РЕШЕНИЕ
№…
гр. П., 25.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и
пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 423 по
описа за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид
следното:
С решение № 59/12.04.2018 г. по грд.№ 64/2018 г. по описа на РС - Л. е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е,
ООД със седалище гр.С., обл.В. Т., против П.М.М. иск с правно основание чл. 55
ал.1 пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от
1 289.44 лв. - получена без правно основание, представляваща сбор от
недължимо платени арендни вноски за периода от стопанската 2011/2012 г. до
стопанската 2014/2015 г. включително, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане.Осъден е Е,
ООД със седалище гр.С., обл.В. Т., да заплати на П.М.М. направените деловодни
разноски в размер на 600 лв.
Депозирана е въззивна жалба от Е, ООД със седалище гр.С., обл.В. Т.
срещу решението по гр.д.№ 64/2018 г. по описа на РС - Л..Излагат се доводи, че
с решението на първоинстанционния съд е допуснато очевидно процесуално
неравенство между страните по делото.Налице е влязло в сила задължително за
страните решение на СвРС, а от друга
страна е допуснато нарушение на диспозитивното начало.Прави се искане да бъде
отменено изцяло обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано и да бъде постановено друго такова, с което предявените от
въззивника искове да бъдат уважени като основателни и доказани.
За
въззиваемата страна – П.М.М. процесуалният представител изразява становище да
се потвърди като правилен и законосъобразен първоинстанционният съдебен акт.
Въззивната
жалба е процесуално допустима.
Безспорно
е между страните, че с договор за аренда на земеделска земя от 02.03.2010 г. с
нотариална заверка на подписите на страните, сключен между страните,
арендодателят П.М. е предоставила на арендатора Е, ООД със седалище гр.С. за
временно ползване на срок от 7 стопански години, считано от 2010/2011 г. до
2016/2017 г. включително, посочената земеделска земя в землището на гр.Б. а
именно: нива от 16.912 дка и нива от 6.001 дка, като уговореното арендно
плащане е в размер на 16 лв. на декар на една стопанска година.
Безспорно
между страните е и обстоятелството, че въззивникът е извършил арендно плащане в
полза на въззиваемата, което надвишава с 1 289.44 лв. първоначално уговореното
между страните в договора за аренда за периода от стопанската 2011/2012 г. до
стопанската 2014/2015 г. включително.Видно от представените РКО и платежни
нареждания за банков превод, както и от заключението на ВЛ, че за стопанската
2011 – 2012 г. е надплатена рента със 158.81 лв., за 2012 – 2013 г. - с 285.81
лв., а за следващите две стопански години -2013 - 2014 г. и 2014 – 2015 г. с по
422.41 лв., като сумите са осчетоводени по посочения начин в него.
Безспорно е, че във всички посочени платежни
документи като основание за извършеното плащане е посочено „рента“ за
съответната стопанска година.
С
влязло в сила решение на 09.02.2018 г. по гр.д.№ 734/2017 г. по описа на СвРС е
изменен на основание чл.16, ал.5 ЗАЗ горепосоченият договор за аренда на
земеделска земя по отношение на нива от 16.912 дка в м.“Г.“ в землището на гр.Б.
имот №162022, като е увеличено дължимото арендно плащане от арендатора за
стопанската 2016/2017г. от 16 лв. на 50 лв. на декар предоставена площ.
Обжалваното решение е валидно и допустимо-в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Правилно е определена правната квалификация
на предявения иск – чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД.
Спорен
по делото и пред настоящата инстанция е въпросът дали с фактически платените от
ищеца суми в полза на ответницата той е надплатил дължимия уговорен между
страните размер на рентата за всяка от стопанските години, при което
надплатените суми биха били получени без правно основание.
Съгласно
действащата за процесния случай редакция на чл.3, ал.1 от ЗАЗ формата за
валидност на договорите за аренда е писмена с нотариална заверка на подписите
на страните.Начинът на изменение на арендните договори е уреден в чл.16 от
ЗАЗ.Предвидено е, че ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата,
от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят
трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях
задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, като изменението
не може да засяга уговорения срок, а увеличаването или намаляването на добивите
от обекта на договора вследствие стопанисването му не е основание за изменение
на арендно плащане.С ал.4 от същата разпоредба е вменено задължение на
насрещната страна, към която е отправено предложението за изменение на договора
за аренда, да отговори писмено в определен от закона или договора срок, а в
ал.5 е предвидено, че ако страните не постигнат споразумение, по иск на
страната, която е направила предложение, решение взема районният съд.
Земеделската
земя, освен предмет на договор за аренда, за който се изисква наличието на
горепосочената форма, може да бъде предмет и на договор за наем, като формата
за валидност на този договор е свободна (писмена, устна
или с конклудентни действия).Според т.3 от ТР № 2/20.07.2017 г. по
тълк.д.№ 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма
договор за възмездно ползване на земеделска земя се конвертира в действителен
договор за наем, ако са налице предпоставките на конверсията, като конверсията
би била допустима във всички случаи, в които нищожният договор за аренда
съдържа всички съществени елементи на договора за наем.
Безспорно е, че ищцовото дружество е
ползвало предоставената му от ответницата земеделска земя през процесните
стопански години и релевантен е въпроса постигнали ли са страните съгласие за
заплащане на рента в размера на сумите, заплатени от ищеца.
Съгласно
чл.8, ал.2 ЗАЗ размерът на арендното плащане се договаря въз основа на
пазарната поземлена рента и наема, който включва годишни амортизации и лихви
върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи.
В
процесния случай, както от заключението на ВЛ, така и от представените писмени
доказателства, изходящи от ОД“З.“-П. се установява, че пазарната поземлена рента
за земеделските имоти от вида „нива“, каквито са и процесните, предоставени за
възмездно ползване от ответницата на ищцовото дружество в землището на гр.Б. се
е увеличила последователно, като за стопанската 2011/2012 г. средната пазарна
рента е била 30 лв. за един декар, за стопанската 2012/2013 г. - 32 лв., за
стопанската 2013/2014 г. - 35 лв. и за стопанската 2014/2015 г. - 37 лв.
Видно
е от приложените по делото РКО и платежни нареждания, че за всяка една от
процесните стопански години арендаторът Е, ООД е заплащал на арендодателя П.М. рента в по - висок размер от 16 лв. на
декар, т.е. от размера на арендното плащане, посочено в договора за аренда от
2010 г.Извършените от арендатора плащания са близки по стойност до средните
пазарни стойности на рентата за ниви в землището на гр.Б. определени от ВЛ.От
това следва, че арендаторът с конклудентни действия е признал, че са били
налице предпоставки за изменение на арендния договор и доброволно е увеличил
размера на арендното плащане за арендуваните обекти.От своя страна
арендодателят е приемал тези плащания, чийто размер е бил съобразен с пазарните
условия.При това положение, независимо че между страните не е било сключено
писмено споразумение за изменение на договора за аренда, такова споразумение
фактически е било налице и в контекста на цитираното по-горе тълкувателно
решение следва да се приеме, че ищцовото
дружество е заплатило сумите по представените платежни документи, обозначени
като „рента“ за съответната стопанска година, в изпълнение на задължението си
по съществуващото между него и ответника валидно облигационно правоотношение за
възмездно ползване на земеделска земя.
Освен
това, доброволното плащане от страна на арендатора на ревна в по - висок размер
-близък до средните стойности на пазарната рента, лишава арендодателя от правен
интерес да претендира изменение на договора за аренда по съдебен ред в
хипотезата на чл.16, ал.5 от ЗАЗ.
Не може да се приеме, че ищецът
е извършил плащанията по грешка, тъй като от доказателствата по делото се
установява, че е налице последователно изплащане от страна на дружеството в
полза на ответницата на различни суми, представляващи рента за ползвания
земеделски имот, които плащания за осъществявани за посочените стопански години
и в размери, съобразени с пазарната рента за региона.Всичките плащания са били
осчетоводени, съгласно заключението на ВЛ.
Неоснователен
е доводът на ищеца за допуснато от първоинстанционния съд процесуално
неравенство, доколкото задължителна практика за уважаване на предявения иск от
ищеца с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД не е установена.
Предвид
гореизложените съображения, въззивният съд приема, че при условията на пълно и
главно доказване ответницата е доказала получаването на изплатените й от ищеца
суми на претендираното от него основание.
В този смисъл предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Обжалваното решение на Левченски районен съд
се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени направените разноски във въззивното
производство в установения по делото размер от 360 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, П.ски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59/12.04.2018 г. по
гр.д.№ 64/2018 г. по описа на Левченски районен съд.
Осъжда Е, ООД, ЕИК ****със седалище и адрес
на управление – гр. С., ул. Н. П. № **-**, да заплати на П.М.М., ЕГН **********,***,
сумата 360 лв., представляваща направени разноски по делото във въззивното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: