№ 12242
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110120861 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу В. Д. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********, с която по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в
отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 21.08.2023 г.
срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 43077/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като същите са подали отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Б. за
процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не
са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както
и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане
на разноски.
Ответниците оспорват предявените искове. Считат, че липсата на издадени
фактури е основание за прекратяване на производството и за отхвърляне на исковите
1
претенции. Сочат, че заповедното производство е опорочено, тъй като към
заявлението не бил представен потребителски договор, както и поради противоречие с
европейски актове, съответно заповедта подлежи на обезсилване. Поддържа се, че е
налице несъответствие между сумите, посочени в заповедта за изпълнение и тези в
исковата молба. Поддържат, че е налице несъответствие между стойностите, посочени
в заявлението и тези в заповедта по чл. 410 ГПК. Намират, че процесните вземания са
неликвидни. Посочва се, че абонатният номер, отразен в исковата молба не е актуален
към исковия период, което също се счита, че води до неоснователност на исковете.
Твърдят наличие на неравноправни клаузи; че ищецът злоупотребява с права,
предявявайки иск, както и че сумите за дялово разпределение са недължими, тъй като
не били монтирани топломери и водомери, нито радиатори. Твърди се, че сумите за
сградна инсталация не са изчислени съобразно законодателството, че изравнителните
сметки са изготвени в противоречие с българското и с европейското законодателство,
като начислените суми били значително завишени, както и че сумите за подгряване на
битово горещо водоснабдяване били произволно изчислени и завишени, също в
противоречие с нормативната уредба. Поддържат, че етажната собственост не е
избрала топлинен счетоводител, от което следвало, че изравнителните сметки са
изготвени в противоречие със законовите разпоредби. Позовават се на чл. 62 ЗЗП.
Посочват, че не е представен писмен договор за продажба на топлинна енергия между
страните, както и че общите условия не обвързват ответниците, тъй като не са ги
подписали. Твърди се липса на облигационна връзка, съответно нищожност на
договора, на който ищецът основава претенциите си. Фактури били издадени
единствено спрямо Д. П., но не и по отношение на другата ответница В. П., т.е.
отговорността на последната не следвало да бъде ангажирана, като се твърди, че
същата не е потребител на топлинна енергия. Не било посочено в исковата молба дали
ответниците са собственици или ползватели. Твърди се, че извлеченията от сметки не
са годно доказателство за установяване основателността на претенциите на ищеца,
както и че липсват доказателства за открити партиди на името на ответниците.
Оспорва се стойността на представени от ищеца доказателства. Сочи се, че липсвали
документи във връзка с извършването на метрологична проверка в абонатната станция,
както и сертификати за измервателни технически средства. Счита се, че ищецът е
доставчик, а не продавач на топлинна енергия, т.е. за него не е налице правно
основание да претендира процесните суми. Поддържа се, че дяловото разпределение
на топлинна енергия е забранено за еднотръбна парна система, както и че за същата,
ЗЕ не е приложим. Възразява се услугата „сградна инсталация“ да е била
предоставяна. Твърди се, че собствениците в етажната собственост, където се намира
процесния имот, са поискали изчисление на консумираната топлинна енергия и БГВ
на база „кубатура“, а не чрез дялово разпределение. Оспорва се претенцията за лихва.
Твърди се, че през 2014 г. ответниците са депозирали заявления за отказ от доставка на
топлинна енергия, както и че доставянето на топлинна енергия в имота е
преустановено и не са налице отоплителни тела и щранг лири в същия. Въведено е
възражение за давност. Молят за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Доколкото съдът не констатира основание за прекратяване на производството на
сочените от ответниците основания, в т.ч. и поради непредставяне на писмен договор,
обвързващ страните през процесния период, отделно не констатира служебно липса на
процесуална предпоставка или наличието на процесуална пречка, която да е причина
за прекратяване на производството и връщане на исковата молба, то и приема, че
следва да разгледа предявените искове и да се произнесе по съществото на същите.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
2
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, в това число и че оспорените клаузи от общите
условия са нищожни.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
С доклада по делото съдът е обявил на страните на основание чл.155 ГПК за
общоизвестно и ненуждаещо се от установяване в производството съдържанието на
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
3
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода,
че ответниците са притежавали правото на собственост върху имота през процесния
период, който са придобили по наследство от техните родители М. Р. П. и Д. А. П..
Видно е от съдържанието на приобщения по делото нот.акт за собственост на
апартамент по чл. 55 ЗПИНМ от 25.12.1975 г. М. П. и Д. П. са признати за
собственици на апартамент № . , намиращ се в бл. 19, ет. 8 в ж.к. Бъкстон, гр. София.
Д. П. е починал на 11.03.1988 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си
М. П. и дъщерите си В. П. и Д. П.. М. П. е починала на 07.12.1992 г. и нейни
наследници по закон са ответниците. Следователно и след посочената дата правото на
собственост върху процесния недвижим имот се притежава от ответниците при равни
дялове – всяка от тях е придобила по наследство общо по 1/2 част от апартамент .
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответниците
право на собственост върху недвижимия имот. Ищецът пълно и главно е доказал
материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответниците
дължат цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.
Възражението на ответниците, заявено многократно в производството, че за да е
налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, между страните следва да е подписан писмен договор и купувачът
писмено да е приел общи условия, за да го обвързват последните, съдът приема за
неоснователно.
Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от
разстояние между ответниците и ищцовото дружество води до извод, че не е
възникнало валидно облигационно отношение между тях. Разпоредбата на чл.149, т.3
ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие
и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният
случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответниците в качеството им
на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови, а не за стопански нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък
е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответниците не твърдят, а и не установяват по делото по
отношение на тях да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
4
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Без значение в случая се явява обстоятелството на чие име се води партидата за
имота, разкрита при ищеца, доколкото не се установява никоя от ответниците да е
подала заявление декларация до ищеца с изявление, че само тя ще е страна по
договора за продажба на топлинна енергия, защото само тя ползва имота.
На следващо място, съдът прецени като неоснователни възраженията на
ответника за наличието на неравноправни клаузи в общите условия, приложими към
обвързващия страните договор. Тези възражения са бланкетно заявени, без конкретно
посочени разпоредби от общите условия, като при упражняване на правомощията на
съда по чл. 7, ал. 3 ГПК не се установява наличие на неравноправни клаузи в тези
условия, с оглед което се приема, че същите обвързват страните по договора.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е
била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е
било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Както е посочено в решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на
етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част
на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част
на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат
отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да
имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на
избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството".
Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той
не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част),
а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е
цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление
в сградата.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за конкретната сграда не е налице техническа възможност да
премине към дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите, тъй
като се касае за еднотръбна отоплителна система, с оглед което и разпределението на
5
топлинната енергия в сградата се извършва от топлопреносното предприятие (т.е. от
ищеца). В списъците за разпределение на кубатурата процесният апартамент фигурира
с кубатура 164,90 куб.м., а заедно с общите части – 184,68 куб.м. През процесния
период ответниците не са осигурили достъп за отчет на водомера в имота.
Количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната
сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измервало и отчитало от общ
топломер. Остойностяването на топлинната енергия е осъществявано от ищеца.
Количеството топлинна енергия за отопляване на имота е начислявано на база
коригиран отопляем обем 28 куб.м. – намален с обема на помещенията, в които са
премахнати отоплителни тела. Същата е изчислявана по формула. Топлата вода е
начислявана при условията на неосигурен достъп за двама потребители, като
допълнително са начислени 14,963 куб.м. през сезон 2020-2021 г. поради констатирана
разлика между отчетеното количество вода на общия водомер и отчетените количества
от индивидуалните водомери и служебно начислените количества. Топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана по нормативен път на база
инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода.
Същата е разпределяна на база пълния отопляем обем на апартамента.За процесния
период дължимата цена за топлинната енергия вещото лице е посочило, че възлиза на
сумата 2861,24 лева, а за периода м. 06.2020 г. – м.04.2022 г. е в размер на 2785,48
лева.
Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка
на ищеца технологични разходи. Експертът е достигнал до извод, че ищецът е
извършил дяловото разпределение за периода в съответствие с нормативните
изисквания на ЗЕ, Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. и публично известните общи
условия. Общият топломер е бил монтиран през 2019 г. и е преминавал метрологични
проверки на 04.09.2021 г. и на 26.01.2024 г., при които не са констатирани отклонения,
с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство
за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.
Във връзка с начисляването на топлинна енергия поради неосигурен достъп през
процесния период по делото са представени протоколи, които установят, че до имота
на ответниците не е осигурен достъп за отчет на водомера в същия.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от
140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат
нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане; а съгласно чл. 70, ал. 4 НТ, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. От така посочената подзаконова уредба се налага
заключението, че основната предпоставка за определяне на служебна енергия за
отопление и подгряване на вода за процесния период е неизпълнение на задължението
на потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото
правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна
собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от
фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за
които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на
уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия
6
на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите
условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване
на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението
на потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да
установи, че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до
имота на потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия,
приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол,
подписан от упълномощен представител на продавача и свидетел. ,Посочените
уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и доказване на
неосигурения достъп – чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от
представител на топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или
повече представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото са представени документи, посредством които
ищецът доказва правото си да начисли по реда на наредбата служебно количество на
топлинната енергия за подгряване на вода, което след това е фактурирал в
съответствие с нормативната уредба.
Що се отнася до възражението на ответниците, че неправомерно е била
начислена ТЕ за отопление на имота, от представения с отговора на исковата молба
констативен протокол от 26.10.2011 г. е видно, че отоплителните тела в банята и
коридора в имота на ответниците са били присъединени, с оглед което и в
съответствие с тези констатации за имота е начислявана топлинна енергия на база
коригиран отопляем обем, както е посочило вещото лице по съдебно-техническата
експертиза. Последното съответства и на акта за разпределение на кубатурата,
представен също от ответниците с отговора на исковата молба.
По отношение на възраженията, че незаконосъобразно е начислявана ТЕ,
отдадена от сградната инсталация:
С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017
г. е даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси,
като е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на
вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви
97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент
(EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни
търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, дори индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба,
която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
7
Такова становище е застъпено и с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. на
ОСГК, ВКС.
Такъв е и настоящият случай – ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е
начислена съобразно отопляемия обем на жилището, като за пълнота следва да се
посочи, че за начисляване на ТЕ по това перо влияние не оказва неосигуряването на
достъп до имота от страна на ответника.
В обобщение на изложеното следва да се посочи, че най-обременително за
ответниците се явява задължението им за топлинна енергия за подгряване на вода,
което е начислено в съответствие с действащата нормативна уредба поради
неосигуряване на достъп до водомера в имота за отчет на реалното потребеление на
количеството топла вода, която е била изразходвана. Ето защо и доколкото
ответниците не са изпълнили това свое основано задължение, то и възражението им,
че не дължат на ищеца процесните суми, се явява неоснователно.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на
всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на
задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и
погасителната давност.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
31.07.2023 г., от когато и искът се счита предявен. Погасени по давност са вземанията
за м.05.2020 г. вкл., доколкото последното е станало изискуемо на 15.07.2020 г.
Следователно и непогасени по давност са вземанията за периода 01.06.2020 г. –
30.04.2022 г., които съгласно заключението на СТЕ възлизат на сумата 2785,48 лева. От
посочената сума всеки ответник дължи по ½ част или сума в размер на 1392,74 лева.
Исковете за главница за ТЕ следва да се отхвърлят до пълния предявен размер от
2788,88 лева.
По останалите възражения, релевирани от ответниците с отговора на исковата
молба, съдът приема следното:
Както се посочи и по-горе, съдът не споделя доводите на ответниците,
аргументирани с позоваване на норми от общностното право и съдебна практика на
СЕС, че за да е пасивно легититиран по продажбеното правоотношение с ищеца,
следва задължително да е сключен писмен договор помежду им, като за това вече се
изложиха съображения по-напред в решението.
Не може да се приеме, че се касае за непозволена държавна помощ или за
хипотеза на непоискана доставка, като в тази връзка съдът намира за достатъчно да
8
посочи, че е налице произнасяне по този въпрос с Тълкувателно решение № 2/2016 от
25.05. 2017 г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в смисъл, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Макар в отношенията между страните да са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Топлофикация
София“ ЕАД. В случая обаче вещото лице е посочило, че не е налице възможност по
отношение на процесната етажна собственост да се прилага дялово размпределение, с
оглед което и тази претенция на ищеца не е доказана по основание.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. Не се установява основателност на възражението на ответника, че лихва е
начислявана върху прогнозните сметки.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 2785,48 лева и за периода 15.08.2021 г. – 18.07.2023 г. следва да се
уважи за сумата от 414,74 лева, която съдът, съобразявайки уважената част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
двете изравнителни сметки и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание
на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от 420,76 лева този иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
Доколкото съдът достигна до извод за неоснователност на предявения главен
иск за цената на тази услуга, акцесорната претенция също се явява неоснователна и
9
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като
ответниците не са установили в производството да са сторили разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 505,74 лева от общо 513,58 лева/за държавна такса
в размер на 113,58 лева, депозит за вещо лице – 300 лева и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 113,06 лева от общо 114,81 лева съгласно
заповедта за изпълнение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец”
№ 23Б, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Д. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.
Б., ап.. и Д. Д. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Б., ап.. дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД в условията на разделна отговорност – всеки ответник по
една втора част от следните суми: сумата 2785,48 лева (по 1392,74 лева за всеки
ответник), представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м.05.2020 г.
- м.04.2022 г. до топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. Б., ап.. инсталация ., аб.
№ ., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение (31.07.2023 г.) до окончателното плащане, сумата
414,74 лева (по 207,37 лева за всеки ответник), представляваща мораторна лихва
върху главното вземане за периода 15.08.2021 г. - 18.07.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 24764 от 21.08.2023 г. по
ч.гр.д. № 43077/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, срещу В. Д. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Б., ап.. и
Д. Д. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Б., ап.. искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
дължимостта на сумата над 2785,48 лева до сумата от 2788,88 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: ж.к. Б., ап.. инсталация ., аб. № . за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
на сумата над 414,74 лева до сумата от 420,76 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 15.08.2021 г. до 18.07.2023 г., на сумата 25,09 лева, представляваща цена
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и на сумата от 5,53 лева, представляваща лихва за
забава върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. до
18.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
10
задължение № 24764 от 21.08.2023 г. по ч.гр.д. № 43077/2023 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК В. Д. П. с ЕГН: **********
и адрес: гр. София, ж.к. Б., ап.. и Д. Д. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.
Б., ап.. да заплатят в условията на разделна отговорност (всяка по една втора част) на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 505,74 лева - разноски в исковото производство
и сумата 113,06 лева - разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11