Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15
гр.Русе, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 431
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от В.С.Н. ***,
чрез процесуалния му представител, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 22-1085-000541 от 19.09.2022 г., издадена от началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която, на основание чл.171,
т. 1, б. "б" ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ "Временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца". В жалбата се сочи, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбата не съдържа
конкретни доводи за сочените основания. В съдебно заседание на 22.11.2022 г.
чрез процесуалния си представител, жалбоподателят оспорва фактическата
обстановка, описана в АУАН и заповедта, като единственото поддържано възражение
е че не са били налице предпоставките по чл. 5,
ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата - началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от
процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
На жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 767969/17.09.2022 г. (л.
5-6 от преписката) за това, че на 17.09.2022 г. в 02:07 часа в гр. Русе, ул.
„Стефан Стамболов", пътен възел „Охлюва“ посока бул. "България"
управлява лек автомобил "БМВ" с рег. № ***, като отказва да му бъде
извършена проверка за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство "Дръг Тест 5000" с фабр. № ARNJ-0003.
Издаден е талон за медицинско изследване № 137251 (л. 7 от преписката). Като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП. Нарушителят
е подписал акта, както и талона за медицинско изследване без възражения.
Предвид съставения АУАН е издадена
оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 22-1085-000541 от 19.09.2022 г. (л. 3
от преписката), с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП "временно
отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца". Видно от талона за изследване, същият
е връчен на 17.09.2022 г. в 03:00 часа. В него изрично е отбелязано, че
жалбоподателят отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство "Дръг Тест Дрегер", което е
удостоверено с подписите на полицейския служител и на водача. Последният е
отказал и да даде кръвна проба за медицинско и химическо изследване. В
посочения в талона срок – до 45 минути от неговото връчване, жалбоподателят не
е посетил мястото за извършване на изследването и от него не били взети
биологични проби за анализ, което се установява от приложеното по делото писмо
с изх. № 6366-1/30.11.2022 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ "Канев"
АД, гр. Русе, вх.№ 4823/30.11.2022 г. (л. 47 от делото).
По искане на ответника по делото са
разпитани свидетелите Ж.Ж., С.И. и Д.Д. – всичките полицейски служители,
извършили проверката на жалбоподателя на процесната дата. В показанията си св. Д.
посочва, че на 17.09.2022 г. е изпълнявал служебните си задължения на
установъчен пункт на пътен възел „Охлюва“, където е спрял автомобила,
управляван от жалбоподателя. При проверката от колегата на свидетеля е
установено, че жалбоподателят не разполага със свидетелство за управление на
МПС, тъй като същото му е отнето. Жалбоподателят е бил разпознат от
проверяващите го служители, тъй като скоро преди проверката същият е бил
проверяван от същите служители на МВР във връзка с наложена му мярка за
неотклонение „домашен арест“. Жалбоподателят бил тестван за употреба на алкохол
като пробата била отрицателна. Служителите, извършващи проверката на
жалбоподателя, повикали служители на сектор „Пътна полиция“, за да бъде
извършена и проверка за употреба на наркотици или техни аналози. Според св. Д.,
от справка с дежурния се установило, че „точно затова ме у отнета книжката“.
Свидетелят сочи, че не е установил външни белези в поведението на
жалбоподателя, от които да е видно, че е употребявал наркотици, но е било
тъмно.
Полицейският патрул от сектор „Пътна
полиция“, състоящ се от св. Ж. и св. И., пристигнал на място, за да извърши
проверка на жалбоподателя за употреба на наркотици. И двамата свидетели
посочват, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за наркотици, след което
му е издаден талон за медицинско изследване. Според св. Ж. жалбоподателят е бил
със зачервени очи, а св. И. посочва, че на място жалбоподателят не е желаел да
комуникира с проверяващите, бил е притеснен и обикалял около колата. Било му е
обяснено, че патрулът е там за да му извърши проба за употреба на наркотици,
както и че след отказа следва да отиде за кръвна проба и урина в УМБАЛ „Канев“
– Русе. Жалбоподателят категорично заявил пред полицейските служители, че
алкохолна проба желае да даде, но за наркотици не желае и отказва.
Жалбоподателят разписал всички документи без възражения.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. С т.2 от
заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. директорът на ОД на МВР – Русе е оправомощил
началника на сектор „Пътна полиция“ и началниците на групи в сектора при ОД на МВР
– Русе да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Оспореният акт е
издаден от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе в
условията на предвидена в закона делегация.
Оспорената заповед е в необходимата
форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК.
Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано
ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително време,
място и начин на извършване. Разпоредителната част също е ясно, точно и
конкретно формулирана.
При издаване на заповедта не са били
нарушени административнопроизводствените правила. Неоснователен е доводът за
допуснато процесуално нарушение на чл. 5, ал. 1
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Наредба № 1), съгласно който при наличие на външни признаци, поведение
или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни
аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско
изследване. За пълнота, подобна норма се съдържа и в чл.58, ал.1, т.3 от Инструкция
№ 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение, според която, в приложимата редакция
на текста, служителят, назначен в наряд за контрол на пътното движение, спира
водачите на ППС за проверка и когато начинът на движение и поведение поражда
съмнения към водача на МПС запреумора, употреба на алкохол или наркотични
вещества или техни аналози. Преценката дали на конкретния водач да бъде извършена
проверка за употребата на наркотични вещества или не е предоставена изцяло в
правомощията на контролните органи и тя не подлежи на съдебен контрол в
настоящото производство. За нарушение на изискването за нейното извършване,
когато такава е била наложителна предвид посочените критерии (начин на
шофиране, поведение, реакции на лицето), съответните държавни служители от МВР биха
носили дисциплинарна отговорност. Всъщност адресати на предвиденото в чл.5,
ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. задължение са именно контролните органи, а
не водачите, които не могат да извличат от цитираната разпоредба основания за неизвършване
на проверка по причини, че тяхното поведение или реакции не са дали повод за
такава.
На следващо място, съгласно ал. 2 на
чл. 5 от Наредба № 1 резултатът от проверката за употребата на наркотични
вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на
проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три
екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за
органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а
третият се предоставя на водача. Видно от образеца на протокола по Приложение №
2 към чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1, в него се вписва състоянието на водача
(поведение, реакции и др. външни признаци) по време на проверката. Такъв
протокол се изготвя обаче само когато проверка бъде извършена и в него се
вписва резултатът от нея. В случая жалбоподателят е отказал извършването на
проверка, поради което не се и изисква съставяне на протокол, респективно
отразяване на обстоятелствата, станали причина, за да се стигне до такава
проверка. Контролният орган няма задължение да описва в АУАН конкретния повод
за проверката, нито административният орган е длъжен да го посочва в заповедта
за прилагане на ПАМ. Поради това съдът счита неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че не били налице материалноправни предпоставки да му бъде наложена
ПАМ при условията на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, тъй като липсвала
необходимост по смисъла на чл.5, ал.1 от наредбата да му бъде извършвана
проверка за употребата на наркотични вещества и техни аналози. Всъщност от
доказателствата по делото се установява обратното, доколкото при пристигане на
автоконтрольорите св.Ж. и св.И. жалбоподателят бил нервен, притеснен и очите му
били зачервени. Тези обстоятелства са достатъчни да обосноват съмнение за
употребата на и необходимостта от проверка за употреба на наркотични вещества.
Административният орган е приложил
правилно материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", предл.
трето ЗДвП принудителна административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС" се прилага на водач, който откаже да
бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Видно от цитираната разпоредба,
отказът на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози е основание за прилагане на процесната ПАМ.
Жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози – факт, който е признат от
него и е доказан както от писмените доказателства (АУАН и талон за изследване),
така и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с тест за употреба на
наркотични вещества е самостоятелно нарушение, за което може да бъде съставен
АУАН. В случая жалбоподателят не е изпълнил и даденото му с талона за
изследване предписание за медицинско изследване до изтичане на определения срок,
видно от цитираното писмо от УМБАЛ „КАнев“ АД гр.Русе с вх.№ 4823/30.11.2022 г.При
наличието на такъв отказ и в условията на обвързана компетентност
административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ "временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца". Този вид ПАМ се прилага под
прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача, но
не повече от 18 месеца. Срокът е ясно установен в ЗДвП и административният
орган не разполага с правомощие да го определи с друга продължителност. Наложената
ПАМ изпълнява предвидената в закона цел – да преустанови евентуално
противоправно поведение на водача и да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24,
изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер
на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по
тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Н., с ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1085-000541
от 19.09.2022 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе, с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА В.С.Н., с ЕГН **********,***, да заплати
на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, сумата от 100 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: