Р Е Ш Е Н И Е №40
гр.Русе,
28.09.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе,
четвърти състав, на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и първа
година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галена
Дякова
при секретаря Диана
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Дякова адм.д. № 281 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод постъпила жалба, подадена от Министъра на земеделието,
храните и горите – гр.София срещу
Заповед за допълване на строително
разрешение № РД-09-300 от 01.04.2021г. на Главния архитект на Община Сливо
поле, с която фактически се отстранява и поправя очевидна фактическа грешка,
допусната в Разрешение за строеж № 28 от
16.03.2021г., на основание чл. 62, ал. 2 от АПК.
В
жалбата са наведени доводи за нищожност на обжалваната заповед, поради
съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с
материалноправните разпоредби. Посочва се, че не са били налице предпоставките
на чл. 62, ал. 2 от АПК, като отразеното в оспорената заповед не представлявало
отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка. Твърдят, че с издаване на
оспорения акт се извършвала съществена промяна, за която не е налице правно
основание, което според жалбоподателя е недопустимо. Атакуваната заповед била
издадена в противоречие с материалния закон, което не подлежи на саниране и
водело до наличието на нищожност, като порок на оспорения акт. По същество се
иска отмяна на заповедта като нищожна. В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваната
заповед, като сочи, че същата не може да породи правно действие, предвид факта,
че в разрешението за строеж е вписано Министерство на земеделието, храните и
горите/МЗГХ/ като възложител, за което не е налице правно основание.Подробни
съображения излага в писмена защита.
Ответникът
по делото - Главният архитект на Община Сливо поле, в съдебно заседание, чрез
проц. си представител - адв. Б. ***, заявява становище за неоснователност на
жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата, доколкото
оспорената заповед не страдала от твърдените пороци, а дори и те да били
налице, същите можели да доведат единствено и само до нейната
незаконосъобразност, но не и до нищожността й, която единствена била предмет на
настоящото дело. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованата
страна – Община Сливо поле, чрез Кмета на общината, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по делото.
Относно
допустимостта на жалбата – същата е подадена от надлежна страна по реда на чл.149,
ал.5 от АПК с искане за обявяване на нищожност на оспорената Заповед за
допълване на строително разрешение №
РД-09-300 от 01.04.2021г. на Главния архитект на Община Сливо поле. Искането
за обявяване на нищожността на индивидуален административен акт, съобразно чл.149,
ал.5 от АПК, не е обвързано с конкретен срок и може да се предяви безсрочно.
При разглеждането по същество, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
се установява по делото, че съгласно Акт № 5033 за публична държавна собственост
от 19.03.2012г./л.31-32 от делото/, издаден от Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, поземлен имот № 63668.26.79 по кадастралната
карта на с.Ряхово с начин на трайно ползване
- отводнителен канал, част от Главен отводнителен канал-1 от
Отводнителна система Бръшлен е изключителна държавна собственост, като на
Министъра на земеделието и храните са
предоставени права за управление. В
имота е изграден отводнителен канал,
който е част от Главен отводнителен канал-1 от Отводнителна система Бръшлен,
предоставен за стопанисване и управление на „Напоителни системи“ ЕАД клон
„Долен Дунав“/НП ЕАД/, съгласно Разпореждане № 82/23.08.1993г. на Министерски
съвет и Заповед№ РД09-1284/27.10.1999г. на Министъра на земеделието, храните и
горите. Каналът е изграден 1952г.
С
Решение 43 по Протокол 53/л.134 преписка/ от заседание на Общински съвет Сливо
поле, проведено на 31.01.2020г. , на основание чл. 21, ал.1, т.11 и ал.2 от ЗМСМА, чл.129, ал.1 от ЗУТ, чл.8, ал.1 от ЗОС и Искане с № СП-5706/14.01.2020г. за одобряване на ПУП
Общински съвет-Сливо поле е одобрил ПУП-ПП/парцелен план/ за изграждане на
дъждовна канализация в района на кръстовищата на ул.“Цар Борис“ с ул.“Люлин“ и ул.„Весела“
в с.Ряхово за отводняване на общински терени, застрашаващи жилищни домове от
наводняване. Като възложител Община Сливо поле възложила на „Недеви С-М“ ООД
Русе изготвяне на инвестиционен проект, част ВиК/л.33-41 дело/. Изготвеният
инвестиционен проект предвиждал новият изграден канал да засегне имоти в урбанизираната територия на
населеното място. Проектът предвиждал
новия изграден канал да отвежда
атмосферните води от уличните платна и тротоарите на засегнатите улици, както и
от самите кръстовища извън населеното място,
като зауства тези води в поземлен имот с идентификатор № 63668.26.79 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Ряхова, който по начин на
трайно ползване е отводнителен канал със статут на публична държавна
собственост. С писмо изх.№ СП-847/04.02.2021г./л.27 дело/ Кметът на Община
Сливо поле изпратил част „ВиК“ на инвестиционния проект за съгласуване с МЗГХ.
