Р Е Ш Е Н И Е 145
С. 25.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. районен съд, Іви
състав в публично съдебно
заседание на двадесет и втори май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ПАВЛОВ
при
секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА административно наказателно дело №
103 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Л.И.И. срещу наказателно
постановление № 672 от 04. 12. 2018 година издадено от Началника на РУ на МВР С.
с което жалбоподателя Л.И. с ЕГН ********** за
нарушение по чл. 257 ал. 1, вр. чл. 64 ал. 2 от ЗМВР е наказан с
административното наказание глоба от 100 сто лева, за това че на 18. 11. 2018
година около 16 часа и 10 мин. в град С. на път ІІ – 62 в района на отбивката
за околовръстен път съзнателно не е изпълнил издаденото му устно полицейско
разпореждане на ст. Инспектор Ф.Б. да освободи пътното
платно за движение, с което е ограничил свободното придвижване на лица и МПС в
двете направления С. – Д..
В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление и се иска
отмяната му, включително и поради претендирани съществени процесуални нарушения
на чл. 42 точки 4 и 5 от ЗАНН за които се твърди, че се изразяват в непълно
описание на деянието за което е наложено административното наказание, не е
описано нарушението, обстоятелствата при които е извършено и нарушените
законови разпоредби. Л.И. твърди също така в жалбата
си че не е извършил посоченото в НП административно нарушение, както и че при
съставяне на обжалваното НП не е описано в какво се изразява нарушението му,
обстоятелствата при които е извършено, не е посочено какво полицейско
разпореждане му е отправено за което се твърди в АУАН и в НП, че не е изпълнил.
В съдебно заседание Л.И. поддържа жалбата си лично и чрез защитника си адвокат Д.
С..
Административно наказващият орган –
началник на РУ на МВР С., възиваем по жалбата не взема становище по жалбата, не
се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като прецени изложеното в
жалбата, кога е подадена и събраните по делото доказателства прие следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения за обжалване срок, от легитимирано лице и срещу подлежащо на
обжалване НП, поради което е допустима.
По същество.
От показанията на свидетелите
полицейски служители Ф.Б. и К.Л.Б.
се установява че на 18. 11. 2018 година имало организиран протест за
състоянието на пътя С. – Д.. Кметът на община С. бил издал разрешение протестът
да се състои вътре в града, на територията на Община С.. В последния момент
протестиращите решили да протестират не на разрешеното място а на кръстовището
с кръгово движение по пътя за София и на околовръстното шосе на пътя за Д.. Жалбоподателят
бил застанал на пътя за Д., там, изразявал протеста си заедно с много други
протестиращи и не изпълнил многократно отравеното му полицейско разпореждане в
устна форма от ст. полицейски инспектор Ф.Б. да
освободи пътното платно. Доказано от фактическа страна е и посоченото в АУАН и
в НП, че с това неизпълнение на полицейското разпореждане да освободи пътното
платно жалбоподателят Л.И. ограничил свободното
придвижване на лица и МПС в двете направления С. – Д.. Това деяние на
жалбоподателят се установява от показанията на свидетелите К.Б.
и Ф.Б., които съдът кредитира като логични
последователни и безпротиворечиви.
Както в АУАН, така и в НП в
изпълнение на чл. 42 точка 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН е посочено в какво се
изразява неизпълненото полицейско разпореждане. При това положение съдът намира
за неоснователни оплакванията за непълно посочване на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено. С основание като нарушена разпоредба от
закона в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 64 ал. 2 от ЗМВР която
оправомощава полицейските органи да издават устни разпореждания и този случай е
точно такъв. При положение че жалбоподателят е бил на пътното платно и е
ограничавал свободното движение по пътя точно устно разпореждане по чл. 64 ал.
2 от ЗМВР е било достатъчно и подлежащо на
изпълнение. Щом не го е изпълнил жалбоподателят е създал основание за прилагане
на санкционната разпоредба на чл. 257 ал. 1 от ЗМВР.
Изложените съображения дават
основание за несъмнен извод, че елементите от фактическия състав на вмененото
на жалбоподателя административно нарушение са установени и доказани. Въз основа
на тях съдът приема, че при описаните обстоятелства Л. И. като не е изпълнил
издаденото му на основание чл. 64 ал. 2 от ЗМВР устно разпореждане да освободи
пътното платно е осъществил състава на административното нарушение по чл. 257
ал. 1 от ЗМВР, тъй като не е изпълнил даденото му устно разпореждане в
изпълнение на възложените на полицейските служители функции, което е
задължително за изпълнение. Доказан е и субективният елемент от състава –
вината, която се извлича от поведението на нарушителя, установено чрез гласните
доказателства по делото показанията на свидетелите полицаи Ф.Б.
и К.Б. – продължил е да протестира на пътното платно,
като упорито е демонстрирал отказ да се подчини на полицейското разпореждане да
освободи пътното платно. При положението което е заемал на пътното платно
отворено за обществено ползване жалбоподателят е съзнавал не само какво му се
разпорежда, но и че с неизпълнението пречи на свободното придвижване на лица и
МПС в двете направления С. – Д..
Човек като стои на пътя отворен за
обществено ползване и без полицейско разпореждане не само нарушава обществения
ред, но и създава условия за увреждане живота и здравето на движещите се по
пътя и на него самия. Щом и полицейско разпореждане не е изпълнил
административното нарушение е реално и то е точно посоченото в чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, за което на жалбоподателя законосъобразно е наложена предвидената глоба.
Така мотивиран, съдебният състав приема, че
съставът на вмененото административно нарушение действително е осъществен,
поради което законосъобразно и обосновано жалбоподателя Л.И.
е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.
При конкретните обстоятелства на
казуса нарушението не може да се квалифицира като маловажно. Установено е
поведение на жалбоподателя, граничещо с общоопасно престъпление, тъй като
създава опасност от сблъсък и увреждане живота и здравето произтичащи от това
че човек е на пътя отворен за обществено ползване, предназначен за движение на
пътни, включително и моторни превозни средства. По същите съображения няма и основания за
квалифициране на нарушението по по-лекия състав на чл. 257, ал. 2 от ЗМВР.
По отношение вида и размера на наложеното
административно наказание:
Наложена е минималната за състава
глоба от 100 лева, което налага изводът че административно наказващият орган е
съобразил в максимална степен всички възможни смекчаващи обстоятелства.
За констатираното нарушение – неизпълнение
на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му,
санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и предвижда глоба
от 100 до 500 лв. При налагане на административното наказание за конкретното
нарушение АНО се е позовал именно на тази норма, като е определил наказание в
границите посочени по-горе, при това в минимален размер, спрямо който съдът
няма възможност за въздействие, предвид образуването на настоящото производство
по жалба на наказания. Определяне на наказание под законоустановения минимум е
недопустимо.
По тези съображения, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
наказателно постановление № 672 от 04. 12. 2018 година издадено от Началника на
РУ на МВР С., с което жалбоподателя Л.И. с ЕГН **********
за нарушение по чл. 257 ал. 1, вр. чл. 64 ал. 2 от ЗМВР от Закона за МВР е наложено административно
наказание "глоба" в размер 100 /сто/ лева.
РешениеТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Районен съдия: