Р Е Ш Е Н И Е № 52
гр.Сливен, 27.03.2018 год.
Административен съд - град
Сливен в открито заседание
на първи март две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на секретаря Ваня Костова като
разгледа докладваното от административния съдия адм.д. № 7 по описа за 2018
год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на жалба подадена от Ж.Ж.Б. *** против решение № РД-15-2873/20.12.2017 год. на Кмета на Община Сливен, с което е предоставен достъп до
обществена информация по Заявление вх.№ 94-00-27472/07.12.2017
год. подадено от Б..
В жалбата се твърди, че с решението
фактически е постановен отказ от предоставяне на информацията. В срока по чл.28
от ЗДОИ оспорващият не бил получил отговор. Непроизнасянето от страна на кмета
на общината накърнявало правото му на достъп до обществена информация, който
подлежал на съдебен контрол. Счита, че Община Сливен е задължен субект по ЗДОИ
и е следвало да предостави исканата информация, а не по свое усмотрение да
решава коя информация е от значение за съставяне на мнение и коя не. Счита
отказа на кмета да му бъде предоставена информацията за немотивиран.
Оспорващият твърди, че не е удовлетворен от отговора, защото не може да си
състави мнение до каква степен ще бъдат решени съществуващите проблеми, предмет
на исканата информацията и съответно не може да получи точна представа за
работата на кмета като задължено по закона лице. Оспорващият счита, че
решението противоречи на процесуалния закон, както и на материалния такъв.
Прави искане съдът да отмени оспореното решение и да задължи органа да издаде
ново, с което да му предостави исканата информация.
В съдебно заседание оспорващият редовно призован се явява лично. Поддържа
жалбата като прави уточнение във връзка с допуснато техническа грешка. Твърди,
че не е доволен от отговора на кмета. Представя писмена защита.
В съдебно заседание административният орган Кмета на Община Сливен редовно
призован не се явява. Представлява се от ю. С., която оспорва жалбата. Намира
решението за правилно, тъй като на жалбоподателя е отговорено. Представя
писмени бележки. Претендира ю. в.
Съдът като съобрази
аргументите изложени от страните, представените по делото писмени
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Със заявление вх.№
9400-27472/07.12.2017 год. оспорващият е отправил искане
за предоставяне на обществена информация по повод дейността на Община Сливен по следните въпроси: 1. Имат ли тези улици поставени
тръби за отводнителна канализация (ул.“Драва“, ул.“Коста Велков“,
ул.“Освобождение“, ул.“Девичково“ и ул.“Георги Обретенов“ в кв.“Речица“); 2. Колко шахти има за отводняване на дъждовна вода по тях,
ако има такава? 3. На колко семейства са включени
фекалните им води в отводнителната канализация (да се уточни по брой живущи в
семействата, вид етнос и от РИК да се направи справка на гласувалите
избиратели); 4. Да се установи къде се вливат фекалните води след като са
влезли в отводнителната канализация?; 5. Колко жилищни сгради са със септични
ями в кв.Речица?
На 20.12.2017 год. Кметът на Община Сливен издал процесното решение, с
което на основание чл.28, ал.1 от ЗДОИ предоставил на оспорващия информация по
заявление вх.№ 9400-27472/07.12.2017 год., постановил исканата информация да
бъде предоставена на хартиен носител, след съставяне на протокол в два
екземпляра, определил е мястото, където да се получи информацията и длъжностното
лице, което да я предостави на заявителя, определил е цената, която следва да
заплати заявителя за извършените разходи. Решението е изпратено на Б. с писмо с
обратна разписка и е получено от него на 28.12.2017 год.
На 02.01.2018 год. е съставен протокол за предоставяне на информация по постановеното
решение от 20.12.2017 год., съгласно който на лицето е предоставена
справка-отговор 1 страница, формат А4 (л.13).
Видно от предоставената информация по т.1
и т.2 от заявлението е отговорено по следния начин: „В община
Сливен в стая 44 има технически проект за обект „Канализация на кв.“Речица“,
подобект „Главен битов колектор I, главен дъждовен
колектор I и дъждовен колектор II (от о.т. 223 до заустване). Проектът предвижда
изграждане на Главен дъждовен колектор I и дъждовен колектор II (от о.т. 223 до заустване). До момента не са извършвани
строително-монтажни работи по този обект.
По т.3 отговорът е: „Битовите
отпадъчни водни количества от домакинствата са заустени в септични ями“.
По т.4 отговорът е: „Не
разполагам с данни за изградена „отводнителна канализация“ в кв.“Речица“.
Според г. Б.-г. с. в ЦАО „Речица“, в Центъра за административно обслужване
„Речица“ също не са налични такива. Съгласно горепосочената проектна разработка
водата от дъждовните колектори се зауства в отводнителен канал след моста на
пътя Сливен-Нова Загора непосредствено след регулационната линия на квартала“.
По т.5 отговорът е: „Съгласно
действащата нормативна уредба, в населени места без изградена канализация, битовите
отпадъчни води се заустват във водоплътни изгребни ями, които отговарят на техническите
и санитарно-хигиенните изисквания – чл.87, ал.1 от ЗУТ“.
На 05.01.2018 год. е подадена жалба срещу горепосоченото решение на кмета
на Община Сливен. Жалбата е входирана в Административен съд Сливен на
10.01.2018 год. и въз основа на нея е образувано настоящото производство.
Подадената жалба
изхожда от лице с активна процесуална легитимация, адресат на постановеното
решение по ЗДОИ. Издаденият индивидуален административен акт обективира решение за
предоставяне на обществена информация по подадено заявление по посочения закон. Въпреки, че процесното решение е за предоставяне на
информация, с оглед твърденията на оспорващия, че предоставената информация „е
непълна и се разминава с конкретния аспект на поисканата информация“, съдът
намира, че е налице правен интерес от оспорване на решение с процесното
съдържание.
Правото на жалба е упражнено в законоустановения срок, поради което съдът намира жалбата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Според чл. 3, ал.1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществена
информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните
териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Кметът на общината в качеството си на орган на изпълнителната власт в
общината (чл. 33 от Закона за администрацията и чл. 38, ал.1 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация) се явява
задължен субект по смисъла на закона, съобразно нормативно определената му
компетентност чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА. Искането
има за предмет информация относно наличието на отводнителна канализация в кв.“Речица“
гр.Сливен следователно Решение № РД-15-2873/20.12.2017 год. е издадено от
компетентен орган.
Атакуваното решение на Кмета на Община Сливен е обективирано в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и всички реквизити по чл.34,
ал.1 от ЗДОИ. Актът съдържа указание за реда за обжалването му съгласно чл. 38 от ЗДОИ. Във връзка с гореизложеното съдът намира, че
не е налице нарушение на процесуалните правила при издаването му.
От
наведените в жалбата възражения
може да се направи извод, че оспорващият не е доволен от представената му
информация като дори счита, че такава не му е предоставена.
Съдът намира, че не е налице нарушение на материалния
закон при постановяване на решението. Правото да се търси и получава
информация е конституционно признато в чл. 41, ал.1 и ал.2 от
Конституцията
на РБългария като това право обхваща и корелативното задължение на държавните
органи да осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно
уредените ограничения на правото. В действащото законодателство са предвидени
различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода,
съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните
способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран
в ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал.1 от
ЗДОИ
всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена
информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в
друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване
на такава информация. Съответно в разпоредбата на чл. 2, ал.1 от
ЗДОИ
обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана
като всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. В чл. 9, ал.1 ЗДОИ е
регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите
и техните администрации, е официална и служебна, като в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ са дадени
легалните дефиниции на понятията "официална обществена информация" и
"служебна обществена информация" и е определен предметния обхват и
съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По см. на чл. 10 от ЗДОИ "официална
обществена информация" е информацията, която се съдържа в актовете на
държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на
техните правомощия, а съгласно чл. 11 от ЗДОИ "официална
служебна информация" е информацията, която се събира, създава и съхранява
във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и
на техните администрации. В разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ са определени
кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация -
държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и
т.н., които създават или съхраняват обществена информация.
При тълкуването
и анализа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че във
всеки един случай при извършване на преценка дали за даден субект съществува
законово регламентирано задължение за предоставяне на достъп до информация по реда
и на основание ЗДОИ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на три
предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който е направено искането да е
задължено лице по см. на чл. 3 от ЗДОИ; 2.
Информацията, която се иска, да представлява официална обществена информация
или служебна обществена информация по см. на чл. 10 и чл. 11 във вр. с чл. 2, ал.1 от
ЗДОИ
и да се създава или съхранява от органа, сезиран със заявлението за достъп до
информация и 3.в друг закон да не е предвиден специален ред за търсене,
получаване и разпространяване на исканата информация. Посочените предпоставки
представляват юридически факти, които пораждат компетентността /правото и
задължението/ на органа, сезиран с искане за предоставяне на достъп до
обществена информация по ЗДОИ да я предостави.
При така
установения предмет на Закона за достъп
до обществена информация следва, че в приложението на този закон не следва да се
вижда средство за получаване на всякаква информация от държавните органи.
Приложението на закона е обусловено от характера на исканата информация
/обществена по см. на чл. 2, ал.1 във вр. с чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ/ и липсата на
друг предвиден специален законов ред за достъп до тази информация.
Предмет на т.1 и
т.2 от заявлението е въпросът относно наличието на отводнителни тръби и
броя на шахтите за отводняване на улиците ул.“Драва“, ул.“Коста Велков“,
ул.“Освобождение“, ул.“Девичково“ и ул.“Георги Обретенов“ в кв.“Речица“
гр.Сливен. Отговорът предоставен на заявителя е, че в Община Сливен е наличен
технически проект за обект „Канализация на кв.“Речица“, подобект „Главен битов
колектор I, главен дъждовен колектор I и дъждовен колектор II (от о.т. 223 до заустване) като до настоящия момент не са
извършвани строително-монтажни работи. Следователно отговорът на поставените в
т.1 и т.2 въпроси е отрицателен и същият може да се изведе категорично от
предоставената информация, което позволява на заявителя да си състави мнение за
работата на общината по въпросите свързани с канализацията на кв.“Речица“.
По т.3 от
заявлението на въпроса „На колко семейства са включени фекалните им води в
отводнителната канализация (да се уточни по брой живущи в семействата, вид
етнос и от РИК да се направи справка на гласувалите избиратели)“ е отговорено
със следното „битовите отпадъчни водни количества от домакинствата са заустени
в септични ями“. Във връзка с отговора на предните два въпроса за липсата на
канализация в квартала отговорът на въпрос 3 от заявлението е закономерен и
достатъчно изчерпателен. Същото се отнася и до отговорите на административния
орган по отношение на въпросите по т.4 и
т.5 от заявлението. Същите са конкретни и взаимносвързани с логиката на
поставените преди това въпроси. На въпроса „Да се установи къде се вливат
фекалните води след като са влезли в отводнителната канализация“ е даден
конкретен отговор „Водата от дъждовните колектори се зауства в отводнителен
канал след моста на пътя Сливен-Нова Загора непосредствено след регулационната
линия на квартала“.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че
административният орган е изпълнил своите задължения по ЗДОИ като е предоставил
на заявителя информация съгласно заявеното и съгласно намиращата се у същия
такава.
В тази връзка жалбата подадена срещу решение №
РД-15-2873/20.12.2017 год. на кмета на Община Сливен се явява неоснователна и
недоказана и като такава следва да се отхвърли.
Искане за присъждане на разноски по делото е направил
процесуалният представител на административния орган. С оглед изхода на спора
съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди оспорващият да заплати
на Община Сливен разноски по делото в размер на 100 лева представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 40 от ЗДОИ Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Ж.Б. *** против решение № РД-15-2873/20.12.2017 год. на Кмета на Община
Сливен за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление вх.№
9400-27472/07.12.2017 год. като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА Ж.Ж.Б. *** ДА ЗАПЛАТИ
на Община Сливен сумата от 100 (сто) лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