Р Е Ш
Е Н И Е
№ 51
05.07.2019 г., гр. Котел
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на 12.06.2019 г., в публично съдебно
заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ
секретар
Савка Панова, като разгледа докладваното от Председателя Иван Ченков гражданско дело № 541 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове по реда на
чл.127, ал.2 от Семейния кодекс за предоставяне на упражняването на
родителските права, за режима на лични контакти и за издръжката на детето.
Твърди се, че от краткото семейно
съжителство между ищцата Х.И.Х. и ответника Е.М.М.,
на 25.10.2016 г. им се родило дете К.Е.М. и много скоро след това ответникът
напуснал дома. От тогава ищцата сама се грижила за детето си, ответникът не бил
заплащал издръжка през това време. От познати ищцата разбрала, че ответникът се
бил установил в чужбина, където работел. Тъй като не могла да осъществи диалог
с ответника, за да се разберат за упражняването на родителските права спрямо
детето К., моли съда да ú ги
присъди на нея, като съответно определи на ответника режим на лични контакти с
детето, както същият и да ú заплаща месечна издръжка в размер на 200
лева. Претендират се разноските.
В отговора на исковата молба
назначения по реда на чл. 26 от ЗПП, процесуален представител на ответника
счита иска за допустим и основателен, а предявения размер на издръжката счита
за прекомерно завишен.
В съдебно заседание, ищцата,
редовно призована се яви лично и заедно с адвокат М. Г. от АК Сливен, която поддържа исковата молба. За ответника
се явява назначеният му по реда на чл. 26 от ЗПП адвокат Д.А., който поддържа
отговора, а относно размера на издръжката предоставя на съда.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Доказа се безспорно, че ищцата Х.И.Х.
и ответникът Е.М.М.
са родители на малолетното дете К., родено на *** г., видно от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 417 от
26.10.2016 г. на Община Омуртаг. Ищцата и ответникът са живели заедно на
съпружески начала по-малко от година, което потвърди и разпитаният по делото
свидетел И. М., баща на ищцата.
По делото бе изслушан социалният
работник, изготвил социалния доклад по делото, на база прочуване на условията,
при които се отглежда малолетното дете. Същият заяви, че поддържа изготвения
доклад, защити изнесеното в него и съдът го приобщи към делото. Той е установил
добри жилищни условия и създадена подходяща обстановка за отглеждане на детето
в дома на майката, която единствено с помощта на родителите си се грижи за
малолетния К..
Ищцата е безработна, няма други
източници на доходи. Подкрепа в отглеждането на детето ú оказват
родителите ú Р. и И. М., както и вуйчо ú.
Ответникът работи като горски
инспектор към РДГ – Сливен, а също така разчита и на допълнителни доходи, като
периодично ходи да работи и в Англия.
Горните факти съдът установи,
след като анализира приобщените към делото писмени доказателства, които
кредитира с оглед доказателствената сила, която им
придава ГПК.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.127,
ал.1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат
споразумение съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и неговата издръжка. Ако такова
съгласие не се постигне, спорът се разрешава от районния съд по настоящия
адрес. Когато се постигне съгласие по част от въпросите, както е в случая,
съдът преценява дали да го одобри, а останалите въпроси, останали извън обхвата
на споразумението, съдът разрешава по общия ред (решение № 30 от
1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3060/2018 г., IV г. о)
В случая спогодба между страните
не можа да бъде постигнато, поради което делото бе разгледано по общия ред.
Съдът следва да предостави режим на лични контакти, в унисон със съвременните
стандарти в съдебната практика и представляващ гаранция за запазване на
емоционалната връзка между детето, от една страна, и бащата и роднините му, от
друга. Предявениия размер на издръжката от 200 лева,
съдът намира за прекомерно завишен, с оглед възрастта и потребностите на детето
понастоящем, независимо, че се предполагат по-високи доходи на бащата.
Съгласно разпоредбата на чл.142
от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите
пълнолетие деца, се определя в зависимост
от нуждите на децата и възможностите на родителя. Според ал.2-ра,
издръжката на детето не може да е по – ниска от ¼ от минималната работна
заплата, която през 2018г. беше в размер на 510 лева (127.50 лева), а през
2017г. – 460.00 лева (115.00 лева).
Детето К.е родено на *** г.
и към настоящия момент няма навършени
три години.
Нуждите на детето са предпоставени от възрастта му. Липсват доказателства, че
детето се нуждае от средства, различни от обичайните за възрастта му.
По делото не се представиха
доказателства, че майката или бащата страдат от заболявания или да са налице
други причини, които да препятстват полагането на труд, както и да имат
задължения към други лица, на които са задължени да дават издръжка в поредността, посочена в чл.141 от СК.
Отчитайки тези обстоятелства,
съдът прецени, че необходимата сума за издръжката на детето К. с оглед
възрастта му и потребностите му спрямо нея, не следва да превишава размера от
170 лева, който размер съдът намира за целесъобразно да присъди, а в останалата
му част до предявения от 200 лева, да отхвърли.
По въпроса за разноските,
надлежно предявени, съдът следва да ги възложи в тежест на ответника, в това
число 300 лева сторени от ищцата за адвокатско възнаграждение и 300 лева –
възнаграждение за назначения му по реда на чл. 26 от ЗПП процесуален
представител в размер на 300 лева или общо в размер на 600 лева.
Ответникът следва да заплати
държавна такса върху размера на присъдената издръжката която в настоящия случай
възлиза на 122.40 лева, равнима на 2% от тригодишните
платежи.
Ръководен от гореизложените съображения и на
основание чл. 127, ал. 2 от СК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето К. Е. М., родено *** г. на майката Х.И.Х.,
ЕГН **********,***, на чийто адрес ще е местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Е.М.М., ЕГН **********,*** свободен режим на лични контакти с
детето К., а в случай на разногласия, режимът да се счита за задължителен, така
както е предявен, а именно всяка първа и трета неделя от месеца от 09:00 ч. до
18:00 ч. в присъствието на майката, както и двадесет дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата Е.М.М., ЕГН **********,***
да заплаща на Х.И.Х., ЕГН **********,***, като майка и законна
представителка на малолетното дете К. Е. М. месечна издръжка в размер на 170.00
лева, считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законни
причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на
сумата, като в останалата част от предявения размер до 200 лева отхвърля като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Х.И.Х., ЕГН **********,***
, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата
25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Е.М.М.,
ЕГН **********,*** , ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС Котел сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна
държавна такса, както и сумата 122.40 (сто двадесет
и два лева и четиридесет стотинки), представляваща държавна такса въху издръжката
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: