Р Е Ш Е Н И Е № 78
Гр. Сливен, 26.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на пети април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 46 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Едноличен
търговец С. Т. К. с фирма „Монограм – С – С. К.“, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1030-000114/24.01.2022 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за
движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Пловдив, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца. Оспорването намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Обстоятелството, че автомобилът бил собственост на „юридическо лице“, а не
на водача водело до незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Съставеният по отношение на в. П. Н. Д. АУАН до някаква степен удовлетворявало
чл. 22 от ЗАНН, а с налагането на ПАМ се нарушавал принципа на съразмерност,
доколкото нуждата от автомобила за фирмени цели била значителна. Със заповедта
се разширявал предметния обхват на мярката, като незаконосъобразно се засягали
права на трето лице. В жалбата са формирани и съждения относно правните
характеристики на процесната мярка и прилагане на ПАМ, обективирана като
„отнемане на СУМПС“. Изложени са и твърдения от фактическо естество. Моли съда
за отмяна на оспорената заповед.
В с.з. оспорващият търговец, редовно и своевременно призован, не се
явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. К. ***, който поддържа
жалбата на посочените в същата основания. За постигане целите на закона било
недопустимо да се засягат правата и интересите на трети лица, които не знаят,
че н. лице управлява собствения им автомобил. Доколкото административнонаказателната
отговорност била субективна, по никакъв начин в случая нямало умисъл за
предоставяне на автомобила за управление на лице с отнето СУМПС. Претендира
разноски.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - Пловдив, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 24.01.2022 г. вечерта свид. Г.Т.Т. и П. Н. Д. пътували по автомагистрала „Тракия“ в
управляван от втория лек автомобил марка и модел Мерцедес Ц 200 ЦДИ с рег. №
СН2333ВВ, собственост на ЕТ „Монограм С – С. К.“. Около 21.00 часа в района на
община Раковски до бензиностанция „Лукойл“ полицейски служители подали сигнал
със стоп палка за извършване на проверка на автомобила, но водачът не
отреагирал и продължил движението в посока гр. Бургас. Автомобилът бил спрян на
бензиностанция „OMV“ и при извършената проверка служителите на МВР установили, че водачът Д.
управлява превозното средство, след като е л. от п. по съдебен ред с влязло в
сила съдебно решение на Районен съд -Пловдив, както и отказва да му бъде
извършена проба за употреба на н. в. или техни а. Д. отказал и на издадения му
талон за изследване за извършване на м. тест за у. на такива в. За така
установените нарушения срещу П. Н. Д. бил съставен АУАН сер. GA, № 429012, в който деянията били квалифицирани
като такива по чл. 103, чл. 150а
ал. 1 и чл. 174 ал. 3 предл. второ от ЗДвП. На същата
дата Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив издал Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000114, с която по
отношения на собственика на автомобила ЕТ „Монограм – С – С. К.“ разпоредил прекратяване
на регистрацията на пътното превозно средство за срок от 6 месеца, с отнемане
на СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с № СН2333ВВ.
Заповедта била връчена на С. К. на 09.02.2022 г. Жалбата срещу същата е
подадена до настоящия съд на 14.02.2022 г.
Към доказателствата по делото е приобщена извадка от информационните
масиви на МВР, от която се установява собствеността върху процесния автомобил,
с който е извършено административното нарушение; докладни записки от п. с. А.Д.
и А. Н., от които се установява горната фактическа обстановка; Заповед № 317з-391/06.02.2017
г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП
е оправомощен Началник Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив.
С влязло в законна сила протоколно определение, постановено на
12.01.2022 г. в открито съдебно заседание по НОХД № 7781/2021 г. по описа на РС
– Пловдив било одобрено споразумение, с което на П. Н. Д. било наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца“.
По административната преписка е представена и приобщена по
доказателствата Справка за нарушител/ водач на П. Н. Д., от който се
установява, че за извършени административни нарушения по ЗДвП срещу същия са
издадени 43 (четиридесет и три) наказателни постановления, 32 (тридесет и два)
фиша и посочената по – горе присъда.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началник Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР – Пловдив, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив персонална,
териториална и материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в
предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната
заповед като валиден акт. Освен валидна, при преценка и анализ на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните и
съдържанието на оспорената заповед, същата се преценява от настоящата съдебна
инстанция и като законосъобразна – постановена в съответствие с материалния
закон и при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП мярка на административна принуда е прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Изискването за
форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната
заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
според която императивна норма, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат
какви точно фактически констатации е формирал административният орган при
издаване на акта и въз основа на какви доказателства. В цитираната по – горе и
приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП законодателят е
предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една година,
като в случая мярката е приложена точно според указаното в нормата и е
определена на посочения минимум. Същият е в рамките на указания от законодателя
срок, за който е допустимо и законосъобразно да се приложи съответната ПАМ – от
шест месеца до една година, като административният орган е определил мярката на
минимума, въведен от законодателя. В този смисъл се явява и необоснован доводът
на оспорващата страна за нарушение на въведения в АПК принцип за съразмерност.
Според указаното от законодателя в приложената разпоредба на чл. 171 т. 2а б.
„а“ от ЗДвП, издателят на заповедта действа в условията на обвързана
компетентност, от което следва, че при наличие на въведените в нормата
хипотези, компетентният административен орган следва да постанови акт от такъв
характер. Необосновано е и твърдението на жалбоподателя за противоречие на
процесната заповед с целта на закона. Същата е ясно очертана в чл. 1 ал. 2 от ЗДвП, а именно: опазване живота и
здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното
придвижване, опазване имуществото на юридическите и физическите лица, както и
околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. В контекста на
така очертаната цел на закона, следва да се отбележи, че управлението на
превозно средство от неправоспособен водач създава потенциален риск за живота и
здравето на неограничен кръг от лица -
участници в пътното движение. Това нормативно разрешение, създаващо
гаранции за защитата на описания значим обществен интерес обосновава напълно
въведената в закона мярка на административна принуда, обективирана в чл. 171 т.
2а б. „а“ от ЗДвП като „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“
за определен времеви период. Наличието на потенциална опасност от засягане на
основни човешки права, каквото е правото на живот е напълно противопоставимо
на друго такова право, а именно -
правото на лична собственост, чието засягане може да е в допустими от закона
граници. В синхрон с този принцип, въведен и в ЕКСПЧ е и цитираната норма,
според която прилагането на принудителна административна мярка от категорията
на процесната е в условията на обвързана компетентност на органа. Задължението
на държавата да охранява обществения интерес се явява разумен аргумент за
законосъобразното използване на предвидената ПАМ по временно прекратяване на
регистрацията на МПС – собственост на трето лице. Противно на доводите в
жалбата, законодателят не е въвел като
предпоставка за прилагане на мярката допустителство
под никаква форма. Такова като изпълнително деяние е предвидено като наказуемо
само в изрично предвидени в нормата на чл. 171 от ЗДвП случаи – при
противоправни деяния, нормирани в чл. 171 т. 2б б. „м“. Следователно, за
прилагане на процесната мярка не е необходимо да се обследва наличието на пряко
субективно отношение на собственика на превозното средство към извършеното
нарушение, т.е. знание или допускане водачът да е неправоспособен или лишен от
правоуправление. Както се отбеляза по – горе, мярката, обективирана като
„прекратяване регистрацията на ППС“ се прилага при доказано осъществяване на
законовите предпоставки в чл. 171 б. 2а б. „а“ – управление на превозното
средство от лице, лишено от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. В настоящия случай е установено по безспорен
начин, че водачът на лекия автомобил Д. към датата на извършване на нарушението
(24.01.2022 г.) е бил с о. по съдебен ред свидетелство за управление на МПС,
т.е. бил е л. от п. да у. превозно средство за срок от 11 месеца, считано от
12.01.2022 г. При тези безспорни фактически установявания, компетентният
административен орган е бил длъжен да приложи закона в посочената му приложима
форма, като на неговата свободна преценка е нормативно предоставено единствено
определяне срока на мярката. В оспорената заповед последната е фиксирана на
законовия минимум, което налага извода за материална законосъобразност и целенасоченост
по закон на оспорения административен акт.
Заповедта е
надлежно мотивирана, като в същата са посочени изчерпателно както фактическото,
така и правно основание за нейното издаване. При посочените по – горе
съображения, необосновано се явява твърдението на оспорващия, че процесната заповед е разширен предметния
обхват на мярката. Напротив – същата е съобразена в пълна степен с относимата и приложена от органа разпоредба и постановена
при доказаност на деянието от фактическа страна. Да се приеме доводът на
жалбоподателя, че с процесната ПАМ се засягат права и законни интереси на
третото лице – собственик в по – голяма степен от необходимата за целта на
издаване на акта, би означавало да се игнорира напълно законодателната воля,
ясно изразена в относимата и приложена разпоредба на чл.
171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП.
При горните
съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорената принудителна
административна мярка е приложена при спазване на изискванията за компетентност
и форма, надлежно е мотивирана, а при издаване на заповедта са спазени материалноправните основания и всички съществени административнопроизводствени правила. Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-1030-000114/24.01.2022 г. по чл. 171
т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Пловдив е законосъобразна, а подадената срещу
същата жалба – неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане
на разноските в производството.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Едноличен търговец С. Т. К. с фирма „Монограм – С – С. К.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1030-000114/24.01.2022 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Пловдив, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: