РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20221880200049 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена
от Р. П. И., ЕГН **********, с адрес: с. О., ул. „....“ № , против Наказателно
постановление № 21-0353-000411 от 10.01.2022 г., издадено от началник
група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. С него на
жалбоподателя за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50
лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок
от един месец, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
В жалбата си И., чрез пълномощник, излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП и моли то да бъде отменено
изцяло. В открито съдебно заседание същият не се явява, представлява се от
адв. К. Т. от .. – ..., която поддържа жалбата по съображенията, изложени в
1
нея. Заявява, че не оспорва, че към 31.12.2021 г. доверителят й не е носил
контролен талон към свидетелството за управление на моторно превозно
средство (СУМПС), но оспорва обстоятелството, че същият не е спрял, като
твърди, че същият е спрял на подадения сигнал и е изпълнил указанията.
Поддържа жалбата изцяло и искането си НП да бъде отменено изцяло.
Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по
редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не
се представлява в проведеното открито съдебно заседание.
Към делото са приобщени административната преписка по обжалваното
НП, писмени доказателства и са разпитани двама свидетели – К. М. Д. –
актосъставител, на длъжност „.......“ към ... С., .. – С. и Я. Т. Б..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 31.12.2021 г., в 14,10 часа, в община Своге, на път II-16, км. 31+100,
разпитаните от съда свидетели - очевидци: К. М. Д. и Я. Т. Б. – полицейски
служители при ..., при изпълнение на служебните си задължения, спрели за
проверка, движещия се по път II-16 с посока на движение от гр. София към
гр. Мездра, товарен автомобил „Мицубиши Л 200 2.5 ДИД КЛЪБ КЕБ С М“ с
рег. № ....., собственост на жалбоподателя и управляван от него. Сигналът за
спиране на товарния автомобил бил подаден от св. Д. със стоп палка и ръка,
като водачът подминал посоченото му от полицейския служител място с
около 30 метра и спрял в края на отбивката, намираща се вдясно от платното
за движение в посока гр. София – гр. Мездра, непосредствено след спрения
там патрулен полицейски автомобил. При поискване от св. Д.,
жалбоподателят не е представил контролен талон към СУМПС, което не се
оспорва от процесуалния му представител. Въз основа на тази фактология
полицейските служители приели, че жалбоподателят не е спрял плавно на
посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при
подаден сигнал за спиране от контролен орган и е осъществил
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, както и че не носи
контролния талон към свидетелството му за управление и е осъществил
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На място бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия
2
GA № 472478/31.12.2021 г. от св. Д. на жалбоподателя в присъствието на св.
Б., който бил предявен за запознаване със съдържанието на И. и същият го
подписал без възражения. Последният се е запознал със съдържанието на акта
и е бил уведомен за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни
възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Въз основа на
АУАН е издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге,
обжалваното наказателно постановление, връчено редовно на И. на 08.02.2022
г., а жалбата е постъпила в РС Своге на 15.02.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на горепосочените свидетели, както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира
изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания
доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да следва да
бъдат обсъждани.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – „......“ към ....., оправомощен съгласно
същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи,
от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от
тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Заповедта на
министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава
3
заповед, съгласно ЗДвП е подписана от същия и приложена към делото. По
делото е приложена и Заповед № 8121К-11711/15.11.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от
изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице, а
възраженията в жалбата в обратна насока са неоснователни.
Съдът намира за неоснователни и възраженията за допуснати в
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения. Управляваният от водача товарен автомобил е надлежно
индивидуализиран с посочване на неговия регистрационен номер и
фактическата грешка в модела на същия не се отразява на съставения АУАН
и на издаденото НП. Длъжността на свидетеля, посочен в АУАН не е негов
задължителен реквизит. Доколкото последният е свидетел на самото
извършване на нарушението – един свидетел е достатъчен. Както в
съставения АУАН, така и в издаденото НП са посочени точно и конкретно
датата и мястото на извършване на нарушението.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина.
Безспорно по делото се установи, че на 31.12.2021 г. жалбоподателят, в
качеството си на водач на моторно превозно средство не е носил контролния
талон към СУМПС, с което не е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, поради което правилно, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП, на същия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
10 лева. Следователно в тази му част НП следва да се потвърди.
По делото обаче, няма никакви доказателства на 31.12.2021 г., в 14,10
часа, в община Своге, на път II-16, км. 31+100, И., като водач на пътно
превозно средство, при подаден сигнал за спиране от контролните органи да
не спрял плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да не е
изпълнявал неговите указания. Тъкмо обратното – видно от показанията на
св. Д. водачът е спрял в най-дясната част на платното за движение и след това
4
е изпълнявал указанията на полицейските служители. Обстоятелството, че
водачът е спрял след около 30 метра от посоченото от представителя на
службата за контрол място е ирелевантно, след като същият е спрял в
непосредствена близост до това място в най-дясната част на платното за
движение и е изпълнявал указанията на полицейските служители.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предполага първо да е подаден сигнал за
спиране, второ задължение на водача да спре в определените от закона места
и трето вече след спиране да изпълни съответните указания на контролните
органи. Което и от двете задължения да не изпълни водачът – осъществява
състав на коментираното административно нарушение, ако това
неизпълнение следва подаден сигнал за спиране. В случая обаче, водачът е
изпълнил и двете си задължения. Следва да се отбележи, че съюзът „или“ в
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП е използван само за определяне
алтернативно на местата за спиране, като задълженията в посочената правна
норма са „да спре“ и „да изпълни“ съответните указания на контролните
органи. В разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП няма три състава на
административно нарушение (Решение от 17.02.2009 г. по к.а.н.д. № 27/2009
г. на Административен съд Шумен), за да може да се приеме, че
административнонаказателната отговорност на водача може да бъде
ангажирана в случаи като настоящия, в които той е изпълнил задължението
си да спре плавно в най-дясната част на платното за движение, но не е спрял
именно на посоченото от представителя на службата за контрол място, макар
да е изпълнявал надлежно указанията на последния. Още повече, че в случая
става въпрос за товарен автомобил и евентуално за преценка на водача, дали
може да спре безопасно на указаното му място или непосредствено след
патрулния полицейски автомобил, независимо дали същата е правилна или
не.
С оглед всичко гореизложено, по отношение на твърдяното нарушение
на чл. 103 от ЗДвП, в конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин факта на
извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и
неговата вина, като въпреки това е наложил на въззивника наказание, без да е
било установено безспорно извършването на нарушението от обективна и
субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния
закон.
5
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
нарушения на материалния закон, които са обусловили незаконосъобразност
на НП, поради което и НП следва да бъде отменено в частта относно
твърдяното нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за което, на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от един месец.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0353-000411 от
10.01.2022 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, в
частта му, в която на Р. П. И., ЕГН **********, с адрес: с. О., ул. „......“ № , за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0353-000411 от 10.01.2022
г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, в частта му, в
която на Р. П. И., ЕГН **********, с адрес: с. О., ул. „....“ № , за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6