№ 4182
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110209320 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. В. Б., подадена чрез адв.Л. Б. Б.-ПАК
против наказателно постановление № 24-4332-012117/04.06.2024 г., издадено
от Началник Сектор в ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
и на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложена "глоба" в
размер на 750.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3
месеца.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, поради което се моли да бъде изцяло отменено.
Счита се, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – връченото на
жалбоподателя НП не е било подписано от лицето, посочено като негов
издател и не е правилно установено авторството на деянието, тъй като
въпреки приложената декларация по чл.188 от ЗДвП, че друго лице е
управлявало автомобила на процесната дата АНО не се е съобразил със
същата и не е привлякъл към административно наказателна отговорност
действителния нарушител.
1
С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно. Иска се присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован, не се явява, като
се представлява от адв. Б. и адв. ЦВ.ЦВ.-САК, като адв. Б. поддържа жалбата
и изложените в нея съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Моли за отмяна на обжалваното НП и за присъждане на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
За наказващия орган, редовно призован, не се явява представител. В
съпроводителното писмо, с което преписката по издаване на обжалваното НП
е изпратена в СРС, ведно с постъпилата жалба срещу НП е направено
принципно възражение за прекомерност на претендираните от другата срана
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, доколкото в
съпроводителното писмо, с което преписката по издаване на обжалваното НП
е изпратена на съда е посочено, че НП е връчено на жалбоподателя чрез
системата за сигурно електронно връчване на 17.06.2024 г., а жалбата против
него е подадена на същата дата. Подадена е от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата е процесуално допустима.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 19.10.2023 г., около 20:10 часа, преносима система за видеоконтрол –
автоматизирано техническо средство CORDON M2 MD 1195 заснела лек
автомобил марка "*******************, движещ се в населено място, а
именно гр. С*************, с посока от бул. „Сливница“ към ул. „Злетово“, с
превишена скорост – 109 км/ч (след приспаднат толеранс от -3 % от реално
измерената скорост – 113 км./ч.), отчетена от техническото средство, при
действащо в участъка ограничение на максимално разрешената скорост за
населено място от 50 км./ч., съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП.
Като собственик на МПС от справка в база данни на КАТ бил установен
жалб. И. В. Б., който бил призован да се яви в ОПП-СДВР за попълване на
декларация по чл.188, ал.1 ЗДвП. На 29.03.2024г. И. Б. попълнил декларация,
с която декларирал, че МПС е било управлявано от самия него на 19.10.2023 г.
около 20:10 часа. На същата дата срещу него бил съставен АУАН серия АД бл.
2
№069196/29.03.2024 г., който му бил предявен и връчен. В графата за
възражение Б. вписал, че няма възражения.
В срока за писмени възражения срещу АУАН е подал възражение, в
което е посочил, че лек автомобил марка "******************* се ползва,
както от него, така и от баща му – В.И Б. и че след запознаване на последния с
констатираните факти във връзка с установеното нарушение, е станало ясно,
че именно баща му е управлявал автомобила за времето от 19:00 часа до 22:00
часа на 19.10.2023 г. За удостоверяване на така твърдяното обстоятелство е
представил писмена декларация, подписана от В.И Б., в която той признава, че
нарушението е извършено от него. Представено е и копие от СУМПС на В.И
Б..
Без да бъде извършена допълнителна проверка и разследване, на
04.06.2024 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган приел, че е налице виновно нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, извършено от жалб. И. Б., поради което на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП му наложил глоба в размер на 750.00 лева, както и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца.
За използваното техническо средство е представена разпечатка от
електронния адрес на БИМ за вписването му като одобрен тип средство за
измерване. Представен е протокол № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. за
извършена последваща проверка на преносимата система за видеоконтрол.
Представен е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з532/12.05.2015 г., в който са посочени разположението на уреда,
ограничението на скоростта в конкретния пътен участък - 50 км./ч. за
населено място, отбелязано е, че на мястото на контрол не са поставени пътни
знаци за ограничение на скоростта, различно от предвидено в чл.21, ал.1
ЗДвП, посока на движение, посока на задействане на АТСС – приближаващ се
автомобил, началото и край на работата на АТСС. Приложена е снимка на
разположението на АТСС на пътя.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства. Те са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените
факти.
3
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на
административнонаказателното производство и за съставянето на НП, тъй
като нарушението е извършено на 19.10.2023 г., а АУАН е съставен на
29.03.2024 г., като съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В
случая към датата на съставяне на АУАН на 12.02.2024 г. не е изтекла една
година от нарушението, нито са изминали три месеца от откриване на
нарушителя, което е станало на 29.03.2024 г., на която дата жалб. Б. писмено е
декларирал, че той е управлявал собственото си МПС марка/модел
"*******************.
НП е издадено в законоустановения шестмесечен срок от съставяне на
АУАН. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в предвидените им по
закон правомощия.
В чл. 188 ЗДвП законодателят предвижда, че собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. В случая собственикът е декларирал, че той е
управлявал автомобила, като въз основа на тази декларация срещу него е
съставен АУАН, като в срока за възражение срещу акта и в подаденото
писмено възражение И. Б. е посочил, че на 19.10.2023г. за времето от 19:00
часа до 22:00 часа горепосоченият автомобил – негова собственост е бил
управляван от баща му В.И Б., което обстоятелство в писмена декларация е
потвърдено и от самия В.И Б. и е представено копие от СУМПС на последния.
При това положение и след като не е безспорно установена самоличността на
нарушителя и в две писмени изявления на собственика на автомобила, с който
е извършено нарушението се сочат различни лица, които се твърди, че са
управлявали автомобила към момента на нарушението, е следвало
наказващият орган преди да издаде обжалваното НП, в изпълнение на
4
правомощията си /право и задължение/, уредени в чл.52, ал.4 и чл.53 ЗАНН,
да извърши разследване на спорното обстоятелството относно самоличността
на лицето – извършител на нарушението, като призове посоченото от
собственика на автомобила лице - В.И Б. и установи неговите твърдения във
връзка със случая. Такова разследване от наказващия орган не е извършено, в
нарушение на изискванията на чл.52, ал.4 и чл.53 от ЗАНН, като по този начин
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на правото на защита на жалб. И. Б.. Така допуснатото
нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон,
доколкото в качеството на собственик на МПС, с което е извършено
нарушението е санкциониран жалб. И. Б., при наличие по делото на
доказателства за това, че макар и след съставяне на АУАН и в срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН за подаване на възражение срещу него той е посочил на кого е
предоставил собственото си МПС и този факт е потвърден от посоченото
лице в писмена декларация, при което положение е липсвало основание, без
извършено допълнително разследване на декларираното обстоятелство, да
бъде ангажирана отговорността на жалб. И. Б. за извършеното нарушение с
автомобила му, в качеството му на собственик на автомобила, който не е
посочил на кого е предоставил автомобила на процесната дата. И то при
положение, че посоченото лице – В.И Б., е потвърдил в представената
писмена декларация, че именно той е управлявал автомобила на сина си към
момента на нарушението.
С оглед на така изложеното се налага правния извод за неправилно
определено авторство на деянието, в резултат на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила /чл.52,ал.4 и чл.53 ЗАНН/ в хода на
производството пред АНО и неправилно приложение на материалния закон,
при ангажиране отговорността на жалб. И. Б. за деяние, за което се твърди
както от него, така и от посочения от него като нарушител В. Б., че е
извършено от В. Б.. Наказващият орган не е установил по безспорен и
несъмнен начин кой е управлявал автомобила към момента на нарушението,
при което положение законодателят е предвидил това обстоятелство да се
установява въз основа на декларирани обстоятелства от собственика на МПС,
като това деклариране не е ограничено с преклузивни срокове, а в случая е
житейски логично след като автомобилът се ползва от няколко лица,
собственикът да не може да посочи веднага /без да извърши проверка/ кое
5
лице го е управлявало на конкретна дата и към конкретен часови интервал.
Следователно той има право в срока за подаване на възражения срещу АУАН и
след като е извършил съответната проверка и е установил на кого е
предоставил автомобила си за ползване, да коригира първоначално
декларираните от него обстоятелства, като посочи лицето, което е
управлявало автомобила му към момента на нарушението. Това разбиране
съответства на изискването за установяване на обективната истина в хода на
съдебното производство, а също и на една от целите на ЗАНН, предвидени в
чл.1, а именно осигуряване на необходимите гаранции за защита правата и
законните интереси на гражданите и организациите.
Горната констатация, че в конкретния случай установяването на
извършителя на деянието не е извършено при спазване на горепосочените
гаранции е безусловно основание за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно и неправилно, като няма пречка за същото деяние, при
влизане в сила на настоящето решение да бъде ангажирана отговорността на
В.И Б., при наличие на съответните основания за това, стига да не е изтекла
една година от извършване на нарушението до датата на съставяне на АУАН
срещу него.
При този изход на делото, настоящият съдебен състав счита за
безпредметно обсъждането на съставомерните признаци на нарушението, за
което е издадено обжалваното НП, както и възражението, изложено в жалбата
относно липсата на подпис на издател на връчения на жалбоподателя препис
от обжалваното НП. Само за пълнота съдът следва да отбележи, че това
възражение е неоснователно, доколкото на осн. чл.58, ал.1 ЗАНН на връчване
подлежи не оригиналът на издаденото НП, съдържащ подписа на издателя, а
препис от същото, като преписът не е необходимо да съдържа подписа на
издателя на документа.
С оглед изхода на делото основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-
процесуалния кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
6
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според
легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от
административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган.
По делото жалбоподателят И. Б. е представляван от упълномощен
процесуален представител – адв. Л. Б. от ПАК, на който заплатил хонорар в
размер на 500.00 /петстотин/ лв., съобразно приложения по делото договор за
правна защита и съдействие, в който изрично е договорено плащане в брой,
както и че сумата е платена в брой при подписване на договора и в тази си
част договорът има силата на разписка.
По отношение на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, доколкото от насрещната страна е направено възражение за
прекомерност, съдът следва да се произнесе и по този въпрос:
Делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в
рамките на едно съдебно заседание, с оглед на което настоящият съдебен
състав намира, че за оказаната правна помощ, изразила се в изготвяне и
депозиране на жалба, процесуално представителство в едно съдебно
заседание, в рамките на което не са разпитвани свидетели, справедливото
възнаграждение се равнява на сумата от 400 /четиристотин/ лева и до този
размер следва да се намали размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение. Същият съответства на минималното адвокатско
възнаграждение по чл.18, ал.2, вр. ал.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-012117/04.06.2024 г.,
издадено от Началник Сектор в ОПП-СДВР срещу И. В. Б., с ЕГН:
**********, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.182,
ал.1, т.6 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
750.00 /седемстотин и петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за
7
срок от 3 /три/ месеца, като незаконосъобразно и неправилно.
НАМАЛЯВА размера на претендираните от И. В. Б., с ЕГН: **********
разноски за адвокатско възнаграждение от 500.00 лева на 400.00 лева и
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
/СДВР/ да заплати на И. В. Б., с ЕГН: **********, направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 400.00
/четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8