Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 3474 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД от Кр.Р.Д. лично и като
законен представител на детето А.Б.Д. срещу А.А.К. и И. Н.К. за обявяване за
недействителен по отношение на ищцата
на договор за дарение, сключен на 09.11.2016г., обективиран в нот.акт №*, том *, рег.№*, дело
№360/2016г. на нот.№*-Илияна Маджунова, с който И. Н. К. е прехвърлила на А.А.К. ½
ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор
№**, с адрес гр.Варна, район „**“ бл.**, вх.5, ет.5,ап.63 в сграда №12, разположена в ПИ с
идентифкатор **, с предназначение – жилище, апартамент със застроена площ 91.98
кв.м., при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж -**.12.13; под обекта –
**.12.9; над обекта – **.12.15, ведно с изба №63 с площ от 11.07 кв.м., при
граници : абонатна станция, зелени площи, коридор и WC, общи помещения както и
3.6225 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
Ищцата излага, че по
силата на решение №*/27.04.*. по гр.д. №2999/*. по описа на ВОС, потвърдено с Решение №*/13.02.*. по гр.д. №611/*. по описа на ВАпс,
недопуснато до касационно обжалване , влязло в законна сила на 20.12.2017г.
ответницата И.К. била осъдена да й заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за деяние от 14.07.*. Сочи, че
ответницата прехвърлила на сина си с
дарение ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор №**, с адрес
гр.Варна, район „**“ бл.**, вх.5,
ет.5,ап.63 като договорът бил сключен единствено с цел кредиторът да не
е в състояние да удовлетвори и събере вземането си. Твърди, че е придобила
качеството на кредитор на ответницата към момента на увреждането – 14.07.*. , като вземането
станало изискуемо след влизане в сила на
решението на ВОС. Твърди, че е
налице увреждане по смисъла на чл.135 ЗЗД, тъй като е извършено разпореждане с
цел да се лиши кредитора от удовлетворяване на вземането му. Дарителят и
дареният по договора знаели, че увреждат кредитора. Твърди се, че надареният е
син на ответницата.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговор на
исковата молба, в който са изложили становище за неоснователност на иска.
Оспорва се качеството на кредитор на ищците към момента на разпоредителната
сделка. Излага се, че те са придобили това качество към момента на влизане в
сила на съдебния акт, което било една година след разпоредителната сделка.
Твърди се, че приобретателят не знаел, че уврежда кредитор на праводателя. С
дарението била прикрита покупко-продажба и сделката била симулативна.
Изповядана била като дарение поради ниските нотариални такси. Приобретателят
периодично в годините давал средства на родителите си като по този начин
изплатил уговорената цена на апартамента.
Отправя
се искане за отхвърляне на исковете.
Съдът
след като съобрази събраните по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
С Решение №*/27.06.*. по гр.д. №2999/*. по описа на ВОС Ст, А.К. и И. Н. К. са осъдени да заплатят на К.Р.Д. сумата от 25 000 лева –физически болки, страдания, психически стрес и психически вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2014г. ; Ст. А.К. и И. Н. К. са осъдени да заплатят на К.Р.Д. в качеството й на майка и законен представител на А.Б.Д. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни от А.Б.Д. неимуществени вреди - физически болки, страдания, психически стрес и психически вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.07.*. Решението е потвърдено с Решение №*/13.02.*. по гр.д. №611/*. по описа на АпС Варна , което не е допуснато до касационно обжалване съгласно Определение №1191/20.12.*. по гр.д. №2483/*. по описа на ВКС.
С договор за дарение от 09.12.*. , обективиран в НА №*, том *, рег.№*, дело №360/*. на нот.№195- Илиана Маджунова А. П. К. и И.Н.К. са дарили на сина си А.А.К. притежавания от тях в СИО самостоятелен обект в сграда №12 с идентификатор №**, представляващ апартамент №63, находящ се в гр.Варна, ж.к.“**“ бл.**, вх.5,ет.5 с площ от 91.98 кв.м., ведно с избено помещение №63 с площ от 11.07 кв.м. и 3.6225 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Съобразно
разпоредбата на чл.135,ал.1 и чл.2 ЗЗД
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, като знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
Увреждащо
кредитора е всяко правно или фактическо действие, извършено от длъжника, с което се осуетява или затруднява
осъществяване на правото на кредитора да се удовлетвори от имуществото на
длъжника.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че ищцата е кредитор на ответника като същата има вземане от
последния в размер на 30 000 лева. Вземането е възникнало преди извършване
на атакуваното дарение, предвид обстоятелството, че увреждащото действие, от
настъпването на което увредения има качеството на кредитор, видно от мотивите
на приложеното по делото решение е настъпило на 14.07.2014г. – две годни преди
извършеното дарение.
Не са
ангажирани годни доказателства, които да установят твърденията на ответната
страна, че атакуваната сделка е привидна и прикрива покупко-продажба.
Със сключения договор длъжникът И.К. е извършила действия, с които е отчуждила безвъмездно притежаваната от нея ½ ид.ч. от недвижим имот, с което е намалила активите в патримониума си, които по общото правило на чл.133 ЗЗД служат за обезпечение на кредиторите.
С оглед на всичко изложено съдът намира предявения иск за основателен,с оглед и на което същият следва да бъде уважен.
По разноските :
С
оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищцата за
присъждане на сторените от нея разноски следва да се уважи като в нейна полза
следва да се присъди сумата адвокатско възнаграждение. Съдът намира
възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за
основателно предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради и
което на основание чл.7,ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения същото следва да се определи в размер от 963.16 лева.
На основание чл.78,ал.6 вр. чл.83,ал.2 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 577.55 лева.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на кредитора-ищец К.Р.Д., ЕГН: ********** с адрес ***, действаща лично и като законен представител на детето А.Б.Д., ЕГН: ********** спрямо ответниците А.А.К., ЕГН: ********** с адрес *** и И. Н. К., ЕГН: ********** с адрес *** Договор за дарение, сключен на 07.09.*., обективиран в нот.акт №*, том *, рег.№*, дело №360/*. на нот.№195-Илияна Маджунова, вписан в СВ под акт №*, том *, дело №16165/*., вх.№*/09.11.*., с който И. Н. К. е прехвърлила на А.А.К. ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор №**, с адрес гр.Варна, район „**“ бл.**, вх.5, ет.5,ап.63 в сграда №12, разположена в ПИ с идентификатор **, с предназначение – жилище, апартамент със застроена площ 91.98 кв.м., при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж -**.12.13; под обекта – **.12.9; над обекта – **.12.15, ведно с изба №63 с площ от 11.07 кв.м., при граници : абонатна станция, зелени площи, коридор и WC, общи помещения както и 3.6225 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание чл. 135 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН: ********** с адрес *** и И. Н. К., ЕГН: ********** с адрес *** да заплатят на К.Р.Д., ЕГН: ********** с адрес ***, действаща лично и като законен представител на детето А.Б.Д., ЕГН: ********** сумата от 963.16/ деветстотин шестдесет и три лева и шестнадесет ст./ лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН: ********** с адрес *** и И. Н. К., ЕГН: ********** с адрес *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от 577.55 /петстотин седемдесет и седем лева и петдесет и пет ст./ лева, на основание чл.78,ал.6 вр. чл.83,ал.2 ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :