РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. Свиленград, 10.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ГО, II с-в, в публичното съдебно заседание на
двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА
при секретаря Цвета
Данаилова като разгледа гр. дело № 353 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Претендира се
да бъде признато за установено по отношение на ответника Н.Т.Г., че за „А.Б.” ЕАД (предишно „Мобилтел” ЕАД)
съществува правото на парично вземане за сумата от 23.62 лв. - незаплатена цена за
ползване на далекосъобщителни услуги за периода 16.01.2015г.-15.03.2015г. по
Договор № М4393322 от 21.01.2015 г., за която е издадена фактура № *********/19.02.2015г.,
за сумата от 11,81 лв., с падеж на плащане – 06.03.2015 г., за отчетен период
от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г.; и фактура № *********/19.03.2015г., за сумата от 11,81 лв., с падеж на плащане
03.04.2015 г., за отчетен период от 16.02.2015 г. до 15.03.2015 г.; както и
сумата от 196.86 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор № М4393322 от 21.01.2015 г., съгласно фактура № *********/30.07.2015г.,
с падеж на плащане 30.07.2015 г., за отчетен период от 16.06.2015 г. до
15.07.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.дело № 26/2018 г. на РС - Свиленград.
Твърди се, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за посочените парични вземания,
против която ответникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. Поддържа се,
че между страните е сключен Договор М4393322 от 21.01.2015 г., по силата на
който ответникът е използвал доставени от ищеца мобилни услуги, но не е
заплатил дължимата месечна такса, съобразно цитираните фактури. Твърди се, че
поради неплащане на абонаментните такси в продължение на 124 дни, съобразно
Общите условия на „Мобилтел” ЕАД и съгласно Приложение 1 към Договора, ищецът е
прекратил едностранно договора и начислил претендираната неустойка. Пояснява се,
че неустойката се дължи в размер на всички стандартни месечни такси, дължими от
датата на прекратяване на договора до определения срок на ползване на мобилните
услуги. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор по искова молба, с който се оспорват исковете по основание и размер.
Твърди се, че не са налице предпоставките за едностранно прекратяване на договора,
тъй като ищецът не е отправил писмено предизвестие до ответника. Посочва се, че
всички дължими абонаментни такси са платени. Поддържа се, че задълженията на
ответницата, според информация дадена й от представител в офис на мобилния
оператор, възлизат само на 120.48 лв. за неустойка. Твърди се, че сумите, които
е заплатила до момента за дължими такси по процесния договор, са включвали и
неустойка, което е неправомерно. Прави се възражение за нищожност на
неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави. При това, моли да
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.
Ищецът със становище от 14.09.2018 г.
признава, че в хода на процеса ответницата е заплатила 90,00 лв. от претендираните
вземания, с оглед което моли да бъде признато за установено, че дължимото
изискуемо вземане е в размер от общо 130.48 лв.
Съдът, като обсъди
въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и
поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В
настоящото производство, за да бъдат уважени исковите претенции, ищецът трябва
да докаже, че между него и ответника е съществувало валидно договорно
правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание; че е бил изправна
страна по него, в т. ч. че е изпълнил според уговореното, като през процесния
период е осъществил договорените мобилни услуги, чиято стойност съответства на
посоченото в представените по делото фактури; настъпила изискуемост на
задълженията по тях; изрична уговорка в договора за дължимост на посочената неустойка
при твърдяното неизпълнение на задължение на абоната, както и нейния размер.
Фактът на плащане на паричните вземания следва да бъде установен от ответника.
От
приложеното ч. гр. дело №26/2018г. на РС-Свиленград се изяснява, че против
ответника е издадена Заповед № 16/10.01.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, видно от която е разпоредено да заплати
претендираните парични вземания по заявление на ищеца от 08.01.2018 г.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е оспорил да дължи изпълнение.
По реда на чл. 146, ал. 1, т.4 от ГПК е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните
по спора е сключен Договор № М4393322 от 21.01.2015 г. за предоставяне на
далекосъобщителни услуги.
Ищецът признава изрично неизгодния за него
факт, че процесните вземания са частично погасени от абоната с 90,00 лв., платени
в хода на процеса.
Ответникът представя издаден от „А.Б.“ ЕАД
/предишно „Мобилтел“ ЕАД/ 1/фискален бон от 17.03.2018г. за извършено плащане в
брой от 40,00 лв. с посочено
наименование на услугата –Потребител № М4393322, Н.Т., частично плащане
по док. № *********/30.07.2015г.; 2/фискален бон от 12.04.2018г. за сумата от
20,00 лв. с
посочено наименование на услугата –Потребител № М4393322,
Н.Т.,
частично плащане по док. № *********/30.07.2015г.; 3/фискален бон от 14.05.2018г. за
сумата от 10,00 лв.,
с посочено наименование на услугата –Потребител № М4393322, Н.Т., частично
плащане по док. № № *********/19.02.2015г., 4/фискален бон
от 12.06.2018г. за сумата от 10,00 лв., с посочено
наименование на услугата –Потребител № М4393322, Н.Т., частично плащане по док.
№ *********/19.03.2015г., 5/фискален бон от 11.07.2018 г. за сумата от 26,20
лв., с посочено наименование на услугата –Потребител № М4393322, Н.Т., плащане
по док. № *********/25.06.2018г., 6/фискален бон от 11.07.2018 г. за сумата от
10,00 лв., с посочено наименование на услугата –Потребител № М4393322, Н.Т., частично
плащане по док. № № *********/19.03.2015г., и 7/фискален бон от 06.08.2018 г.
за сумата от 10,00 лв., с
посочено наименование на услугата –Потребител № М4393322,
Н.Т.,
частично плащане по док. № *********/30.07.2015г.
Намиращите
се у ищцата фискални касови бележки по своята правна същност са частни
свидетелстващи документи, удостоверяващи неизгодния за продавача факт, че е
получил плащане по договора. Следователно притежават материална доказателствена
сила. Фискалната касова бележка се издава при сключване на договор за продажба/услуга/,
по която платежното средство се представя в брой, следователно при извършване
на плащането от получаващия стоката или услугата, регистрирана по ЗДДС. По
смисъла на чл. 77 от ЗЗД се явява разписка, издадена от кредитора, и
доказателство, съгласно чл. 109 от ЗЗД, че задължението за заплащане на
продажната цена е погасено.
Ищецът
претендира незаплатени месечни абонаментни такси в общ размер на 23,62 лева по
фактура № *********/19.02.2015г., за сумата от 11,81 лв., с падеж на плащане –
06.03.2015 г., за отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г.; и фактура №
*********/19.03.2015г., за сумата от
11,81 лв. При това, съобразно представените разписки /фискален бон/ №3, 4 и 6
от ответника, следва да се приеме, че последният установи, съобразно указаната
му доказателствена тежест, че е погасил това парично вземане, тъй като изрично
плащанията касаят двете фактури в посочената им обща стойност. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните към момента на приключване на устните
състезания, като се съобразят новонастъпилите доказани факти, които са от
значение за спорното право. Ето защо, предвид стореното в хода на процеса плащане
от ответника– след датата на подаване на исковата молба – 08.01.2018 г. /дата
на сезиране на заповедния съд по арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК/, съдът намира,
че поради правопогасяващия му ефект предявения иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли. По тези съображения се явява
неоснователен и искът по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 70,00 лв. От така представените
данъчни документи относими за извършени плащания по фактура №*********/30.07.2015г.,
се изяснява, че с тази сума е платена частично претендираната неустойка.
Съдът,
като взе предвид наведените фактически твърдения за възникване правото на неустойка,
а именно: при прекратяване на договора по вина на потребителя, поради допуснато
неизпълнение на две последователни месечни такси, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти,
дължими до края на срока на договора, счита, че изначално претенцията по чл.
92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна.
Съгласно
ТР № 3/2011 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, представляват периодични плащания. Непротиворечива е съдебната
практика, че вземанията за месечни абонаментни такси за мобилни услуги покриват
това понятие.
Съгласно
ТР № 1/15.06.2010 г., т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съдът следи служебно
за спазването на добрите нрави при иск
за присъждане на неустойка.
В
задължителната и трайна практика по чл. 290 от ГПК, върховната съдебна
инстанция е приела, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за
периодично изпълнение е нищожна, съобразно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не отговаря на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Така според Решение № 219/09.05.2016г. по
т.д. № 203/2015г., I т.о. на ВКС , „уговорката за неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за финансов лизинг от лизингодателя по вина на
лизингополучателя, в размер на всички неплатени по договора лизингови вноски до
края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй
като лизингодателят по вече разваления договор получава имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
но без да се предоставя ползването на вещта, което води до неоснователно
обогатяване на бившия лизингодател и нарушава принципа за справедливост“ (в
този смисъл и решение по т.д. №1226/2015г., I т.о. на ВКС и др.). Ето защо с оглед сходната правна природа на
паричното вземане за неустойка по процесния договор с това по договора за
лизинг, съдът намира, че то е недължимо,
тъй като почива на нищожна клауза, противоречаща с добрите нрави. Поради това
права и задължения за страните на основание същата не са възникнали и не могат
да се претендират. Следователно искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.
1 от ЗЗД се явява неоснователен и за размера над 70,00 лв. до пълният предявен
от 196,86 лв.
При
този изход от спора, ищецът дължи да възстанови направените от отвеника доказани
разноски за 225,00 лв.- платено адвокатско възнаграждение, което с оглед
заявения материален интерес е съответно на минимума, предвиден в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка,
наведеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Съдът
констатира, че в хода на процеса с молба от 25.06.2018г. ищецът е направил
отказ от първоначално предявения иск по чл. 422, ал.1 , вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 6,47 лева за обезщетение за забава за периода
04.04.2015-18.12.2017г., но съответния съдия не е постановил определение за
прекратяване на делото в тази част по реда на чл. 233 от ГПК и обезсилване частично
на заповедта за изпълнение. При това, този пропуск следва да се отстрани с
крайния съдебен акт.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.Б.“ ЕАД /предишно „Мобилтел“ ЕАД/,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, срещу Н.Т.Г., ЕГН **********, адрес: ***, искове с
правно основание чл.422 от ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на
парично вземане за сумата 23,62 лева – сбор от главници, представляващ дължима
цена за ползване на далекосъобщителни услуги за периода 16.01.2015 г. –
15.03.2015 г., предоставени по Договор № М4393322 от 21.01.2015 г., и за сумата
196,86 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № М4393322 от
21.01.2015 г., удостоверени в Заповед № 16/10.01.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 26/2018 г. на РС-
Свиленград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, А.Б.“ ЕАД /предишно „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Т.Г., ЕГН **********,
адрес: ***,
сумата в размер на 225,00 лева – съдебни разноски.
Решението в тази част може да бъде обжалвано
пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 233
от ГПК, производството по гр. д. № 353/2018 г. на РС – Свиленград в частта по
предявения от „А.Б.“ ЕАД /предишно „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК *********, против Н.Т.Г., ЕГН **********, адрес: *** , иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично
вземане за сумата 6,47
лева за обезщетение за забава за периода 04.04.2015-18.12.2017г. по Договор № М4393322 от 21.01.2015 г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 16/10.01.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр.
дело № 26/2018 г. на РС – Свиленград, в
частта, в която Н.Т.Г., ЕГН **********, адрес: ***, е разпоредено да заплати
„А.Б.“ ЕАД /предишно „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК *********, на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата 6,47 лева за обезщетение за забава за периода
04.04.2015-18.12.2017г. по Договор №
М4393322 от 21.01.2015 г.
В тази част решението
има характер на определение и може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред
ОС-Хасково от връчването му.
Препис от настоящото Решение да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: