Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр. Ловеч, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен
състав в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието
на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д.
№ 152/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Дирекция Национален парк „Централен Балкан”
(ДНПЦБ) гр. Габрово срещу Решение № 45/10.08.2021 г. на Тетевенския районен
съд, постановено по Административно наказателно дело № 20214330200104/2021 г.
По изложени доводи за неправилно
прилагане на материалния закон се иска отмяна на постановения съдебен акт и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление (НП).
Касационният жалбоподател – редовно
призован – не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – П.Д.П. *** в
съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена. Заявява, че поддържа изцяло изложените в писмения отговор на
касационната жалба съображения. Претендира присъждане на направените разноски
по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Алтернативно
предлага да бъде обсъдена възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана
по същество е основателна.
С обжалваното решение Тетевенският
районен съд (ТРС) е отменил НП № 37/08.03.2021 г. на Директора на ДНПЦБ гр. Габрово, с
което на П.
Д.П. е наложено административно наказание глоба в
размер на петстотин лева на основание чл. 81, ал.1, т.1 от от Закона за защитените територии (ЗЗТ) за нарушение
на чл. 17, ал.1 от същия закон.
Районният съд е приел от фактическа
страна, че на 23.08.2020 г. в защитена територия на НПЦБ резерват
„Царичина“, парков участък Тетевен, охранителен участък „Заводна“ в м.
„Касаджика“, под.отд. 1.02.151 в землището на с. Рибарица, защитена територия
резерерват „Царичина“ са пашували в резервата ЕПЖ с ушни марки BG 31283854, BG 31319534, BG ********* които са собственост на П..
За да отмени НП, ТРС е приел, че не е
посочена точната и правилна правна
норма, която е нарушена, тъй като в случая се касае за чл. 21, ал. 16 от ЗЗТ –
в националните паркове се забраняват други дейности, определени със заповедта
за обявяване на защитената територия и плана за управление. Планът за
управление на Национален парк „Централен Балкан“ 2016-
Решението е неправилно.
Съгласно чл.
81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, наказва се с глоба от 500 до 5 000 лв. физическо лице,
което осъществява дейност в защитена
територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за
обявяване или в утвърдените планове и проекти по глава четвърта.
Според
посочената като нарушена в обжалваното НП разпоредба на чл. 17, ал.1 от ЗЗТ в резерватите се
забраняват всякакви дейности с изключение на: 1.тяхната охрана; 2.посещения с
научна цел; 3.преминаване на хора по маркирани пътеки, включително с
образователна цел; 4.събиране на семенен материал, диви растения и животни с
научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и
време, изключващи нарушения в екосистемите; 5.потушаване на пожари и санитарни
мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.
В чл. 21, т.
16 от ЗЗТ е регламентирано, че в националните паркове се забраняват други дейности,
определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за
управление.
В част
3.2.1.2 „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21,
т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“, т.5 от Плана за
управление на Национален парк „Централен Балкан“ 2016-
С тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г на Върховния административен
съд по т.д. № 1/2020 г., ОСС, I и II колегия е прието, че в производството
по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и
наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че следва
да се приеме, че в производството по обжалване на наказателното постановление наред
с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд
да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация
на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение като проявна форма на това правомощие. Тълкуването в
горния смисъл на правомощието на районния съд да измени наказателното постановление
е в съответствие и с поставеното изискване от законодателя, че при упражняване
на своите правомощия по чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН районният съд разглежда
спора по същество, т. е. представлява инстанция по същество, която, когато
установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни
правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, а не да го
отменя като незаконосъобразно. Същевременно чрез изричното уточнение, че става
въпрос за субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т. е. за
преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на
положението на жалбоподателя.
В мотивите на
тълкувателното решение е посочено още, че тълкуването на правомощието на
районния съд в горния смисъл е съобразено с изискванията за справедлив съдебен
процес по член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи (Конвенцията). Постановените досега осъдителни решения на Европейския
съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България са по наказателни дела, по които
правната квалификация на деянието е променена с окончателен съдебен акт и
лицето е било лишено от възможност да се защити срещу нея пред съд.
Възможността за касационно обжалване на решението на районния съд изрично е
предвидена от законодателя още с измененията на ЗАНН през
1.3. В подкрепа на това разбиране е и последвалата
нормативна промяна със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗАНН (обн.,
ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). В мотивите на ЗИДЗАНН
(№ 002-01-30/23.07.2020 г.) се посочва, че с предложените изменения и
допълнения правомощията на районния съд в административнонаказателното
производство не търпят изменение в сравнение със сега съществуващите по чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, но е необходимо да се регламентират детайлно, тъй като досегашната
лаконична уредба създава предпоставки за противоречива съдебна практика. Така в
новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) изрично се предвижда, че районният съд изменя обжалвания
пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. При сравнение на разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН с
разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК прави впечатление, че с изключение на
уточнението „без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението“, което
е възприето от съдебната практика по наказателни дела (Тълкувателно решение № 2
от 7.10.2002 г. по т. дело № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК и т. 7 от Тълкувателно
решение № 2 от 22.12.2016 г. по т. дело № 2/2016 г. на ВКС, ОСНК), новото
законодателно разрешение в чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020
г., в сила от 23.12.2021 г.) е идентично по смисъл с разпоредбата на чл. 337,
ал. 1, т. 2 НПК.
По горните
съображения при липса на съществено изменение на съставомерните факти в
наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с
чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.
В случая ТРС с обжалваното решение е приел, че АНО е
допуснал нарушение на материалния закон при квалификация на извършеното деяние
и е отменил обжалваното пред него НП като незаконосъобразно, а е следвало да го
измени.
Това налага постановения от ТРС съдебен акт да бъда отменен
и делото да бъде върнато на друг състав на същия съд за ново произнасяне при
съобразяване с мотивите на тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г на Върховния административен съд по т.д. № 1/2020
г., ОСС, I и II колегия.
При този изход на производството касационната инстанция не може да се
произнесе по разноските, а това трябва да бъде направено от ТРС в съответствие
с разпоредбата на чл. 226, ал.3 от АПК при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал.2, т.1 и
2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори
касационен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
45/10.08.2021 г. на Тетевенския районен съд, постановено по Административно наказателно
дело № 20214330200104/2021 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд
при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: