Мотиви по присъда по НОХД № 275 от 2010 г. по описа на
НПРС
Подсъдимият е предаден на съд за
това, че на 20.12.2009г.в с.М., обл.Ш. при условията на опасен рецидив и чрез
използване на технически средства и чрез повреждане на прегради здраво
направени за защита на имот е отнел от владението на М.М.И. *** чужди движими
вещи на обща стойност 900,53лв., без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление чл.196, ал.1, т.2 във вр.чл.195,
ал.1, т.3, предл.2-ро, т.4, предл.2-ро вр. чл. 194, ал.1 и във вр. чл. 29,
ал.1, б.”б” от НК.
Подсъдимият се признава за виновен в
извършването на описаното престъпление и признава всички факти и обстоятелства,
посочени в обвинителния акт. В съдебно заседание заявява желание делото да се
гледа по реда на съкратено съдебно следствие и да не се събират доказателства
за посочените в обвинението факти.
В съдебно заседание на подсъдимия беше назначен
служебен защитник и с негово участие по делото беше проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК.
От фактическа страна съдът прие за установени следните
обстоятелства:
Подсъдимият В.Т. ***, но към края на
2009г. живеел в гр.С.. На 07.12.2009г. той и бащата на жената, с която живее на
съпружески начала, В. с прякор “***” пристигнали в с.М., обл.Ш. и се установили
при роднини на В., конкретно при И. с прякор “***”. За времето, през което били в с.М.,
подсъдимият успял да разгледа какво имущество имат живеещите там, както и
забелязал намиращия се до спирката в селото хранителен магазин. Магазинът бил
собственост на св. М. М. И., която е управител на ЕТ “***”.
На
20.12.2009г., вечерта, дьщерята
на домакина И.- М.
празнувала рождения си ден у дома.
За целта поканила приятели, около
20 човека, между които били и свидетелите - Д. С. Д. и П. Г.
***, както и подсъдимия В. Т.Г.. По време на празненството всички консумирали
алкохол. В един момент свършили им цигарите на празнуващите и тогава
подсъдимият решил да отиде до магазина
в центъра и да открадне от
него, каквото намери, вещи и пари. Около
22.00 ч., подсъдимият излязъл от къщата
на рожденичката и отишъл до хранителния магазин. Магазинът имал две врати дървена и метална
решетка, която била заключена с катинар. За да разбие катинара подсъдимият откьртил парче арматурно
желязо, около 50см. от решетката на прозореца и с него, като по този начин си
направил своеобразен лост, строшил катинара на
решетката, на който се откачили двете халки. Вътрешната дьрвена врата на магазина подсъдимият бутнал сьс
сила и с рьце и тя се отворила. Така подсъдимия проникнал вьтре
в магазина, в който светела
електрическа крушка. Без да гаси осветлението, В.Г. отворил чекмеджето
на тезгяха и от там взел
всички налични монети с номинал от по 1.00лев, 0.50лв.
и други, всичко на обща стойност
107.00лева. В чекмеджето се намирали
още: газов пистолет „*мм„ ***” № ***, поставен
в кожен кальф;
мобилен телефон „***”; ваучер
за „ ***„ на стойност
5.00лева, които сьщо взел. От рафтовете в магазина
обвиняемия взел: 3
бутилки по 1л. уиски „***”, 2
бутилки по 1л. ракия „ ***„;
25 кутии цигари „***„; 30 кутии цигари
„***„ ; 60 кутии цигари
„***„ ; 10 кутии цигари „***„; 15 бр.
шоколади „***„; 56 бр. пакетчета кафе „3 в 1„; 5 бр. дезодорант „***„ 150мл/ дамски /; 3 бр. дезодорант „***„ 150мл. / мьжки /; 1 бр. ароматизатор за вьздух „***” 400мл.;
5 пакета с цигари по 10 кьса
„ *** „ / червен /; 17 пакетчета
по 5 бр. дьвки „ *** „ / тьмно син /; 3 бр. запалки / обикновени /. Подсъдимият отворил хладилника и от там взел:
1.200 кг. *** наденица ; 3
кг. Салам „ *** „
; 3 кг. кренвирши
„ *** „ ; 1.200кг. салам
„ *** „ и „ *** „ / бомбички / по
0.300гр. ; 200гр. сушеница
и 300 гр. кашкавал. Всичко това подсъдимият поставил в намерена в
магазина пазарска чанта с цип отгоре и излязъл
от магазина. Веднага след това,
около 22,30 ч.той се прибрал в дома на рожденичката М.. В сайванта към двора
оставил чантата с откраднатите вещи. Взел сьс себе си само цигари
„***” и влязьл
при компанията, а по – късно взел още няколко бутилки с алкохол -
бутилка уиски „***„, бутилка ракия „***„ около 5- 6 парчета сушеница и
газовия пистолет и веднага се вьрнал при
компанията. Празненството продължило до късно, като през това време подсъдимият
извадил още няколко дезодоранта и показал газовия пистолет.
След това казал, че иска още
сьщата вечер да си трьгва за гр. С..
Сьбрал си личните вещи, поставил ги в чантата с откраднатите от
магазина вещи и напуснал кьщата. Сьщата вечер отишьл при В. „***„,
който бил на гости в друга
кьща в с. М. и го помолил
да го закара на жп.гарата в гр. Ш..
Двамата потеглили с автомобил към гр.Ш. и по пътя на мобилния телефон
на „***„ се обадили и го уведомили, че В. Г. е извьршил кражба на стоки от магазина в с. М..
Подсъдимият си признал, че в чантата,
която носи сьс себе си, се
намират откраднатите от него вещи. Поради лошите метеорологични условия,
двамата не могли да се вьрнат
обратно в селото, а отишли отседнали
в други роднини в гр.С..
През това време, около 20 мин.
след трьгването на подсъдимия
от дома на рожденичката си трьгнали и другите
от компанията. Когато св. П. Г. И. стигнал
до магазина на брат си М., който е сьпруг
на св. М.М. видял счупения катинар на
решетката, както и счупения катинар
на дьрвената врата. Веднага отишьл до кьщата на брат си М., намираща се на около 20м. от магазина, сьбудил го и му казал, че е разбит
магазина им. Двамата отишли до
хранителния магазин. Сьщата
вечер сезирали органите на реда.
Поради бързата намеса на свидетелите
и органите на МВР извършителят на кражбата бил разкрит. На следващия ден, В.
„***„ закарал подсъдимия в с.М. за да
вьрне на пострадалата М. И.
откраднатите й вещи.
От
назначената по делото съдебно –оценителна експертиза се установява, че общата
стойност на отнетите вещи е 900.53 лв., от които са вьзстановени и вьрнати на собственика
им М.И.
с разписка от 21.12.2009г. / л.
41 и л. 48 от дознанието /, вещи на стойност 562.60лв.
Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя изцяло
от направените от подсъдимия признания както в съдебната, така и в досъдебната
фаза на наказателния процес. Освен тях са налице и годни доказателства събрани
от органите на разследването и приложени в дознание № 575/2009 г. на РУ на МВР
Н. – фотоалбум, протокол за оглед, разпити на свидетели пред съдия, разпит на
обвиняем пред съдия, ексспертиза, протоколи и справки, които напълно подкрепят
възприетото от съда относно фактите по делото.
От така описаните факти съдът прави
следните правни изводи: подсъдимият е извършил кражба на описаните чужди
движими вещи, собственост на М. И. ***, без нейното
сьгласие с намерение
противозаконна да ги присвои.
Кражбата е извършена от подсъдимия чрез
повреждане на прегради здраво
направени за защита на имот, което е реализирано чрез разбиването на катинара
на металната решетка и разбиване чрез физическа сила на дървената врата на
магазина. За разбиването на катинара подсъдимият е използвал самоделно техническо средство – лост, за какъвто е използвал
парчето арматурно желязо с дължина около 50см. от решетката
на прозореца и с него разбил заключения катинар. Макар и самоделно
направен лост това парче арматурно желязо има ролята на техническо средство,
посредством което е разрушен заключващия механизъм на катинара, направен
нарочно за защита на имота.
С това подсъдимият е осьществил сьстава на престьплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро, т. 4, пр.
2-ро от НК.
От гледна точка на признаците характеризиращи извършеното
от подсъдимия деяние, с оглед на неговите придишни престъпни деяния е налице
деяние, извършено от рецидивист и самото то представляващо опасен рецидив. Видно
от приложената справка за съдимост, в която са отразени общо 19бр. осъждания е,
че подсъдимият е извьршил конкретното престьпление , след като е бил осьждан
за тежки умишлени престьпления, голяма част от които са
наказани с наказание “лишаване от свобода” ефективно и не са изминали повече от
5 години от изтърпяването им. В случая
явно е налице опасен рецидив по смисьла на чл. 29, ал. 1, б. „а„
и б. „б„ от НК, поради
което следва да се приеме, че подсъдимият
В. Т.
Г. е осьществил сьстава на престьплението
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вьв вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро, т. 4, пр.
2-ро, вьв вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
От
субективна страна, сьответното инкриминирано деяние е извьршено от подсъдимия с пряк умисьл по
смисьла на чл. 11, ал. 2 от НК, като същия е осьзнавал общественоопасния
характер на извьршеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е
искал тяхното настьпване. Доказателство за наличието на пряк умисъл се намират
не само в дадените от подсъдимия обяснения, но и в самото му поведение преди,
по време и след извършване на деянието.
Причина за извьршване на
престьплението е ниското правно сьзнание, изградени престьпни навици,
користните подбуди и желание за доходи по незаконен ред.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което се следва за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът
се съобрази с разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК,
относно приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Съдът съобрази, че
изменението на НК е в сила от 10.04.2010 г. и с него по нов начин се предвижда
санкциониране на престъпленията, делата по които са приключили по реда на
съкратено съдебно следствие. Новата редакция на чл.58а от НК, обаче е по –
неблагоприятна от стария текст, който е намирал приложение при определянето на
наказанието и по аргумент на чл.2, ал.2 от НК съдът приложи разпоредбата на чл.
55, ал.1, т. 1 от НК, като определи на подсъдимия наказание под минималния
предвиден от закона размер. Това е в унисон с принципа на справедливост на
наказанието, заложен в нормата на чл. 35 от НК. И макар разпоредбата на чл. 58а
от НК, която е в материалният закон, тя регламентира определянето на
наказанието в рамките на една специфична процесуална форма, каквато е
съкратеното съдебно следствие, то тя запазва характера си на норма,
регламентираща определянето на наказанието и като такава е безусловно подчинена
и на приложимостта на чл.2, ал.2 от НК, изискващ при наказването на
извършителите на престъпления винаги да се търси по – благоприятният закон. В
този смисъл съдът намира, че с аргумент на чл.2, ал.2 от НК следва да се
приложи чл.55 от НК без да се изследва наличието на многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, каквото изискване има в новия
чл.58а, ал.4 от НК и чл. 55 от НК да се прилага само ако е по – благоприятен за
дееца.
Воден от горното като рамка за
определяне на наказанието на подсъдимия и съгласно чл. 55, ал.1, т.1 от НК,
съдебният състав отчете като такава като минимален размер на наказанието, общия
минимум на наказанието “лишаване от свобода” от 3 месеца и като максимален
размер – минималният размер на наказанието “лишаване от свобода”, съгласно чл.
196, ал.1, т.2 от НК – три години.
При определяне на наказанието,
съдебният състав се съобрази от една страна с направените от подсъдимия
признание и съдействие на органите на разследването и ги отчете като смекчаващи
вината обстоятелства, както и многобройните му предишни осъждания, които са
изключително много за сравнително младата му възраст, честота с която той
извършва престъпления и липсата на критичност от негова страна към постъпките
му. С особено голяма степен на същественост при вземане на решението относно
размера на наказанието е интензитета на извършваните от подсъдимия
престъпления, които в рамките на 10 години са общо 20 с настоящето. Липсата на
критичност и воля за самоконтрол и поправяне дава основание на съда да бъде по
– строг при определяне на наказанието. Не без значение е и факта, че към
момента на разглеждане на делото подсъдимият е с мярка за неотклонение
“задържане под стража” по друго висящо дело, съгласно изисканата справка от
Затвора в гр.С., но това се отчита от съдебният състав само с оглед на
личността на подсъдимия и не се взе предвид при определяне на размера на
наказанието. Всичко това формира убеждението в съдебният състав, че наказанието
което следва да се определи трябва да е в размер на 2 години и 6 месеца
“лишаване от свобода”.
С оглед на това, че подсъдимият има
характеристиките на рецидивист по
смисъла на § 3, ал.1, т.1 и 2 от ЗИНЗС и съгласно чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС той следва да изтърпи наказанието в затвор
от закрит тип. Съгласно чл. 41, ал.6 от НК и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС за този
подсъдим се налага изтърпяването на наказанието да стане при строг режим. В
този смисъл съдебният състав постанови изтърпяването на наказанието лишаване от
слобода от 2 години и 6 месеца да стане при първоначален режим “Строг”, което
да се изтърпи в затвор от закрит тип.
Поради това, че подсъдимият е
извършил деянието по настоящето дело след като е бил осъден и условно, освен
ефективно, за престъпление извършено на 22.12.1998г., за което по НОХД №
1722/2007г. по описа на РС Пазарджик му е наложено наказание “лишаване от
свобода” от 10 месеца, което е отложено за изпитателен срок от 3 години и
присъдата по което е ВЗС на 28.12.2007г., то и на основание чл.68, ал.1 от НК
съдът постанови привеждане в изпълнение на това отложено наказание. Относно
режимът при който следва да се изтърпи това наказание, съдебният състав се
съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС и постанови това да стане при първоначален
режим “Строг”, което да се изтърпи в затвор от закрит тип. Аргументите за това,
са че към момента постановяване на изтърпяване на наказанието подсъдимият вече
има качеството на рецидивист по смисъла на § 3, ал.1, т.1 и 2 от ЗИНЗС,
независимо, че наложеното му условното наказание е за деяние, което е извършил
преди да е бил изобщо осъждан.
Подсъдимият беше осъден да заплати
направените по делото разноски, от които 50лв. на ОД МВР Ш. и 10лв. на РС Н..
Мярката за неотклонение “подписка”
на подсъдимия беше потвърдена с протоколно определение от съдебното заседание.
Съдът намира, че така постановената
присъда ще постигне целите на наказанието и ще спомогне за превъзпитанието на
дееца, като за бъдеще същия ще се стреми да се въздържа от извършването на
други престъпления изобщо.
Мотивите са постановени на
26.05.2010 г. и са взети единодушно от целия съдебен състав.
Председател
на съдебният състав: .......................................... районен съдия
- Галина Николова