Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 09.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и осми септември две хиляД.и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 155 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на ТД на НАП – Варна, депозирана срещу Решение №
141/05.06.2020г. на Районен съд – Разград, постановено по ВНАХД № 217/2020г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление
№ 441124-F475325 от 07.06.2019г. на началник Отдел „Оперативни дейности“ –Варна в
Централно управление на НАП, с което на
“Д.Е.О.“ ООД ***, ЕИК *********, за нарушение на чл. 3, ал.3 от Наредба Н –
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на
МФ, във вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
1000 /хиляда/ лева на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение пораД.постановяването
му в противоречие с материалния закон. Застъпва становището за безспорната
установеност на вмененото на дружеството неизпълнение, което по съображенията,
изложени в касационната жалба, инициаторът на производството възприема за
неправилно квалифицирано като „маловажно“ от страна на районния съд. Поради
това отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложената
имуществена санкция. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован,
касаторът не се явява и не се представлява.
Ответната страна, „Ди Е.О.“
ООД ***, в съдебно заседание не изпраща представител.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерЕ.да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 26.02.2019г.
контролни органи – свидетелите К.М.и Т.Т., и двамата инспектори по приходите
към ЦУ на НАП, извършили проверка в търговски обект – бензиностанция и
газстанция в гр. Разград , ул. „Перистър“ № 6, стопанисван от „Ди Ес О.“ ООД ***
Поводът за проверката
бил, че за периода от 13.09.2018г. и към момента на проверката от
регистрираното в обекта фискално устройство с индивидуален № на ФП-58004745 не
се предават дистанционно към НАП данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта, както и
данни за оборотите за посочения период. В хода на проверката на контролните
органи били предоставени поисканата от тях документация, били снети обяснения
от персонала. Установено било, че въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство работи, но е прекъсната дистанционната връзка с НАП, поради
техническа повреда.
Проверката приключила
със съставянето на Протокол ИП № 0304640/26.02.2019г. с Протоколи за обезпечаване на доказателства и
Протокол за запечатване на обекта били иззети дневни финансови отчети и
изведени отчети от нивомерната система със съответните показания. На следващия
ден 27.02.2019г. сервизен техник от фирмата, поддържаща фискалното устройство в
обекта, отстранил повредата, възстановил връзката с НАП и било потвърдено
физически подаването на данни от обекта към НАП. Констатирало се, че Z-отчетите
се формират правилно, за периода 13.09.2018 – 27.02.2019г. са генерирани във ФП и съответно на 27.02.2019г. са
постъпили в НАП. Последвало контролно засичане на данните от Z-отчетите за
периода и цялата документация по доставка и продажба на горива в обекта, при
което се установило, че няма разминавания.
На 06.03.2019г. на
дружеството в присъствие на представляващ дружеството бил съставен АУАН № F
475325, в който на база описаната фактическа обстановка, актосъставителят
квалифицирал нарушението като такова по чл. 3, ал.3 от Наредба Н –
18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Срещу съставеният АУАН
постъпили писмени възражения.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка АНО издал процесния санкционен акт.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че описаното в акта и в НП
неизпълнение може да бъде отдадено на констатираната техническа неизправност и
предвид липсата на установени неотчетени приходи и вреди за фиска, и
невъзможността операторът да получи обратна връзка от системата на НАП, от
която да узнае дали изпращането не изискуемите данни е неуспешно, съдебният
състав заключил, че процесното неизпълнение разкрива белезите на „маловажна“
простъпка. В подкрепа на решаващото си становище съдът посочил още, че Z-отчетите са били генерирани по
съответния ред във фискалната памет устройството и след отстраняване на
неизправността са били изпратени до органите на приходната администрация. В
мотивите си районният съд отчел и обстоятелството, че конкретното неизпълнение
се явява първо по ред за санкционирания субект, поради което формирал извод за
незаконосъобразност на атакуваното пред него НП, прилагайки института на
„маловажния случай“ на административното нарушение.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови
решението си, Районен съд – гр. Шумен е събрал и приобщил към делото по
надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства,
представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са
проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства,
които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение /което
в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин/ и
обстоятелствата, при които е осъществено.
При реализираната
проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно
възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил
правилни и законосъобразни изводи за „маловажност“ на описаната в акта и в НП
простъпка. Задълбоченият прочит на приобщените доказателства навежда на
единствено възможния извод, че неизпълнението се отличава със значително
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид и
налагането на съответната санкция в случая би било в разрез със закона. За да
достигне до този правилен извод, районният съд е обсъдил обстоятелствата по
осъществяването на простъпката, в това число, че тя се явява първа за дееца, че
не е довела до увреждане на обществения интерес и фиска, както и че въведеното
в експлоатация ФУ е генерирало съответните отчети, но същите не са постъпили в
системата на НАП поради установен технически дефект, препятстващ дистанционната
връзка и за наличието на който операторът не е бил в състояние да узнае. Тази
специфика на правонарушението индикира, че то се отличава с по-ниска тежест и
степен на обществена опасност от останалите деяние от този вид, поради което
правилно е било възприето за „маловажно“ от страна на решаващия състав на
Районен съд – Разград.
В обобщение на
изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 141/05.06.2020г. на
Районен съд – Разград, постановено по ВНАХД № 217/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖК:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 09.10.2020 г.