О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 06.01.2020 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
закрито заседание на шести януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНАМИТЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр.д. № 705 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 във връзка с чл.414а от ГПК.
Постъпила
е частна жалба с вх.
№ 13232/ 29.11.2019 година (пощенско клеймо 27.11.2019 г.) от „ИЛТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Васил Левски” № 171, представлявано К.И.Л., чрез мл. адвокат Невелина Христова, АК – Русе, срещу разпореждане №
3956 на Районен съд
– Ловеч по ч.гр.д. № 1362/2019
година, с което съдът отказва
да издаде изпълнителен лист по заповедно производство. Счита, че разпореждането
е неправилно и незаконосъобразно поради следните съображения: Длъжникът е подал възражение по
414а от ГПК и е
представил доказателства за
плащане, само на сумата от 1500 лева, която е част от сумата,
посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, т.
е плащането не е изцяло, а е частично. Не са представени доказателства за плащане
на неустойка, разноски и адвокатско възнаграждение, а освен това не е възразил
изрично, че не дължи разноски, ако с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането. Изтъква, че заповедният съд обезсилва заповедта за
изпълнение в частта за разноските, само когато длъжникът е възразил срещу
заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил частично или изцяло
задължението си и заявителят не е подал становище в срок. Когато е подадено
становище от заявителя, с което е изразена позиция по разноските, заповедният
съд може да обезсили заповедта за изпълнение в частта за разноските при
условията на чл.414а, ал.2 ГПК - само ако прецени, длъжникът не е дал повод за
предявяване на вземането. Счита, че в конкретния случай длъжникът е дал повод за завеждане на заповедното производство, тъй като
значително е забавил плащането по доставката на горивото, видно от представените по делото доказателства. С изтичане на срока на възражението
заповедта за изпълнение влиза в сила по в частта за неоспореното. Посочва, че длъжникът не е упражнил правото си по чл.413 ГПК, в
срок да оспори заповедта за изпълнение в частта за разноските, а от друга
страна заявителят е подал
становище и заповедния съд се е произнесъл по възражението и становището с
Определение № 1171/ 07.10.2019 година, с което е обезсилена ЗИПЗ по чл.410 от ГПК № 693/ 24.07.2019 година по чгд 1362/ 2019 година на PC - Ловеч, поради частично плащане на длъжника
на сумата от 1500 след подаване на заявлението и прекратява производството по
чгд 1362/ 2019 година в обезсилената му част. Длъжникът не е обжалвал
определението на съда и не е заявил в срок изрично погасил ли е останалата сума
по заповедта за изпълнение и оспорва ли ги. Счита, че неправилно и незаконосъобразно заповедният съд е издал оспорваното Разпореждане № 3956/ 12.11.2019 година, с което оставя
без уважение искането за издаване на изпълнителен лист по Заявление 693/ 24.07.2019 година, в частта за
неустойка по договор за забавено плащане в размер на 4392.78 лева, както и за разноски
126.26 лева
държавно такса и 420 лева адвокатско възнаграждение, тъй като е налице хипотезата на чл.414а от ГПК. Няма данни
дали ЗИПД 693/24.07.2019 е обезсилена в частта за претендираните суми. Предвид изложените съображения
моли да бъде отменено атакуваното разпореждане.
Постъпил е отговор
от "ВАЛЕНТИНА "ЕООД , със седалище
и адрес на управление гр. Ловеч, бул. "България " № 72 ,вх.
"Б" ,ет. 5 , ап. 15 , представлявано от А.Я.И., БУЛСТАТ *********, в който се посочва, че подадената
частна жалба по ч.гр. д № 1362/19г. по описа на Р.С-Ловеч е допустима, но неоснователна
.
От правна страна
- подадено е заявление на основание чл. 410 от ГПК относно недоплащане на сумата в размер на 1500 лв. за доставка на гориво на
"ВАЛЕНТИНА" ЕООД. Посочва,
че на основание чл. 414а от ГПК е депозирал възражение, към което е приложено и
доказателство за плащане на горепосочената сума. Пояснява, че с допълнителна молба е уточнено, че сумата
в размер на 1500 лв. не била
доизплатена, тъй като през този период е
извършена проверка от Митница Свищов за качеството на горивото. Твърди, че веднага след
извършената проверка са
уведомили
взискателя, че проверяващите от митницата са взели проби от горивото, доставено
от "ИЛТИ" ЕООД,
и са
изискали
документи,
съпровождащи
доставката. Сочи, че такива не им
били представени от взискателя при самата
доставка, а били изпратени,
след поискване.
Въпреки всички горни обстоятелства и
преди да получат отговор от извършената
проба на горивото, без да ни предупреди, без да ни изпрати поне доброволна
покана, взискателят
подава заявление за плащане на тази сума, като предявява претенции за неустойки
и други разходи .
Изтъква, че въпреки
некоректните търговски отношение, веднага преди издаване на заповедта за
изпълнение по подаденото заявление,
ведно с направеното възражение била
преведена и
дължимата сума. Твърди, че
подаденото възражение е срещу цялата заявена претенция, а
не частично.
Счита, че издаденото
разпореждане за отказа за издаване на
изпълнителен лист, е правилно и
законосъобразно, тъй като основният
титул по издължаване на дължимата сума е недоизплащане на сумата от 1500 лв., в
този случай след като в срока преди издавена на заповедта на изпълнение е
издължена за каква сума по това задължение да се издаде изп. лист.
По отношение на
претенции в заповедното производство по смисъла на чл. 410 от ГПК за лихви,
обезщетения и други по основното задължение съдът неможе да се произнесе в тази
част, то може да се предяви по общия ред за да се докаже неизпълнението по
договора и нейната основателност .
Предвид
гореизложеното моли да бъде отхвърена частна жалба срещу Разпореждане
№ 3956, по ч.гр. д № 1362/19г. по описа на РС – Ловеч.
Настоящата
инстанция счита, че частната
жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, в предвидения от закона срок,
поради което е процесуално допустима.
От приложените доказателства се установява, ме по повод заявление на „ИЛТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Васил Левски” № 171, представлявано К.И.Л., чрез мл. адвокат Невелина Христова, АК – Русе, против длъжника "ВАЛЕНТИНА "ЕООД , със седалище
и адрес на управление гр. Ловеч, бул. "България " № 72 ,вх.
"Б" ,ет. 5 , ап. 15 , представлявано от А.Я.И., ЕИК *********, е издадена Заповед № 693/ 24.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№
1362/ 2019 год. на РС - Ловеч за сумата 1 500 лева, представляваща вземане по
продажба на дизелово гориво по фактура № **********/ 25.01.2019 година,
неустойка по договор за забавено плащане – 4 392.78 лева, както и
разноските на заявителя в производството: сумата от 126.26 лева – д.т. и 420
лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта е била
връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е подадено възражение, в
което се посочва, че е изпълнил изцяло задължението си и представя осем броя
платежни нареждания и копие от процесната фактура. С разпореждане № 3142/
04.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 1362/
В срока по чл.
414а, ал.3 от ГПК е постъпило становище с вх.№ 10253/ 20.09.2019 г. (пощенско
клеймо 19.09.2019 г.) от „ИЛТИ”
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на
управление гр. Троян, ул. „Васил Левски” № 171,
представлявано К.И.Л., чрез мл. адвокат Невелина Христова, АК –
Русе. В него и
посочва, че на 23.01.2019 година между страните е подписан договор за продажба
и доставка на нефтопродукти, във връзка с който е издадена фактура №
**********/ 25.01.2019 година за сумата общо 18 841.97 лева. Съгласно чл.
13 от договора при забава на плащането е предвидена и неустойка, като
последната сума от 1 500 лева е платена след подаване на заявлението пред
РС – Ловеч, без заплащане на уговорените неустойки, не са заплатени и
разноските по заповедното производство. Моли съдът да обезсили заповедта за
изпълнение само относно сумата от 1 500 лева, а в останалата част да я
остави в сила.
С определение №
1171/ 07.10.2019 година по ч.гр.д. № 1362/ 2019 година по описа на РС –Ловеч,
заповедният съд е обезсилил на основание чл. 414а, ал.4 от ГПК Заповед № 693/
24.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№
1362/ 2019 год. на РС - Ловеч за сумата 1 500 лева, поради частично плащане от
длъжника на тази сума и производството в тази част е прекратено.
Със същото
определение е задължен длъжника в едноседмичен срок от получаването й да заяви
изрично дали е погасил останалите суми и разноски и оспорва ли ги чрез
възражението си.
В указания срок е
постъпила молба от "ВАЛЕНТИНА
"ЕООД – Ловеч, в която е
изложено, че във връзка с проверка извършена на 12.09.2019 година от Митница –
Свищов, са изискали придружаващите документи на горивото, доставено им от
заявителя, които не са били изпратени при доставката. Посочват още, че искали
да излязат резултатите от пробите на горивото и след това да изравнят сметките
по фактурата, като за всичко това бил уведомен и заявителя. По тази причина
изтъкват, че не дължат неустойка в претендирания размер. Считат, че
тенденциозно, въпреки, че сумата била платена, било подадено процесното
заявление, няма вина за забавата, не е дал повод за завеждане на делото, поради
което не дължи и разноските. Към молбата са представени и доказателства.
С определение № 1225/ 16.10.2019 година по ч.гр.д.№ 1362/ 2019
година заповедният
съд повторно е задължил ответника в едномесечен срок от получаване на
съобщението да заяви изрично, дали е погасил претендираните суми за неустойки и
разноските по заповедното производство, както и дали го оспорва и тях с
възражението по чл. 414а от ГПК. С молба от 04.11.2019 година длъжникът е
посочил, че не дължи посочените суми, тъй като при доставянето на горивото,
продавачът не е приложил всички необходими документи за доставката на горивото,
не са получили покана за доплащане цената на горивото, поради което счита, че
не е станал причина за подаване на заявлението. Посочва още, че възражението
касае претенцията за неустойка и разноските.
С разпореждане № 3956/ 12.11.2019 година по ч.гр.д.№ 1362/ 2019
година, заповедният
съд е оставил без уважение искането на „ИЛТИ” ЕООД, ЕИК *********, за издаване на изпълнителен
лист по Заповед № 693/ 24.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1362/ 2019 год. на РС – Ловеч, в частта досежно
неустойката по договор за забавено плащане – 4 392.78 лева, както и
разноските на заявителя в производството: сумата 126.26 лева – д.т. и сумата
420 лева – адвокатско вънаграждение. В мотивите си е приел, че е налице
оспорване на заповедта и в частта за неустойката и разноските, същата не е
влязла в сила.
Така постановеното
разпореждане е неправилно, поради следните съображения. Срещу издадената
заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал
възражение по реда на чл. 414а от ГПК с посочване, че е изпълнил изцяло
задължението, като са приложени доказателства за изплащане само на главницата.
Заповедният съд, видно от постановеното определение № 1171/ 07.10.2019 година
по ч.гр.д. № 1362/ 2019 година по описа на РС –Ловеч, е счел, че възражението е
нередовно и е дал указания за отстраняване на същите. В указания срок длъжникът
е посочил, че не дължи неустойка, а и разноски, тъй като не е станал причина за
предявяване на вземането. При това положение, съдът е следвало да приеме, че се
касае за възражение по чл. 414 от ГПК и да даде указания за установяване на
вземането, с оглед правомощията си по чл. 415 от ГПК.
Предвид изложеното атакуваното
разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по чл. 415 от ГПК.
По отношение на разноските,
предвид т.12 от ТР№4/2013 от 18.06.2014 година по т.д. № 4/ 2013 година на
ОСГТК на ВКС, с оглед характера на производството, едва с решението по
установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски, съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ като неправилно разпореждане № 3956 на Районен
съд – Ловеч по ч.гр.д. № 1362/2019 година, с
което съдът отказва да издаде изпълнителен лист по заповедно производство и
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизвоодствените действия по
чл. 415 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.