Р Е Ш Е Н И Е
30.05.2018 г.
Номер 126 2 0 1 8 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на осми май 2 0 1 8 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска и с участието на
Прокурора: Йордан Г.
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 319 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба /жалба/ с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
В.Д.Й., понастоящем в Затвора в гр. Бобов дол, твърди, че ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” София му е нанесъл неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., дължимо обезщетение, нанесени му от служители на ответника, изразяващи се в претърпяни болки и страдания от възникнали трайни и сериозни заболявания причинени от ухапване от дървеници, неадекватно лечение, което го е довело до трайно влошаване на здравословното му състояние и нервната му система, в резултат на проявено виновно бездействие от страна на затворническата администрация и неполагане на необходимите медицински грижи. Излагат се подробни мотиви, че това му е причинило посочените неимуществените вреди. Лично и чрез процесуалният му представител адв. Т. се иска уважаване на исковата молба, частично или изцяло. Представена е писмена защита.
Ответникът – ГД “Изпълнение на наказанията” София, не изпраща представител по делото, в писмено становище и писмена защита изразява мнение за недоказаност и неоснователност на предявения иск по основание и резмер и моли същият да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представена е писмена защита.
Прокурорът от ОП - Кюстендил дава становище за неоснователност на исковата молба, като счита, че искът за нанесени неимуществени вреди е напълно недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна по иска за присъждане на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Съображенията за това са следните:
Ищецът В.Д.Й., понастоящем е в Затвора в гр. Бобов дол, приведен в същия на 17.02.2017 г., като изтърпява присъда “20 години лишаване от свобода”, при първоначален „строг“ режим. Твърди, че в резултат на проявено виновно бездействие от страна на администрацията на СБАЛЛС София и Затвора в гр. Бобов дол и неполагане на необходимите медицински грижи, са го довели до трайно влошаване на здравословното му състояние, причинено от ухапване от дървеници, неадекватно лечение, влошаване на нервната система.
По делото са приети като доказателства, писмени такива, както следва: вх. № 3620/28.09.2017 г., вх. № 3720/02.10.2017 г.; вх. № 3902/16.10.2017 г.; вх. № 3953/18.10.2017 г.; вх. № 3985/20.10.2017 г.; вх. № 4128/26.10.2017 г.; вх. № 3953/18.10.2017 г.; вх. № 3985/20.10.2017 г.; вх. № 4128/26.10.2017 г.; вх. № 4170/30.10.2017 г.; вх. № 4946/13.12.2017 г.; вх. № 4432/14.11.2017 г., вх. № 4697/01.2017 г.;, с приложени доказателства, съгласно текста; вх. № 4759/05.12.2017 г.; вх. № 308/19.01.2018 г.; вх. № 493/31.01.2018 г.; вх. № 853/16.02.2018 г.; вх. № 1058/01.03.2018 г.; вх. № 1296/16.03.2018 г.; вх. № 1297/16.03.2018 г.; вх. № 16.02.30.03.2018 г.; вх. № 1221/13.03.2018 г. и вх. № 2015/26.04.2018 г., както и преписката по адм. дело № 9095/2017 г. по описа на АС – София град.
По делото са разпитани като свидетели М.Р.Г., Р.Ц.Т. и Л.Ф.С..
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Предявен е иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, съответно съгласно ал. 2, от чл. 203 от АПК, по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - за вреди, причинени на граждани или ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК, на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представляващо органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, действията са на служители на администрацията на Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода /Затвора София/ и Затвора – Бобов дол и ГД “Изпълнение на наказанията” София е легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. За допустимостта на едно производство по ЗОДОВ е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.
По основателността на подадената искова молба за неимуществени вреди:
В чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от закона се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на администрацията /държавна или общинска/; 2. противоправност; 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София за претърпени неимуществени вреди ще се отхвърли.
Незаконосъобразността на действието /бездействието/ е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от представените справки и писмени доказателства е видно, че по конкретния случай липсват данни за твърдените от Й. факти и обстоятелства срещу служители на ответника за неправомерни техни действия или бездействия, довели до влошаване на здравословното му състояние. В представените по делото доказателства /заверено ксеро копие на история на заболяване № 348/202/2016 г. на СБАЛЛС София; ксерокопие от здравен картон и др./, подробно, ясно и обстоятелствено са изложени фактите и обстоятелствата, касаещи твърденията на ищеца и предприетите мерки от страна на администрацията за здравословно състояние на същия. Видно е, че липсват доказателства за твърденията на В.Й. за незаконосъобразни действия /бездействия/ от страна на служителите от СБАЛЛС София при лечението му в болницата, както и в Затвора гр. Бобов дол, довели до влошаване на здравословното му състояние.
От събраните гласни доказателства, също не се установи по безспорен начин, наличие на твърдените от ищеца незаконосъобразни действия/бездействия от страна на служителите на ответника в СБАЛЛС София и Затвора гр. Бобов дол. Лишеният от свобода Й. не сочи случай, в които на ищеца да е била отказана лекарска помощ. Отношението към същия е било както и към останалите лишени от свобода. От свидетелските показания на д-р Г. се установява, че същият е приел и лекувал л.св. Й. в периода от 06.08.2016 г. до 23.08.2016 г., което потвърждава, че за лечението на същия са взети адекватни мерки. Горното се потвърждава и от приложената епикриза на заболяването, като е безспорно, че л.св. е бил лекуван правилно с оглед на бързото подобряване на здравословното му състояние. Беше допусната от съда и съдебно – медицинска експертиза за установяване на здравословното състояние на л.св. Й., но с оглед отказът на много на брой вещи лица да извършат допуснатата експертиза, процесуалният представител на ищеца в о.с.з. от 08.05.2018 г. поиска същата да бъде заличена, което и беше извършено от съда.
В този смисъл не е налице и не доказа незаконосъобразност на действията на затворническата администрация.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия на администрацията.
От доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди, настъпили от претърпяни болки и страдания от възникнали трайни и сериозни заболявания – ухапване от дървеници, неадекватно лечение, влошаване на нервната система, довели до трайно влошаване на здравословното състояние на ищеца след постъпването му за лечение в СБАЛЛС – София, съответно в в Затвора гр. Бобов дол. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия на администрацията на Специализираната болница в Затвора в гр. София и в Затвора гр. Бобов дол. Сам ищецът в с.з. от 08.05.2018 г. не оспори искането на процесуалния си представител за заличаване на съдебно – медицинска експертиза, която евентуално да потвърди твърденията му за здравословното му състояние. Не се доказаха факти, от които да се направи обосновано предположение за неоснователно действие/бездействие на длъжностни лица по повод на изпълнение на административна им дейност, довели до настъпили вреди в правната сфера на ищеца, съответно пряката и непосредствена причинна връзка между тях. От представените такива по делото не се доказват твърденията на ищеца, че са му причинени неимуществени вреди в резултат на проявено виновно действие/бездействие от страна на затворническата администрация по време на престоя му в СБАЛЛС София и Затвора в гр. Бобов дол. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие. Не се доказаха от л.св. Й. конкретни факти относно твърденията му за нанесени му неимуществени вреди и в този смисъл не е налице неизпълнение на вменено от закона задължение от ответника, което да ангажира отговорността на същия, съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействие на административния орган. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Размерът се формира по справедливост, по реда на чл. 52 от ЗЗД, единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В негова тежест е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с незаконосъобразни действия на администрацията на СБАЛЛС – София и Затвора – гр. Бобов дол. Моралните категории от типа на безпокойство, уронване на достойнството, безсилие, угнетеност, страх, болка и физическо страдание и др., не се обезвреждат по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, а и не може да им се посочи паричен еквивалент по справедливост.
В конкретният случай, съдът намира, че увреждането в степента и характера на преживените от ищеца болки и страдания, изразяващи се във влошено здравословно състояние през посочения период в СБАЛЛС – София и Затвора в гр. Бобов дол, не е довело до такова неразположение, което трайно да е увредило емоционалното и здравословното му състояние. Дори и да се приеме, че същият е бил с влошено здравословно състояние, което е видно от представените медицински документи, то налице се безспорни доказателства по делото, че за заболяването на ищеца е било положено адекватно лечение. Не са ангажирани доказателства от компетентни медицински органи, че евентуалното влошено емоционално и здравословно състояние на ищеца е настъпило вследствие на действията или бездействията на затворническата администрация в СБАЛЛС – София и Затвора - гр. Бобов дол.
Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че не бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно наличието на нанесена неимуществена вреда и причинна връзка между евентуално влошеното емоционално и здравословно състояние на ищеца и действията на администрацията, съдът приема за установено, че ищецът не е претърпял вследствие на незаконосъобразнни действия и в пряка причинна връзка с него, неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, за какъвто размер е и предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди. Същият следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
На основание чл. 143 от АПК, с оглед изхода на делото, предявеният иск и представените доказателства, съдът ще присъди на ответника разноски, в размер на минимално дължимо юрисконсултско възнаграждание.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от л.св. В.Д.Й. иск /жалба/, понастоящем в Затвора в гр. Бобов дол, срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София, за заплащане на сумата от 10 000 лв., дължимо обезщетение относно претърпени неимуществени вреди, подробно описани, за посочения период на пребиваването му в СБАЛЛС – София и Затвора в гр. Бобов дол, на основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА В.Д.Й. да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 211 сумата от 100 /сто/ лева, дължимо юрисконсултско възнаглаждение.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: