РЕШЕНИЕ
№ 11477
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:..............
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20221110141898
по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ............., със седалище и адрес на управление гр.
........., представлявано от ........... – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че ответниците, в качеството си на законни
наследници на Н. М. С. с ЕГН **********, дължи посочените в исковата
молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и
дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, на
осн. чл. 228 от ГПК, както и направените по делото разноски. В съдебно
заседание исковете се поддържат.
Ответниците Е. Н. С. с ЕГН .........., от гр. .......... и Н. Н. С. с ЕГН
**********, от гр............., чрез адв. С. Д. от САК, в срока по чл. 131 са
подали отговор на исковата молба, в който изцяло оспорват исковете по
делото, правят възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач ............, със седалище и адрес на управление
............., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
А. По отношение на правното основание за конституирането на
четиримата ответници:
Настоящото дело е предявено срещу наследниците на Н. М. С. с ЕГН
**********, като настоящите двама ответници са конституирани с
определение № 20215 от 11.08.2022 г. Съгласно чл. 228, ал. 1 от ГПК
изменяне на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е
допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със
съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по
делото. Съгласно чл. 228, ал. 3 от ГПК ищецът може да насочи иска си срещу
ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, но в този случай искът
срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба
срещу него е постъпила в съда. Ищеца е насочил исковете си по реда на чл.
228, ал. 3 от ГПК против ответника с молба № 171807 от 17.08.2022 г. Именно
от този момент – 17.08.2022 г. следва да се считат и предявени исковете
против настоящите ответници. С оглед горното съдът счита, че следва на осн.
чл. 253 от ГПК да бъде изменено определение № 20215 от 11.08.2022 г., като
в диспозитива, с който се конституират като ответници Е. Н. С. и Н. Н. С.
записаното правно основание „чл. 227 от ГПК“ следва да се чете „чл. 228, ал.
3 от ГПК“.
Б. По отношение предпоставките за уважаване на исковете:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
2
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Доколкото ответниците не оспорват качеството си на потребители на
топлинна енергия, с протоколно определение от 28.04.2023 г. съдът е отделил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство този факт. С
оглед горното съдът счита, че е доказано налачието на качеството на
3
потребители на топлинна енергия на ответниците, и че между тях и ищцовото
дружество е възникнало и съществувало облигационно отношение – по силата
на закона и факта, че ответниците по силата на наследяването са вече
собственици на процесния топлоснабден имот.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
доколкото в отговора си ответниците са направили възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от сумите, което с оглед това, че
възражението е направено в законния срок – с отговора на исковата молба,
следва да бъде разгледано по делото. Съобразно трайната съдебна практика
вземането на дружеството представлява периодично плащане по смисъла на
ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената
топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат от общ
правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и различно
от останалите, от което следва, че предявените от ищеца главни вземания за
периода м.05.2018 г. – м.06.2019 г., съгласно изричната разпоредба на чл. 111,
ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени с изтичането на тригодишна
давност – последно на 01.08.2022 г. Размера на погасената по давност сума за
главница за топлинна енергия съдът извежда от заключението на ССчЕ, като
същата възлиза на сумата в размер на 1 752, 84 лева, или по 876, 42 лева за
всеки един от двамата ответници. С оглед горното следва иска за главница за
топлинна енергия срещу всеки от двамата ответници да бъде уважен за
сумата в размер на 784, 04 лева, и отхвърлен за сумата в размер на 876, 42
лева, като погасен по давност. Иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия е предявен за периода 15.09.2019 г. – 14.07.2022 г., и не е в
периода на давността, поради което следва да бъде уважен изцяло за сумата в
размер на 379, 42 лева за всеки от ответниците. Иска за главница за дялово
разпределение е предявен за сумата в размер на 12, 32 лева срещу всеки от
ответниците и е за период м.06.2019 г. – м.04.2020 г., а за мораторна лихва
върху тази главница е предявен за сумата в размер на 3, 23 лева срещу всеки
от ответниците и е за период 31.07.2019 г. – 14.07.2022 г., и двата не попадат в
периода на погасителната давност, поради което следва да бъдат уважени
изцяло.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат
както ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответниците на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер
4
на 932, 84 лева, от които 432, 84 лева държавна такса, 400 лева депозит за
ССчЕ, и 100 лева юрисконсултското възнаграждение, определено на осн. чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния размер.
Ответниците са направили по делото разноски в общ размер на 700 лева –
адвокатски хонорар за един адвокат.
Общия размер на предявените искове възлиза на сумата в размер на
4110,51 лева, а размера на уважените искове на сумата в размер на 2 357, 67
лева, или в процентно съотношение около 58 %. В този размер следва да
бъдат присъдени и разносикте на ищеца, или сумата в размер на 541, 04 лева.
Общия размер на отхвърлените искове възлиза на сумата в размер на 1 752, 84
лева, или 42 %, в какъвто размер следва да бъдат присъдени и разноските на
ответниците, или сумата в размер на 294 лева. Доколкото двете вземания за
разноски са несрещни и еднородни, следва между тях да се извърши
прихващане, поради което следва дължимата на ответниците сума да бъде
приспадната от дължимвата от тях на ищеца, поради което окончателно право
на разноски ще има само ищеца и то в размер на 247, 04 лева, или по 123, 52
лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 253 от ГПК определение № 20215 от 11.08.2022 г.,
като в диспозитива, с който се конституират като ответници Е. Н. С. с ЕГН
............... и Н. Н. С. с ЕГН **********, от гр. .............., записаното правно
основание „чл. 227 от ГПК“ СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ „чл. 228, ал. 3 от ГПК“.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че доколкото поправката по реда на чл.
253 от ГПК се извършва с настоящото определение, исковете против
ответника следва да се считат предявени на 17.08.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Н. С. с ЕГН .......... от гр. ............., да заплати на
............, със седалище и адрес на управление ..............,
представлявано от ..............– изпълнителен директор, сумата в размер на
784, 04 лева /седемстотин осемдесет и четири лева и четири стотинки/,
5
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода
от 17.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 379, 24 лева
/триста седемдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
14.07.2022 г., сумата в размер на 12, 32 лева /дванадесет лева и тридесет и
две стотинки/, представляваща главница за дялово разпределение през
периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода
от 17.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 3, 23 лева
/три лева и двадесет и три стотинки/ - мораторна лихва за забава за периода
от 31.07.2019 г. до 14.07.2022 г., както и сумата в размер на 123, 52 лева /сто
двадесет и три лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
направените по делото разноски съгласно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Н. Н. С. с ЕГН **********, от гр. ............. да заплати
на..........., със седалище и адрес на управление .............., представлявано от
............... – изпълнителен директор, сумата в размер на 784, 04 лева
/седемстотин осемдесет и четири лева и четири стотинки/, представляваща
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
17.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 379, 24 лева
/триста седемдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
14.07.2022 г., сумата в размер на 12, 32 лева /дванадесет лева и тридесет и
две стотинки/, представляваща главница за дялово разпределение през
периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода
от 17.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 3, 23 лева
/три лева и двадесет и три стотинки/ - мораторна лихва за забава за периода
от 31.07.2019 г. до 14.07.2022 г., както и сумата в размер на 123, 52 лева /сто
двадесет и три лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
направените по делото разноски съгласно мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от............, със седалище и адрес на
управление ............, представлявано от ............. – изпълнителен директор,
против Е. Н. С. с ЕГН ........ от гр. ............., иск с правно основание по чл. 79,
6
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на
876, 42 лева /осемстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и две
стотинки/, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.06.2019 г., ведно със законната лихва за
периода от 17.08.2022 г. до изплащане на вземането, като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ............., със седалище и адрес
на управление .............. представлявано от . – изпълнителе..............н
директор, против Н. Н. С. с ЕГН **********, от гр. ................, иск с правно
основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сумата в размер на 876, 42 лева /осемстотин седемдесет и шест лева и
четиридесет и две стотинки/, представляваща главница за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.06.2019 г., ведно
със законната лихва за периода от 17.08.2022 г. до изплащане на вземането,
като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - .........., със седалище и адрес на управление г..........
Банкова сметка на ищеца:
........
BIC: ...........
.............
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС, с изключение на частта, в която представлява
определение по чл. 253 от ГПК, което не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7