№ 67462
гр. София, 25.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА Частно
гражданско дело № 20221110134968 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на "П.К.Б." ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
срещу П. ИВ. В., и за вземане в размер на 1497,74 лв., представляващо възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, както и за разноските.
По отношение на претендираното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
Претендираната такса за допълнителни услуга, видно от описанието й в заявлението,
е сума, която се начислява за поискани от длъжника допълнителни услужи. Видно от
заявлението за предоставяне на допълнителна услуга и съдържанието на самия договор за
допълнителна услуга, кредиторът е обвързал предоставянето й с договора за заем – тоест,
допълнителната услуга не може да се предостави на лице, което не е сключило договор за
заем. Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е
дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се
събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
1
на кредита.
Видно от вписването в споразумението за допълнителни услуги, таксата се дължи
за „1. Приориетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4.възможност за смяна датата на падежа; 5. Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Услугите съставляват услуги по управление на кредита, поради което и за тях
кредиторът няма право да начислява такса. Едновременно с това, такса не се дължи и тъй
като в договора не е предвиден нейния размер / посочен е размер на вноската/, а дори да се
приеме, че размерът е определяем, при извършване на аритметична операция, то не е
посочено за коя услуга каква сума се дължи, каквото е изискването на ал.3 на чл.10аЗПК.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК, е императивна, тъй като въвежда изискване, което не може да
се променя по волята на страните.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Ето защо заявлението в
посочените части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
29.06.2022 г. на "П.К.Б." ЕООД срещу П. ИВ. В. в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане за възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1497,74 лв..
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2