Решение по дело №131/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 194
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 5 август 2020 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20202150200131
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№194                                                      14.07.2020г.                                         гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                      наказателен състав  на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година                         

в публично заседание в следния състав:

                                                                          Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Радостина Менчева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 131 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на ЕТ „С- С.М.”, ЕИК ********, представляван от С.М., против Наказателно постановление № 416313-F398227/07.12.2018 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото постановление като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. При условията на евентуалност се моли да се измени наложеното наказание като се намали до предвидения минимален размер. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на НАП, на 27.07.2018 г., в търговски обект- магазин за промишлени стоки, находящ се в КК „Слънчев бряг”, базар Лотос, стопанисван от жалбоподателя, се установило, че в обекта имало въведен в експлоатация и работещ ЕКАФП, който притежавал операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Разчетената касова наличност на фискалното устройство била в размер на 84 лв., фактическа наличност- 255 лв. Установена била положителна разлика в размер на 171 лв., която представлявала въвеждане на пари в касата, и която не била отразена във фискалното устройство. За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F398227/03.08.2018 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност, съгласно представената заповед.

От страна на жалбоподателят не се оспорват констатациите, залегнали в наказателното постановление, досежно наличието на разлика, както и размера й.

В този смисъл правилно и законосъобразно на дружеството- жалбоподател е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие е било издадено наказателно постановление.

Отговорността на жалбоподателят е ангажирана на основание разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС,  която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от  3000 лева  до 10000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последната предвижда имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби. Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи както на установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му в наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна страна. В настоящият случай е констатирано, че ЕКАФП притежава операциитеслужебно въведени” и „служебно изведенисуми, поради което наличната парична сума е следвало да бъде въведена. В описателната част на обжалваното наказателно постановление не e посочено, че установената наличност е извън случаите на продажби, като в акта за установяване на административното нарушение липсват констатации за неотчетени такива, от което може да се направи единствено извод, че неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. не е довело до неотразяване на приходи. Предвид това, имуществената санкция следва размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. чл.185, ал.2 изречение второ, а не тези по чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, поради което последната е определена неправилно. След като няма данни неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185 ал.2 от ЗДДС, което препраща към размерите на санкцията по ал.1- от 500 лева до 2 000 лева. В случая съдът счита за справедлив минималния предвиден в нормата размер на санкцията, поради което същият следва да бъде намален от 3 000 лева на 500 лева. Неправилното подвеждане на санкцията не съставлява съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на наказателното постановление, тъй като няма пречка съдът сам да приложи коректната норма.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 416313-F398227/07.12.2018 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, на ЕТ „С- С.М.”, ЕИК ********, представляван от С.М., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” като НАМАЛЯВА, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, размера на същата от 3000 лв. на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: