Решение по дело №1241/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260009
Дата: 13 януари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Васил Петров Ганов
Дело: 20191420201241
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр.Враца, 13.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                              Председател : Васил Ганов

 

При секретаря Милена Софронова и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1241 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от  Н.А. ***  срещу Наказателно постановление №877 от 19.11.2019 г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта с което за  нарушение на 213, ал.1, т.1 Закона за горите/ЗГ/ на осн. чл.266, ал.1 от ЗГ му е наложена глоба в размер на 100.00лв. и за  нарушение на 213, ал.1, т.2 Закона за горите/ЗГ/ на осн. чл.266, ал.1 от ЗГ му е наложена глоба в размер на 100.00лв. и в частта, с която на осн. чл.273 от Закона за горите са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: един брой автомобил "Фолксваген Транспортер" с регистрационен № ****, зелен на цвят.

  Жалбоподателят твърди, че административно наказващият орган не е отчел  съдействието на жалбоподателя по време на проверката, инцидентността на нарушението, липсата на други нарушения на ЗГ, както и липсата на доходи на жалбоподателя, предвид факта, че същият е безработен, и изразеното съжаление за стореното. Твърди, че отнетия автомобил е собственост на трето лице и предвид ниската стойност на транспортираната дървесина съпоставена със стойността на отнетия автомобил, следва да бъде върнат на това лице.

 След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

 Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка:

 На 23.10.2019 г., на пътя гр.Вършец - гр.Враца, местността „Мътница“, свидетелят Г.А., заедно със свои колеги /служители на РУ-Враца/,  забелязали  лек автомобил "Фолксваген Транспортер" с регистрационен № **** и тъй като личало, че автомобилът бил претоварен, го спрели за проверка. Полицейските служители установили, че се превозват дърва без необходимите документи и без контролна марка. За установеното нарушение полицейските служители извикали за съдействие С.М. /гл. специалист горски инспектор/, В.П. /гл.специалист горски инспектор/. На място служителите измерили дървесината, поискали документи за превозваната дървесина, но жалбоподателят не представил такива.

За установените нарушения С.М. /гл. специалист горски инспектор при РДГ/ съставил АУАН №877/23.10.2019г., в който било обективирано, че на същата дата на  пътя гр. Вършец, общ. Вършец, обл. Монтана - гр. Враца, местност "Мътница", Н. Ц. транспортира с автомобил "Фолксваген Транспортер" с регистрационен № ****, зелен на цвят 1.50 пр.мЗ дърва за огрев от дървесен вид цер, на дължина L=1.00 л.м., немаркирани с контролна горска марка /КГМ/ или общинска марка /ОМ/ и без превозен билет - документ доказващ законния произход на дървесината.

Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за  нарушение на 213, ал.1, т.1 Закона за горите на осн. чл.266, ал.1 от ЗГ му е наложена глоба в размер на 100.00лв. и за  нарушение на 213, ал.1, т.2 от същия закон на осн. чл.266, ал.1 му е наложена глоба в размер на 100.00лв. На основание чл. 273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: 1.50 пр.мЗ дърва за огрев от дървесен вид цер, на дължина 1=1.00 л.м и вещите, послужили за извършване на нарушението: един брой автомобил "Фолксваген Транспортер" с регистрационен № ****, зелен на цвят, който съгласно свидетелство за регистрация Част I е собственост на Г. Ц..

   В съдебно заседание св.С. Г. твърди, че отнетият в полза на държавата лек автомобил е собственост на починалия й съпруг и свидетелката е собственик на МПС по наследство. Твърди, че е предоставила автомобила на жалбоподателя с цел да той да си свърши работа, за която свидетелката не знаела каква.

   Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №877/23.10.2019 г., Наказателно постановление №877 от 19.11.2019г., констативен протокол от 23.10.2019 г.,  Заповед №РД49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, свидетелство за регистрация на МПС, Част Първа, свидетелските показания на Г.А., С.М., В.П. и С. Г..

 Тълкувайки събраните по делото доказателства съдът приема следното:

 Тъй като жалбоподателят атакува процесното наказателно постановление само в частта относно размера на наложените му адм. наказания и в частта, с която на осн. чл.273 от Закона за горите са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: един брой автомобил "Фолксваген Транспортер" с регистрационен № ****, зелен на цвят,  съдът  в тази частта проверява неговата законосъобразност.

   Съдът намира, че при индивидуализацията на административното наказание, наказващият орган не е изследвал и съобразил критериите по чл. 27 от ЗАНН, в това число обществената опасност и противоправност на конкретното нарушение, обстоятелствата, причините и подбудите за неговото извършване, данните за личността, семейното и имущественото състояние на нарушителя. В тази насока наказателното постановление не съдържа изобщо мотиви, не е посочено и дали настоящото нарушение е първо, или поредно от разглеждания вид, и като цяло не може да се установи как и защо административнонаказващият орган е определил наказанията "глоба" за двете установени нарушения именно в наложения размер от по 100.00 лева за всяко. Настоящият състав счита, че наложеният размер е прекомерен, не се обосновава от никакви конкретни факти и съображения, поради което наложеното  наказание е явно несправедливо.

    В тази връзка е основателен наведеният в жалбата довод, че наложеното наказание се явява прекомерно и явно несправедливо,  с оглед на обществената опасност на деянието, дееца и смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива съдът взе предвид, че жалбоподателят няма предходни нарушения на Закона за горите и процесното деяние се явява инцидентен акт в живота му; малкото количеството на отсечените и натоварени от него в нарушение на ЗГ дърва – 1.50 пр.куб.м.; тежкото му финансово състояние. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид и доброто процесуално поведение на жалбоподателя, който признава вината си, изразява критичност, като заявява, че съжалява за извършеното. Предвид на изложеното, съдът намира, че справедливи в процесния случай се явяват административни наказания „глоба“ в минималния предвиден в закона размер от по 50.00 лв. за всяко от двете констатирани и установени нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите.

        Именно посочените наказания глоба в размер на по 50.00 лева за всяко нарушение по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите в най-пълна степен  съответстват на деянията и са достатъчни за постигане целите на административното наказание, посочени в чл. 12 от ЗАНН – най-вече да предупреди и превъзпита жалбоподателя към спазване на законите занапред.

        Наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложените наказания за двете нарушения глоба от по 100.00лв. за всяко, на глоба в размер на по 50.00лв. за всяко от двете установени нарушения.

         Обжалваното НП е незаконосъобразно и в частта, в която в полза на държавата е отнета вещта, послужила при извършване на нарушението. На първо място административно-наказващия орган не е събрал доказателства за стойността на конкретната вещ – Фолксваген „Транспортер" с регистрационен № ****, която стойност има значение за преценката по чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. При определянето на наказанието административнонаказващият орган не се е съобразил посочената разпоредба като не е отчел, че стойността на отнетия автомобил не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. От една страна не е ясна стойността на отнетия автомобил, която има вероятност да е значително над стойността на евентуално нанесените вреди от нарушението.

   На следващо място по делото се установи, че процесния автомобил е собственост на трето лице. Няма доказателства това трето лице да е знаело и съответно да е дало съгласието си за използване на автомобила при извършването на нарушение. Т.е. не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.273, ал.1 от ЗГ, а именно че автомобилът е използван от нарушителя със знанието и съгласието на собственика. В случая би могло да намери приложение изключението на чл.273, ал.1 от ЗГ, според което не следва да има отнемане, когато се установи, че тези вещи са използвани независимо или против волята на собственика им. Именно наказващия орган следва да ангажира доказателства, подкрепящи законосъобразността на издаденото наказателно постановление в тази му част. Именно в разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ е посочено, че вещите, послужили за извършване на нарушение, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, ”освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им”. Т.е. според тази формулировка на санкционната разпоредба, в специалния закон – ЗГ, а не в общия такъв – ЗАНН, наказващият орган е длъжен да събере доказателства, както за собствеността на тези вещи, така и за обстоятелствата във връзка с ползването им, а именно дали те са използвани против волята на собственика им или не.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление в частта, с която е отнет в полза на държавата "Фолксваген Транспортер" с регистрационен № ****, зелен на цвят е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в обжалваната му част.

         Водим от горното, съдът  

  

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №877 от 19.11.2019 г. на Директора на РДГ-Берковица в частта, с която на Н.А. Ц. с ЕГН ********** с адрес *** за  нарушение на 213, ал.1, т.1 Закона за горите на осн. чл.266, ал.1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00лв. като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 100.00 лв. на 50.00 /ПЕТДЕСЕТ/ лева.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №877 от 19.11.2019 г. на Директора на РДГ-Берковица в частта, с която на Н.А. Ц. за  нарушение на 213, ал.1, т.2 Закона за горите на осн. чл.266, ал.1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00лв. като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 100.00 лв. на 50.00 /ПЕТДЕСЕТ/ лева.  

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №877 от 19.11.2019 г. на Директора на РДГ-Берковица в частта, в която на осн. чл.273 от Закона за горите е отнета в полза на държавата вещта, послужила за извършване на нарушението: един брой автомобил "Фолксваген Транспортер" с регистрационен № ****, зелен на цвят и постановява същата да се върне на собственика й –С. К.Г. след влизане в сила на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Враца в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                         

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: