РЕШЕНИЕ
№ 3417
гр. Пловдив, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330100578 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на
спора.
Искова молба на „БНП Париба Пърсънъл файненс „ С.А. Париж , рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс „ С.А. клон България , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, ЖК Младост 4,
бизнес парк „София“, депозирана против С. И. У., ЕГН ********** , от
с.********************, с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл.79 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 9 и сл. от ЗПК.
Според фактите в исковата молба, между страните бил сключен на дата
27.01.2020г договор за потребителски кредит ******************, по силата
на който ищцовото дружество предоставило на ответника 6 000 лв. в заем .
Така получената от У. сума следвало да бъде върната за срок от 60 месеца
съгласно погасителен план, при ежемесечни вноски от по 178 лв. , първата от
които – дължима на дата 15.02.2020г., последната- на 15.01.2025г. , при
годишен процент на разходите от 18.13 % и годишен лихвен процент от
15.12 % . След един месец размера на месечната носка бил намален на 142.42
лева. Длъжникът изпаднал в забава на дата 15.07.2020г, като към тази дата
1
били платени пет от месечните вноски. Останали неплатени 5625.59 от
главницата; 140.92 лв. - възнаградителна лихва за периода от 15.07.2020г. до
15.08.2020 год. и 525.59 лв. мораторна лихва за периода от 15.08.2020г. –
16.07.2021г., когато ищецът подал искане за издаване на заповед за плащане и
такава била издадена по частното дело № 12527 по описа на ПРС за 2021г.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК; ищецът
иска установяване на вземането му ( при горните параметри ) със сила на
пресъдно нещо по реда на чл. 422 от ГПК и присъждане на сторените по
делото разноски. В условията на евентуалност, се иска осъждане на ответника
да заплати същите суми на същото основание, както и присъждане на
разноските по спора.
Ответникът оспорва иска. Оспорва фактите , изложени в исковата молба и
моли исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение ,че
сумата от 6000 лева е усвоена от У., като остават за плащане съобразно
договора: 5652.59 лева от главницата, 2207.51 лева – част от договорната
лихва за периода на договора, и 525.05 лева мораторна ( за забава) лихва
върху непогасената част от главницата за париода от 15.08.2020г. до
16.07.2021г..
Допустими установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 9 от
ЗПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл.79 и чл. 86 от ЗЗД, съединен с
осъдителен иск на същото основание и между същите страни.
Исковете са допустими като установителни – има идентитет между
вземането, така, както е посочено в заповедта за изпълнение – от една страна,
и исковата молба, от друга. Спазени са сроковете по чл. 414 и чл. 422 от
ГПК. По отношение на допустимостта на исковете съдът следва да отбележи
също така, че след като е допустим установителния иск, съдът не може да се
произнесе по съществото на осъдителния такъв, освен ако производството по
главния такъв се прекрати.
Съдът, като се запозна с изложените от страните факти и ангажираните
доказателства, съобрази по същество следното:
Представено е на л. 6 от делото копие от договор за потребителски заем,
сключен между страните на дата 27.01.2020г. под номер **************.
Този договор е сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А клон
2
България, ЕИК *********, от една страна, като кредитодател, и от друга- от
ответника като кредитополучател, и с него е договорено У. да получи в заем
сума от 6000 лева , която да върне заедно с възнагражение на кредитора в
размер на 4680 лева , или общо 10680 лева, при годишен процент на
разходите от 18.13 % , и годишен лихвен процент от 15.12 %. Парите са
усвоени от У. по описания в исковата молба начин , след като от тях
кредиторът е прихванал сума от 210 лева – договорена такса „ангажимент„.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта, с която казано , че
кредитополучателя е получил заемната сума , и доколкото договора за заем се
предпоставя от този факт, съдът приема, че същия е сключен. За длъжника
възниква облигационното задължение да върне полученото и лихвите към
него.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там
правила за потребителска защита на кредитополучателите, определени
съобразно редакцията на закона към датата на сключване на договора, ДВ,
изм., бр. изм., бр. 17 от 26.02.2019 г..
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора, както и да съдържа поне реквизитите ,
посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 –
9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и
условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия
срок на договора , неприложими към същия са изискванията за: посочване
на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания и разпределението на компонентите
на вноската ( главница + лихва ). Причините за това разпределение са
ирелевантни. Има информация за наличието или липсата на право на отказ на
3
потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено. Спазено е изискването за максимален размер на годишния
процент на разходите. Противоречие с императивни правила за потребителска
защита не се установи.
Към датата на подаването на заявлението в съда , 28.07.2021г., не всички
вноски по кредита са с настъпил падеж, но на л. 44 от делото е представено
уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Няма данни това
уводемление да е доведено до знанието на У., но доколкото е приложено към
исковата молба и връчено на ответника с нея, съдът не отрича предсрочната
изискуемост на цялото вземане.
За пълнота, конкретни възражения против допустимостта или
основателността на претенцията не са формулирани. Затова съдът приема
исковата претенция за основателна в пълния й размер .
Разноските се понасят от ответника, в пълния им размер от 684.35 лева ,
включително разноските по частното дело .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на С. И. У., ЕГН ********** , от
*********************************************, че в отношенията между
страните, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, плащане на слудните суми по
договор за потребителски заем *************, за които е издадена заповед за
плащане № 7398/26.08.2021г. по ч. гр. дело № 12527/2021 год., ПРС: 5625.59
– главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението в съда – 28.08.2021г до окончателното изплащане ;; 140.92 лв.
- възнаградителна лихва за периода от 15.07.2020г. до 15.08.2020 год. и 525.59
лв. мораторна лихва за периода от 15.08.2020г. – 16.07.2021г.
Осъжда С. И. У., ЕГН ********** , от ******************** да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и
4
адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София
сграда 14, сумата от 684.35 лева разноски по делата , включително ч. гр. дело
12527/2021, ПРС.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две
седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5