Р Е Ш Е Н И Е № 260188
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
с участието на прокурора
ДАНАИЛА СТАНКОВА и при секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 1667 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Б.П.Д.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. С.С., е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди в
размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва от 03.12.2015 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че през 2011
г. е работил като *** при РД „***“ - ****. На 20.01.2011 г. е привлечен като
обвиняем за това, че на **.**.****г. на територията на **** „*** ****- ****“,
трасе входящи товарни автомобили в РБ, като длъжностно лице, посредством
злоупотреба със служебно положение на служител от състава на ***, *** при *****
****, е поискал от И.Д. дар, който не му се следва (парична сума), за да не извърши
действия по служба - проверка на превозно средство, товара и съпътстващите го
документи, за да премине товарният автомобил границата през **** на българска
територия - престъпление по чл. 302, т. 2, б.„А“, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и
2, алт. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 2 000
лв.
На 24.01.2011 г. срещу ищеца е
образувано дисциплинарно производство по чл. 230 от ЗМВР на основание
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 302, т. 2, б.„А“, вр. чл. 301,
ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1 от НК, а на 07.03.2011 г. е отнето разрешението му за
достъп до класифицирана информация. Ищецът е бил отстранен от работа до
04.05.2011 г. и е преназначен в **** при *** – **** на длъжност, която не
изисква достъп до класифицирана информация.
На 10.09.2015 г. СГП е прекратила
воденото срещу ищеца наказателно производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2
от НПК, поради липса на доказателства, а с Определение от 03.12.2015 г. ОС –
Русе Постановлението от 10.09.2015 г. за прекратяване на наказателното
производство е изменено относно основанието – по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр чл.
24, ал. 1 от НПК, т.е. деянието не е извършено.
При тази фактическа обстановка за
ищеца Б.Д. възниква правен интерес на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
вр. чл. 7 от Конституцията на РБ и чл. 13 от КЗПЧОС да търси обезщетение от
Прокуратура на РБ за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка
последица от водения срещу него наказателен процес. Претърпените от ищеца
неимуществени вреди се изразяват в силен психоемоционален стрес, притеснение,
загуба на самочувствие, чувство на безпомощност и обреченост, злепоставяне,
влошаване на психическото му състояние. Наказателното преследване, продължило
близо 5 г., сринало самочувствието на ищеца; затворил се в себе си и
комуникирал трудно дори с близки приятели и със семейството си; лесно се
изнервял; чувствал, че е в депресия дълъг период от време; изпитвал отчаяние и
безнадеждност за бъдещето; ескалирали семейни конфликти, като ищецът нямал
желание да се върне на работата си, която преди това била негов приоритет. След
възстановяването му на работа ******* новата му длъжност и месторабота
изисквали продължителни отсъствия от дома му, което било допълнителен повод за
семейни конфликти, постоянните отсъствия на бащата се отразили негативно и на
детето му, което започнало да посещава психолог, а това още повече накърнило
психическото състояние и самочувствието на ищеца. От стрес и притеснение
започнал да вдига високо кръвно налягане, като дори и след прекратяване на наказателното
производство ищецът не успял да възвърне увереността и самочувствието си и да
възстанови напълно психическото си здраве.
Освен това, изпитвал сериозни
финансови затруднения, тъй като обслужвал кредит и се наложило да продаде
автомобила си, а впоследствие и жилището си в гр. ****, за да може да обслужва
кредита. Широкото медийно отразяване на воденото срещу ищеца наказателно
производство също се отразило изключително негативно на неговия авторитет и
самочувствие.
Всички тези неимуществени вреди са в
причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство.
Ето защо, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на общо 70 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство – 03.12.2015 г. до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и експертизи.
Ответникът Прокуратурата на Република България – София, бул. Витоша 2, чрез
Окръжна прокуратура - Пловдив, пл. Съединение 3, е подал отговор, в който
заявява, че оспорва изцяло иска като недоказан и неоснователен, като твърди, претенцията на ищеца за преживените
болки и страдания е недоказана.
Счита, че на ищеца е била наложена
най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, при това в невисок размер, която е
отменена от СГП през 2013 г., а наказателното производство е продължило в
разумен срок, въпреки че делото е било с фактическа и правна сложност и са били
привлечени като обвиняеми общо 14 лица.
Твърди също, че претендирания размер
от 70 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди е изключително завишен и
несъобразен с чл. 52 от ЗЗД. Прави
възражение за съпричиняване по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ или алтернативно по чл. 5,
ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като с неправомерното си поведение ищецът сам е дал повод
за наказателното преследване.
Прави възражение и за частично
погасяване по давност на претендираните лихви, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Ето защо, моли иска да бъде
отхвърлен като неоснователен или да се уважи частично в минимален размер.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор за факти, като от събраните писмени доказателства и от
приложеното ч.н.д.№ 598/2015 г., ОС – Русе, се установява безпротиворечиво, че
с Постановление от 20.01.2011 г. по сл.д.№
26П/2010 г., СО-СГП, пр.пр.№ 4-4474/2010 г., СГП, настоящия ищец Б.П.Д. е
привлечен като обвиняем за това, че на **.**.****г. на територията на *****
„*** ****- ****“, трасе входящи товарни автомобили в РБ, като длъжностно лице,
посредством злоупотреба със служебно положение на служител от състава на ****,
*** *** ***при ***** ****, е поискал от И.Д.дар, който не му се следва, за да
не извърши действия по служба - проверка на превозно средство, товара и
съпътстващите го документи, за да премине товарният автомобил границата през
ГКПП на българска територия, като се е качил в кабината на товарния автомобил,
отворил хладилника и взел от там кутийка газирана безалкохолна напитка „***“ на
стойност 1,20 лв. - престъпление по чл. 302, т. 2, б.„А“, вр. чл. 301, ал. 1,
пр. 1 и 2, алт. 1 от НК, и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“
в размер на 2 000 лв. С Постановление от 17.04.2013 г. на СГП обвинението е
конкретизирано и Б.Д. отново е привлечен като обвиняем за посоченото
престъпление.
С Постановление от 06.02.2013 г. на
СГП мерките за неотклонение и на 14 обвиняеми са отменени служебно, поради
изтичане на 2-годишния срок по чл. 234, ал. 8, изр. 1, пр. 1 от НПК. С
постановление от 10.09.2015 г. на СГП е прекратено ДП № 26П/2010 г., СО-СГП,
пр.пр.№ 4-4474/2010 г., СГП, по отношение на 12 от обвиняемите, в т.ч. и по
отношение на настоящия ищец Б.Д., поради недоказаност на повдигнатите им обвинения
в извършване на престъпления при независимо извършителство.
Ищецът е обжалвал Постановлението от
10.09.2015 г. за прекратяване на наказателното производство, като с Определение от 03.12.2015 г. по ч.н.д.№ 598/2015 г. ОС – Русе е изменил
основанието за прекратяване по отношение на него, а именно - по чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр чл. 24, ал. 1 от НПК, тъй като деянието не е извършено.
Няма спор, а и от приложеното лично кадрово досие на ищеца (л. 132 – л.
488) се установява, че на 24.01.2011
г. той е бил временно отстранен от работа и срещу него е било образувано със
Заповед № 229/24.01.2011 г. дисциплинарно производство по чл. 230, ал. 1, т. 2
и ал. 2 от ЗМВР на основание повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
302, т. 2, б.„А“, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1 от НК, а на 07.03.2011
г. е било отнето от Директора на ГД „***“ разрешение № 3690 за достъп на ищеца
до класифицирана информация.
Със Заповед № 7409/04.05.2011 г.
дисциплинарното производство е прекратено, поради липса на доказателства за
извършено от ищеца дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7
от ЗМВР, като той е възстановен на работа и му е изплатено дължимото
възнаграждение за времето на отстраняване от длъжност. Впоследствие на ищеца са
предложени вакантни длъжности в **** и в *** ****, които не изискват достъп до
класифицирана информация, като по негова молба вх.№ 39307/30.05.2011 г. бил е
преназначен в група „***“ на ГПУ – **** на длъжността „*** на ГКПП“, категория
*-*****.
На л. 48 – 79 от
делото са приложени части от публикации в различни печатни и електронни медии,
в които е отразено процесното наказателно производство срещу 14-те гранични
полицаи от ГКПП „*** ***“ – ****, като в нито една от тях не са посочени имена,
а само инициали с две букви и възраст.
От приложените 3
бр. амбулаторни листове от 2011 г., 2012 г. и 2020 г. и етапна епикриза за
периода 10.07.2019 г. – 10.07.2020 г. от АПИМП ИП „*** **** *****“ ЕООД се
установява, че ищецът страда от *******, като „От 10-тина години е с повишено АН с макс. стойности 170/110 напоследък
редовно лекувано …е налице хипертрофия на лява камера /маркер за отдавнашно
повишено кръвно налягане/“.
По делото е прието
заключението на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Б.В.Я. –
кардиолог в КК при УМБАЛ „** *****“ ЕАД - ****, което съдът възприема като
компетентно и безпристрастно изготвено, макар и оспорено от ищеца. От него и от
обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 07.07.2021 г., се
установява, че в периода на водене на наказателното производство срещу ищеца
той е имал 2 посещения при лекар, който е документирал нормално високо
артериално налягане – 130/85 през 2011 г. и 160/100 през 2012 г., като до
03.12.2015 г. няма данни за други прегледи. Ново диагностицираната при ищеца
**** ****протича неусложнено, без хипертонични кризи, новопоявили се
ритъмно-проводни нарушения, без прояви на остра или изострена сърдечна
недостатъчност.
АХ е най-честото
хронично заболяване в България, като рискови фактори за появата му са
наднорменото тегло, повишена консумация на готварска сол и алкохол, ниска
физическа активност и заседнал начин на живот, тютюнопушене, психо-емоционално
напрежение и стрес. Психическото напрежение може да бъде пусков механизъм за
възникването на есенциална артериална хипертония, за влошаване на болестта и за
появата на усложнения, но не може да се разглежда като самостоятелна причина за
възникване на АХ. Това е многофакторно заболяване и воденото срещу ищеца
наказателно производство не може да се разглежда като причина за настоящото му
здравословно състояние.
Във връзка с
оспорване на СМЕ е допусната повторна такава с вещо лице д-р К.А.С. – кардиолог
в КК при УМБАЛ „** *****“ ЕАД - ****, заключението на който съдът приема като
компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. С него се
потвърждават изводите на предходната СМЕ, като и според вещото лице д-р К.С.
ищецът страда от Есенциална артериална хипертония, 2 степен. АХ представлява
наличие на патологично повишено артериално налягане в покой, водещо до
увреждане на съдовете по всички органи и системи с последващи органни увреди и
усложнения, каквито се откриват и при ищеца – левокамерна хипертрофия.
Психо-емоционалния стрес и напрежение, на които е бил изложен ищеца, са довели
до влошаване в протичането на болестта и са действали като утежняващ фактор, но
не и като основна причина за възникване на заболяването. АХ е мултифакторно
заболяване, за наличието на което е нужно взаимодействието на различни рискови
фактори – пол, позитивна фамилна анамнеза, рискова професия, психо-емоционален
стрес и др., като в медицинската литература не съществува отделна нозологична
единица в класификацията на АХ, дължаща се психо-емоционален стрес.
По делото е приета
и съдебно–психологична експертиза с вещо лице М.Н.М. – психолог, д.п.с.,
заключението на който съдът възприема като компетентно, безпристрасно изготвено
и неоспорено от страните. От експертизата се установява, че провеждането на
наказателно производство срещу дадено лице води до стигматизация на личността
му, като стигмата включва априорни негативни оценки, засягащи престижа на
личността, и устойчиво активира определени негативни възприятия на обществото
спрямо това лице. Влиянието на стигмата върху ищеца през посочения период (2011
г. – 2015 г.) води до повишена тревожност както по отношение на основни
ценности, свързани със семейството и любовта, така и по отношение на поддържане
на пълноценни социални контакти. Професионалното развитие също е засегнато, тъй
като местоработата на лицето е преместена на разстояние, отнет е статус чрез
отнемане на допуск да класифицирана информация.
Няма доказателства,
че лицето е „реабилитирано“ пред обществото посредством средствата за масова
информация, което свидетелства за продължаващото наличие на стигмата. Относно
начина на живеене ищецът е успял да намери начин да продължи, осигурявайки си
икономическа стабилност посредством продажба на движимо и недвижимо имущество.
Не са налице тежки дезадаптации, но са налице житейски обстоятелства на
промени, които се разглеждат в контекста на понятието „ситуативна криза“.
Ищецът е бил поставен в условията на висока тревожност и несигурност в полето
на социалното, личното и професионалното живеене.
По делото са разпитани свидетелите З.С.Н., която живее на семейни начала с
ищеца и с общото им дете, Ж.К.К.- колега, и Д.Г.Д.– бивш съученик, показанията
на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, макар
и при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на първата свидетелка, предвид
възможната й заинтересованост от изхода на спора.
От показанията на свид. Н., която живее с ищеца от м. март 2011 г. „в едно градче М., което е близо до **** и
където аз имам къща, от време на време живеехме и в неговото жилище в гр. ****,
което той беше купил малко преди да се запознаем“, се установява, че „При една разходка до гр. В. през 2011 г.,
някой позвъни на Б. и той много се притесни. След това разбрах, че са му
казали, че е призован като обвиняем по някакво дело. На връщане от В., когато
се прибрахме в ****, минахме през дирекцията, където работеше Б. и той ми каза,
че срещу него има заведено някакво дело, беше много притеснен, не беше на себе
си.
Когато се прибрахме вкъщи в гр. М.,
още слизайки от колата, на Б. му прилоша, започна да повръща и се свлече на
колене на земята, плачеше и беше много разстроен. Никога не го бях виждала в
такова състояние. По принцип той беше много отдаден на работата си, много я
обичаше и се чувстваше огорчен и обиден от това, че го обвиняват в престъпление
при положение, че той си е изпълнявал стриктно задълженията. Опитах се да
успокоя Б., но той така и не успя да се успокои цяла вечер, дадох му *****.
Разбрах, че всъщност Б. е обвинен в подкуп за една ***. Б. проверявал един
камион и шофьорът му твърди, че е взел от хладилника една ***. Пуснаха Б. под
гаранция от 2 500 лв. и за да я платим си обрахме всичките налични пари.
След това започна адът за нас. Б. беше отстранен временно от работа, не беше
вече същият човек - затвори се в себе си, стана избухлив. Някои от колегите му
му се обаждаха да го питат как е и какво става, но той отказваше да се вижда и
да излиза с тях. Други колеги започнаха да го отбягват, което много го нарани.
Тъй като много масово по медии и по телевизии се коментира неговия случай, той
не искаше да излиза от вкъщи, казваше, че има чувството, че целия град го гледа
и го сочи с пръст. През това време се разбра, че аз съм бременна и чакам дете и
въпреки, че това са едни от най-прекрасните мигове, той изобщо не успя да се
зарадва на тази хубава новина.
Родителите на Б. са възрастни. Баща
му имаше проблеми със сърцето и ние се стараехме да не разберат какво точно се
случва, въпреки че те бяха подочули по телевизията за този случай. Б. се
стараеше да ги предпази, да ги щади, но това още повече го натоварваше, защото
не можеше да сподели с най-близките си хора за проблемите, които има. След като
беше отстранен от работа 2011 г., той остана без доходи.
Жилището, в което живеехме в ****,
беше закупено от Б. с кредит и след като го отстраниха от работа се наложи
най-напред да си продаде колата, за да можем да се издържаме и след това се
наложи да продаде и жилището, тъй като вече не можеше да плаща кредита. Наложи
се аз да издържам цялото семейство, въпреки че карах тежка бременност и се
наложи да влезна в болница. Б. изпадна в още по-голяма дупка, защото събирахме
последните пари, за да купим лекарства за мен. Чувстваше се непълноценен като
мъж и като бъдещ баща, защото не можеше да осигурява семейството си. Б. изобщо
не е конфликтен човек.
След като се случиха всички тези
неща през 2011 г. Б. стана избухлив, по-нервен, затвори се в себе си, не искаше
да общува с познатите си. Започна да вдига високо кръвно и получаваше схващане
на дясната ръка, но в началото не можехме да си позволим дори да отиде той на
лекар.
След около 6 месеца възстановиха Б.
на работа, но не на същото работно място, на което беше преди това, а работеше
вече в ****. Стана още по-трудно, защото бяхме разделени. Б. работеше в ****, а
аз отидох да живея при родителите ми, за да могат те да ми помагат финансово,
защото едва се справяхме вече. И сега Б. продължава да работи в ****, което
отново е проблем за семейство ни, защото ние сме постоянно разделени - аз и
детето живеем в ****, а той работи в **** на 150 км. от дома си.
Считам, че Б. намери някакво убежище
всякаш в ****, защото той и досега не се чувства оневинен и му тежи всичко
това, което преживя. Аз също се притеснявам много за Б., защото откакто се
случиха тези проблеми той постоянно е с главоболие, вдига кръвно и не се
чувства добре, а реално в **** той е сам и ако му се случи нещо, няма кой да му
помогне.
Между два-три дни в седмицата се
виждаме с Б., според графика на смените му. Това се отразява и на отношенията
между нас, а също и на детето ни. То има силна връзка с баща си и постоянно
плаче за него, но го вижда рядко.“
От показанията на свид. К., който познава ищеца „от есента на 2005 г., когато сме карали заедно специализация в *** ****
…Една година след курса и двамата започнахме работа в *** - ****. Аз бях в
мобилна група, а Б. беше на „*** ***“. Поддържали сме приятелски отношения през
това време, излизали сме заедно като приятели, ходили сме си на гости. Поне
два-три пъти в месеца сме се виждали“, се установява, че „През
2011 г. се разбра, че има повдигнати обвинения срещу наши колеги, включително и
Б.. Разбрах от Б., че е призован като обвиняем за участие в организирана
престъпна група и приемане на подкупи. Б. беше един позитивен човек с чувство
за хумор, но след като беше обвинен се затвори в себе си, избягваше всякакви
контакти с приятели и с колеги. Ние го търсихме, за да разберем какво става, но
той отказваше всякакви контакти под претекст, че се чувствал засрамен, че е бил
сочен с пръст като престъпник пред обществото, пред приятели, пред познати.
Разбрах, че на Б. му е взет достъпа до класифицирана информация и нищо не
се знае какво ще се случи с него и с другите колеги, които бяха обвинени. След
приключване на дисциплинарната проверка се свързах с Б. и разбрах, че е
отстранен от работа и другите колеги - също. Мисля, че за 4 месеца беше
отстранен. Той още повече го прие това вътрешно. Продължихме да се опитваме да
го търсим, да се виждаме с него, но той отказваше. Имаше и колеги, които се
отдръпнаха от него, под претекст да не рефлектира случилото се с него и върху
тях. След разговори с него разбрах, че има финансови затруднения, че се чувства
много зле, влоши се здравословното му състояние, започна да вдига високо
кръвно. След 4 месеца беше възстановен на работа в ****- ****. След няколко
седмици разбрах от Б., че му предлагат да работи в ****- ****. Той не беше
много радостен, тъй като **** е на 120 км. Ние сме на сменен режим и 15 дни в
седмицата той де факто не може да бъде със семейството си и с дъщеря си. След
това започнахме да се виждаме при командировките на ******* граница, заради
бежанската вълна. Състоянието на Б. си беше пак такова. Доколкото разбрах, Б.
не е имал право на избор. Предложили са му да работи в ****, а в случай, че откаже, да го изпратят
там, където има нужда от човек, но не можеше да бъде възстановен на предишната
му работа, тъй като беше отнет достъпа му до класифицирана информация“.
От показанията на свид. Д. се
установява, че ищецът не пуши, не злоупотребява с алкохол и много спортува - „Не знам да е пушил Б., не съм го виждал до
пуши в мое присъствие. Пие съвсем малко алкохол, когато има поводи. Никога не
съм го виждал пиян. Б. от малък още като ученик спортува волейбол, а след това
и в спортното училище в гр. ****. В университета в **** също е тренирал и се е
занимавал с волейбол. Знам, че последните 10 години Б. ходи на турнири по волейбол.
Знам, че ходи да бяга на стадиона. Той си е активен спортист и до сега. Виждал
съм го и даже съм ходил с него да тичам. Аз съм по-мързелив, а той е
по-активен, но понякога ходя с него да тренираме“.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният от ищеца
срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди е процесуално ДОПУСТИМ, а
разгледан по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Отговорността на
държавата за вреди, причинени на граждани, по ЗОДОВ е специална по отношение на
деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, като разпоредбите на последния
закон се прилагат субсидиарно само за неуредени въпроси, съгласно § 1 от ЗР на
ЗОДОВ. Според чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ, отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани, се ангажира в две хипотези: за вреди от незаконни
актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност и за вреди, причинени от
дейността на правозащитните органи - дознанието, следствието, прокуратурата и
съда. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличието
на предвидените в този закон предпоставки, без да е необходима вина у
съответното длъжностно лице, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, а още по-малко тази вина
се предполага, за разлика от деликтната отговорност по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В
конкретния казус няма спор, че от страна на ответника Прокуратурата
на РБ е
било образувано наказателно производство, като с
Постановление от 20.01.2011 г. по сл.д.№
26П/2010 г., СО-СГП, пр.пр.№ 4-4474/2010 г., СГП, ищецът Б.П.Д. е бил привлечен
като обвиняем за това, че на **.**.****г. на територията на ГКПП „*** ****-
****“, трасе входящи товарни автомобили в РБ, като длъжностно лице, посредством
злоупотреба със служебно положение на служител от състава на ***, *** ***
***при ****, е поискал от И.Д.дар, който не му се следва, за да не извърши
действия по служба - проверка на превозно средство, товара и съпътстващите го
документи, за да премине товарният автомобил границата през ГКПП на българска
територия, като се е качил в кабината на товарния автомобил, отворил хладилника
и взел от там кутийка газирана безалкохолна напитка „***“ на стойност 1,20 лв.,
което съставлява престъпление по чл. 302, т. 2, б.„А“, вр. чл. 301, ал. 1, пр.
1 и 2, алт. 1 от НК, както и че му е била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 2 000 лв.
С Постановление от 10.09.2015 г.,
изменено с Определение от 03.12.2015 г. на ОС – Русе, Прокуратурата е прекратила ДП № 26П/2010 г.,
СО-СГП, пр.пр.№ 4-4474/2010 г., по отношение на ищеца на основание чл. 243, ал.
1, т. 1, вр чл. 24, ал. 1 от НПК, тъй като деянието не е извършено, както и по
отношение на още 12 обвиняеми, поради липса на доказателства.
В случая съдът намира, че наказателното производство в неговата досъдебна
фаза е продължило необосновано дълго – около 5 г., с оглед маловажния предмет
на престъплението, в което ищецът е бил обвинен, и липсата на годни
доказателства за извършването му от ищеца и не е приключило в разумен срок. За
разлика от него, дисциплинарното производство по ЗМВР е приключило само в
рамките на 3 месеца, като поради липса на доказателства за извършено от ищеца
дисциплинарно нарушение, за което е било образувано и досъдебното производство,
ищецът е бил възстановен на работа в МВР като *** ***.
От ангажираните
писмени и гласни доказателства се установява, че в резултат на незаконното му обвинение в извършване на престъпление през
продължителен период от време е било дискредитирано
доброто име на ищеца и авторитета му в
обществото; сринало се е
самочувствието му; затворил се в себе си и комуникирал трудно дори с близки
приятели и със семейството си; лесно се изнервял, повишавало се кръвното му
налягане; изпитвал силен психоемоционален стрес, притеснение, отчаяние и
безнадеждност за бъдещето, и въпреки щастливото събитие – раждането на
дъщеричката му, ескалирали и семейни конфликти. Появили се и финансови
проблеми, които принудили ищеца да продаде автомобила си и новопридобитото с
банков кредит жилище. Отделно от това, след възстановяването му на работа,
поради отнетия допуск до класифицирана информация, се наложило ищецът да работи
като *** *** в друг град, като това го отдалечило от семейството му и
причинявало допълнителни трудности.
При тези фактически обстоятелства съдът
намира, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на
безвиновната, гаранционно-обезпечителна отговорност на държавата за репариране
на причинените на ищеца преки неимуществени вреди от органите на Прокуратурата
на Република България, които са в причинна връзка и в резултат на повдигнатото
и поддържаното срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл. 302, т. 2, б.„А“, вр. чл. 301,
ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1 от НК, като наказателното производство е било
прекратено от Прокуратурата, тъй като деянието не е извършено, поради
което предявеният иск за обезщетяване на неимуществените вреди е доказан по
основание.
Относно размера на
предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ съдът намира, че предвид
естеството и интензитета на отрицателните последици в емоционално и психическо
отношение, които е претърпял ищеца, вследствие неправилното му привличане под
наказателна отговорност, както и с оглед вида и характера на обвинението и
продължителността на наказателното производство, следва да се присъди
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 25 000
лв.
Направените от
ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ са недоказани и неоснователни.
Сумата на
обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство,
но предвид направеното от ответника основателно възражение за изтекла 3-годишна
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, законната лихва следва да се
присъди считано от 03.08.2017 г. до окончателното плащане, като до пълния
предявен размер от 70 000 лв. искът се явява недоказан по размер и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът
следва да заплати на ищеца направените от него разноски за ДТ - 10 лв. и за
адвокатска защита – 2 000 лв., но съразмерно с уважената част от иска или 714
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – София, бул. Витоша 2, да
заплати на Б.П.Д., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. С.С., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 25 000 лв.
(двадесет и пет хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – дискредитиране на
доброто му име и на авторитета му в обществото; сриване на самочувствието му; затваряне се в себе си и трудна комуникация
дори с близки приятели и със семейството; лесно изнервяне и повишаване на
кръвното налягане; силен психоемоционален стрес, притеснение, отчаяние и
безнадеждност за бъдещето, семейни конфликти и финансови проблеми, в резултат на привличането му на 20.01.2011 г. като обвиняем по ДП № 26П/2010 г., СО-СГП, пр.пр.№
4-4474/2010 г., за престъпление по по чл. 302, т. 2, б.„А“, вр. чл. 301,
ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1 от НК, прекратено от Прокуратурата на 03.12.2015 г. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр чл. 24, ал. 1 от НПК, тъй като деянието не е
извършено, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2017
г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ да заплати и сумата от общо 724 лв. (седемстотин двадесет и
четири лева) – такси и разноски за адвокатска защита, съразмерно с уважената
част от иска, като до пълния предявен размер от 70 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска
като недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ………………..
/М. Бедросян/