№ 509
гр. Варна , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100503598 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по повод подадената от
,,Електроразпределение Север“АД въззивна жалба вх.рег. № 278185/3.11.2020г против
решението на ВРС-ХVІІс-в № 260951/29.10.2020г по гр.д.№ 3228/2020г, с което се приема за
установено в отношенията между страните Х. Р. Р. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.
„****“ № * и „ЕРП Север“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, Варна Тауърс-Е бул.„Вл.Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки двама
от членовете на управителния съвет Н. Й. Н., К. Т. И. и Р. Г. Л., че ищцата не дължи на
ответника сумата от 6875,92лв, представляваща служебно начислена цена за електроенергия
за периода от 10.05.2016г до 03.12.2019г, за обект на ищцата, находящ се в гр.Варна ул.
„****“ № * с кл.№ ********** и аб.№ **********, за която сума е издадена ф-ра №
**********/17.02.2020г, на осн.чл.124 ал.1 предл.2-ро ГПК; ОСЪДЕНО е дружеството да
заплати на ищцата сумата от 275,03лв-разноски, на осн.ч.78 ал.1 ГПК; както и да заплати на
адв.Д.Н. Д.-БлАК сумата от 674лв – възнаграждение за оказана безплатна адв.помощ, на
осн.чл.78 ал.1 вр.чл.38 ал.1 т.3 ЗА.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо
това бъде постановено друго за отхвърлянето на предявения иск
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№ 287183/4.12.2020г
от Х. Р. Р., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и затова моли за потвърждаването му.
1
Претендира присъждането на сторените за въззивното производство разноски.
В исковата си молба Х. Р. Р. твърди, че при проверка на текущите й задължения
установила, че била издадена фактура № **********/17.02.2020г на стойност 6875,92лв,
която сума била начислена съгласно КП за период от 10.05.2016г до 3.12.2019г.
Твърди, че не била изразходвала ел.енергия на посочената стойност и затова и не е
заплатила сумата по фактурата.
След справка в център за обслужване на клиенти на „ЕРП СЕВЕР“ АД я уведомили,
че била извършена проверка на електромера и поради неточно измерване едностранно била
коригирана сметката и за минал период и била съставена процесната фактура.
́
Счита, че не дължи горепосочената сума и оспорва същата. Подробно излага
съображения за липсата на материалноправна легитимация на ответника да претендира
сумите, защото не е доставчик на ел.енергия; липсата на правно основание за начисляване
на процесната фактура, тъй като ответникът не притежава законова възможност да извършва
корекции; начисленото количество енергия е „непоръчана доставка на стока“ по смисъла на
директивите на ЕС за нелоялни търговски практики; ответникът няма законови правомощия
да извършва корекции и да издава фактури за това; липса на потребление от страна на
ищцата на процесното количество ел.енергия, както и невъзможността същото да премине
през СТИ; неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по чл.42 ал.5 ПИКЕЕ за
обслужване на измервателните системи; незаконосъобразност на корекцията, предвид
невъзможността разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ да има обратно действие до датата на
монтажа на СТИ; липсата на обвързаност от страна на ищцата с издадените от ответника
ОУ, тъй като не са публикувани в местен всекидневник; неизпълнение на задължението на
ответника по чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ да уведоми клиента за корекцията; електромерът не е
метрологично годно СТИ, тъй като не е преминало първоначална проверка; извършената
проверка на СТИ е с метрологично негоден еталонен уред понеже не бил преминал
първоначална и последваща проверки.
Моли, на осн.чл.17 ал.2 ГПК за инцидентно установяване на незаконосъобразността
на чл.55 ПИКЕЕ.
Моли за постановяване на решение в нейна полза, като се признае за установено в
отношенията между страните ,че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 6
875,92лв, представляваща служебно начислена цена за ел.енергия за периода от 10.05.2016г
до 3.12.2019г, за обект на ищцата находящ се в гр.Варна ул.„****“ № * с кл.№ ********** и
аб.№ **********, за която сума е издадена фактура № **********/17.02.2020г, на осн.чл.124
ал.1 предл.2-ро ГПК
2
Претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е депозирал писмен отговор
на ИМ, с който оспорва основателността на иска.
Твърди, че правото му да преизчислява количествата ел.енергия е регламентирано в
чл.56 ал.1 ПИКЕЕ, от която разпоредба е видно, че ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума.
Счита, че е налице правно основание за начисляване на количествата ел.енергия,
което произтича от ПИКЕЕ 2019г.
Сочи, че от представения КП на БИМ се установява, че е налице преминала
ел.енергия, натрупана в Тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея, но била
действително доставена и потребена.
Твърди, че цитираните от ищцата директиви не били транспонирани и не са пряко
приложими и затова не може пряко да се позовава на тях. В тази връзка не е налице
хипотезата на непоръчана доставка, защото енергията била реално доставена и потребена.
Твърди, че разпоредбата на чл.42 ПИКЕЕ била неприложима в случая, защото е
въведена по отношение на измервателните системи, които са налице само при индиректно
измерване на енергия.
В случая била налице директно измерване, доколкото същото се извършвало чрез
електромер. Дори да се приеме, че чл.42 ПИКЕЕ бил приложим, то извършването на
проверка на СТИ не било относимо към законността на корекционната процедура.
Възражението за липса на обратно действие на чл.55 ПИКЕЕ било неотносимо,
доколкото разпоредбата посочва само началния момент на начисление на ел.енергията.
Излага, че общите му условия са обявени в местен ежедневник и сочи, че в чл.24 от
действащите към момента проверката ОУ от 2007 г. е предвиден ред за уведомяване на
клиента, какъвто ред бил предвиден и в самите ПИКЕЕ.
Дори да се приемело, че не клиентът не бил уведомен, то това неизпълнение би имало
за последица само невъзможността потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати на кредитора.
Твърди, че СТИ е минало първоначална метрологична проверка със срок до 2022г.
Възражението за липса на точност на еталонния уред било неотносимо.
Счита, че искането на ищеца по чл.17 ал.2 ГПК за косвен съдебен контрол на чл.50
ал.1 б.„А“ ПИКЕЕ било недопустимо.
3
По основанието на вземането си твърди, че към датата на проверката са действали
ПИКЕЕ 2019г и на осн.чл.47 и чл.55 ПИКЕЕ имало право да извършва корекция въз основа
на показания в невизуализиран регистър.
На 3.12.2019г в изпълнение на законовите изисквания била извършена техническа
проверка на СТИ в обекта на ищцата и бил съставен КП в присъствието лично на абоната.
При проверката била установено липса на пломба на прага на ЕМТ, в което е
монтиран електромерът и било извършено софтуерно прочитане на паметта, от което било
видно, че регистър 1.8.3. имал показания в размер на 38501кВтч.
Електромерът бил демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ, от която се
установило, че била налице неизмерена ел.енергия в скрития регистър и че електромерът
съответства на метрологичните характеристики, но не и на техническите такива.
Сочи, че е налице реално потребление и е извършил корекция, като е издал фактура
за дължимите суми, за които обстоятелства потребителят е уведомен с писмо.
Поради изложеното счита, че процесните суми му се дължат на осн.чл.55 ПИКЕЕ,
евентуално по общите правила за продажбата по ЗЗД. Ето защо моли за отхвърляне на иска
и присъждане на разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
От представения КП № 1200711/9.05.2016г се установява, че процесното СТИ с фабр.
№ 1114021666176284 е било монтирано в обекта на потребление с нулеви показания на
всички регистри.
От КП № 1105999/3.12.2019г е се установява,че на посочената дата на адреса в
гр.Варна ул. „Плевен“ № 53 е била извършена проверка на СТИ с фабр.№ 1114021666176284
от служителите на „ЕРП СЕВЕР“АД, в присъствието на ищцата. В същия е посочено, че
СТИ е демонтирано, пломбирано и изпратено за проверка от БИМ при показания за тарифи
1.8.1 и 1.8.2, касаещи редовния отчет, а също и по тарифа /регистър/ 1.8.3 - 038501кВтч, и
1.8.0 – 050377, последната дава общия сбор по по трите тарифи.
От КП № 155/06.02.2020/6.02.2020г, изготвен от БИМ, ГД“МИУ“, РО-Русе се
установява, че при софтуерно четене била констатирана външна намеса в тарифната схема
4
на СТИ, както и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 038501,410кВтч, която не
била визуализирана на дисплея. Електромерът съответствал на метроло- гичните
характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическа
енергия. Електромерът не съответства на техническите характеристики.
На 13.02.2020г „ЕРП Север“АД е издал становище за начисление на ел.енергия в
размер на 38 501кВтч за периода 10.05.2016–3.12.2019г, на осн.чл.55 ПИКЕЕ. Съставена е и
фактура № **********/17.02.2020г за сумата от 6 875,92лв, след което описаните документи
били изпратени на ищцата, като разписката е била получена от друго лице на адреса на дата
18.12.2020.
От заключението на вещото лице инж.Л.Б. по допуснатата СЕлТЕ се установява, че
СТИ-електромер с горепосочения фабр.номер бил метрологично годен и към датата на
проверката бил регистрирал и отчитал потребената ел.енергия през процесния период. Към
датата на монтажа електромерът е бил монтиран с нулеви показания по всички тарифи.
Процесното количество ел.енергия е преминало през електромера и било натрупано в
невизуализирания регистър. Наличието на данни в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно
софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред.
Количеството ел.енергия от 38501кВтч не било отчетено при редовен месечен отчет, тъй
като не е било визуализирано на дисплея и не е фактурирано. Същото не било изчислено по
методика за корекция на сметка, а било остойностено за период от 1302 дни. Не било
документирано наличието на неправомерно хардуерно вмешателство върху измервателната
схема на СТИ. Схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не била
променена. Математически точно е изчислена стойността на електроенергията за доплащане
съобразно решенията на утвърдените от ДКЕВР цени, действащи в рамките на процесния
период.
От показанията на разпитаната по делото свид.Т. О. се установява, че е съставила
процесния КП, като се е подписала пред самия титуляр на партидата – възрастна жена.
Спомня си много добре, защото на този адрес нейни колеги неведнъж били писали
протоколи за различни нарушения. Имало натрупани показания на една от
невизуализираните тарифи, което било причината за демонтиране на електромера.
Възрастната жена собственоръчно се била подписала и си написала имената на протокола.
Дори казала, че била гледачка. Свидетелката демонтирала електромера и го поставила в
безшевна торба с пломба пред ищцата, която присъствала и по време на демонтажа на СТИ.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
5
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането,
произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената
сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта,
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
По основателността.
По така предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума,
на осн.чл.124 ал.1 ГПК, в тежест на ответната страна е да установи, че с ищеца се намират в
договорни отношения за доставка на ел.енергия, че в обекта е била доставено и потребено
процесното количество ел.енергия, отчетено от метрологично годно СТИ.
Спорът е по правото - дали е налице правно основание ответното дружество да
претендира посочената сума и ако е така, процесното количество ел.енергия дали реално е
било доставено и потребено, но не е било отчетено от СТИ.
Не е спорно, че обектът, намиращ се на посочения адрес, е собственост на ищеца и че
същият е присъединен към електроразпределителната мрежа /ЕРПМ/ - собственост на
отв.дружество „Електроразпределение Север“АД /“ЕРП Север“ АД/ с предходно
наименование „Енерго Про Мрежи“АД.
Не е спорно, че по силата на ОУД за пренос на ел.енергия между ищеца и
въззивното дружество „ЕРП Север“АД е възникнало облигационно правоотношение за
пренос на ел.енергия през ЕРПМ-собственост на ответника.
Ноторно известно е и че по силата на ОУД за доставка и продажба на ел.енергия
на „Енерго Про Продажби“АД за обекта на посочения адрес има открита партида с
горепосочените абонатен и клиентски номера към това дружество, различно от
предходното, като така е възникнало облигационно правоотношение за доставката и
продажба на ел.енергия.
Поради горното ищецът се явява краен клиент, в случая битов, по смисъла на
легалното определение, дадено в §1 т.2а от ДР на ЗЕ, тъй като закупува ел.енергия за
собствени битови нужди, както и потребител на енергийни услуги по смисъла на т.41б
/след изменението, влязло в сила от 15.05.2015г/, щом като закупува ел.енергия.
Следва да се отбележи, че ОУ за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“АД, а сега „ЕРП Север“АД
/ОУД за ДПЕЕМ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-05/21.07.2014г на
ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с решение на ВАС № 595/17.01.2017г
6
Аналогично е постъпено и с ОУ за доставка и продажба на ел.енергия на „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби“АД /ОУД за ПЕЕ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-
06/21.07.2014г на ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с Решение на ВАС № 798/ 20.01.2017
Така, след отмяната на горепосочените и до приемането на нови ОУ, одобрени от
КЕВР, за уреждането на правоотношенията с клиенти и потребители на услугата за пренос,
доставка и продажба на ел.енергия продължават да действат предходните ОУ, приети през
2007г и действали до 2014, а именно:
ОУД за пренос на ЕЕ през електроразпределителните мрежи на „Енерго Про
Мрежи“ АД /сега „ЕРП Север“АД/, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-
060/7.11.2007г, изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009г /ОУД ПЕЕМ/;
ОУД за продажба на ЕЕ на „Енерго Про Продажби“ АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-061/7.11.2007г /ОУД ПЕЕ/.
Както разпределението на ел.енергия и експлоатацията на ЕРПМ, извършвано от
операторите–собственици на мрежите, така и снабдяването с ел.енергия, са услуги от
обществен интерес /чл.88 ал.2 и чл.94а ал.2 ЗЕ/, осъществявани от лица, на които е издаден
нарочен лиценз за това. Срокът и в двата договора при общи условия е определен под
условие - до изтичане срока на лицензията, предоставена на съответните дружества /чл.19
от ОУДПЕЕ : „продажбата на ел.енергия не се ограничава със срок в рамките на
действието на лицензията за обществено снабдяване на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД,
освен при включване в заявлението за продажба на определен срок от страна на
потребителя“; чл.20 от ОУДПЕЕМ : „използването на ЕРПМ от ползвателите с оглед
снабдяването с ел.енергия, предмет на тези ОУ, не се ограничава със срок в рамките на
действието на лицензията за разпределение на ел.енергия на „ЕРП Север" АД“/.
От горното следва, че отв.страна по настоящия спор - „ЕРП Север“АД не е
лицензирана да продава ел.енергия на крайни битови/небитови клиенти, с какъвто
лиценз разполага само „Енерго Про Продажби“ АД. Същият следва да се различава от
лиценза за достъп и пренос, предоставен на „ЕРП Север“АД.
Щом като преносът и продажбата на ЕЕ се осъществяват по силата на различни
договори при публично известни общи условия /чл.98а ал.1 ЗЕ и чл.104а ЗЕ /, по които
страни са две различни дружества, следва да се прави разграничение между цена за пренос и
цена за продажба на ел.енергия.
Общото и за двата договора при общи условия е, че предмет на същите е особена вещ
– електрическата енергия. Съществен елемент от съдържанието на всеки възмезден договор
е уговарянето на цената на вещта.
За да бъде гарантирана равнопоставеността на страните по коментираните по-горе
договори при ОУ, Законодателят е делегирал правомощията по определяне цената на
7
предоставената услуга на специален орган - Комисията за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/, съгласно чл.21 ал.1 т.10 от ЗЕ. Същата, на осн.ал.2 на чл.83 от ЗЕ приема Правила за
измерване количествата ел.енергия /ПИКЕЕ/, които по своята правна същност
представляват подзаконов нормативен акт.
Както е известно, приетите през 2013г ПИКЕЕ с т.3 от Протоколно решение на
ДКЕВР № 147/14.10.2013г /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г, са отменени изцяло по силата на две
последователни решения на ВАС - Решение № 1500/6.02.2017г по адм.д.№ 2385/2016г, 5-
чл.с-в /ДВ бр.15/14.02.2017г/ и Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г, 5-чл.с-в
/ДВ бр.97/ 23.11.2018г/. На осн.чл.195 ал.1 вр.чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение.
В ДВ бр.35/30.04.2019г са обнародвани новите ПИКЕЕ, в сила от 2.05.2019г.
Същите, както и отменените Правила, разделите от І до VІІІ съдържат указания за
принципите и начините, по които от родово определената вещ ЕЕ може да бъде отделено
количеството, което се превръща в индивидуално определена вещ, на която може да бъде
определена парична равностойност /чл.1 т.1-5./ В т.6 от чл.1 са изброени хипотезите, при
които такова отделяне чрез измерване не е било възможно по причина липсата на измерване
или поради неправилното/неточно измерване, или когато има показания в невизуализиран
регистър на СТИ. Разпоредбата указва и на условията и реда как следва да бъде
осъществено това измерване. В т.7 е посочен редът и начинът за определянето на паричната
равностойност при така отделеното количество ел.енергия в хипотезата на т.6. Във връзка с
последното подробните разпоредби се съдържат в Раздел ІХ от ПИКЕЕ „Ред и начини за
преизчисляване на количеството ел.енергия“.
Следва са се посочи и това, че разпоредбите в Раздел IX от ПИКЕЕ, уреждащи реда и
начина за преизчисляване количеството ел.енергия, се явяват императивни и са установени с
цел защита потребителите от незаконосъобразна корекция на сметките за потребление.
Затова не могат да бъдат тълкувани разширително. Предвидените в раздела срокове не са
инструктивни и посочените изисквания не са препоръчителни практики, а са задължителни
за оператора на мрежата. Неизпълнението дори и на едно изискване води до
незаконосъобразност на процедурата по корекция. Това е така, защото същата цели защита
на потребителите и при неспазването и последиците се търпят от икономически по-силната
́
страна в правоотношението.
Така нормата на чл.49 ПИКЕЕ, намираща се в р-л ІХ, визира процедурата по
извършване на проверката, която следва да бъде обективирана в констативен протокол. Като
основание за неговата редовност същият е необходимо да бъде подписан от представител на
оператора, както и от абоната/клиента или негов представител, а в случай на негово
отсъствие или отказ да подпише - от свидетел, който не е служител на оператора.
Съставеният КП следва да бъде връчен на клиента-ползвателя по пощата с обратна разписка
или по друг начин, съобразено с посочените от ползвателя данни за контакт между страните.
8
По отношение процедурата по съставянето, подписването и връчването на КП на
крайния клиент-потребител на ел.енергия.
Данните по делото сочат, че са били спазени изискванията на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ за
подписване на протокола – същият е бил подписан от самата ищца, от което следва, че
процедурата е била спазена.
По отношение на самия КП, обективиращ фактическите изводи на оператора на ЕРП
Мрежа за неточно измерване от СТЕ на доставената на крайния клиент ел.енергия,
представлява по своето правно естество частен свидетелстващ документ по смисъла на
чл.180 ГПК, удостоверяващ изгодни за неговия издател факти и затова не се ползва с
материална доказателствена сила и обективираните в него констатации не са обвързващи
съда. Изключение е налице, когато КП е бил подписан от потребителя или упълномощен от
него представител, като с подписа си удостоверява неизгоден за крайния клиент факт,
какъвто би било различието в реално доставената и отчетената ел.енергия.
На оператора на ЕРП Мрежа принадлежи процесуалното задължение да установяви
чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154 ал.3 ГПК правнорелевантното
обстоятелство, че е доставил на крайния клиент твръдяното от него и обективирано в
корекционните сметки количество ел.енергия.
В хипотезата на чл.49 ал.5 ПИКЕЕ, е предвидено, че когато се установи
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ с
нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на СТИ, съмнения за добавяне
на чужд за СТИ елемент, тогава СТИ може да бъде демонтирано, поставено в безшевна
торба с пломба с уникален номер и изпратено в БИМ за експертиза в срок до 14 дни от
датата на проверката.
От съдържанието на настоящия КП е видно, че в него са вписани само констатации за
показанията по различните тарифи, без да са отразени констатации за нарушения, даващи
основание за демонтирането и подмяната на СТИ, посочени в хипотезата на ал.5 на чл.49 от
ПИКЕЕ. Сам по себе си фактът на демонтаж на СТИ и изпращането на БИМ не налага извод
за несъответствие при измерването.
При това положение въз основа данните от КП не може да се направи извод към коя от
хипотезите на чл.49 ал.5, чл.49 ал.8 или чл.55 от ПИКЕЕ би могло да бъде подведено
несъответствието. Установеното впоследствие и доста по-късно от БИМ софтуерно
претарифиране не може да замести основанието, щом като липсва отбелязване за установени
отклонения.
Поради изложеното само на сочените основания процесната сума се явява недължима.
В допълнение въззивният съд намира за уместно да изложи следното:
9
Самият ответник се позовава на основанието за едностранната корекцията – чл.55
ПИКЕЕ.
Хипотезата на софтуерна намеса или претарифиране, довела до неотчитане и
незаплащане на доставена ел.енергия, е изведена в отделна норма - тази на чл.55 ПИКЕЕ. В
ал.2 на същата изрично е предвидено, че преизчисляването се извършва въз основа на
метрологичната проверка и КП, съставен по реда на чл.49, а в края на ал.1 е посочено, че
операторът на съответната мрежа начислява измереното количество ел.енергия след
монтажа на СТИ, което означава за ПЕРИОД от датата на монтажа на СТИ до извършването
на проверката.
Така се поставя въпросът доколко посоченият в тази отделна хипотеза период за
преизчисляване се различава съществено от периоди, визирани в различните хипотези на
нормата на чл.50 от ПИКЕЕ. Последните са доста по-кратки и на оператора на ЕРПМ е
предоставена възможността да избира измежду един от двата периода, при това по-краткия
от двата, което е в интерес на крайния клиент. Такава възможност в хипотезата на чл.55,
обаче, не е предвидена. Затова може да се мисли, че потребителите, за които би била
приложима нормата на чл.55 ПИКЕЕ, са поставени в неравностойно положение спрямо
останалите, за които биха били приложими различните хипотези на чл.50 ПИКЕЕ.
В настоящия случай корекцията на сметката е за период от три години.
Съгласно КП, предходната проверка на СТИ е била извършена през 2016г, когато е бил
монтиран СТИ и са били отразени записвания за нулеви показания само по първите две
тарифи 1 и 2 и липсвали такива за тарифа 3 и сумарния регистър.
Предвид изложеното въззивният съд намира за неосъществен фактическият състав на
чл.55 ПИКЕЕ поради неспазване изискванията на чл.49 ПИКЕЕ и поради неуспешно
проведеното от ответника главно и пълно доказване на фактите, от които черпи правата си.
Ето защо се налага извод за неправомерно извършена корекция на сметката на ищцовата
страна.
На следващо място.
Що се отнася до заявените в евентуалност възражения на въззивното дружество, ако се
приеме, че чл.55 ПИКЕЕ била неприложима към конкретната хипотеза, то искът се явявял
недоказан по основание съгласно чл.183 ЗЗД, доколкото се касаело за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на
установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл
било и Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г на ВКС-III ГО.
Въззивният съд намира същото за несъстоятелно по сл.съображения:
Самият въззивник в становището си се е позовал на нормата на чл.55 ПИКЕЕ. При
това същата се явява специална и изключва приложението на общата разпоредба, тъй като
визира имено хипотезата на софтурено вмешателство. А това една от разновидностите на
10
неточното измерване количеството ел.енергия, предвидено като изключение в р-л ІХ от
ПИКЕЕ, въз основа на което се определя цената на индивидуално определената и потребена
вещ ел.енергия. Това е видно и от самото съдържание на изготвената фактура, в която са
калкулирани суми /така напр.: за технологичен разход, за пренос ниско напрежение и пр./,
които се различават от тези при формиране цената за консумирана ел.енергия при редовен
отчет по дневна и нощна тарифа за битови клиенти. Освен това, последната /т.е. цената на
тока/, както се изложи и по-горе, е дължима в полза на друг правен субект - „Енерго Про
Продажби“ АД въз основа на съществуващо с посоченото дружество облигационно
правоотношение по договор при ОУД за продажба на ел.енергия. Казано с други думи,
правото на вземане за цената на консумираната ЕЕ, получена при редовен отчет,
принадлежи на друг правен субект, какъвто за региона на Варн.обл се явява „Енерго Про
Продажби“АД – факт ноторно известен. Затова неправилно е и позоваването на
горепосоченото решение на ВКС, с което е разрешен правен спор с участието на друг
правен субект, различен от настоящото дружество.
ІІ
Дори изложеното по-горе да не се възприеме, а и по повод наведения от ищеца довод,
че към датата на проверката отв.дружество „ЕРП Север“АД не е разполагало с нормативно
регламентирана възможност да извършва едностранна корекция за минал период от време,
съдът намира за уместно да изложи следното:
В чл.56 от сега действащите ПИКЕЕ е посочено, че операторът на ЕРПМрежа,
който, след като извърши проверката, издава фактура за допълнителната реално
консумирана, но неотчетена от визуалните регистри на СТИ ел.енергия. Издава и справка
за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги. В ал.2 е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда
на ал.1.
По повод тази разпоредба се налага да бъде направено сравнение между отменените
ПИКЕЕ и действащите от 2.05.2019г.
Няма спор, че както по старите Правила, така и по новите ПИКЕЕ, „Енерго Про
Мрежи“АД /респ.„ЕРП Север“АД/ като собственик на ЕРП Мрежа и на измервателните
устройства има правото на извършва периодичните проверки в обектите на крайните
клиенти.
При действието на отменените Правила резултатите от проверката, извършената от
11
„Енеро Про Мрежи“АД /“ЕРП Север“АД/ и документацията се предоставяха на крайния
снабдител в лицето на „Енерго Про Продажби“АД, който издава фактурата, справката, и
изпраща покана до клиента. Това е така защото страни по облигационното
правоотношение за доставка и продажба на ЕЕ, съгласно ОУ, са крайният снабдител и
крайният битов/небитов клиент. Затова и крайният снабдител се явява титуляр на вземането,
както за цената на стоката ел.енергия при редовен месечен отчет, така и при заместващата го
специална процедура, т.нар.“корекция на сметки“. Това е в съответствие с указаното и в
нормата на чл.98а ЗЕ, че крайният снабдител - доставчик на ЕЕ, следва да уведоми клиента
за коригираната сметка и последният му дължи посочената сума.
Систематическото и граматическо тълкуването на разпоредбата на чл.56 от новите
ПИКЕЕ налага извода, че по силата на същата, наред с основното правоотношение по
договора за доставка и продажба на ЕЕ м/у крайния снабдител /“Енерго Про Продажби“
АД/ и крайния клиент, се създава възможност за възникването на второ облигационно
правоотношение между крайния клиент и оператора на ЕРП Мрежа /„ЕРП Север“АД/,
касаещо САМО корекцията на сметки. Това се извежда от съдържанието на посочената
норма, че операторът на мрежата издава фактура за преизчисленото количество, а
ползвателят на мрежата заплаща посочената сума, което предполага облигационна
обвързаност между двете страни. Фактурата като първичен счетоводен документ следва да
обективира съществените елементи от съдържанието на договора – страните, вещта и
цената; а изпълнението на задължението за заплащане се удостоверява чрез издаването на
фискален бон.
Така се поставя въпросът дали и доколко разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ е в
противоречие с нормата на чл.104а ЗЕ.
Нормата на чл.98а ЗЕ визира, че крайният снабдител продава ел.енергия при
публично известни общи условия, като с ал.2 т.6 от същия член /нова от 2012г, действаща и
понастоящем/ е въведено изискване ОУ на договорите за продажба на ЕЕ да съдържат
ред за уведомяването на клиента от страна на крайния снабдител при извършването на
корекция по сметка, съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
А отношенията между крайния снабдител и оператора на ЕРПМ във връзка със
снабдяването с ЕЕ на крайните клиенти, присъединени към ЕРПМрежи, се уреждат с
Правилата за търговия с ел.енергия /ПТЕЕ/, съгл.чл.98в ЗЕ.
В чл.104а ЗЕ е указано, че крайните клиенти използват съответната ЕРПМ, към
която са присъединени, при публично известни ОУ, които задължително следва да
съдържат:
1. информация, предоставена от оператора на съответната ЕРПМ;
2. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;
12
3. условията за качество и надеждност на снабдяването;
4. отговорността на оператора при нерегламентирано прекъсване и некачествено
снабдяване;
5. ред за уведомяване при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83
ал.1 т.6 в полза на крайния снабдител и в полза на клиента за потребена ел.енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3.
Според разпоредбата на чл.83 т.6 ЗЕ /в редакцията от 17.07.2012, ДВ бр 54/2012/,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно
норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от СТИ.
С новата редакция на чл.83 т.6 ЗЕ, приета с ДВ бр.41/2019г, в сила от 21.05.2019г,
няма въведена промяна по отношение кръга от субекти – адресати на ПИКЕЕ. Нормата е от
общите разпоредби на ЗЕ и съдържа указания, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в различни
подзаконови нормативни актове от ранга на наредби, изрично посочени в т.1-т.5, както и с
ПИКЕЕ /посочени в т.6/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството ел.енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
В обобщение следва, че в Закона за енергетиката не е предвидена възможност
операторът на ЕРПМ да разполага с правомощия да събира дължимата от крайния
клиент сума, получена в хипотезите на т.нар.“корекция на сметка“. Последната по
своята същност се явява разновидност на начина на определяне продажната цена на
ел.енергия, доставена от крайния снабдител на крайния клиент съобразно ОУД за доставка и
продажба на ЕЕ, за което разполага със съответния лиценз, какъвто е предоставен на друг
правен субект, различен от настоящото въззивно дружество „ЕРП Север“АД Последното е
лицензирано да осигурява само пренос на ел.енергия, за което се дължи отделна такса,
формирана по различен начин. За нея, в случай на неизпълнение, ответното дружество би
имало право на вземане.
Затова нормата на чл.56 ПИКЕЕ като по-ниска по ранг и противоречаща на
установеното със законовите разпоредби не следва да бъде прилагана.
13
На следващо място.
Дори да се приеме, че разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ е приложима и въз основа на нея
се създава ново правоотношение между крайния клиент и оператора на ЕРПМрежа по повод
„корекцията на сметка“, то се поставя въпросът от кой момент най-рано може да възникне
това ново облигационно правоотношение.
Предвид, че нормата е материално правна и по-нова, то същата има действие само
занапред. Не може да се ползва с обратно действие, тъй като, съгл.чл.14 ал.1 ЗНА, такова
може да има по изключение и при това да е оповестено с изрична разпоредба. Настоящият
случай не е такъв. Освен това, не е била приета и в хипотезата на чл.51 ЗНА, т.е. няма и
тълкувателен характер.
При това положение правоотношението между оператора на ЕРПМрежа и крайния
клиент може да възникне само за в бъдеще, т.е. за времето след влизане в сила на новите
ПИКЕЕ от 2.05.2019г.
Така се налага извод за неприложимостта й спрямо заварени правоотношения,
възникнали до посочената дата 2.05.2019г между други правни субекти – крайният
снабдител /в лицето на „Енерго Про Прдажби“АД/ и крайния клиент.
Това поставя и следващия въпрос - в резултат на проверката, извършената от
оператора на мрежата, обхващаща период от време отпреди 2.05.2019 /в случая от 2016г/,
дали същият има правото на вземане срещу крайния клиент за паричната сума,
явяваща се еквивалент на консумирана и неотчетена ЕЕ, получена в резултат на
проведената „корекция на сметка“.
Необходимо е да се прави разграничение между правото на ЕРП Север“АД като
собственик на ЕРПМ и измервателните устройства да извършва регулярно проверки на СТИ
и това дали за дружеството възниква правото на вземане за парична сума, изчислена на
базата на извършената проверка.
„Корекцията на сметка“, както се изложи по-горе, не се явява самостоятелно
основание за вземане, а представлява начин за парично остойностяване на отделено
количество ЕЕ, когато то е било доставено, но не е могло да бъде измерено в хипотезите,
изрично посочени в р-л ІХ от ПИКЕЕ.
Така за времето до 2.05.2019г извършените от оператора на мрежата /“ЕРП Мрежи“
АД/ действия по проверката и по корекционната процедура са били в полза на друг правен
субект - крайния снабдител /в лицето на “Енерго Про Продажби“АД/, който се явява и
титуляр на вземането.
За оператора на ЕРПМрежа такава възможност възниква едва с новосъздадената
разпоредба на чл.56 ПИКЕЕ.
14
При липсата на изрично предвидено обратно действие на посочената норма, следва,
че дори „ЕРП Север“АД да е извършил проверка, обхващаща период от време преди
2.05.2019 / в случая от 2016 до 2.05.2019/, то за този отрязък от време дружеството не е
носител на правото за парично вземане, произтичащо от „корекция на сметка“, което е
принадлежало на друг правен субект - “Енерго Про Продажби“АД. До посочената дата и по
силата на ЗЕ облигационното правоотношение за вземане за продажната цена на тока
съществува само между крайния клиент и крайния снабдител, но не и с оператора на
мрежата. С последния съществува друго правоотношение по силата на договора при ОУ
само за пренос на ЕЕ. А както се изложи и по-горе, цената за пренос е отделна и е
формирана по различен начин от цената за продажбата на доставена и потребена от крайния
клиент ел.енергия.
Поради всичко изложено по-горе следва да се даде отрицателен отговор на
поставения въпрос - настоящото дружество-ответник не се явява титуляр на вземането за
времето отпреди 2.05.2019г, т.е. от 2016 до посочената дата. Затова е неоснователно да
претендира сума по „корекция на сметка“ за този период.
На трето място.
Неоснователен е доводът на отв.страна, в случай, че се приеме нормата на чл.56
ПИКЕЕ за неприложима, то сумата да се считала дължима на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото се
касаело за установено точно количество реално потребена ел.енергия, чието заплащане се
дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-
продажба на ел.енергия, в който смисъл е Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г
по описа на ВКС-III ГО.
Доводът съдържа вътрешно логическо противоречи с наведените останали
възражения, тъй като ако се касае за точно количество реално потребена и консумирана ЕЕ,
то тогава, очевидно операторът на ЕРПМ не се явява титуляр на това вземане, тъй като това
право принадлежи на друг правен субект – „Енерго Про Продажби“АД в качеството му на
краен снабдител, както до 2.05.2019, така и след това по силата на ОУД за продажба на ЕЕ.
Пак в същите ОУД за продажба на ЕЕ е посочено, че потребителят заплаща на продавача
стойността на консумираната ел.енергия, а също и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по ЕРПМ веднъж месечно, по утвърдените от КЕВР цена за снабдяване и цена
за разпределение. От това следва, че в месечните сметки на крайните клиенти са формирани
две отделни цени за ел.енергия – едната е за пренос в полза на „ЕРП Север“АД, а другата /в
полза на „Енерго Про Продажби“ АД/ – е варираща, изчислена на базата на консумираното
за месеца количество ЕЕ.
Синхронизирано с горните правила, в ОУД за пренос на ЕЕ на „ЕРП Север“АД е
посочено, че с тях се уреждат условията, при които потребителите на крайния снабдител,
присъединени към ЕРПМ на „ЕРП Север"АД, използват ЕРПМрежа и допълнително
15
предоставени услуги /чл.1/, като ползвателят дължи цена за пренос на доставената му ЕЕ и
за допълнителни услуги, предоставени във връзка с ползването на мрежата по цена,
определена съгласно ценоразпис /чл.8 от ОУ/. Затова само по отношение на посочените в
чл.1 от ОУД вземания на „ЕРП Север“АД е предоставена възможност да ги събира по реда
на чл.237 б.„к ГПК /отм./, а по действащия ГПК - чл.417 т.2, въз основа на извлечение от
сметките /чл.13 т.11 от ОУ/.
Що се отнася до предвидените в гл.11 от ОУД за пренос отговорност на ползвателя за
щети, нанесени на оператора на ЕРПМ, в хипотезите, посочени в чл.54, следва да се има
предвид, че използваното понятие сочи на вреди, чието основание и размер очевидно се
различава от вземането по „корекция на сметка“, а и събирането им се осъществява по
различен ред.
Предвид всичко изложено въззивният съд счита, че за част от периода на
извършената проверка, т.е. за времето от 2016г до 2.05.2019г /влизането в сила на новите
ПИКЕЕ/ за отв.дружество „ЕРП Север“АД липсва законово основание да има вземане към
крайния клиент, произтичащо от корекция на сметка.
Такова основание евентуално би могло да бъде налице само за времето след
2.05.2019г до датата на проверката.
Тук се налага да се прецени дали са били осъществени предвидените в ПИКЕЕ
предпоставки, ред и методика за извършване на корекцията, за което е направено подробно
изложение в част І-ва от мотивите.
Дори да се приеме за спазена процедурата, то за периода от 2.05.2019 до датата на
проверката през 2019г претенцията не може да се приеме за установена по размер. Това е
така, след като не би могло да бъде установено през кой точно момент какво количество
ел.енергия е било преминало и същото не е било отчетено. Затова задължението се явява
неделимо; посоченото количество ел.енергия и неговата парична равностойност се отнасят
за целия период. В случая не става въпрос за редовен месечен отчет, при който би могло да
се направи подневно изчисление. Ето защо не може да се направи извод и за частична
основателност на претенцията, изчислена на база остатъка от периода от 2.05.2019 до датата
на извършената проверка през м.12.2019г.
По изложените съображения съдът намира, че ответникът не доказва при условията
на пълно и главно доказване основанието на дължимата от ищеца сума и затова
отрицателният установителен иск като основателен следва да бъде уважен.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС.
16
По разноските:
С оглед изхода от спора в настоящата инстанция, разноските за първата инстанция
следва да останат така, както са определени от ВРС; за въззивната инст-я следва да бъдат
присъдени в полза на процесуалния представител на ищцата, оказал безплатна правна
помощ по реда на чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв. За това е представен договор и списък с разноски.
Въззивният съд приема, че претендираният размер на възнаграждението от 674лв е
съобразен с цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и затова следва да
бъде присъдено възнаграждение на адв.Д.Д. в посочения размер.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХVІІс-в № 260951/ 29.10.2020г по гр.д.№
3228/2020г, с което се приема за установено в отношенията между страните Х. Р. Р. ЕГН
********** с адрес: гр.Варна ул.„****“ № * и „ЕРП Север“АД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс-Е бул.„Вл.Варненчик“ № 258,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Н. Й. Н., К. Т. И.
и Р. Г. Л., че ищцата не дължи на ответника сумата от 6875,92лв, представляваща служебно
начислена цена за електроенергия за периода от 10.05.2016г до 03.12.2019г, за обект на
ищцата, находящ се в гр.Варна ул.„****“ № * с кл.№ ********** и аб.№ **********, за
която сума е издадена ф-ра № **********/17.02.2020г, на осн.чл.124 ал.1 предл.2-ро ГПК;
ОСЪДЕНО е дружеството да заплати на ищцата сумата от 275,03лв-разноски, на осн.ч.78
ал.1 ГПК; както и да заплати на адв.Д.Н. Д.-БлАК сумата от 674лв – възнаграждение за
оказана безплатна адв.помощ, на осн.чл.78 ал.1 вр.чл.38 ал.1 т.3 ЗА.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс-Е, бул.„Вл.Варненчик“ № 258,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Н. Й. Н., К. Т. И.
и Р. Г. Л., да заплати адв.Д.Н. Д.-БлАК, сумата от 674лв /шестстотин седемдесет и четири
лева/, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцовата
страна, на осн.чл.78 ал.1 вр.чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
17
2._______________________
18