Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 27.04.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на втори март две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 38 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К, № 2940793 на ОД на МВР Ловеч е наложено на А.Г.И. ***, административно
наказание на основание чл.182, ал.2, т.6, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП –
глоба в размер на 650 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал
жалбоподателят И., който го е обжалвал. В жалбата са наведени възражения за
това, че фишът е незаконосъобразно съставен, тъй като измерената скорост е била
от друг автомобил, а не от неговия. Сочи, че не е вярно изложеното във фиша, че
на тази дата е управлявал лекия автомобил „Ф.Ф.” с рег.№ ******и че е шофирал с
над 50 км/час. Твърди, че на посоченото във фиша място по това време е имало
много интензивно движение и че не си е позволявал да шофира с такава скорост. Моли
да бъде отменена наложената му глоба.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят И. не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното
движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела
засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното
движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското
управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на
автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за
собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 16.07.2019 г. в 16:51:14
часа, на първокласен път І-4, при км 38+600, в землището на с.Г., област Ловеч,
системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се със скорост от
По-късно записите от системата
за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР Ловеч, които от разпечатка от видеоклип № 11743С0/0025846 /л.10/
установили, че засечената в 16:51:14 часа на 16.07.2019 г. скорост от 154
км/час била от лек автомобил „Ф.Ф. 1.6 И” с рег.№ ЕВ 6860 ВК. След като бил
приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при
измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 149 км/час.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.13/, било установено, че собственик на автомобила е А.Г.И. ***.
Въз основа на така
констатираното нарушение, на 14.08.2019 г. /справка на л.12 от делото/ бил
издаден електронен фиш серия К, № 2940793 /л.11/ срещу А.Г.И. ***. Във фиша наказващият
орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което му
наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП в размер на 650 лева.
Според приложената по делото справка
/л.12/, електронният фиш е бил връчен на А.И. на 30.12.2019 година.
По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят И. да е представил
писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
С оглед наличните по делото
данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на А.И. и когато
жалбата е била заведена в ОД на МВР Ловеч (10.01.2020 г.), то съдът приема, че същата
е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна
страна, доколкото именно А.Г.И. е посоченото като нарушител в електронния фиш
лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
С оглед цялостният контрол за
законосъобразност, който следва да бъде проведен в настоящето производство,
съдът намира, че атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП
задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Електронният
фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган предвид мястото, където
е било установено нарушението, а нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му
имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е
било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е
било извършено извън населено място във фиша е било описано и мястото, където е
извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е
посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността
на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението
- чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Съдът не споделя наведеното с
жалбата възражение, че не е ясно дали измерената от системата скорост е от
автомобила на жалбоподателя. По делото са представени като веществени
доказателства разпечатки №№ от 0025842 до 0025845 /л.6-9/ от видеоклипа, изготвен
от техническото средство ARH CAM S1, № 11743с0 /л.16/, от които ясно се вижда, че автомобилът собственост на
жалбоподателя е бил първи в колоната от движещи се в неговата посока МПС, като на
разпечатка № 0025846 /л.10/, когато вече е била измерена и скоростта, отново е
бил първи в колоната, като не е имало в този момент разминаване с други
автомобили, движещи се в насрещното платно. Конкретно на последната разпечатка
/л.10/ е отразено, че автоматизираното техническо средство е работело в режим
„приближаващ”, т.е. контролирана е била скоростта на превозните средство идващи
срещу радара. Като доказателство в този смисъл е и представената на л.16 от
делото снимка на разположението на системата ARH CAM S1, № 11743с0, от която е видно, че същата е била насочена именно в посоката
от която е идвал автомобила на жалбоподателя.
Конкретно в обжалвания ЕФ е
посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с
АТС, като е посочен и модела на системата - преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са
представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП
доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена
скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български
институт по метрология /л.5/ и от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019
г. /л.4/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала
първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират
и с приложените към делото веществени доказателства – разпечатки от видеоклипа с
№№ от 11743С0/0025842 до 46 /л.6-10/, заснет от системата за видеоконтрол на
скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила
собственост на жалбоподателя И., регистрационният му номер, като фиксираната
скорост е 154 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което
е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим
тип ARH CAM S1 е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и
автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена
скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не
ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени
от административнонаказващия орган. Видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.15/, за деня 16.07.2019 г., пътният
участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила на жалбоподателя е
бил контролиран за времето от 16:15 до 18:00 часа, като установените от
системата нарушения на скоростния режим са били общо 38 броя. В тази връзка,
макар и да не е наведено възражение в този смисъл, следва да се отрази, че
органите на Пътна полиция са нямали задължение да обозначат контролирания
участък със знак Е24. Такова изискване е имало съгласно нормата на чл.7, ал.1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от МВР (ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), но считано
от 16.01.2018 г. тази разпоредба е била отменена – ДВ, бр.6 от
Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя А.Г.И., тъй
като, както се посочи по-горе, в качеството му на собственик на автомобила, в
срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице,
което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро
от ЗДвП, като собственик на автомобила, му се налага наказанието, предвидено за
извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че законосъобразно наказващият орган е преценил с оглед данните
по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят А.И. е лицето,
което следва да носи отговорност за описаното в електронния фиш нарушение на разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността на скоростта в извън населено
място за автомобил от категория В не следва да превишава
При издаването на електронния
фиш, както се обсъди и по-горе в изложението, няма допуснати процесуални
нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба,
която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа
на която е наложена санкция на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния
фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй
като законът не предвижда такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че
процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този
вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът
счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша
фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП -
глоба в размер на 650 лева, който размер е точно определяем в закона и не може
да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2940793 на ОД на
МВР Ловеч, с който
на А.Г.И. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно наказание - глоба
в размер на 650 лева на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :