Р Е Ш Е Н И Е
1175/5.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и шести ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1126 описа
на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК за сумата от 122.37 лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги.
Производството е образувано по искова молба от “Теленор
България” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.***, чрез адв. В.П.Г.от АК – София, със
съдебен адрес ***2 срещу И.Б.Р. с ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата молба се сочи, че на 10.03.2017г. между
„Теленор България“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за мобилни услуги
за мобилен номер + +359********* срещу заплащане на месечен абонамент от 20.99
лв. За периода от 15.05.2017г. до 14.07.2017г. ищецът издал следните фактури –
Фактура № **********/15.06.2017г. за отчетен период 15.05.2017г. – 14.06.2017г.
с начислена сума от 112.73 лв., включваща абонамента такса от 13.32 лв. и потребени услуги 80.62 лв., платима до
30.06.2017г., както и Фактура № **********/15.07.2017г. за отчетен период
15.06.2017г. – 14.07.2017г. с начислена сума от 16.01 лв., включваща абонамента
такса от 13.32 лв. и потребени услуги 0.02 лв., платима до 30.07.2017г. С
кредитно известие била извършена корекция на дълга и неплатената сума останала
в размер на 122.37 лв. платима в срок до 30.08.2017г. Предвид неизпълнението на
задължението от страна на ответника по инициатива на ищеца било учредено
заповедно производство и образувано ч.гр.д. № 174/2019г. по описа на ШРС, по
което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 99/21.01.2019г. Поради връчването на заповедта при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, заповедния съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви
иск, поради което за ищеца възникнал правен интерес от провеждане на избраните
форми на искова защита. В заключение се моли за постановяване на положително
решение по предявените искове. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника чрез назначения му особен представител в
производството с Определение № 2587/28.08.2019г., като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В писмения
отговор се оспорва възникването на валидна облигационна връзка между страните,
предвид това, че подписите на ответника положени в договора се различавали един
от друг. Същевременно следва уведомяването за прекратяване на договора да е
достигнало до Р., каквито доказателства няма по делото. Липсвало и покана за
доброволно изпълнение. Така също не били представени и общите условия на
мобилния оператор. В заключение се моли
съда да отхвърли иска, като неоснователен.
В съдебно
заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище по хода на
делото, с което се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и исковете
да бъдат изцяло уважени, като се излагат доводи за това.
В съдебно
заседание за ответника се явява назначения особен представител – адв. Г.Г. от
ШАК. Поддържа се писмения отговор, като в съдебните прения се развиват
идентични доводи за неоснователност на претенцията за неустойка.
Съдът
съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 99 от 21.01.2019г. по ч.гр.д. № 174/2019г.
на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца сума в размер на 122.37
лв., представляваща главница по потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 10.03.2017г., предоставените по
договора услуги за фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната №
*********, потребени в период от 15.05.2017г. до 14.07.2017г., за която
операторът е издал крайна фактура № **********/15.07.2017г., платима в срок до
30.07.2017г., сума от 17.84 лв., мораторна лихва за забава за периода от
31.07.2017г. до 07.01.2019г. и законна лихва от 18.01.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски от 205 лв. Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47
от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви искове за вземанията си.
Между
страните не се спори, че на 10.03.2017г. между ответника и „Теленор България“ ЕАД бил
сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 ********* по абонаментен
план „Стандарт +“ за срок от 24 месеца и
абонамент от 20.99 лв. За задълженията на ответника, произтичащи от
договора били издадени следните фактури:
Фактура № **********/15.06.2017г. със
сума за плащане 112.73 лв., от които за абонамент сума от 13.32 лв. без ДДС и
за потребени услуги сума от 80.62 лв. без ДДС, платима до 30.06.2017г. за
отчетен период от 15.05.2017г. до 14.06.2017г.; Фактура № **********/15.07.2017г. със сума за плащане 128.05
лв., от които за абонамент сума от 19.15 лв. без ДДС и задължения от предходен
период от 112.04 лв. с ДДС, платима до 30.07.2017г. за отчетен период от
15.06.2017г. до 14.07.2017г.; Фактура №
**********/15.08.2017г. със сума за плащане 122.37 лв., от които за
абонамент сума от 4.55 лв. без ДДС и задължения за предходен период от 128.05 лв. с ДДС, платима до 30.08.2017г.
за отчетен период от 15.07.2017г. до 14.08.2017г.
Поради неплащането ищецът издал фактура № **********/15.09.2017г. със сума за плащане включваща
задължения от 122.37 лв. и неустойка в размер на 339.84 лв., с падежна дата
30.09.2017г.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявения установителен иск е допустим. Налице е правен
интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано
заповедно производство, в което заповедта е връчена на длъжника на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на същия, като са дадени указания на
заявителя да депозира искове за взиманията си по заповедта.
По
основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
във връзка с чл.79 от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие
на валидно облигационно правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и ответника,
изправността си по договора, наличие на задължение от ответника към мобилния
оператор и неговия размер.
В конкретния
случай не се спори от страните по делото, че са съществували облигационни правоотношения,
основани на валиден договор за мобилни услуги сключен на 10.03.2017г. По силата
на договореното между страните, оператора предоставял мобилни услуги за мобилен
апарат с предпочетен номер 359 894 335368, установено с подписването на
договора от страна на ответника. Поради това и потребителя дължи насрещното си задължение,
изразяващо се в заплащане на цената за ползвани услуги, предоставени от
оператора в размер на 122.37 лв. по отношение на този договор, представляващи сбора
на месечните абонаментни такси и сума за потребление. Съгласно чл.27 от Общите
условия на „Теленор България“ ЕАД (лист
63 от делото) плащането на посочената
във фактурата цена се извършва в срока, указан в самата фактура (в случая тридесето
число на следващия месец), но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й
( в случая издаване на фактурата е 15-то число всеки месец). Видно от
доказателствата по делото плащане от страна на ответника на дължимите суми няма
и към момента направено. Поради това и съдът намира, че предявеният установителен
иск за неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги за основателен и
като такъв следва да бъде уважен за цялата предявена сума.
По отношение
на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В
заповедното са направени такива в общ размер от 205 лв., от които 25 лв.
заплатена държавна такса, 180 лв. адвокатско възнаграждение. В исковото
производство са направени такива общо в размер на 505 лв., от които 25 лв.
заплатена държавна такса, 180 лв. възнаграждение за адвокат, 300 лв. възнаграждение
за особен представител.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че И.Б.Р. с
ЕГН ********** с адрес *** дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, чрез адв. В.П.от АК – гр.София, със
съдебен адрес ***2 сумата от 122.37лв.
(сто двадесет и два лева и тридесет и седем стотинки), представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от 10.03.2017г.
с предпочетен номер + +359********* за отчетен период 15.05.2017г. – 14.07.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението
по чл.410 от ГПК – 18.01.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 99/21.01.2019г. по ч.гр.д. № 174/2019г. на
ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Б.Р. с ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК ********* в заповедното производство разноски в размер общо на 205 лв. (двеста и пет лева), както и
тези направени в исковото производство в размер на общо 505 лв.(петстотин и пет лева), съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: