№ 11934
гр. София, 12.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110125611 по описа за 2024 година
на основание чл.140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 30.04.2025 г.
от 15:50 ч.
УКАЗВА на ищеца най – късно в първото по делото съдебно заседание с писмена
молба с препис за ответната страна да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на
основание чл. 127, ал. 4 ГПК.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл.124, вр. чл.310, ал.2 ГПК.
Б. К. Й., ЕГН: ********** е предявил срещу „БУЛУНГ ЛОГИСТИКС ГМБХ и КО“
КД, ЕИК: ********* следните обективно кумулативно съединени искове: иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на дисциплинарно уволнението, извършено
със заповед № 00169/06.03.2024 год., за незаконно и неговата отмяна, иск правно основание
чл. 221, ал. 1 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на
4738,89 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
поради неспазен срок на предизвестието (30 дни), иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1
от КТ ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 28433,34 лева,
представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от
06.03.2024 год. до 06.09.2024 год.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Трудов договор № 21/16.10.2023 г.,
по силата на който ищецът бил назначен при ответното дружество на длъжност
„ръководител транспорт“, като било определено основно трудово възнаграждение в размер
на 3800 лева месечно и брутно такова в размер на 4738,89 лева. Твърди, че на 06.03.2024 г.
му била връчена Заповед № 000169/06.03.2024 г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
трудовото му правоотношение с ответника било прекратено. Твърди, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание била незаконосъобразна, доколкото към момента на
връчването й трудовото правоотношение вече било прекратено едностранно от ищеца. В
тази връзка сочи, че на 22.02.2024 г. е изпратил до ответника съобщение, чрез „Вайбър“, че
продължаване съществуването на трудовото правоотношение е лишено от правен и
фактически смисъл, доколкото служителят не изпълнявал същностните задължения за
длъжността „ръководител транспорт“, съобразно преддоговорните и договорни
1
правоотношения между страните. Твърди, че при сключване на трудовия договор страните са
уговорили, че ищецът ще изпълнява ръководна длъжност при ответното дружество свързана
с управление, организиране, контролиране и координиране на транспорта, но нито към
момента на сключване на трудовия договор, нито към момента на неговото прекратяване на
ищеца не била връчена длъжностна характеристика съгласно изискването на чл. 127, ал. 1, т.
4 КТ, както и не му била осигурена и възложена работата, определена при възникване на
трудовото правоотношение, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 1 КТ. На следващо
място твърди, че не била спазена процедурата на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото работодателят
не е изискал от ищеца обяснения за извършено нарушение. Навежда твърдения, че
процесната заповед за дисциплинарно уволнение не била мотивирана и не отговаряла на
изискванията на 189, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото от една страна посоченото в
същата описание „неявяване на работа от 13.02.2024 г.“ било неясно и неразбираемо, а от
друга липсвали мотиви относно преценката за тежестта на извършеното нарушение. Твърди,
че след прекратяване на процесното трудово правоотношение не е започвал друга работа.
Предвид изложените съображения предявява настоящите искове. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по трудов договор от 16.10.2023 г., което е било
прекратено със заповед № 169/06.03.2024 г. Не оспорва и размера на брутната месечна
заплата на ищеца. Оспорва всички твърдения на ищеца за незаконосъобразност на
процесната заповед за дисциплинарно уволнение и изложените в тази връзка основания.
Възразява, че в изпратеното по „Вайбър“ съобщение за прекратяване на процесния трудов
договор не се съдържали никакви твърдения за неизпълнение от страна на работодателя на
уговорени в трудовия договор задължения за същия, като в съобщението било записано, че
работникът прилага молба за напускане и молба за отпуск за три дни, но същите не били
приложени към настоящата искова молба. В тази връзка твърди, че приложената от ищеца
молба е по чл. 325, ал. 1, т. КТ, т. е. такава по взаимно съгласие, като работодателят е отказал
трудовият договор да бъде прекратен на това основание, както и молбата за отпуск за три
дни. Оспорва, че съобщението по „Вайбър“ е изпратено от ищеца на твърдяната от него дата
22.02.2024 г., доколкото молбата за отпуск била за периода от 12.02.2024 г. – 15.02.2024 г.
Оспорва, че на ищеца не му била връчена длъжностна характеристика, като твърди, че още с
подписването на процесния трудов същият е получил екземпляр от нея. В тази връзка
допълва, че в чл. 1, ал. 1, тире първо от трудовия договор от 16.10.2023 г. е уговорено, че
служителят ще изпълнява длъжността съобразно изискванията на длъжностната си
характеристика, с която предварително се е запознал и от която му е предоставен екземпляр.
Обобщава, че ищецът не е прекратил трудовото си правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ,
доколкото изпратеното по „Вайбър“ съобщение не представлявало уведомление по чл. 327
КТ, тъй като същото не било в изискуемата за това писмена форма и не съдържало подпис,
като допълва, че прикрепената към съобщението молба е по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, т. е. за
напускане по взаимно съгласие. Относно ищцовите твърдения за незаконосъобразност на
процесната заповед за уволнение твърди, че същата е законосъобразна и отговаряла на
всички предпоставки на разпоредбите на чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ,
доколкото ищецът не се е явил на работа за периода от 13.02.2024 г. до 27.02.2024 г.,
включително и към датата на издаване на уволнителната заповед – 06.03.2024 г., респективно
повече от 2 последователни работни дни. Оспорва твърдението на ищеца, че не е спазена
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото с искане за обяснение с изх. № BUL
283/15.02.2024 г. на същия е поискано да даде обяснения относно факта на неявяването му
на работа, считано от 13.02.2024 г. до датата на получаване на искането – 27.02.2024 г.
(видно от известието за доставка). Оспорва и останалите изложени в исковата молба
основания за незаконосъобразност на процесната заповед за уволнение, като твърди, че
същата е издадена при съобразяване на всички законови изисквания за това. Претендира
разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
2
В тежест на ищеца е да докаже, че е бил в трудово правоотношение с ответника,
което е било прекратено от последния със заповед № 000169/06.03.2024 г. на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ, че ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от
06.03.2024 год. до 06.09.2024 год., размера на брутното трудово възнаграждение за
последния отработен месец преди уволнението, както и че изявлението за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ е получено
от работодателя на 22.02.2024 год., че към датата на връчване на уведомлението по чл.327,
ал.1, т.3 КТ е било налице неизпълнение на задължения на ответника по трудовия договор, а
именно - невъзлагане на договорената работа (неизпълнение на задължение по чл.127, ал.1,
т.1 КТ) и невръчване на длъжностна характеристика (неизпълнение на задължение по
чл.127, ал.1, т.4 КТ).
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за това, че е останал без работа за
процесния период.
В тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на ищеца е
наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на
закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно
нарушение, а именно неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – за
период, посочен в процесната уволнителна заповед, че дисциплинарно наказание е наложено
при спазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, че процесната заповед е надлежно
мотивирана.
С оглед становището на страните ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, прекратено с дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено със
заповед № 000169/06.03.2024 г., че ищецът е изпълнявал при ответника длъжност
„ръководител транспорт“, както и че размерът на последното получено преди уволнението
месечното брутното трудово възнаграждение на ищеца е 4738,89 лева.
По доказателствата:
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба, към
допълнителна такава от 02.10.2024 г. и към отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на страната на ищеца за посочените при
заявеното доказателствено искане, като УКАЗВА на ищеца в 1 – седмичен срок с писмена
молба да уточни режим, при който иска да бъдат разпитани свидетелите – при довеждане
или при призоваване.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане на страната на
ответника.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.176 ГПК ИЩЕЦЪТ ДА СЕ ЯВИ ЛИЧНО в открито
съдебно заседание, за да отговори на въпросите, посочени в т. II от раздел „Доказателствени
искания“, т.II на отговора на исковата молба, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не се яви,
откаже да отговори без основателна причина или даде неясни или уклончиви отговори,
съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за които са му искани обяснения.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители,
попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи и препис от настоящето определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4