№ 218
гр. Провадия, 11.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря ЖАНЕТА Т. БАКЪРДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130100310 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Б. № 17, партер срещу С. С. С., ЕГН
********** с настоящ адрес с. К. иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумите, както следва: 1000лева, представляваща предсрочно изискуема
главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние с № *******/20.03.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
17.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 237,60лева- договорна
възнаградителна лихва за периода 20.03.2023г. до 15.12.2023г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 37/19.01.2024г. по ч.гр.д. № 56/2024г. по описа на
ПРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
20.03.2023г. между страните е сключен договор за кредит от разстояние № ******* по реда
на ЗПФУР. Договорът е оформен и сключен въз основа на подробна информация на
интернет страница www.minizaem.bg. Сключването му се извършвало посредством
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, вкл. маркиране на поле Съгласен
съм с общите условия, с което и те се приемат безусловно. След това потребителят
получавал е- мейл съдържащ преддоговорната информация за условията по договора. При
одобрение получавал на е- мейла си договор и ОУ за писмено потвърждение чрез
четирицифрен уникален код изпратен като съобщение на телефона. Кодът следвало да бъде
попълнен на последващо изпратен му линк по електронната поща.
В случая ответникът предоставил телефонен номер- ********** и е- мейл- ***.
Получил активиращ код 7463. В хода на кандидатстване, ответникът е изпратил и копие от
личната си карта, както и вайбър профил, чрез който е проведен разговор, с цел сравняване
лицето по лична карта и това, с което е воден разговорът. С тази финализираща процедура е
сключен договора с ответника и на същия е изпратено съобщение на телефона, че
отпуснатата му в заем сума от 1000лева е преведена по избрания от него начин на
1
усвояване- на каса чрез Изипей.
В чл. 2, ал.1, т. 3 от договора страните са уговорили лихвен процент от 40,15%.
Връщането на сумата е следвало да се извърши на 20вноски, всяка в размер от 50лева в
периода 19.04.2023г. до 09.11.2024г. Плащания по главницата не са извършвани, поради
което и на основание предвиденото в гл. IX, т.5 ОУ ищецът е упражнил правото си да обяви
предсрочна изискуемост на вземането, уведомлението за която е изпратено и получено от
ответника по ел. поща на 04.01.2024г. Предвид липсата на доброволно погасяване на
задължението, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е
възразил, с което обосновава и правния си интерес от търсената защита.
Молбата е за уважаване на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който претенцията
се оспорва.
Потвърждава, че на 20.03.2023г. е сключил процесния договор с ищеца, при
параметри 1000лева отпусната в заем сума, 40,15% ГЛП и 48,44% ГРП и задължение за
връщане на сумата на 20месечни вноски.
Посочва, че в чл. 3, ал.1 и ал. 2 от договора страните са уговорили задължение за
заемателя в срок до 5дни за осигури обезпечение на вземането на кредитора чрез
поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Неизпълнението на това
задължение било скрепено със задължение за плащане на неустойка от 582,78лева,
разсрочено към месечните вноски по погасителния план.
Оспорва да дължи възнаградителна лихва и горната неустойка, доколкото договорът
за кредит се твърди да е нищожен. Доводите по това възражение са: Уговаряне на
възнаградителната лихва в противоречие с изискването на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, на добрите
нрави, поради значителна нееквивалентност на престациите, злепоставяне интереса на
потребителя и извличане облаги за кредитора. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК при
уговаряне на ГПР, доколкото не са посочени компонентите при формирането му, както и
невключване в него на скритата във вид на неустойка договорна лихва. Нарушение на чл.11,
ал.1, т.20 ЗПК поради липса на разписан лихвен процент на ден и правата на потребителя по
чл.29, ал.4 и ал.6 ЗПК. Счита, че потребителят следва да дължи връщане само на чистата
стойност на отпуснатата в заем сума.
Уговореният размер на договорната лихва сочи да е прекомерен, надвишаващ
трикратния размер на законната лихва и поради това обосновавал нищожност на клаузата,
поради противоречие с добрите нрави, неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП и
заобикаляне на изискванията на ЗПК. После, размерът на възнаградителната лихва бил
подвеждащ, защото към него следвало да се прибави и уговорената неустойка по чл.3 от
договора. Въпреки, че кредиторът е именувал това вземане като неустойка, с цел
преодоляване ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, твърди че същността му е на такова за
възнаградителна лихва. Клаузата се оспорва като неравноправна по съображения, че
потребителят е бил в невъзможност да прецени обхвата на поетото задължение, бивайки
заблуден, че оскъпяването е 40,15%. Така, в нарушение на чл. 147 ЗЗП, не му е предоставена
информация по разбираем и прозрачен начин за икономическите последици от поетото от
него задължение. Неясно било дали лихвата се начислява върху цялата отпусната в заем
сума или върху остатъка, или пък по друг уговорен от страните начин.
След това, твърди че реално приложеният лихвен процент не е посочения ГПР от
48,44%, с което е било заобиколено изискването на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Затова и счита, че
уговорката за ГПР е нищожна на основание чл. 21 ЗПК, а това обосновавало нищожност на
цялата кредитна сделка по см. на чл. 22 ЗПК. Имайки характер на възнаградителна лихва,
уговорената неустойка в чл. 3 следвало да бъде включена като компонент при формиране на
2
ГРП, което не е сторено и следвало да се окачестви като нелоялна търговска практика по см.
на чл. 68г, ал.4 ЗЗП. Липсвала и ясно разписана методика на формиране на ГРП.
Предвид на всички тези пороци в договора, счита че не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 26, ал.4 ЗЗД, поради което и договорът следва да се приеме за изцяло
нищожен. Искането е за отхвърляне на претенцията. Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция е сума, представляваща непогасено задължение-
главница и договорна възнаградителна лихва по договор за предоставяне на кредит от
разстояние с № *******/20.03.2023г. Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 56/2024г. по описа на ПРС, по
което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е
възразил в срока по чл. 414 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 56/2024г. по описа на ПРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.
422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден за
договор за кредит с № *******/20.03.2023г., сключен между страните, по който ищецът е
предоставил сума пари и нейния размер, срещу задължение за връщане до определен срок;
размер на усвоената сума; дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер; надлежно
упражнено право по обявяване вземането за изцяло предсрочно изискуемо, за което
ответникът е уведомен; изпълнение на задълженията произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията
по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на
кредиторите и обичайна печалба.
От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се
установява следното:
След отправено искане от ответника за отпускане в заем на сумата от 1000лева и
одобряването му от ищеца, на 20.03.2023г. между страните е бил сключен договор за
предоставяне на кредит № ******. По него ответникът е получил в заем сума в размер на
1000лева. Редът за сключване на договора е подробно разписан в раздел III от ОУ към
договора и предвижда договарянето да се извършва чрез средствата за комуникация от
разстояние- ел. поща, уебсайт, телефон. Договорът се сключва във формата на електронен
документ при условията и реда на ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗЗД и ЗПУПС. Изрично в раздел
XIV ОУ страните са уговорили, че всички изпратени ел. изявления и документи в
персоналния акаунт на потребителя в сайта поддържан от кредитора, както и получените на
посочената от потребителя ел. поща, ще се считат за узнати от него в деня на получаването
им. В случая, след отправеното искане за отпускане на заема от ответника по електронен
път, ищецът е изискал от него предоставяне на лична карта, автопортретна снимка с личната
карта до лицето и банкова сметка. След одобрението и сключването на договора, ответникът
е уведомен по посочената от него ел. поща за параметрите на сключения договор, известен е,
че сумата е преведена за получаване на каса на Изи пей и му е изпратен погасителен план за
3
връщане на общо сумата от 1929,28лева.
Връщането на сумата е следвало да стане в срок до 09.11.2024г. на 20 броя месечни
вноски, всяка в размер на 50лева с падежна дата изрично посочена в погасителен план
инкорпориран в договора. Уговорени са ГПР 48,44% и лихвен процент от 40,05 /чл.2, ал. 1,
т.3 и т. 5/. Посочени са изрично и допусканията, които са взети предвид при формиране
размера на ГПР. С подписване на договора, ответникът е декларирал, че е запознат и приема
ОУ към него /чл.13/. Избраният начин за усвояване на сумата е чрез Изи пей.
В чл. 3 от договора е предвидена дължимост на неустойка в размер на 582,78лева,
като обезщетение за вреди, в случай, че заемателят не предостави в тридневен срок от
сключване на договора обезпечение- банкова гаранция или поръчител, по ред и начин, и
отговарящи на изрично разписани условията. Начисляването й се извършва в деня, следващ
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и това задължение се
разсрочва и заплаща ведно с погасителната вноска по договора. В договора е инкорпориран
и вариант на погасителния план включващ и това задължение.
Изрично в чл. 4а страните са договорили, че за сключването на договора не се изисква
полагане на електронен подпис, а съгласието за сключване се дава от потребителя чрез
изпълнение на процедурата по сключването и устно потвърждаване по време на аудиозапис,
ако такъв е правен. Потвърждението на сключване на договора е извършено от датата на
изпращането му от заемодателя на заемателя, като съгласно чл.20, ал.2 ОУ страните се
съгласяват, че съобщенията по ел. поща имат силата на саморъчни подписи на страните по
смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ. Начинът на формиране на ГПР и ГЛП са разписани в чл. 30 ОУ.
На 04.01.2024г. ищецът е изпратил на ел. поща на ответника уведомление, че предвид
допуснатото просрочие в издължаване на погасителни вноски и на основание чл. 8 от
договора вр. раздел IX, т.5 ОУ упражнява право да обяви предсрочна изискуемост на
вземането.
В доказателство за усвояване на сумата в заем от 1000лева са разписката за
извършено плащане от 20.03.2023г. и разписката за извършено получаване на сумата
издадена от Изи пей АД, съдържаща подпис на ответника с посочено основание в нея- номер
на процесния договор.
От заключението на в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза, ведно с
разясненията на в.л. при приемането му, което съдът кредитира като компетентно дадено и
неоспорено от страните, става ясно следното: Задълженията по договора са- 1000лева
главница, договорната възнаградителна лихва за периода 20.03.2023г.-15.12.2023г. от
237,60лева. Компонентите включени при формиране на ГПР са главница 1000лева, ГЛП от
40,05% и период на кредита 20 месеца. При включване на неустойката по договора от
582,78лева, ГПР би бил в размер на 147,81%.
Между страните не е било спорно възникването на горното заемно правоотношение с
посочените параметри, по което ответникът е получил заем в размер на 1000лева.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост
на вземането, което право той е упражнил с изпращане на уведомление до ответника на ел.
поща посочена от него. Този начин на кореспонденция страните са изрично уговорили в
раздел XIV ОУ и действително от представената на хартиен носител комуникация по
електронен път, се установява, че на 04.01.2024г. кредиторът е изпратил уведомление до
ответника, с което упражнява това си право предвид допусната забава в плащането на
повече от две вноски, както е уговорено в чл. 8 от договора. Този факт не се оспорва от
ответника. Следователно, следва да се приеме, че ищецът е надлежно упражнил правото си и
вземането е обявено за предсрочно изискуемо считано от 04.01.2024г.
По възраженията за нищожност на процесния договор за кредит, за което съдът
дължи и служебна проверка на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, становището на настоящия състав
4
е следното:
Чл. 11 ЗПК разписва изискване договорът да съдържа ясна информация за броя и
размера на погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при
просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие,
информация за правото на отказ от договора. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7- 12,
т.20 и ал. 2 ЗПК е договорът да съдържа информация относно общия размер на кредита,
условията за усвояване и издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, ГПР
и общо дължимата сума по кредита. В конкретния случай в подписания между страните
договор има изготвен и подписан погасителен план. Потребителят е декларирал, че е
получил преддоговорна информация относно общ размер на дължимата вноска, общата сума
по договора за кредит и срок за нейното плащане. В договора са посочени броят на
вноските, падеж, на който се дължат плащанията, размер на вноските, ГЛП и ГПР и лихвен
процент на ден при отказ от договора.
С решение на СЕС по дело С-42/15, т. 70, решение по дело С-318/14, т.57, е дадено
разрешение, че: чл. 4 от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година
изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение
върху обхвата на задължението му; съществено значение има изискването в договора за
кредит да се посочат данни като например годишният процент на разходите, броят и
периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължението за плащане на
нотариални такси, изискваните обезпечения и застраховки; понятието "общи разходи по
кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези
разходи; понятието "общи разходи по кредита на потребителя" се отнася едновременно до
разходите, свързани с получаване на кредита, и разходите, свързани с неговото използване
във времето.
В случая, клаузата на чл. 3 от договора за кредит, предвижда задължение за
заемателят да предостави в тридневен срок от сключване на договора обезпечение- банкова
гаранция или поръчител, по ред и начин и отговарящи на изрично разписани условията.
Неизпълнението на това задължение е скрепено с възникване на задължение за потребителя
да заплати неустойка, обезпечаваща вреди от неизпълнението му. Такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника, вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК, върху
самия длъжник и води до оскъпяване на кредита. Клаузата цели да заобиколи чл. 16 ЗПК,
респективно по силата на чл. 21, ал. 1 ЗПК тя е нищожна. Затова нищожна се явява и
уговорената неустойка за неизпълнение на това договорно задължение, която се кумулира
към месечните погасителни вноски, заедно с възнаградителната лихва и води до
увеличаване размера на дълга. Имайки характер на вземане, като разход по кредита и
съгласно дефиницията за ГПР, тя следва да бъде включена в него. Съгласно чл.19, ал. 3, т. 1
ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. В случая обаче неустойката не е
начислена във връзка с неизпълнение на основното задължението за връщане на кредита, а
по повод неговото обезпечаване. После, неясен е начинът, по който тя е определена, но е
видно, тя да е обвързана с размера и продължителността на кредита. Следователно, този вид
разход следва да е част от ГПР. От експертното заключение се установи, че неустойката не е
включена като компонент при формиране на ГПР, а включването й в него би обосновало
размер на ГПР от 147,81%, което влиза в противоречие с нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
очевидно такова договаряне цели да я заобиколи. Клаузата е нищожна на основание чл.19,
5
ал.5 ЗПК.
При това положение, нищожността на клаузата на чл. 3 от договора, влече след себе
си и нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона /чл.
19 ЗПК/. В този смисъл е и даденото разрешение с решение по гр.д. № 1626/2022г. на ВКС,
Второ ТО- „установената недействителност /нищожност/ на съществен елемент от
императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в
изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или
ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса
и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното
посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит има същата последица, както и непосочването им.“ Невключването на този разход в
ГПР води до нищожност на целия договор и до недължимост на претендираната договорна
лихва.
На основание чл. 23 ЗПК, следва да бъде призната дължимостта единствено на
претендираната главница – чистата стойност на отпуснатия кредит, но не и за договорната
лихва.
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил дълга, поради което претенцията за
неиздължена главница е доказана по основание, а и по размер.
По отношение на лихвата за забава от датата на подаване на заявлението, следва да се
съобрази разрешението дадено с решение по т.д. № 630/2023г. на ВКС, Първо ТО, че „при
приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл. 23
Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, съдът следва да извърши сравнение при
обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би получил като
възнаграждение по договора за потребителски кредит, при условие, че беше спазил
изискванията, посочени в чл. 22 ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи чл. 23
ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в резултат от
приложение на чл. 23 ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или санкцията за
кредитора е отслабена, разпоредбата на чл. 86 ЗЗД не се прилага“.
Възнаграждението, което би получил ищеца при прилагане на ГЛП от 40,05% и ГПР
от 48,44% върху предоставената за ползване сума е 346,50лева. Законната лихва се начислява
в размер от 10,49% и би се дължала от датата на подаване на заявлението /17.01.2024г./ до
датата на погасяване на задължението за чиста стойност на главницата. Това ще рече, че
сумата, която кредиторът получава в резултат от приложение на чл. 23 ЗПК не е в негова
полза. Приложената санкция, поради неизпълнение на изискванията на ЗПК при сключване
на договора, има възпиращ ефект и би мотивирало кредиторът да измени практиката си при
сключването на договори за потребителски кредит и да изпълнява стриктно задълженията си
по силата на Директива 2008/48/ЕО и на националното законодателство, което я
транспонира. Следователно дължимостта на лихвата за забава като законова последица от
упражнено право на иск следва да се признае.
По разноските:
Предвид изхода на спора такива се дължат на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.
1 ГПК.
Изводът за частична основателност на иска поставя въпроса за размера на вземането
за разноски в исковото производство, които следва да бъдат редуцирани съобразно
уважената част от иска. Претендират се такива в настоящото производство от 300лева юк.
възнаграждение, 72,25лева дължимо платена ДТ и 150лева възнаграждение за в.лице.
Съобразно отправеното искане, на ищеца следва да бъдат определени разноски за юк.
възнаграждение в размер на 100лева, на основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и
6
чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Или общият размер на
разноските е 322,25лева. Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 260,38лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство съобразно уважената част
на исковата претенция. Сторените там разноски са в общ размер на 75лева, от които 25лева
платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение. Предвид уважената част от исковата претенция в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 60,60лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски. Претендират се
такива за адв. възнаграждение от 906лева съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. По
делото обаче е представен договор за правна помощ, по който уговореното и платено адв.
възнаграждение е 420лева. До този размер то следва да бъде съобразено при присъждането
му, съобразявайки и задължителното за настоящия съд тълкуване дадено в решение по дело
С-438/2022 на СЕС от 25.01.2024г., съгласно което възможно е намаляване на претендирания
адвокатски хонорар и под определения минимум в Наредбата, поради противоречието й с
чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС. Т.е съдът не е обвързан от размерите на адв.
възнаграждения по Наредбата. Все пак няма как те да не служат като ориентир при
оценяване труда на адвоката. Спорът не се отличава с фактическа и правна сложност,
приключил е в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител е ангажирал
писмено становище. Определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждения, адв. възнаграждение е 423,76лева. Отчитайки
изложеното, настоящият състав преценява, че адв. възнаграждение следва да се определи в
размер на 420лева. Съобразно отхвърлената част на исковата претенция в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 80,63лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Б. №
17, партер съществува вземане срещу С. С. С., ЕГН ********** с настоящ адрес с. К. за
сумата от 1000лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за
предоставяне на кредит от разстояние с № *******/20.03.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 17.01.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 37/19.01.2024г. по ч.гр.д. № 56/2024г. по описа на ПРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 237,60лева- договорна възнаградителна лихва за периода
20.03.2023г. до 15.12.2023г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 37/19.01.2024г. по ч.гр.д. № 56/2024г. по описа на ПРС, на основание чл. 422, вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН ********** с настоящ адрес с. К. ДА ЗАПЛАТИ на „Изи
Финанс” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Б. № 17,
партер сумата от 60,60лева, представляваща направени в заповедното производството по
ч.гр.д.№ 56/2024г. на ПРС съдебно- деловодни разноски, съразмерно заявената и уважена
част от вземането по заповедта, както и сумата от 260,38лева, представляваща сторени в
исковото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Б. № 17, партер ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С., ЕГН ********** с
7
настоящ адрес с. К. сумата от 80,63лева, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски съразмерно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
8