№ 17
гр. С. , 07.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20201800500579 по описа за 2020 година
като разгледа докладваните от съдията ГЕНЕВА молба от 09. 02. 2021 г. и молба от 22. 03.
2021 г. по гр. д. № 579/2020 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 248 и чл. 247 ГПК.
Образувано е по молба от 09. 02. 2021 г. от П. А. И. – ответник в производството,
представлявана от адв. И.Д. от САК, с искане за допълване, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК,
на решение № 4 от 07. 01. 2021 г. в частта за разноските като осъди ищеца да заплати
направените от нея разноски, съобразно отхвърлената част от исковете и съобразно
приложения по делото списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на молбата ищецът – „К.И.“ АД, чрез процесуалния си
представител адв. Ренета Деньовска, изразява становище за недопустимост на подадената
молба, поради подаването ѝ след изтичане на преклузивния едномесечен срок, а по същество
– за неоснователност на същата, като заявяват, че липсват доказателства за реално
направени разноски, както и списък за направени такива по чл. 80 ГПК.
Постъпила е и молба от 22. 03. 2021 г. от „К.И.“ АД, подадена чрез адв. Ренета
Деньовска, с посочено правно основание чл. 247 ГПК, с искане за допускане поправка на
очевидна фактическа грешка, съдържаща се в постановеното по делото решение, изразяваща
се в липса на осъдителен диспозитив за присъдени в негова полза разноски в размер на 300
лева, каквито мотиви са изложени в обстоятелствената част на решението.
В срока за отговор на подадената от дружеството молба, такъв не е постъпил от
насрещната страна.
Искането на П. А. И. е направено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустимо, тъй
като е в срок. Решението е постановено на 07. 01. 2021 г. и е окончателно. Видно от
1
приложеното извлечение от електронната поща на съда, молбата е изпратена на 08. 02. 2021
г. – първият работен ден след изтичане на едномесечния срок, от адв. Д., поради което
същата следва да се приеме за подадена в срок.
Разгледано по същество е основателно, по следните съображения:
С решение № 4 от 07. 01. 2021 г., постановено по настоящото производство,
обжалваното от въззивницата П. А. И. решение № 16 от 06. 07. 2020 г. по гр. д.№ 525/2019 г.
по описа на Районен съд – гр. Е. е отменено в частта, с която е признато за установено по
отношение на нея, че дължи на ищеца сумата 202,50 лева – договорна такса „Гарант“ за
периода от 19. 07. 2018 г. до 23. 10. 2019 г. и 19,81 лева – законна лихва за периода от 20. 05.
2019 г. до 23. 10. 2019 г., като в тази част искът е отхвърлен. В останалата част решението на
първостепенния съд е потвърдено. При това положение и при отчитане обстоятелствата, че е
направено своевременно искане за присъждане на разноски и тяхната доказаност, на
страната се дължат такива за производството по делото пред първата и втората инстанции
съразмерно с отхвърлената част от исковете, т. е. на молителката ще следва да бъде
присъдена сумата в размер на 313 лева, от които от по 150 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита пред двете съдебни инстанции и 13 лева – платена
държавна такса за въззивното производство, за която сума ответникът по молбата – ищец в
производството ще следва да бъде осъден да ѝ заплати.
По отношение молбата на дружеството „К.И.“ АД – въззиваема страна, съдът намира
същата за допустима, а разгледана по същество за основателна..
В случая се касае за допусната фактическа грешка, каквото е становището на страна,
тъй като такава липсва. Действително въззивният съд е изложил в обстоятелствената част на
решението си мотиви за дължимостта в полза на дружеството на определените за
настоящото производство разноски, които е пропуснал да постанови с изричен осъдителен
диспозитив. Този пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл. 247 ГПК, като се допусне
поправка на очевидна фактическа грешка ,допусната в решението на въззивния съд с
постановяването му.
Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 и чл. 250, ал. 3 ГПК, Софийският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, решение № 4 от 07. 01. 2021 г.,
постановено по гр. д. № 579/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, като:
ОСЪЖДА „К.И.“ АД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ц.Б. III“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6 да заплати на П. А. И., с ЕГН ********** и адрес: гр. Е.,
ул. „9-ТИ С.“ № 12 сумата в размер на 313 (триста и тринадесет) лева, представляваща
направени разноски за платени адвокатско възнаграждение и държавна такса за
производството по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247
ГПК, решение № 4 от 07. 01. 2021 г., постановено по гр. д. № 579/2020 г. по описа на
Софийски окръжен съд като допълва диспозитива със следния текст:
2
ОСЪЖДА П. А. И., с ЕГН ********** и адрес: гр. Е., ул. „9-ТИ С.“ № 12 да заплати
на „К.И.“ АД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 19, вх.
В, ет. 1, ап. 6 сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща направени разноски за
производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3