№ 17
гр. Габрово, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600316 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба от
адв. Б. А. от САК, в качеството на договорен защитник на подсъдимия Н. С. Н. от с.
М., обл. С., срещу присъда № 64 от 11.11.2022 г. по НОХД № 113/2022 г. по описа на
Районен съд – Габрово.
С присъда № 64 от 11.11.2022 г. по НОХД № 113/2022 г. по описа на Районен
съд – Габрово подсъдимият Н. С. Н. от с. М., обл. С. е признат за виновен в това, че на
21.08.2021 г., около 21,00 часа, в гр. Габрово, по улица „М.” управлявал МПС – лек
автомобил „***” с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда
– 0,62 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила
присъда/споразумение № 82/10.11.2020 г. по НОХД № 174/2020 г. на РС П. за деяние
по чл. 343б, ал. 1 от НК, и с това е осъществил престъпление, поради което и на
основание чл. 343б, ал.2, във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода.
Със същата присъда, на основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК,
подсъдимият Н. С. Н. е лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА
1
И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС е приспаднато времето, през което
подсъдимият Н. е бил лишен от това право по административен ред, считано от
23.08.2021 г. до влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в
изпълнение наложеното на подсъдимия Н. С. Н. със споразумение по НОХД №
174/2020 г. по описа на РС - П., влязло в законна сила на 10.11.2020 г., наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като е определен
първоначален ОБЩ режим на изтърпяването му, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС.
Във въззивната жалба, депозирана от адв. Б. А., се излага, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна и необоснована, поради което се правят следните
искания: 1. Да се отмени обжалваната присъда и да се постанови нова присъда, с която
подсъдимият Н. Н. да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК; 2. Присъдата да бъде отменена и делото
върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото
на защита на подсъдимия Н.; 3. Алтернативно се прави искане да бъде намален
размерът на наложеното на подсъдимия Н. наказание.
В проведеното пред настоящия съд съдебно заседание въззивната жалба се
поддържа от адв. Б. А.. По съществото на делото, в подкрепа на искането за
оправдаване на подсъдимия, защитникът заявява, че пред първата инстанция са
изложени подробни съображения за наличие на условията на чл. 13, ал. 1 от НК и по
чл. 9, ал. 2 от НК. Посочва също така, че защитата е пледирала за недоказаност на
обвинението, тъй като не са съобразени чл. 781 и чл. 776 от Наредбата за средствата за
измерване, в които законодателят изрично е изписал допустими отклонения на
средството за техническо измерване, които следва да бъдат взети предвид при
изчисляване на количеството алкохол в издишания въздух, като в същата наредба е
изписан и механизъм за преизчисляване на количеството алкохол в издишания въздух
на количеството в кръвта, което не е сторено в настоящия случай. Алтернативно, във
връзка с искането за намаляване на наказанието, защитникът излага аргументи, че
обществената опасност на подсъдимия не е толкова висока, същият е на *** години,
неговото място не е в местата за лишаване от свобода и по никакъв начин подобно
наказание не би могло да съответства на целите на наказанието по чл. 36 от НК.
При упражняване на правото си на лична защита, както и в последната си дума
подсъдимият Н. Н. заявява, че трябва да бъде наказан, но не иска да влиза в затвора,
тъй като като излезе от там едва ли ще може да продължи да бъде ***.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Счита, че
2
присъдата следва да се потвърди изцяло, тъй като същата е постановено при безспорно
установена фактическа обстановка и доказано по несъмнен начин обвинение, липса на
допуснати процесуални нарушения, които да обосновават връщане на делото за ново
разглеждане и при съобразяване със закона при налагане на наказанията.
Въззивният съд разгледа въззивната жалба, обсъди доводите и становищата на
всички страни в процеса и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата по
реда на чл. 314 от НПК, приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е
легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Въззивният съд счита, че за да постанови присъдата си първоинстанционният
съд е събрал относими към предмета на делото доказателства, като е съпоставил
поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия Н. Н., показанията на
свидетелите И. Б. Н., И. В. Ф., Ц. С. Д., Д. М. Н.а и Л. И. Ч., писмените доказателства -
справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Габрово, ведно със заверена
разпечатка от паметта на техническото средство и протокол за извършена последваща
проверка на анализатори на алкохол в дъха; писмените доказателства, съдържащи се в
ДП № 264 ЗМ 110/2021 г. по описа на ОДМВР Габрово, приобщени по реда на чл. 283
от НПК - АУАН, Талон за изследване, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, Протокол за доброволно предаване, Справка картон на
водача, справка за съдимост и декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние. След собствен комплексен анализ на доказателствената съвкупност,
настоящият състав намира че установената от районния съд фактическа обстановка е
обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на доказателствата, като
без да я променя съществено по всички основни моменти от предмета на делото, я
възприема, както следва:
Подсъдимият Н. С. Н. е роден на *** г. в гр. В.. Същият живее в с. М., обл. С. и
е *** в *** в посоченото населено място. Подсъдимият е със завършено висше
образование. Женен е.
Данните от справката картон на водача установяват, че подсъдимият Н. Н. е
правоспособен водач на МПС от категориите „В“ и „АМ“. Същият е наказван по
административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата,
включително са му налагани административни наказания за нарушения по чл. 174, ал.
1 от ЗДвП, свързани с управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация
до 1,2 на хиляда.
Данните от справката за съдимост установяват, че с протоколно определение от
10.11.2020 г. по НОХД № 174/20202 г. по описа на Районен съд – П., влязло в сила на
3
10.11.2020 г., е одобрено споразумение за решаване на делото, съгласно което
подсъдимият Н. Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК, за което е осъден на четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
150 лева, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца.
Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено по реда на чл. 66, ал. 1
от НК с изпитателен срок от три години, считано от датата на одобряване на
споразумението.
На 21.08.2021 г. подсъдимият Н. се намирал в гр. Габрово, където употребил
алкохол. Около 21,00 часа същият предприел управление на собствения си лек
автомобил „***” с рег. № ***. С посоченото превозно средство се движел по ул. „М.“ в
гр. Габрово, където бил спрян за проверка от автопатрулен екип на „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Габрово, в състава на който били свидетелите И. Н., И. Ф. и Ц. Д.. В
хода на извършената полицейска проверка била установена самоличността на водача.
Тъй като подсъдимият Н. имал мирис на алкохол, бил проверен за употреба на алкохол
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инв. № ARNJ-0041. Уредът отчел
съдържание на алкохол от 0,62 промила. На мястото на проверката на подсъдимия Н.
бил издаден талон за изследване № 0054494, като му била разяснена възможността за
явяване в лечебно заведение за даване на кръвна проба за химически анализ или за
изследване с доказателствен анализатор. Подсъдимият приел показанията на
техническото средство, което изрично и саморъчно изписал в издадения и връчен му
талон за изследване, а това обстоятелство надлежно било удостоверено и с подписа на
свидетеля Д..
На мястото на деянието на подсъдимия Н. бил съставен АУАН, серия GA №
**** от 21.08.2021 г., в който били описани обстоятелствата, установяващи
управлението на МПС, след употреба на алкохол от 0,62 на хиляда, квалифицирано от
актосъставителя като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и констатациите, че
проверяваното лице не представя СУМПС и контролния талон към него – нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На същата дата била издадена и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, с която са отнети СРМПС и два броя
регистрационни табели № ***.
С протокол за доброволно предаване от 23.08.2021 г. подсъдимият Н. предал в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Габрово свидетелството си за управление на
МПС.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
4
Правилно първоинстанционният съд е интерпретирал обясненията на
подсъдимото лице, в които на практика се съдържа признание на фактите по
обвинението. Н. Н. подробно е разказал как на посочената от обвинението дата, след
като преди това употребил алкохол, се качил в личния си лек автомобил с намерение
да стигне с него до гарата в гр. Габрово, откъдето да вземе съпругата си – свидетелката
Д. Н.а. Подсъдимият установява, че на улица в града възприел трима полицаи, които
му подали сигнал за спиране. След спирането му била извършена проверка за употреба
на алкохол, като уредът (според твърдението му) отчел 0,67 промила. В обясненията си
Н. изрично заявява, че полицаите му казали да отиде „за кръвна проба“, но той отказал,
защото не знаел къде да отиде и мръквало. Обстоятелствата за времето, мястото и
начина на извършване на проверката за употреба на алкохол напълно
безпротиворечиво се установяват и от показанията на свидетелите И. Н., И. Ф. и Ц. Д..
В съставените на мястото на проверката АУАН и талон за изследване изрично е вписан
вида и фабричния номер на ползваното техническо средство, както и отчетеното от
него показание от пробата на подсъдимия от 0,62 на хиляда. Приложена е и разпечатка
от паметта на техническото средство, както и препис от протокола, удостоверяващ, че
същото успешно е преминало последваща проверка в лаборатория за проверка на
средства за измерване. От талона за изследване е видно, че подсъдимият саморъчно е
изписал в него, че приема показанията на техническото средство.
Обосновано съставът на районния съд е приел, че в случая не е нарушен
надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол. Настоящият състав
също приема, че изцяло са спазени изискванията на Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
и техни аналози. На подсъдимия е извършена проверка на място, за което и съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредбата е ползвано одобрено техническо средство – „Алкотест Дрегер
7510” с инв. № ARNJ-0041. Техническото средство успешно е преминало последваща
проверка в лаборатория за проверка на средства за измерване. Уредът е отчел
концентрация от 0,62 на хиляда, като показанието му е показано на подсъдимия. В
съответствие с чл. 6, ал. 2 от Наредбата е изготвен талон за изследване и е съставен акт
за установяване на административно нарушение, като съдържанието на посочените
документи е съобразено с нормативните изисквания. Спазено е предписанието на чл. 6,
ал. 4 от Наредбата, като в талона за изследване подсъдимият изрично е вписал, че
приема показанията на техническото средство и на практика не е посочил дали желае
изследване с доказателствен анализатор или медицинско и химическо лабораторно
изследване. Талонът за изследване е връчен на подсъдимия при спазване на
нормативните правила на чл. 6, ал. 6 от Наредбата. Същият не се явил в посочения
срок в вписаното в талона здравно заведение, поради което и съгласно чл. 6, ал. 9 от
Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта е установена въз основа на показанието
на техническото средство.
5
Твърдението на подсъдимия Н., изразено при депозиране на обяснения пред
първоинстанционния съд, че полицаите му връчили акт, но не и талон за изследване, не
отговаря на обективността. На л. 7 от ДП е приложен препис от обсъждания талон за
изследване, като е видно, че същият е връчен на подсъдимото лице срещу подпис. Това
обстоятелство се установява и от показанията на тримата свидетели, служители на
МВР. Следователно Н. е могъл да се запознае със съдържанието на талона и да
съобрази поведението си според предписаното в документа, като се яви в срок в
спешното отделение на МБАЛ – Габрово, за да даде кръв за химически анализ, ако
счита, че показанията на техническото средство е компрометирано. Доколкото в
обясненията си подсъдимият навежда твърдение, че отказал да отиде до посоченото му
здравно заведение, тъй като мръквало и защото имал очакване полицаите да отидат с
него, настоящият съд следва да напомни, че ред за съпровождане на лицето до мястото
за извършване на изследването и вземане на биологичен материал е предвиден само в
хипотезата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, т.е. когато установената с техническото
средство концентрация на алкохол е над 1,2 на хиляда. Настоящият случай не е такъв и
не следва определената впоследствие правна квалификация на деянието (в случая като
престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, а не като административно нарушение по чл.
174, ал. 1 от ЗДвП) да влияе на „надлежния ред“, по който следва да се установи
концентрацията на алкохол в кръвта, т.е. първоначално отчетените показания на
техническото средство са определящи по кой от двата начина на Наредбата ще се
развие процедурата. На следващо място, правилно районният съд е счел, че самата
бланка на Талон за изследване, предоставена за работа на полицейския служител мл.
автоконтрольор И. Н., сама по себе си не е в състояние да опорочи извършеното
действие. Действително тази бланка е по образец, издаден въз основа на отменената
Наредба № 30 от 2001 г., но е видно, че същата съдържа всички съществени реквизити
на актуалния по Наредба № 1 от 2017 г. талон за изследване. Не на последно място,
съгласно преходната разпоредба на § 25 от Наредба № 1/2017 г., бланките на талон за
изследване по приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от отменената Наредба № 30/2001 г.,
отпечатани преди влизане в сила на Наредба № 1/2017 г., се използват до изчерпване
на отпечатаните количества.
Въззивният съд намира за напълно неоснователен довода за недоказаност на
обвинението поради несъобразяване на отчетената концентрация на алкохол от
техническото средство с разпоредбите на чл. 781 и чл. 776 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Посоченият нормативен
документ урежда реда и условията, при които измервателните уреди, в частност
анализаторите за алкохол в дъха, могат да се пуснат в експлоатация. Тази Наредба не
урежда реда за установяване употребата на алкохол, а отклоненията в показателите
имат значение единствено при преценка дали те са от категорията на регламентираните
и дали техническото средство е годно за използване по предназначение към момента
6
на проверката. След като по делото безспорно е установено, че редът по Наредба №
1/2017 г. е спазен по отношение на ползваното техническо средство, неговите
показания подлежат на оспорване само в посочените изрично хипотези и то чрез
експертиза. След като в случая подсъдимият не се е явил в посоченото му здравно
заведение, за да даде кръв, то той сам е предопределил единствената възможност за
меродавно да се приеме показанието на техническото средство.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е достигнал
до обосновани и законосъобразни правни изводи за това, че подсъдимият Н. Н. е
осъществил от обективна и от субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, като на 21.08.2021 г., около 21,00 часа, в гр.
Габрово, по улица „М.” управлявал МПС – лек автомобил „***” с рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда – 0,62 на хиляда, установено по
надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда/споразумение №
82/10.11.2020 г. по НОХД № 174/2020 г. на РС П. за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Несъмнено така посоченият автомобил по естеството си е моторно превозно средство
по смисъла § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, тъй като е снабден с двигател за придвижване, а
действията на подсъдимия по привеждане в движение и направляване придвижването
на автомобила в пространството, чрез определяне скоростта и посоката на движение
представляват управление на моторно превозно средство по смисъла на НК. Това, че
управлението на процесното МПС се е извършвало след употреба на алкохол с
концентрация от 0,62 на хиляда е установено по надлежния ред, при спазване на
разпоредбите на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози –
подсъдимият е проверен с техническо средство за употреба на алкохол; съставен е
съответен АУАН и талон за изследване, които са му връчени, но Н. не се е явил в
посочения срок в спешното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово, за
да даде кръв за химически анализ. Следователно в случая за нуждите на наказателното
производство определящо е показанието на техническото средство. Несъмнено е, че
към време на деянието подсъдимият Н. е бил осъден с влязло в сила споразумение за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От субективна страна престъплението е осъществено при пряк умисъл. При
извършване на деянието в съзнанието на подсъдимия несъмнено са съществували ясни
представи относно всички съставомерни признаци на престъплението - че предприема
управление на МПС след употреба на алкохол, при наличието на забрана за такова
поведение, както и че вече е осъждан за такова престъпление, т. е. Н. е съзнавал
общественопасния характер на деянието и е предвиждал общественоопасните му
последици, като искал настъпването им.
Настоящият състав на въззивния съд напълно се съгласява с извода на
7
контролирания съд за липса на предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. На
принципна основа както в доктрината, така и в съдебната практика е изяснено, че
деянието, което привидно осъществява признаците на състав на престъпление, е
малозначително в две хипотези – когато не е общественоопасно въобще или когато
обществената му опасност е явно незначителна, понеже степента на засягане на
защитените обществени отношения е незначителна. За да се прецени дали се изключва
основен признак на престъплението съобразно чл. 9, ал. 2 от НК, е необходима
внимателна преценка на всички елементи от състава на престъплението. В тях се
включат характеристиките на начина, времето и мястото на извършване на деянието,
както и данните за личността на дееца, макар последните да не са от решаващо
значение, доколкото водещото са неговите обективни характеристики. Тези принципни
положения, отнесени към настоящия случай, не дават основание да се приеме, че
деянието на подсъдимия Н. не е престъпно, защото: Престъплението по чл. 343б, ал. 2
от НК е на формално извършване и не се изисква настъпване на конкретни вредни
последици. Обект на защита са комплекс от обществени отношения, свързани с
осигуряване на безопасността при осъществяване на транспорта. Поначало
управлението на МПС, след употреба на алкохол е със завишена степен на обществена
опасност, която се обуславя от динамиката на този род престъпни прояви и тяхното
изключително негативно проявления върху обществените отношения. Конкретното
деяние по никакъв начин не се отлича от типичните случаи на престъпления по чл.
343б, ал. 2 от НК, поради което изначално не са налице основания да се обсъжда липса
или явна незначителност на обществената му опасност. Наред с това в случая
подсъдимият е управлявал автомобила в урбанизирана територия, което обстоятелство,
макар и формално да е без значение с оглед съставомерността на деянието, навежда на
категоричен извод, че с поведението си е създавал потенциална опасност за останалите
участници в движението, включително за пешеходците.
Изцяло обосновано, по съображения, които напълно се споделят от настоящия
състав, районният съд е приел за неоснователен довода за наличие на крайна
необходимост по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК. Категорично не може да се приеме, че
липсата на транспорт от гарата в гр. Габрово до дома им в същото населено място е
поставил в непосредствена опасност живота, здравето или други блага на съпругата на
подсъдимия. Поради това не са проявени и обстоятелства, изключващи обществената
опасност на извършеното от подсъдимия деяние.
За престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК се предвиждат наказания лишаване
от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева,
както и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
При извършената проверка на присъдата в тази част и след собствен анализ на
8
обстоятелствата по делото, въззивният съд счита, че не са налице основания за
корекция на отмерените от районния съд наказания – шест месеца лишаване от
свобода, определено при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 55, ал. 3 от
НК на подсъдимия не е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба.
Правилно първоинстанционният съд е отчел завишената степен на обществена
опасност на деянието, а и на дееца, предвид обстоятелството, че е осъждан за
престъпление по транспорта. Правилно като смекчаващи обстоятелства са взети под
внимание направените от подсъдимия Н. самопризнания, критичното отношение към
извършеното, оказаното съдействие за разкриване на обективната истината, изрядното
процесуално поведение, изказано съжаление за стореното, трудова заетост и почтената
му възраст. Районният съд е приел, че в случая не са налице отегчаващи обстоятелства,
който извод търпи известна критика, доколкото от справката картон на подсъдимия
като водач на МПС е видно, че през 2010 г., 2014 г. и 2017 г. по административен ред е
наказван за нарушения по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, имащи за предмет управление на
МПС след употреба на алкохол с концентрация до 1,2 на хиляда.
Наложеното на подсъдимия Н. наказание от шест месеца лишаване от свобода
е съобразено с целите по чл. 36 от НК. Въззивният съд намира за неоснователно
искането за допълнително облекчаване на отговорността. В крайна сметка срокът на
това наказание е само с два месеца по-продължителен от срока на наказанието по
делото на Районен съд – П., поради което намаляването му би било проява на
неоправдан либерализъм.
Правилно е прието, че предвид съдебното минало на подсъдимото лице и
наличието на осъждане на лишаване от свобода, във връзка с което Н. не е
реабилитиран, не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Законосъобразно е
приложен закона, като е определен първоначален общ режим за изпълнение на
наложеното наказание лишаване от свобода, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Правилно, при съобразяване на обстоятелствата по делото, както и данните за
подсъдимия като водач на МПС, на основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 2 от НК Н. Н.
е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Правилно е
приложена нормата на чл. 59, ал. 4 от НК, като е постановено при изпълнение на
наказанието лишаване от права да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от датата на
предаване на СУМПС – 23.08.2021 г., до влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно и с оглед данните по делото съдът е приложил чл. 68, ал. 1 от
НК, като е привел в изпълнение наказанието в размер на четири месеца лишаване от
свобода, наложено на подсъдимия Н. Н. със споразумение, одобрено по НОХД №
174/2020 г. по описа на Районен съд – П., влязло в сила на 10.11.2020 г. Несъмнено е,
9
че деянието по настоящото производство е извършено преди изтичане на изпитателния
срок, определен на подсъдимото лице по посоченото производство, поради което Н.
следва да изтърпи отложеното наказание лишаване от свобода. Законосъобразно, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е определен първоначален общ режим за
изтърпяване на приведеното в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 от НК наказание от
четири месеца лишаване от свобода.
При извършената служебна проверка съдът не констатира присъдата да е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 64 от 11.11.2022 г. по НОХД № 113/2022
г. по описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10