№ 1107
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330207810 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-007521 от
05.08.2021г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР -
Пловдив, с което на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, на ЯВ. ИВ. Ш., от
гр.***, ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в
размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца за
извършено административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят ЯВ. ИВ. Ш. обжалва наказателното постановление,
като без да формулира ясно искане, оспорва фактическата обстановка,
описана в него. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а чрез
процесуален представител пледира за отмяна на постановлението като
незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в насока неясно описани фактически обстоятелства.
Въззиваемата страна – Сектор ПП при ОДМВР - Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
1
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против ЯВ. ИВ. Ш.,
за това, че на 14.07.2021г. в 15.05ч. в гр.Пловдив, на ул.Богомил –
кръстовище с бул.Източен, като водач на лек автомобил – БМВ 118 Д с рег.№
*** държава България, при обстоятелства: На 14.07.2021г. около 15.05ч. в
гр.Пловдив к-ще ул.Богомил и бул.Източен, управлява собствения си л.а.БМВ
с рег.№ *** и извършва следните нарушения: 1. Не използва пътното платно
по предназначение за превоз на товари и хора, на ляв завой умишлено
превърта губите до загуба на сцепление, като принуждава МПС да се завърта
до загуба на контрол над автомобила, с което е извършил:
1. Водачът на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари.
С това виновно е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от
14.07.2021г., съставен от К. Д. П. – мл.автоконтрольор към сектор ПП при
ОДМВР – Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка
пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен
състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя,
така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са
обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В
тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по
цитираната правна квалификация, тъй като според чл.104Б, т.2 от ЗДвП „На
водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.”.
По несъмнен начин се установява ясно изразено противоправно
поведение и нарушаване на установената забрана, като на процесната дата и
място при управление на посочения в АУАН и НП лек автомобил,
жалбоподателят е подал рязко газ и чрез резки маневри преднамерено е извел
МПС извън контрол до загуба на сцепление на гумите. Това е довело до
2
неколкократно частично завъртане /“занасяне“/ на лекия автомобил по
платното, като автомобилните гуми са превъртали и по този начин
жалбоподателят не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за
предвидената в закона цел – за превоз на хора и товари. Ноторно известно от
гледна точка на общожитейския опит и практика е, че при определено
боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ, боравене със
съединителя на колата или други действия, се наблюдава именно ефект, при
който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС,
завъртане на част от колата и др. ефекти, известни като форсиране, „въртене
на гуми“, „дрифт“, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като
той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по
който е постигнат от водача на автомобила. Ето защо съдът счита, че в случая
не се касае за случайно деяние, както се твърди от жалбоподателя, а за
умишлено използване на конкретния пътен участък за други цели, а не
съобразно неговото предназначение. В случая фактът на тези действия се
установява от категоричните и подробни показания на актосъставителя –
св.П., който е пряк източник на информация относно развилите се на
процесната дата събития. Според съда показанията му са дадени при липса на
данни за заинтересованост и субективизъм. От позицията си на очевидец
актосъставителят е възприел непосредствено действията на жалбоподателя и
с категоричност потвърждават начина на управление от страна на Ш..
Деянието е съставомерно и предвид конкретното място, на което е
извършено, като не е спорно, че процесното място е път, отворен за
обществено ползване. Противното нито се твърди, нито се установява по
делото. На следващо място доказано от обективна страна е и авторството на
деянието от страна на жалбоподателя. От обективна страна нарушението е
било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние и без
необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината - пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
съзнавал, че управлява МПС, че се придвижва по път, отворен за обществено
ползване и че чрез рязко и силно подаване на гориво и извършване на резки
маневри особено в завой ще се стигне до загуба на сцеплението на гумите с
пътната настилка, с което ще изведе автомобила извън контрол, но въпреки
това той е пристъпил към осъществяване на намисленото деяние. В тази
3
връзка и несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че загубата на
контрол над автомобила е резултат от неволни действия, които са били
обусловени от характеристиките на автомобилните гуми, още повече, че
същият като водач е длъжен да приведе оборудването на автомобила с
изискванията на закона.
Предвид на горното за съда не се поражда съмнение, че описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на обективната истина, като
приема за безспорно и категорично доказано от обективна и субективна
страна извършено от жалбоподателя нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, като
в случая ирелевантно за съставомерността на деянието се явява
обстоятелството дали същият го е осъществил при ляв или десен завой.
Логично при така установената противоправна деятелност за наказващия
орган е възникнало задължението за санкционирането по реда съответно на
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП с налагане на глоба в законоустановения размер от
3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, които
са законодателно фиксирани и нито съдът, нито наказващият орган имат
правомощието да ги изменят.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при
съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да
упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на
него НП, съдържат законово определените реквизити, като са съставени,
респ. издадени в предвидените в закона срокове и от компетентни лица.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно
постановление № 20-1030-000592 от 06.02.2020г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с което на основание чл.179,
ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на И.Н.Н., от гр.***, ЕГН **********, е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева за
извършено административно нарушение по чл.116 от ЗДвП, следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-007521 от
05.08.2021г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР -
Пловдив, с което на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, на ЯВ. ИВ. Ш., от
гр.***, ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в
размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца за
извършено административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5