. Действително, българските граждани имат право на труд и държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право – чл.48 ал.1 от Конституцията на Република България, но правото на труд не може да бъде гарантирано за сметка на нарушаване на основното човешко право – правото на живот и физическа неприкосновеност, както и не може да бъде оправдавано с нарушаване на законовата забрана за управляване на моторно превозно средство след употреба на наркотици или техните аналози.

Законодателят справедливо и разумно е забранил управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Предвид големия процент на пътно-транспортни произшествия с отнемане на човешки животи именно след употреба на наркотици, в закона съвсем оправдано и закономерно е предвидено защитата на основното човешко благо – правото на живот и на физическа цялост на участниците в пътното движение да бъде засилена чрез предварително изпълнение на принудителните административни мерки по Закона за движение по пътищата. Защитените с този закон и по-конкретно с чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП обществени отношения – правото на живот и правото на физическа неприкосновеност, представляват особено важен обществен интерес по смисъла на чл.60 ал.1 от АПК във връзка с чл.166 ал.4 във връзка ал.2 от АПК.

Жалбоподателят не представи доказателства за нови обстоятелства, въз основа на които може да иска спиране на предварителното изпълнение. Не доказа, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на принудителната административна мярка би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, което обосновава неоснователност на искането му.

Воден от изложеното и на основание чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК във връзка с чл.60 ал.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Х.Н.А. чрез адв. А.А. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №23-0253-000093/02.06.2023г., издадена от началник група в РУ Девня при ОД на МВР гр.Варна.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: