Номер 151310.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София5-ти търговски
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
Секретар:Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002175 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия /ИАНМСП/ към
Министъра на икономиката, чрез юрисконсулт Е. М. насочена против Решение №
3133/29.04.2020 г., постановено по гр.д. № 6323/2013 г. по описа на СГС, ГО в частта му, с
която въззивната агенция е осъдена да заплати на «Велмар България»ООД сумата от 31 452
лв., представляваща неизплатена част от субсидия за четвърти етап от договор № ИФ-02-
32/01.11.2005 г. за безвъзмездна помощ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 10.05.2013 г., както и сумата от 3 379 лв. разноски по делото.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон –
ЗЗД, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - едностранчива и
превратна преценка на приобщените доказателства и недопускане на своевременно заявени
доказателствени искания, касаещи изясняване на релевантен за спора въпрос, както и за
необоснованост.
Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение
и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.
Насрещната страна не е взела становище по въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД от „Велмар България“ООД
против Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия
/ИАНМСП/ към министъра на икономиката, представлявана от изп.директор Б. Т..
1
В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че страните са
били обвързани от Договор № ИФ-02-32/01.11.2005 г. за безвъзмездна финансова помощ от
средствата на Националния иновационен фонд /НИФ/ - /Договора/, по който въззивникът,
като предоставяща институция, управляваща средствата по НИФ, се задължил да предостави
целева субсидия за реализиране проекта „Перлена козметика – силата на иновациите в
традицията“ на въззиваемото дружество, като бенефициент. Целевата субсидия била в общ
размер от 250 000 лв. Проектът следвало да се реализира на четири шестмесечни етапа, като
всеки етап си имал определен размер.
Твърдяло се е, че ищецът изпълнил задълженията си и по четирите етапа от договора,
за разлика от ответника, който не му заплатил дължимата субсидия за четвъртия етап от
договора, възлизаща на 76 982,13 лв.
Поддържано е, че с влязло в сила Решение по гр.д. № 14616/2010 г. по описа на СГС е
установена между страните дължимостта от страна на ответника на посочената сума, но т.к.
в хода на посоченото производство предявеният от „Велмар България“ООД насрещен като
частичен иск бил уважен само за сумата от 25 010 лв., е поискано от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 51 972 лв.
В разменените книжа ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер.
Не е оспорил факта на договорната обвързаност на страните по делото по Договор №
ИФ-02-32/01.11.2005 г., но е оспорил обстоятелството, че ищецът е изпълнил договорните си
задължения точно, поради което и не му се следвала субсидия в пълен размер за четвъртия
етап от проекта. Последното и предвид че Агенцията отказала да приеме като извършени
част от разходите на ищеца по отделните етапи на проекта.
Оспорва твърдението в исковата молба за наличие на влязло в сила съдебно решение
за част от процесното вземане и поддържа, че при предходното разглеждане на делото не е
бил взет предвид правния въпрос относно непризнатите от ИАНМСП разходи по
процесните нередовни фактури и граждански договор.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалби, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
уважителната му част.
В атакуваната му част обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно
предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от
фактическа и правна страна следното:.
Страните по делото не са спорили по релевантният за предмета на спора факт,
установен и от анализа на приобщените писмени доказателства, че са валидно обвързани от
Договор № ИФ-02-32/01.11.2005 г. за безвъзмездна финансова помощ от средствата на
Националния иновационен фонд /НИФ/ - /Договора/.
Според клаузите на последния въззиваемото дружество, като бенефициер, е поело
2
задължение да реализира проект "Перлена козметика - силата на иновациите в традицията",
а ищецът, като финансираща институция, управляваща средствата по НИФ, се е задължил да
предостави на бенефициента целева субсидия за реализирането на проекта в общ размер до
250 000 лв.
Проектът е следвало да се изпълни на четири последователни шестмесечни етапа, като
за всеки един от тях е определен и съответен размер от субсидията.
Независимо от посочения общ размер на субсидията по-горе, в чл.3, ал.2 от договора
страните са уговорили, че общата стойност на проекта включва всички приемливи за
финансиране разходи и е в размер на 591 728 лв., като чл.4, ал.1 е определил цифрово
приемливите разходи за всеки един етап.
Уговорено е, че конкретно посочените суми не са окончателни, а представляват
финансова рамка на проекта на бенефициера по НИФ и имат предварителен характер, като
ИАНМСП изплаща субсидия само в размер на доказаните от бенефициента действително
извършени и приемливи разходи и по реда на Правилата за управление на средствата на
фонда.
Уговорено е също, че след приключване на всеки отделен етап бенефициентът
представя отчетен доклад, с приложени към него разходо-оправдателни документи,
удостоверяващи реално извършените разходи.
Този доклад се оценява от технически съвет, който изготвя писмено становище и въз
основа на него финансиращата институция приема решение, с което одобрява или не
одобрява доклада по отношение на постигнатите резултати, признава и одобрява
извършените за съответния етап разходи. В случай на одобряване на отчетния доклад се
извършва пълно плащане на субсидията за съответния етап. Само за субсидията за
последния, четвърти етап е уговорено, че се предоставя след приемане на заключителния
отчетен доклад за крайния резултат на целия проект.
Изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, която не
се е оспорила от страните и следва да се кредитира, е установила, че при уговорената обща
стойност на проекта от 591 728 лв. и субсидия в общ размер от 250 000 лв., за четирите
етапа на проекта, сумите са били разпределени за отделните етапи, като за четвъртия етап
размерът на приемливите разходи е 342 332 лв. при субсидия в размер на 92 686 лв.
За този четвърти етап бенефициентът е отчел разходи в размер на 285 119 лв., от
които: 1/ 282 119 лв. за труд, машини, оборудване и подизпълнители одобрени от ИАНМСП
като приемливи разходи; 2/ 37 293 лв. разходи към подизпълнители и 3/ 3 962,40 лв. разходи
за материали. От тях одобрени от ИАНМСП са разходи в размер на 12 133,21 лв., а
неодобрени - 240 863,60 лв.
Установява се от приложените по делото доказателства, че с влязло в сила на 24.10.2016
г. Решение от 05.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 14616/2010 г. по описа на СГС,
въззивната агенция е осъдена да заплати на въззиваемото дружество сумата от 25 010 лв.,
представляваща частичен иск от такъв в общ размер от 73 686 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.02.2011 г.
Независимо от поддържаното от въззивника установява се от съдържанието на актовете
и на трите инстанции /пъровинстанционното решение е било с потвърдено Решение № 1237
от 10.06.2015 г. на САС по в. т. д. № 2432/2013 г., недопуснато до касация с Определение №
493 от 24.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50016/2016 г., I г. о., ГК/, че предмет на
приключилото с влязло в сила съдебно решение производство е дължимостта от страна на
финансиращата агенция на субсидията на бенефициента по процесния договор за четвъртия
етап от проекта. Спорът е били иницииран от ИАНМСП с иск за връщане на недължимо
платена субсидия за посочения четвърти етап, а в производството е разгледан и уважен
частичен насрещен иск на бенефициента в размер на 25 010 лв. за дължимостта на
3
извършени разходи по последния етап от реализирането на проекта, на обща стойност
73 686 лв.
Установените факти предпоставят следните правни изводи.
Според задължителните указания, дадени в т.2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т.
д. № 3/2016 г. на ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва
със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Отнесено към настоящия казус предвид наличието на вече коментираното влязло в сила
съдебно решение по предявен частичен иск горното означава, че със сила на пресъдено нещо
в случая се ползват: 1/ облигационната обвързаност между страните по спора по Договора
от 01.11.2005 г.; 2/фактът на точното изпълнение на задълженията по него за етап четвърти
от страна на бенефициента, вкл. и по отношение представяне на необходимата разходно-
отчетна документация; 3/ фактът на неточно изпълнение от страна на въззивника на
задължението му за заплащане на дължимата сума за реализирането на проекта до размера
на дължимата се субсидия за четвъртия етап; 4/ размерът на тази субсидия - 27 %, на
посочения разход, като при съобразяване на направените разходи същата възлиза на 56
462.03 лв.
С оглед оплакванията във въззивната жалба е необходимо да се подчертае, че според
възприетото в задължителните тълкувателни мотиви на ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д.№ 3/2016
ОСГТК на ВКС, поради правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на
пресъдено нещо, е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането,
какъвто е настоящия казус, да се спори относно основанието на вземането и правната му
квалификация.
Недопустимо е още в такъв последващ процес по иск за разликата до пълния размер на
вземането, произтичащо от същото правоотношение, позоваването на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, поради преклудирането им.
Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно
основанието преклудира също така правоизключващите и правоунищожаващите възражения
на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право.
При така възприетото се налага изводът, че възражението на въззивника относно
нередовността на част от фактурите, издадени от бенефициента, което е прието за основание
от финансиращата институция да откаже финансиране до посочения общ размер от
56 462,03 лв., се явява преклудирано. Същото е било предмет на разглеждане в първото от
производствата по двата частични иска, приключило с влязло в сила съдебно решение, като
е видно от мотивите и на трите съдебни инстанции, че е било разгледано по същество и
прието за неоснователно до посочения по-горе размер.
Затова и повторното произнасяне по това възражение в настоящето производство е
недопустимо.
Поради изложеното и т.к. в хода на производството ответникът-въззивник не е
твърдял, нито е ангажирал доказателства да е изпълнил задължението си по процесния
договор за заплащане на дължимата се на бенефициента субсидия за четвъртия етап от
реализирания проект, предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД се явява
основателен до уважения от първоинстанционния съд размер от 31 452 лв.
Посочената сума е дължима на заявеното основание ведно с лихвата за забава, считано
4
от 10.05.2013 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане.
По тези съображения и поради пълното съвпадение на крайните изводи на въззивната и
първата инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на въззивника
следва да се поставят сторените от въззиваемата страна по делото разноски в размер на
1 475 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата към него.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3133/29.04.2020 г., постановено по гр.д. № 6323/2013 г. по
описа на СГС, ГО в частта му, с която Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и
средни предприятия, с адрес гр. ***, ул.»***» № 2-4 е осъдена да заплати на «Велмар
България»ООД, ЕИК *** сумата от 31 452 лв., представляваща неизплатена част от
субсидия за четвърти етап от договор № ИФ-02-32/01.11.2005 г. за безвъзмездна помощ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2013 г., както и сумата от 3 379
лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, с
адрес гр. ***, ул.»***» № 2-4 да заплати на «Велмар България»ООД, ЕИК *** сумата от
1 475 лв. Разноски по делото пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5