В изпратения отговор до Община Сливо
поле, с копие до НС ЕАД, в писмо с рег.№ 07-87/11.02.2021г./л.22-24дело/ МЗГХ,
като собственик на съоръжението, изразили съгласие по смисъла на чл.11, ал.3,
т.5 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване, т.е писмото следва да се
приеме като документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията,
в случаите, в които ползването на водния обект е свързано с ползването на
съществуващи съоръжения. С писмо изх.№ АД-04-02-57 от 15.02.2021г. НП ЕАД
–Централно управление уведомили НП ЕАД-клон „Долен Дунав“-Русе,
ОД“Земеделие“Русе и Кмета на Община Сливо поле, че НП ЕАД-клон „Долен
Дунав“-Русе, като пряко стопанисващо и експлоатиращо обекти за предпазване от
вредни въздействия на водите, ще осъществява контрол при започване, по време и
при завършване на строителството на обекта в частта на заустване на
атмосферните дъждовни води в
засегнатия отводнителен канал, с цел
нормалното функциониране на канала и отводнителната система „Бръшлен“. След извършеното съгласуване с МЗХГ и на
основание чл. 148, ал.2, ал.9 от ЗУТ Главният архитект на Община Сливо поле
издал Разрешение за строеж № 28 от 16.03.2021г., в което като възложители на
обекта били посочени Община Сливо поле и Напоителни системи ЕАД. На основание чл. 149, ал.1 от ЗУТ, с писмо
изх. № СП-1950 от 26.03.2021г. /л.17дело/ Община Сливо поле уведомили Напоителни
системи ЕАД за издаденото разрешение за строеж. Недоволни от факта, че в
разрешителното за строеж са вписани като втори възложител, НС ЕАД изпратили възражение изх.№ АД-04-02-57+3 от
31.03.2021г. чрез Община Сливо поле до РДНСК Русе, ОД “Земеделие“Русе,
Министъра на земеделието, горите и храните и НС ЕАД“Долен Дунав“. В него
посочили, че липсва правно основание за вписването на НС ЕАД като възложител в
издаденото разрешение за строеж, тъй като дружеството не е от кръга на
субектите, изброени в чл.161 от ЗУТ, които могат да имат качеството възложител.
В писмото е отправено искане да бъдат направени съответни промени в Разрешение за строеж № 28 от 16.03.2021г. и
НС ЕАД да бъдат изключени от него като възложител. След получаване на
последното писмо Заместник-министъра на земеделието, храните и горите изпратил
до Началника на РДНСК Русе, Кмета на Община Сливо поле и Изпълнителния директор
на НС ЕАД София писмо с рег.№ 70-1557 от 19.04.2021г. В него се посочвало, че
вписването на НС ЕАД в Разрешение за строеж № 28 от 16.03.2021г. като
възложител е извършено без налично нормативно установено основание и е в
противоречие с изразеното становище по случая на Министъра на земеделието,
храните и горите. Посочва се, че на НС ЕАД е възложено със Закона за водите
извършването на обществена услуга за предпазване от вредно въздействие на водите чрез договор с министъра на земеделието,
храните и горите, като възложител на горепосочения проект. Посочва се също, че
съгласно разпоредбите на чл. 138, ал.5, т.1 от Закона за водите постоянната
защита от вредно въздействие на водите в
границите на населените места се извършва от кметовете на общините. Настояват Разрешение
за строеж № 28 от 16.03.2021г. да бъде коригирано и НС ЕАД да бъде заличено от
същото като възложител.
На
01.04.2021г. Главният архитект на Община Сливо поле издал оспорената Заповед за
допълване на строително разрешение №300/01.04.
2021г. /л.9дело/. С нея на основание чл.62,
ал.2 от АПК е извършена поправка на очевидна фактическа грешка към Разрешение
за строеж №28/16.03.2021г., като са отписани като възложител Напоителни системи
ЕАД и са вписани като възложител Министерство на земеделието, храните и горите.
Заповедта е изпратена и връчена на МЗГХ с придружително писмо изх.№СП-1695+1 от
08.04.2021г./л.59дело/ на 14.04.2021г. по пощата, за което е съставено известие
за доставяне № ИД PS 70600015 WЕА
/л.66 дело/.
При тези фактически данни съдът намира
от правна страна следното: Оспорената заповед е именувана за
допълване на строителното разрешение, но от съдържанието й се извежда, че се отнася за поправка на очевидна
фактическа грешка в разрешителното. Дори да се приеме, че по същество допълва
първоначалното Разрешение за строеж №28/16.03.2021г. на Гл.архитект на Община
Сливо поле, то заповедта е допустима, тъй като е постановена преди влизане в
сила на разрешението за строеж. Същото е съобщено на
заинтересованите по смисъла на ЗУТ лица на 30.03.2021 год., за което е
изготвено известие за доставяне № ИДPS70600015WА5 /л.58 преписка/. Оспорваната
заповед е издадена на 01.04.2021 год., т.е. преди изтичане на 14-дневен срок за обжалването на разрешението, поради което са били налице процесуалните
предпоставки за допълване на административния акт, съобразно чл.62,ал.1 от АПК.
Атакуваната заповед е
издадена в изискуемата писмена форма, от административния орган, издател на
допълвания акт. Според съдържанието на заповедта и посоченото в него правно
основание-чл.62, ал.2 от АПК, издателят на атакуваната заповед е поправил
очевидна фактическа грешка. Това процесуално действие не е обвързано със срок,
предвид разпоредбата на чл.62, ал.2 от АПК. Издателят на акта има задължение да
уведоми заинтересованите страни, което задължение е надлежно изпълнено с връчване
на заповедта на МЗХГ на 14.04.2021г. В указания и законовопредвиден срок и ред
заповедта не е обжалвана, поради което същата на 29.04.2021г. е влязла в сила.
Разпоредбата
на чл.62, ал. 2 от АПК гласи, че очевидни фактически грешки, допуснати в
административния акт, се поправят от органа, който го е издал. Процедурата по
чл.62, ал. 2 от АПК за поправка на очевидни фактически грешки на
административни актове е едно изключение от общото правило за гарантиране
стабилитета на административните актове. Този стабилитет на административните
актове е основен принцип в административното право и това не е случайно. Целта
на законодателя е да гарантира на правните субекти правна сигурност и защита от
административен произвол, гаранция, че административните органи няма да могат,
след влизане в сила на административните актове да ги отменят или изменят.
Предвид това административната процедура на чл. 62, ал. 2 от АПК следва да бъде
прилагана по-скоро стеснително, отколкото разширително, т. е. само когато са
налице законови основания за откриването й. В АПК няма легална дефиниция на
понятието "очевидна фактическа грешка", но от анализа на теорията и
съществуващата съдебна практика, може да се направи извода, че за такава може
да се говори само тогава, когато е налице явно несъответствие между формираната
воля на административния орган, коментирана в мотивите за издаване на акта, и
нейното външно изразяване в диспозитива му. Очевидната фактическа грешка се
определя като техническа грешка, като пропуск, който може да бъде установен от
всички останали доказателства в преписката и по отношение, на който органът е
формирал действителна воля. Административният акт, който се коригира, и актът,
чрез който се извършва поправката, трябва да бъдат в синхрон, да образуват едно
цяло. Двата акта не могат да си противоречат и да пораждат различни по своето
съдържание правни последици. Отделно от горното, съдът съобрази и това, че
законово основание за прилагане на извънредната процедура на чл. 62, ал. 2 от АПК, не може да бъде всяка грешка в административния акт, а само такава, която
касае валидната воля на административния орган в производства, за които той,
безспорно, разполага с нужната компетентност.
В
настоящия случай преценката на съда относно оспорвания акт на Главния архитект
на Община Сливо поле е ограничена от подадената жалба, поставяща само искане за
обявяване на нищожност, предвид изтичането на сроковете за оспорване по чл.149,
ал.1 - 4 от АПК. Заявено е искане единствено и само за обявяване на нищожността
на акта, не и за отмяната му като незаконосъобразен, което води до извода, че
дори и да са налице определени пороци при издаването на акта, макар и
констатирани от съда, ако те не го квалифицират като нищожен, следва да доведат
до извод за отхвърляне на подадената жалба. В действащото законодателство няма
легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Регламентирани са
критериите, които обуславят незаконосъобразност на административния акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени
нарушения на административно- производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона /чл. 146 от АПК/. Нищожността е такъв порок, който прави административния акт напълно
недействителен, непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за
настъпването им. В правната теорията са установени критерии, кога един порок
води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. На първо място - липсата
на компетентност винаги е основание за нищожност на акта, без значение дали тя
е материална, териториална или лична. На следващо място неспазване на определената
в закона форма е порок на акта водещ до нищожността му, и то само тогава,
когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма.
Нарушаването на административно производствените правила обикновено води до
унищожаемост, освен ако нарушаването на тези правила е довело до липса на
волеизявление и на това основание - до нищожност. Нарушенията на материалния
закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност,
поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло
е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна
норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и
да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност. При контрола
за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със
закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един
много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно изобщо съществуването
на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова
тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния
мир, на несъществуващ факт.
Няма
спор, че както Разрешение за строеж №28/16.03.2021г./което се поправя/, така и Заповед
за допълване на строително разрешение №
РД-09-300 / 01.04.2021г. са издадени от Главния архитект на Община Сливо поле,
който е единствено компетентния за това орган, съобразно чл.148, ал. 2 от ЗУТ,
поради което и оспорената в настоящето производство Заповед за поправка на
очевидна фактическа грешка, следва да се приеме, че е издадена от компетентен
орган. Същата е издадена в предвидената от закона писмена форма, по почин на издателя
на акта, който е констатирал грешката. След издаване на заповедта, същата е
връчена на заинтересовани по ЗУТ лица – Община Сливо поле и МЗХГ, като никой от
тях не е упражнил правото си на оспорване срещу нея, и като необжалвана в
законния срок, същата е влязла в сила. Издаването на протестираната заповед не
само не е лишено от законова опора и не се установява липса на правна норма за
това, но дори напротив - такава правна норма и основание не само, че е налице
предвидена в действащото законодателство - чл. 62, ал. 2 от АПК, но същата
изрично е посочено и в мотивите на Главния архитект на Община Сливо поле, като
основание за издаването й, и то от него като компетентен административен орган.
Липсват и доказателства, и въведени фактически твърдения, поправеното
разрешение за строеж № 28/16.03.2021г. да е нищожно, за да може поне
хипотетично да се допусне, че с оспорената заповед, се поправя нищожен административен
акт. Не е налице и невъзможност предписаното с оспорената заповед да не може да
бъде изпълнено, или да е налице такава неяснота на изявлението на издателя на
акта, че да не може изобщо да бъде разбрано волеизявлението му. От
административната преписка е видно, че процесното разрешение за строеж е
издадено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила,
които биха били основание за незаконосъобразност на административния акт. Тези
нарушения не са довели до липса на волеизявление, поради което и не са
основание за нищожност на акта.
Изхождайки
от тези принципни постановки съдът счита, че атакувания акт не страда от
толкова тежки пороци. Тезата на жалбоподателя, че не е налично нормативно
установено основание за вписване като
възложител в разрешението за строеж нито
на НС ЕАД нито на МЗГХ е въпрос, който може да се обсъжда във връзка със
законосъобразността на заповедта, но тази възможност е преклудирана предвид
това, че заповедта е влязла в сила. Дори
обаче и хипотетично да се приеме за основателна тезата изложена в жалбата, че с
оспорената заповед всъщност се изменя съдържанието на разрешението за строеж,
като се променя адресата му, то този порок, сам по се би си, би бил основание
за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, но не и за прогласяването й за
нищожна, каквото искане е заявено в жалбата, предмет на настоящото
производство. Налице би било неточно приложение на закона от страна на
административния орган поради неправилна преценка на въпроса, кой би могъл да
бъде възложител на процесния строеж, но в никакъв случай, същото не би могло да
доведе до извод за пълна липса на основание за издаване на акт като процесния.
В този смисъл и отговора на въпроса - доколко в случая е налице очевидна фактическа
грешка и по какъв ред същата подлежи на отстраняване, е въпрос по същество,
който не рефлектира нито върху валидността на издадения акт, нито върху
компетенността на административния орган да стори това, и не подлежи на съдебен
контрол в производство, образувано по жалба само за обявяване на нищожност на
акта. В този смисъл е Решение № 14119 от 16.11.2020г. на ВАС по адм.д. №
12689/2019г., второ отд.
Предвид
изложеното се налага извода, че оспорването заявено с жалбата, е неоснователно и като такова, следва
да бъде отхвърлено.
По
разноските : С оглед изхода на спора, и като съобрази представения списък по
чл.80 от ГПК, съпроводен с представено доказателство за реално заплатени
разноски, съдът намира, че на ответника по делото – Главния архитект на Община Сливо поле следва да се
заплатят направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК.
Воден
от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен
съд Русе, четвърти състав ,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
подадената жалба от Министъра на земеделието, храните и горите – гр.София срещу Заповед за допълване на строително разрешение № РД-09-300 от
01.04.2021г. на Главния архитект на Община Сливо поле, с искане за обявяване на
нейната нищожност.
ОСЪЖДА
Министерство на земеделието, храните и горите – гр.София , да заплати на Община
Сливо поле сумата от 1080. 00 лв. /хиляда и осемдесет лв /, представляваща
разноски в производството за адвокатско възнаграждение .
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България,
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчването на
преписи.
Съдия: