Решение по дело №506/2024 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 159
Дата: 12 ноември 2024 г.
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20243320100506
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Кубрат, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20243320100506 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Ищецът Б. А. А., ЕГН ********** от *** чрез адв.С. Д. от АК – Разград
твърди, че с влязло в законна сила Решение № 15/27.02.2024 г. по АНД №
46/2024 г. по описа на РС – Кубрат, ответниците Ж. Ю. И. и Ю. К. И. са
признати за виновни в това, че на 01.08.2022 г. в гр. Кубрат, обл. Разград,
действайки в съучастие със С. А. Д., като извършители са извършили
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, нанасяне на удари по Р. А. А. от гр. Кубрат
и съпруга й Б. А. А. от гр. Кубрат, с метални и дървени пръти, нанасяне на
удари по врати и прозорци с метални и дървени пръти в жилищния имот на А.
на *** – престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК , за което и
на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът ги
е освободил от наказателна отговорност и им наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева на всеки от тях. В резултат от
виновното поведение на ответниците, причинили на 01.08.2022 г. посочените
увреждания, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени и имуществени
вреди. С исковата молба моли съда да постанови решение, по силата на което
да осъди ответниците Ж. Ю. И. и Ю. К. И. да му заплатят солидарно сумата
3 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му с
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
1
увреждането – 01.08.2022 г. до окончателното плащане, обезщетение за
имуществени вреди в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от деня на
деликта, като претендира и направените по делото разноски.
Ответниците Ж. Ю. И., ЕГН ********** и Ю. К. И., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес в *** чрез пълномощник адв. М. Н. от АК –
Разград депозират писмен отговор, с който заявяват становище за
допустимост и частична основателност на исковата претенция за
неимуществени вреди. Претенцията за обезщетение на имуществени вреди
оспорват като неоснователна. При съгласие от ищцовата страна ангажират
готовност за постигане на спогодба.
В съдебно заседание ответниците чрез пълномощника си заявяват, че не
оспорват причиняването на телесни увреждания на ищеца, но възразяват
срещу заявената претенция за обезщетение на неимуществените вреди като
прекомерно завишена.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
От събраните по делото писмени доказателства – АНД № 46/2024 г. по
описа на РС – Кубрат, Съдебно-медицинско удостоверение № 8166/2022 г.
(л.158 от том I на ДП), Съдебно-медицинска експертиза (л.226-л.228 от том I
на ДП), както и от събраните гласни доказателства – показания на свидетелите
Р. А. и А. А., се установява, че на 01.08.2022 г. в гр. Кубрат, обл. Разград,
ответниците действайки в съучастие със С. А. Д., като извършители са
извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, нанесли удари по Р. А. А. от гр.
Кубрат и съпруга й Б. А. А. от гр. Кубрат, с метални и дървени пръти, нанесли
удари по врати и прозорци с метални и дървени пръти в жилищния имот на А.
на ***. За тези свои действия ответниците били признати виновни, че са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК
били освободени от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. На Ж. Ю. И. и на Ю. К. И. било наложено наказание глоба в
размер на 1000 лева.
На 02.08.2022 г. ищецът посетил съдебен лекар, който го освидетелствал
и издал Съдебно-медицинско удостоверение № 8166/2022 г., в което описал
констатираните множество травматични увреждания на Б. А. А., както следва:
оток и еритем на клепачите на ляво око; инекция на лява очна ябълка;
охлузвания в дясна теменна област на главата, шията, дясна супраскапуларна
област и подлопатъчна област; кръвонасядане на корема; охлузвания на
горните крайници и лява колянна става. Установените увреждания според
съдебния лекар са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и по давност могат да бъдат получени както се съобщава в
предварителните сведения и са обусловили болка и страдание.
2
От заключението на изготвената по ДП съдебномедицинска експертиза,
се установява, че в резултат на инцидента на 01.08.2022 г. на пострадалият са
причинени следните травматични увреждания:
-оток и еритем на клепачите на ляво око; инекция на лява очна ябълка;
-охлузвания в дясна теменна област на главата, шията, дясна
супраскапуларна област и подлопатъчна област, горните крайници и лява
колянна става;
-кръвонасядане по лявата странична повърхност на корема.
Установените увреждания са резултат на действието на твърд/и тъп/и и
тъпоръбест/и предмет/и, могат да бъдат получени по начин, както е посочил
пострадалият и търпят пълно обратно развитие за срок от около десетина
дена.
От показанията на разпитаните свидетели А. и А. не се установява
ищецът да е изпитвал болки извън обичайните при такива увреждания. В
изнесените от тях факти се установява, че А. повече от седмица не искал да
излезе от дома си. Бил посинен, изпитвал болки, не можел да спи, поради
което приемал обезболяващи – аулин, беналгин, поставяли капки на едното
око, мазали натъртванията с мехлем. И двамата свидетели сочат, че ищецът
изпитвал и срам да излезе, чувствал се некомфортно, защото всички съседи
видели как е бил бит от ответниците.
Съдът като прецени показанията на св.А. и на св.А. съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира същите, тъй като възприетите от тях
по време на инцидента и непосредствено след него травматични увреждания
по ищеца кореспондират с установеното от съдебния медик при медицинското
освидетелстване, както и със събраните по АНД № 46/2024 г. по описа на РС –
Кубрат доказателства.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран
петитум, съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове
по във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 45 и сл. от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до
доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди –
имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи обективните
елементи от състава на правната норма, т.е. наличието на противоправно
действие или бездействие, предприето от ответника, което му е причинило
вреда, както и причинната връзка между действието и вредата. Субективният
елемент от състава на деликта – вината, разбирана като конкретно психично
отношение на лицето – изпълнител към собственото му поведение и неговите
3
обществено укорими последици се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Безспорно е, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по АНД
№ 46/2024 г. по описа на РС – Кубрат, ответниците са признати за виновни в
това, че на 01.08.2022 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, действайки в съучастие със
С. А. Д., като извършители са извършили непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, нанасяне на удари по Р. А. А. от гр. Кубрат и съпруга й Б. А. А. от
гр. Кубрат, с метални и дървени пръти, нанасяне на удари по врати и прозорци
с метални и дървени пръти в жилищния имот на А.и на *** – престъпление по
чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК, присъдата (аналогично и
решението по чл.78а от НК) е задължителна за гражданския съд, който не
може да пререшава въпросите относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
С приобщената в настоящото производство съдебно-медицинска
експертиза, изготвена по ДП, която съдът кредитира като компетентна,
изчерпателна и неоспорена от страните, се установява, че вследствие
причинения на 01.08.2022 г. от ответниците побой, А. е претърпял лека
телесна повреда, изразяваща се в оток и еритем на клепачите на ляво око;
инекция на лява очна ябълка; охлузвания в дясна теменна област на главата,
шията, дясна супраскапуларна област и подлопатъчна област, горните
крайници и лява колянна става; кръвонасядане по лявата странична
повърхност на корема. Посочен е и предполагаемия период на възстановяване
– около 10 дни. Настъпилите за ищеца вреди се явяват закономерна и логична
последица от действията на ответниците, с оглед което съдът счита, че са
налице елементите от състава на чл. 45 ЗЗД, който поражда правото на ищеца
да претендира обезщетение. Съгласно цитираната правна норма ответникът
дължи имуществена репарация на всички вреди (имуществени и
неимуществени), които се явяват пряка и непосредствена последица от
извършеното деяние.
На фона на безспорно установеното противоправно и виновно
поведение на ответниците, съдът следва да определи по справедливост
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди,
сочени в исковата молба (болки, страдания, негативни емоции, стрес,
4
дискомфорт), в резултат на получените телесни увреждания.Така причинените
болки и страдания произтичат пряко и непосредствено от поведението на
ответниците (налице е пряка причинна връзка между тях) и се явяват
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, за чието обезщетяване
деецът отговаря. Дължимото обезщетение, по смисъла на цитирания законов
текст, се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на
конкретни обстоятелства, вкл. характера на увреждането, състоянието на
пострадалия, личността на причинителя и др. Моралните вреди са
индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-
икономически условия на живот. В тази връзка съдът съобрази, че сочените
неимуществени вреди са причинени от деяние, явяващо се престъпление
против реда и общественото спокойствие по смисъла на НК, което се отличава
с висока степен на обществена опасност и при това извършено умишлено.
Касае се за причинени няколко леки телесни увреждания, в резултат на които
несъмнено ищецът е търпял болки и страдания. За период от десет дни се е
стигнало до промяна на начина му на живот, като същият е преустановил
излизането от дома си, тъй като имал главоболие, болки в коляното и окото,
имал и насинявания. Установи се отделно от това, че изпитвал срам да излиза
от дома си, тъй като след нанесения му побой се чувствал унижен пред
съседите си.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че претенцията на ищеца
за обезщетение на причинените му неимуществени вреди е основателна и
доказана до размера от 1500 лв., а в останалата част до 3000 лв. се явява
прекомерно завишена.
Съгласно правилата на ЗЗД при задължения, възникнали от деликт,
длъжникът изпада в забава от момента на увреждането – 01.08.2022 г. Тъй като
задължението за обезщетение е парично, размерът му се определя съгласно чл.
86 ЗЗД. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди ведно със
законната лихва считано от 01.08.2022 г. до окончателното им плащане.
Относно претенцията за имуществени вреди – съдът намира, че тя е
5
основателна. Съдът следва да присъди на ищеца направените от него разноски
по воденото наказателно производство. Сумата за адвокатски хонорар по
воденото ДП като имуществени вреди, понесени от ищеца, не са му присъдени
в наказателното производство, тъй като в производството по чл. 375 и сл. от
НПК не участва пострадалото лице. Видно от приложения на л.64 от том II на
ДП договор за правна защита и съдействие, че ищецът е платил адвокатски
хонорар в размер на 500 лв. В този размер следва да му се присъди и
претендираното обезщетение за имуществени вреди.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците
следва да заплатят на ищеца и направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. Ищецът представя доказателства, че е направил
разноски в размер на 650 лева – платено адвокатско възнаграждение. В случая
ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира неоснователно. Минималното адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. при интерес
от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В случая
интересът е в размер на 3500 лв. и минималното адвокатско възнаграждение е
400 лв. + 250 лв. (2500 лв. х 10% за горницата над 1000 лв.). Съразмерно с
уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 433.30 лв.
На ответниците следва също да се присъдят разноски съразмерно с
отхвърлената част на исковете. Същите са представили доказателства за
извършени разходи в размер на 800 лв. за адвокатски хонорар. И тук
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като за двамата клиенти при минимум от 650 лв.
адвокатско възнаграждение, ответниците са платили 800 лв. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете в полза на ответниците следва да се присъдят
разноски в размер на 266.70 лв.
Ответниците следва да заплатят на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и
държавна такса върху присъдените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди в размер на общо 80 лева.
Мотивиран така, Кубратският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, Ж. Ю. И., ЕГН ********** и
Ю. К. И., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес в *** да заплатят
солидарно на Б. А. А., ЕГН ********** от *** сумата 1 500.00 лева (хиляда
и петстотин лева, нула ст.), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинени му
телесни увреждания на 01.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 01.08.2022 г. до окончателното
плащане, както и сумата 500.00 лева (петстотин лева, нула ст.) – обезщетение
6
за причинени имуществени вреди и ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
за разликата над уважения размер до 3000 лева като недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ж. Ю. И., ЕГН **********
и Ю. К. И., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес в *** да заплатят на
Б. А. А., ЕГН ********** от *** общо сумата 433.30 лева (четиристотин
тридесет и три лева, тридесет ст.) – разноски по делото съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б. А. А., ЕГН **********
от *** да заплати на Ж. Ю. И., ЕГН ********** и Ю. К. И., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес в *** сумата 266.70 лева (двеста шестдесет и
шест лева, седемдесет ст.) – разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Ж. Ю. И., ЕГН **********
и Ю. К. И., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес в *** да заплатят по
сметка на РС – Кубрат общо сумата 80.00 лева (осемдесет лева, нула ст.) –
държавна такса върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7