№ 18296
гр. София, 22.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110127906 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №
100629/21.03.2025 г., подадена по ел. поща на 20.03.2025 г. от М. Д. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г.“ № 31, ет. 1, офис партер,
чрез адв. И., с която се иска съдът да измени постановеното по делото
решение № 3288/27.02.2025 г. в частта за разноските, с искане на ищеца „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да не бъдат присъдени разноски по делото,
независимо от неговия изход. Позовава се на опр. № 366/16.08.2022 година,
постановено от ВКС, ТК, 1-во отд. по ч.т.дело № 1085/2022 година, основано
на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на
Европейския съюз, с което е изяснено, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива
93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски
да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се
има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която
може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13
право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи.
Депозирана е и молба вх. № 100627/21.03.2025 г. подадена по ел. поща
на 20.03.2025 г. от адв. .а, чрез адв. ., която е предоставила безплатна правна
помощ на длъжника М. Д. М. в заповедното производство по ч.гр.д. №
1
7585/2023 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд за присъждане на сума
в размер на 450 лв., а в условията на евентуалност сума в размер на 200 лв.
Ответната страна по молбата „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на
04.04.2025 г. взема становище за неоснователност на молбата. Намира, че
разноските по делото са правилно определени и постановеното решение не
следва да бъде изменяно.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбите за допустими, като подадени в срок, при наличен
списък по чл. 80 от ГПК и от лица с правен интерес.
Разгледана по същество молба вх. № 100627/21.03.2025 г. е основателна,
а молба вх. № 100629/21.03.2025 г. е неоснователна, по следните съображения.
С постановеното по делото решение № 3288/27.02.2025 г. съдът е признал
за установено, че М. Д. М. дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сума в
размер на 1428,11 лева, представляваща главница по Договор за кредит №
741256 от 02.10.2016 г., сключен от ответницата с „Кредисимо“ АД, ведно със
законната лихва от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил
исковете за установяване дължимостта на сумата от 423,49 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2016 г. до 10.02.2018 г.,
сумата от 664,76 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
10.11.2016 г. до 23.02.2021 г., сумата от 1566,73 лева, представляваща
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 02.10.2016
г., сключен от ответницата с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, сумата от 562,47 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 7585/2023 г. по описа на СРС, 90 състав. По отношение
на разноските съдът е присъдил разноските според изхода на делото, а именно
осъдил е ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 123.66 лева, с
включени разноски по ч.гр.д. № 7585/2023 г., 90 с-в, по описа на Софийски
районен съд и е осъдил ищеца да заплати на процесуалния представител на
ответника адв. Н. И. И. сума в размер на 621.75 лв., представляващи
възнаграждение за безплатна правна помощ.
Съдът намира, че доколкото страните по договора за правна помощ,
представен в заповедното производство по ч.гр.д. № 7585/2023 г., 90 с-в, по
2
описа на Софийски районен съд, а именно длъжника М. Д. М. и адв. .а са
уговорили предоставянето на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, както и че подаденото от адв. Билева възражение е частично
основателно за сумите без главницата, искането за присъждане на
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ се явява
основателно. В тази насока съдът съобразява и обстоятелството, че именно в
производството по установителния иск съдът присъжда разноските и в
заповедното производство, според ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Затова и с оглед изхода на делото и според разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа дължимото
възнаграждение е в размер на 138.52 лв.
Съдът намира за неоснователна молбата, с която се иска да не бъдат
присъждани разноски на ищеца, по следните съображения. С постановеното
по делото решение съдът е съобразил разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и е
присъдил разноските по делото според неговия изход. Съдът намира, че
позоваването от страна на ответника на цитираната практика на ВКС,
основана на горецитираната практика на СЕС, е неоснователно, тъй като тя е
неотносима към спора. В настоящия случай става въпрос не за иск за връщане
на суми на потребителя, а за иск за връщане на суми, сред които главницата на
кредитора, който е ищец, тъй като няма друг ред, по който да получи дадените
в заем суми, освен исков ред.
Очакването на длъжника, че кредиторът му ще трябва да води иск за
връщане на дадената главница, която винаги е дължима, според разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК /т.е. чистия размер на кредита/ без да му се дължат разноски
за съдебния процес е напълно неоснователно, тъй като по този начин самия
кредитор ще бъде препятстван да предявява по съдебен ред вземането си поне
за главница, в случаите когато договорът е нищожен.
На следващо място практиката на СЕС е основана на опасението, че ако се
присъдят разноски на кредитора потребителя може да възпрян да упражни
предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол
върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Затова не е
без значение процесуалното качество на потребителя по делото, а в случая
същия е ответник и може да се брани с възражение за нищожност на договора,
по което не дължи държавна такса. Отделно от това следва да се има предвид,
3
че съдът служебно следи за неравноправни клаузи по договорите, сключени с
потребител, съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, т.е. правата му в случая са
гарантирани и без да е нужно да води иск за нищожност на договора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по молба вх. № 100627/21.03.2025 г. подадена по ел. поща на
20.03.2025 г. от адв. .а, чрез адв. ., постановеното по делото решение №
3288/27.02.2025 г. в частта за разноските, в следния смисъл:
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ., да заплати на адв. .а ЕГН
**********, сума в размер на 138.52 лв., представляващи възнаграждение за
безплатна правна помощ, предоставена на М. Д. М. по ч.гр.д. № 7585/2023 г.,
90 с-в, по описа на Софийски районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 100629/21.03.2025 г.,
подадена по ел. поща на 20.03.2025 г. от М. Д. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Г.“ № 31, ет. 1, офис партер, чрез адв. И., с
която се иска съдът да измени постановеното по делото решение №
3288/27.02.2025 г. в частта за разноските, с искане на ищеца „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да не бъдат присъдени разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски ГС.
След влизане на определението в сила делото да се изпрати на СГС по
подадената въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4