Решение по дело №9214/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3423
Дата: 28 ноември 2022 г. (в сила от 28 ноември 2022 г.)
Съдия: Радост Бошнакова
Дело: 20211100509214
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3423
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Х.
Членове:Петя Алексиева

Радост Бошнакова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509214 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по подадена жалба от трето лице на принудителното изпълнение по
изп. дело № 232/2021 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 и с район на действие СГС – В. З.
С., срещу въвод във владение на недвижим имот, представляващ апартамент № 3 с
идентификатор 68143.4089.75.8.67 по КККР на гр. София, осъществен на 12.05.2021 г., и
намиращ се по твърдения в нейно владение преди предявяване на иска, решението по което
се изпълнява.
В жалбата са релевирани възражения за незаконосъобразност на въвода на имота, тъй
като: осъществяваното от нея държане въз основа на договор за послужване от 2012 г. с
длъжника по изпълнението – П. Х., видно и от удостоверенията за постоянен и настоящ
адрес, било променено във владение преди образуването на гр. дело № 58857/2014 г. на СРС,
решението по което се изпълнявало. Излага заявяване на права пред съдебния изпълнител,
които предпоставяли отлагане на въвода по чл. 523, ал. 2 от ГПК и водели до неговата
незаконосъобразност поради невъзможността й да ги защити чрез спиране на изпълнението.
Иска отмяна на извършения въвод във владение на недвижимия имот.
Взискателят Р. В. Х. в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подал възражения по жалбата,
като в мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител също заявява становище за
нейната недопустимост, а по същество за нейната неоснователност.
Длъжникът П. В. Х. не оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия
по изпълнението, възраженията на насрещната страна и мотивите на съдебния изпълнител,
намира за установено следното:
Производството по изп. дело № 232/2021 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 и с
район на действие СГС е образувано по молба от 09.02.2021 г. на взискателя Р. В. Х. въз
основа на изпълнителен лист за предаване на владението на апартамент № 3 на бл. 335 в
ж.к. Младост на гр. София и за заплащане на сумата 1386 лева – обезщетение за лишаване от
ползването на имота за периода 01.08.2014 г. – 30.10.2014 г., като с нея е възложено на
съдебния изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да избере и способ за изпълнение. Към
молбата са приложени и изпълнителния лист от 18.01.2021 г., издаден въз основа на
решение по иск за собственост по чл. 108 от ЗС и иск за неоснователно обогатяване по чл.
59 от ЗЗД, постановено по гр. дело № 58877/2014 г. на СРС, ГО, 88-ми състав, и влязлото в
сила след осъществения инстанционен контрол решение, послужило като изпълнителното
основание за издаването на изпълнителния лист, с което на основание чл. 108 от ЗС е
признато за установено по отношение на П. Х., че по силата на договор за дарение по НА №
25 от 29.07.2014 г. Р. Х. е собственик на процесния апартамент, като е осъден да й предаде
владението върху него и да й заплати обезщетение за лишаване от ползването му в
посочените размер и период.
С постановление от 09.02.2021 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително
производство и постановил предприемане на действия по принудително изпълнение,
включително и с осъществяване на въвод във владение на имота на 19.03.2021 г. Съдебният
изпълнител с постановление от 18.03.2021 г. е определил нова дата за въвода във владение
на имота на 12.05.2021 г., поради нередовно уведомяване за предходния, за който
длъжникът П. Х. е надлежно уведомен с връчването му на поканата за доброволно
изпълнение на 02.04.2021 г.
За извършения на 12.05.2021 г. въвод във владение на имота в присъствието
първоначално на взискателя Р. Х. и на В. С., намираща се на адреса на имота и
жалбоподател в настоящото производство, а впоследствие и на длъжника П. Х., съдебният
изпълнител е съставил протокол. В него съдебният изпълнител е удостоверил, че
жалбоподателят В. С. е представила договор за заем за послужване от 22.10.2012 г., сключен
между нея и длъжника П. Х., и удостоверения за адрес, съвпадащ с този на процесния, за
ползването на имота от нея съвместно с длъжника – страна по договора, и със съгласието на
неговите родители като предишни собственици на имота, и приемайки липсата на
достоверна дата на договора и на други доказателства за осъществявано от В. С. владение по
смисъла на ЗС, а само на осъществявани от нея търпими действия, същият е пристъпил към
извършването на въвода във владение на имота.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.
Целта и същността на предоставеното чрез нормата на чл. 435, ал. 5 от ГПК правно
2
средство е осигуряването на защита в случаите, когато изпълнителното основание не може
да се противопостави на третото лице, тъй като именно то е следвало да бъде надлежно
легитимиран ответник в процеса, по който е постановено изпълняваното съдебно решение.
Последното налага извод, че всеки заварен владелец би могъл да обжалва извършен срещу
него въвод, когато е придобил владението върху имота преди завеждане на делото,
решението по което се изпълнява. Предмет на защита е владението като фактическо
състояние, а не конкуриращите с изпълняемото право на взискателя вещни права.
Следователно, за допустимостта на обжалването и активната процесуална легитимация на
жалбоподателя е необходимо да са налице твърдения за качеството на третото лице като
владелец на имота и за определянето му като лице, което не е обвързано от субективните
предели на изпълнителния лист, каквито твърдения в разглеждания случай несъмнено са
налице, поради което и възраженията на съдебния изпълнител за недопустимост на жалбата
се явяват неоснователни.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.
Както бе посочено, предмет на защитата по чл. 435, ал. 5 от ГПК е владението като
фактическо състояние, а не конкуриращите с изпълняемото право на взискателя вещни
права, което предпоставя установяване от третото лице и жалбоподател по производството
наличието на осъществявано от него владение, като упражняване на фактическа власт и на
намерение за своене на вещта (имота). Затова в случай на намерено при въвода трето лице в
присъдения недвижим имот, различно от длъжника по изпълнителния лист, удостоверяващ
изпълняемото право с неговите предмет и страни по правоотношението, процесуалният
закон е задължил съдебния изпълнител, да извърши проверка дали това лице има качеството
на държател или на владелец и ако е налице владение - откога датира владението, като
удостовери начина, по който се е уверил в тези обстоятелства.
В случая при въвода, а и в настоящото производство, са представени от третото лице
В. С. документи – договор за заем за послужване от 22.10.2012 г. за имота, сключен между
нея и длъжника по принудителното изпълнение П. Х., намирали се във фактическо
съпружеско съжителство, и който няма достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК за
трети лица, какъвто е взискателят Р. Х., и удостоверения за адрес, посоченият адрес в който
съвпада с адреса на присъдения имот. Така представените документи обаче не установяват
осъществявано от третото лице владение на имота и придобиването му преди предявяването
на иск, решението по което се изпълнява с въвода. Представеният договор установява за
третото лице и жалбоподател В. С. само държане, но не и владение на присъдения имот,
поради което осъществяваното от нея въз основа на договора облигационно право на
ползване на имота, а не вещно право на ползване, е противопоставимо единствено на
съконтрахента по договора, в случая длъжника по принудителното изпълнение и срещу
който е постановено изпълняемото решение. Именно установената от третото лице и
жалбоподател В. С. фактическата власт върху имота въз основа на фактическото
съпружеско съжителство с длъжника П. Х. и сключения с него договор за предаване на
временното му ползване водят до несъмнения извод за осъществяването й от нея като
3
държане, а не като владение върху присъдения имот, и което като такова е
противопоставимо само на него, но не и на собственика на имота – взискателя Р. Х.. Не се
установи и твърдяната в жалбата промяна на държането във владение на имота.
Представените удостоверения за адреси установяват изпълнението от третото лице и
жалбоподател В. С. на задълженията й за адресна регистрация по чл. 93 и сл. от ЗГР за
вписване в регистрите на населението и за нейното местоживеене, но не доказват и така
твърдяната промяна в намерението. При установеното от така представените документи
качество на държател на намереното при въвода трето лице В. С. (жалбоподател по
производството) съдебният изпълнител е могъл да извърши въвода във владение чрез
отстранявана на длъжника и членовете на неговото семейство, сред които е и третото лице и
жалбоподател В. С., от имота и въвеждане на взискателя Р. Х. във владение на същия.
Качеството държател на третото лице е изключвало и приложимостта на
предвидената в чл. 523, ал. 2 и в чл. 524 от ГПК защита. Последната е приложима, когато
при въвода съдебният изпълнител намери имота във владение, а не в държане на трето лице,
различно от длъжника, и това владение е придобито след завеждане на делото, по което е
издадено изпълняваното решение. По делото не се доказа по гореизложените съображения
осъществявано от третото лице и жалбоподател В. С. владение на процесния имот (а само
държане на същия) при извършване на въвода и при това същото да е придобито след
завеждане на делото. Придобиването му към този момент, дори и не се твърди от третото
лице В. С., поради което и за нея е неприложима предвидената в чл. 523, ал. 2 и в чл. 524 от
ГПК защита, доводи за която също се съдържат в жалбата.
Ето защо, извършеният от съдебния изпълнител въвод във владение на присъдения
имот е в съответствие със закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на В. З. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
******* вх. Офиси, офис № 9, срещу въвод във владение на недвижим имот, представляващ
апартамент № 3 с идентификатор 68143.4089.75.8.67 по КККР на гр. София, осъществен на
12.05.2021 г. по изп. дело № 232/2021 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 и с район на
действие Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5