№ 19
гр. Айтос, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20212110200371 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Производството по делото е образувано по жалба на А. М. А., ЕГН **********, съд.
адрес: ***, чрез адв.Т.Д., против Наказателно постановление (НП) № 534/22.10.2021 г. на
Директора на РДГ-Б., с което за нарушение на чл.84, ал.1, пр.3 ЗЛОД вр. чл.43, ал.3, т.1
ЗЛОД на осн. чл. 84, ал. 1 ЗЛОД и чл.94, ал.1 ЗЛОД на жалбоподателя са наложени
наказания глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години,
като на осн. чл. 95, ал.1 ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на вещите,
предмет на нарушението. Счита, че атакуваното НП е незаконосъобразно. Сочи, че не е
несъмнено установено мястото на нарушението, т.е. че не е доказано, че нарушителят се
намирал извън района на ловището, за което има разрешение за лов, както и че не е
установена вината на жалбоподателя. Моли за отмяната на НП, претендирайки разноски.
АНО - РДГ–Б., чрез юрк.С., намира жалбата за неоснователна. Счита, че нарушението
е несъмнено установено. Моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното от жалбоподателя адв.възнаграждение.
От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
На 02.10.2021г. свид. С. и свид. Ш. (служители на ЮДП ДП–С.) били на проверка по
сигнал в землището на с.Т., общ.Р., където установили ловна дружина (част от която бил
жалбоподателят) с извадени и сглобени ловни оръжия, които се намирали в подотдел 219:6.
Извършена била проверка на ловните документи на лицата и се установило наличие на
необходимите разрешителни, но било констатирано, че ловците се намират в подотдел,
който не е част от територията, определена им за лов, а именно: ловностопански р-н Д.п.,
1
ловище 2-ро, м.Баира съгл. разрешително за групов лов от 29.09.21г. На жалбоподателя бил
съставен АУАН № 0103957/02.10.2021 г. За място на извършване на нарушението в акта е
посочен подотдел 219:6, попадащ в териториалния обхват на ТП „ДГС Айтос“. АНО
възприел изцяло фактите съобразно обстоятелствената част на АУАН и въз основа на тях
издал обжалваното НП.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2
ЗАНН и съдържа нужните реквизити. АУАН и издаденото НП са съставени от компетентни
органи. Нормата на чл.84, ал.1, пр.3 ЗЛОД предвижда административно наказание за лице,
което ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч.
Според чл.43, ал.3, т. 1 ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените
места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Не
е спорно по делото, че жалбоподателят се е движел извън населено място, с извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие. Ангажирани са доказателства, че същият е притежавал
разрешително за групов лов от 29.09.21г. за ловностопански р-н Д.п., ловище 2-ро, м.Баира.
Съдът намира, че не се установява по несъмнен начин жалбоподателят да се е
намирал на територия, различна от тази, за която е имал разрешение за ловуване. Според
състава е възможно мястото, на което е бил установен жалбоподателят от проверяващите да
попада в подотдела, посочен от проверяващите лица и същевременно мястото да се намира и
в ловището, в което има право да ловува съобразно разрешителното, който въпрос
компетентните органи е следвало да подложат на внимателна преценка и да изяснят (вкл. и
на осн. чл.52, ал.4 ЗАНН), позволяващо установяването му по безспорен начин. Мястото на
извършване на нарушението е съществен елемент от състава на нарушението, поради което,
както в АУАН, така и в НП следва точно да се посочи същото. Неслучайно изискването за
посочване на точното място на извършване на нарушението съставлява и задължителен
реквизит както при съставянето на АУАН (чл. 42, т. 3 ЗАНН), така и при издаването на НП
(чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН). По делото бяха събрани свидетелски показания относно мястото
на извършване на нарушението, но дори и с тях въпросът остана недокрай изяснен. Според
показанията на проверяващите жалбоподателят се е придвижвал извън границите на
територията, за която е имал издадено разрешение, намирайки се в подотдел 219:6, попадащ
в териториалния обхват на ТП „ДГС Айтос“, а разрешението му било за ловностопански р-н
Д.п., ловище 2-ро, м.Баира. Спорът се свежда до това къде точно се е намирал
жалбоподателят в момента, когато е установен от служителите. Нито в КП, нито в АУАН,
нито в НП са посочени точните географски координати на мястото на нарушението, както и
по какъв начин е било установено същото. Не се установи безспорно, че посоченото в НП
представлява място, което се намира извън ловището, за което е издадено разрешението за
лов. Не е налице тъждество между ловището и подотдела (първото е изрично дефинирано в
пар. 1, т.10 от ДР на ППЗЛОД, чл. 3, ал.6 от ППЗЛОД урежда границите на ловищата;
подотдела като горска териториална единица е уреден в чл. 15 от Наредба № 18/07.10.15г. за
инвентаризация и планиране в горските територии, чл. 17 урежда означаването на
2
подотделите, а в чл. 125, ал. 5-7 се регламентират границите и номерацията им). Не са
представени убедителни доказателства за границата на районите (подотдели и ловища), т.е.
няма данни дали мястото, посочено в НП, действително се намира извън ловището, за което
е издадено разрешителното. В тежест на АНО бе да докаже този факт в процеса по несъмнен
начин. Показанията на свид.Ш. и свид.С., че мястото, обозначено в НП, попада извън
ловището, за което е издадено разрешителното, не са достатъчни според състава. Още
повече, че от разпита на свид. М. и свид.Е. се установява, че тяхната субективна представа е
различна – имало е обозначение на подотделите, но не и на ловищата в района, пречещо на
правилното ориентиране в района,т.е. остава неясна границата между подотделите и
ловищата като различни единици (още повече, че по делото не е спорно, че на процесното
място е нямало видими обозначения на тази граница, както и на ловищата). АНО следваше
да представи доказателство за това къде минава границата между ловищата и подотделите и
да нанесе точно мястото, което е посочил в НП, позволявайки да се установи дали
жалбоподателят се е намирал в рамките на ловището, за което е издадено разрешението, или
е бил извън него, обуславящо извод за налагане на санкция. Само тогава може да се твърди,
че това място попада извън разрешителното за лов. След като не е доказал този факт, АНО
не е доказал един от елементите на състава на адм. нарушение, а именно, че жалбоподателят
е ловувал извън определените в разрешителното места (в т.см. Решение № 2167 от
13.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2535/2019 г. на XV състав на Административен съд – Б.). За
пълнота следва да се посочи, че не се установява по несъмнен начин, че вмененото
нарушение е извършено виновно от нарушителя съгласно чл. 7 ЗАНН. Следва да бъде
доказано не само авторството на нарушението от жалбоподателя, но и неговата субективна
страна - вината му, за да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност.
В този смисъл в НП не е посочено, че деянието е извършено "виновно", не е уточнена и
формата на вината умисъл или небрежност, както и не са посочени обективните
обстоятелства, от които се съди за нея. В случая липсва надлежна индивидуализация на
нарушението от субективна страна, още повече, че жалбоподателят е бил за първи път на
лов с дружината, която е била придружавана и от компетентен горски служител (свид.М.),
т.е. не се установява, че деянието е било извършено виновно от лицето, съставляващо също
основание за отмяна на НП.
Доколкото в тежест на АНО бе да докаже констатациите, съдържащи се в НП, но не
бе проведено пълно и главно доказване от негова страна в тази насока, то НП като
незаконосъобразно следва да се отмени. Жалбоподателят има право на разноски на осн.
чл.63д ЗАНН в размер от 250 лв. – действително заплатено адв. възнаграждение, като
възражението за прекомерност от проц.представител на АНО съдът намира за
неоснователно, доколкото същото отговоря на чл. 18 от НМРАВ. Мотивиран от изложеното
и на осн. чл.63 ЗАНН Айтоският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 534/22.10.2021 г. на Директора на РДГ-Б., с което за нарушение на
3
чл.84, ал.1, пр.3 ЗЛОД вр. чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД на осн. чл. 84, ал. 1 ЗЛОД и чл.94, ал.1 ЗЛОД
на А. М. А., ЕГН **********, са наложени наказания глоба в размер на 150 лв. и лишаване
от право на ловуване за срок от 3 години, като на осн. чл. 95, ал.1 ЗЛОД е постановено
отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението.
ОСЪЖДА РДГ-Б. да заплати на А. М. А., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез
адв.Т.Д., сумата от 250 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в
14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4