РЕШЕНИЕ
Номер 260327 /30.06. Година 2021 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, III –ти наказателен състав, в публично заседание на
двадесет и трети декември две хиляди двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Богдан Велев
при секретаря
Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 001558 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Настоящото производство е образувано е по жалба на П.Д.Г. против Наказателно
постановление № 42-0001435 от 26.08.2020г.,
издадено от Директор на РД „АА“-София към МТИТС-ИА „АА“-град София– за
извършено нарушение на разпоредбите на
чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на
пътници и чл. 147, ал. 3, т. 2
от ЗДвП, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП му е било наложено
административно наказание „глоба“ в общ размер на 2000 /две хиляди/лв. и на основание
чл. 181, т.1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лв. В депозираната
жалбата са наведени конкретни доводи за незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност на атакувания акт. Жалбоподателят Г. твърди, че не е извършил
описаното в АУАН Серия- А 2019 № 278052 и
издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 42- 0001435 от 26.08.2020г.
поради, което счита, че не е следвало да бъде санкциониран за описаните
нарушения със съответните наказания по чл. 93, ал. 1, т.1 ЗАвП, както и по чл.
181, т. 1 ЗДвП. На следващо място посочва, че атакуваният акт не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН и е издадено в нарушение на чл. 57 от ЗАНН. По
тези съображения моли съда процесното Наказателно постановление № 42-0001435 от 26.08.2020г.,
издадено от Директор на РД „АА“-София към МТИТС-ИА„АА“- град София да бъде
отменено като изцяло неправилно и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание редовно призованият, видно от върналата се в цялост призовка жалбоподател
П.Д.Г., не се явява.
Въззиваемата
страна – Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ Областен отдел
„Автомобилна администрация“- София не изпраща представител за съдебното
заседание.
По
допустимостта на жалбата, съдът намира следното:
Жалбата
срещу № НП 42-0001435 от 26.08.2020г., издадено от
Директор на РД „АА“- София към МТИТС- ИА „АА“-град София е депозирана в
установения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, 7- дневен срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата
е процесуално допустима. Разглеждана по същество, същата е частично основателна.
Съдът,
като служебно провери атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и
в тяхната съвкупност събраните по делото доказателствени материали, съобрази
законовите разпоредби, намира за установено следното:
По фактическите
обстоятелства и доказателствените материали:
От
фактическа страна настоящият състав счита за установено, че на 28.07.2020
година около 19,00 часа в град Перник на ул. „Козлодуй“ в кв. „Пашов“ в посока
към ул. „Юри Гагарин“, жалбоподателя управлява лек автомобил марка „Мерцедес Е
200 ЦДИ“ с рег. № *******, собственост на Д.М.С.от гр. Перник, с поставен
трайно върху покрива на автомобила и открит знак „Такси“ и електронен
таксиметров апарат с фискална памет включен на режим „свободен“, като
жалбоподателят извършвал таксиметров превоз на пътници (видно от фискалните
бонове) без да притежава Удостоверение водач на лек таксиметров автомобил,
видно от направената справка в информационната система на ИА „АА“ –нарушение на
чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на
пътници. На същата дата и по същото време и посока, жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № ******* без същия да е представен
на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност и
без валидно удостоверение на ППС за техническа изправност- и нарушение по чл.
147, ал.3, т. 2 от ЗДвП. Въз основа на така констатираните нарушения е бил
съставен АУАН Серия- А 2019 № 278052 на 28.07.2020г. от свидетеля И.В.П. на
длъжност „инспектор“ при РД „АА“-София, гр. София в присъствие на свидетеля Т.Г.Б..
Видно в АУАН надлежно е описано установеното нарушение, като детайлно е
изяснено мястото, начина и авторството на неговото извършване. Посочена е
правната му квалификация, както и иззетите като доказателства писмени
документи. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля и от жалбоподателя,
като е видно, че последния е посочил, че няма възражения по така констатираните
нарушения. Такива не са постъпили в срока по реда чл. 44 от ЗАНН, преди
издаване на процесното НП. Въз основа на горепосоченият АУАН, Директора на РД
„АА“-София към МТИТС-ИА „АА“-град София е издал № НП 42-0001435 от 26.08.2020г., с което на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПР за така описаното нарушение по чл. 18, т. 5
на П.Д.Г. е било наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на
2000лв.,
а за нарушението по чл. 147, ал. 3, т. 2 ЗДвП на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП
му е наложено наказание в размер на 50 /петдесет/ лв.
Горната фактическа обстановка се
установява от приложените по административно наказателната
преписка и събраните в хода на производството гласни и писмени доказателствени
средства, а именно: АУАН Серия-А 2019 № 278052 на 28.07.2020г. /л. 6 от с.д./; Наказателно
постановление № 42-0001435 от 26.08.2020г.,
издадено от Директор на РД „АА“-София към МТИТС-ИА „АА“-град София /л.7 от с .д/;
Заверено копие Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията /л. 4 от с.д./; Заверено копие Заповед
№ 589/31.01.2020г. на изпълнителния директор на ИА АА- София /л. 5 от с.д./;
Заверено копие контролен талон № 6773822
/л. 8 от с.д./; Заверено копие на удостоверение за техническа изправност на ППС
/л. 9 от с.д./, както и гласните доказателства – показанията на
свидетеля и актосъставител И.В.П. и на свидетеля Т.Г.Б.. В изложените показания
в съдебно заседание св. П., посочва, че същият е актосъставител и изцяло
поддържа констатациите изложени в акта. Посочва, че водачът е бил без валидно
удостоверение за техническа изправност на автомобила и удостоверение за водач
на лек таксиметров автомобил. Посочва, че акта е бил предявен на нарушителя. В
същата посока са и показанията на св. Б.. Настоящият съдебен състав намира, че
показанията на горепосочените свидетели си кореспондират. Показанията им са
категорични, логични и последователни по отношение на мястото, времето, начина и
авторството на нарушението, както и по отношение на причините за неговото
извършване. Гласните доказателства изцяло кореспондират с приложените по делото
писмени доказателства, като същите се допълват, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Цялостният анализ на посочените доказателства води съда до посочените
вече фактически изводи.
При
така установената фактическа обстановка съдът от първа инстанция формира
следните правни изводи:
Депозираната жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН
7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал.1 от ЗАНН, в
това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на
това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентния за това административен орган. Спазени са всички
процесуални изисквания по отношение на законово установените реквизити на
същите както и по отношение на тяхното предявяване на лицето, привлечено към
административно наказателна отговорност. Съдът намира, че е спазена и
процедурата за връчване на наказателното постановление, регламентирана в чл.
58, ал.1 от ЗАНН, а именно, че препис
от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, видно от
приложените и приети по делото доказателства е, че НП № 42-0001435 от 26.08.2020г.,
издадено от Директор на РД „АА“- София към МТИТС-ИА „АА“-град София е връчено на 04.09.2020г. на
санкционираното лице срещу неговия подпис. От, което следва, че няма
основания за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.
Разгледано, по същество, съдът
намира, че:
На
първо място съдът счита, че е спазен 3- дневният срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН и е дадена възможност
на жалбоподателя да упражни правото си на защита, като изложи своите възражения, като такива не
са изложени.
На
следващо място, АУАН е съставен от компетентен орган И.В.П. на длъжност „инспектор“
при РДАА-София, гр. София и в присъствие на свидетеля Т.Г.Б.. От съдържателна
гледна точка съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН –
посочени са датата и мястото на извършване нарушението, описано е самото
нарушение, както и е посочена законовата разпоредба, която е нарушена.
Процесното
Наказателно постановление №
42-0001435 от 26.08.2020г., с което на основание чл. чл. 93, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. по
чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
за нарушението е било наложено административно наказание „глоба“ в общ размер
на 2000 лв. на жалбоподателя, а за второто описано нарушение по чл. 147, ал.3,
т.2 ЗдВП, на основание чл. 181, т.1 ЗДвП „глоба“ в размер на 50 лв. е издадено
от компетентен орган – Ч.А.К., на
длъжност директор на РД ‚АА“, София, видно от Заповед № 589/31.01.2020г. на
изпълнителния директор на ИА АА- София, като НП съдържа всички необходими
реквизити по чл. 57 ЗАНН.
От
изложеното следва, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на процесното НП, тъй като
при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване
на производството. Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана първо на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвП, за нарушение на чл.
18, т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Съгласно
разпоредбата на чл. 18, т. 5 от Наредба
№ 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, в редакцията, относима към
датата на деянието (28.07.2020), водачът на лек таксиметров автомобил трябва да
отговаря на следните изисквания: да притежава свидетелство за управление на
МПС, да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен
по съдебен или административен ред от правото да управлява МПС, да е
психологически годен по смисъла за наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и да притежава удостоверение "Водач на
лек таксиметров автомобил", валидно за съответната община. Според чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, в редакцията изм. ДВ, бр. 9 от 2017 г., относима към
датата, посочена в НП като дата на нарушението, водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение. Следователно, деянието,
за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от
закона за наказуемо. Действително към момента на извършване на проверката е
установено, че жалбоподателят не притежава извикваното от закона удостоверение,
с което е осъществил обективната част на състава на нарушението. Относно
наложената санкция за него съдът счита, че същата е определена от административнонаказващият
орган правилно, тъй като тя е абсолютно определена в закона и не допуска да се
прилага по- нисък размер.
На
следващо място относно второто констатирано нарушение по чл. 147, ал.3, т.2 от ЗДвП разпоредбата в актуалната редакция към момента на нарушението предвижда „Пътните
превозни средства подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност, както следва:…т.2 леките таксиметрови автомобили и превозните средства от категории M2 и М3,
с изключение на къмпинг-автомобилите – на всеки 6 месеца“, видно от
удостоверение за техническа изправност на ППС /л. 9 от с.д/, лек автомобил
марка „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № ******* е преминал технически преглед на
28.12.2019г., като е посочено надлежно, че следва да премине преглед до
28.06.2020г., а именно в указания шестмесечен срок. Нарушението е констатирано
от административнонаказващият орган на 28.07.2020г. и към този момент описания
автомобил не е бил в техническа изправност, което обоснова обективна
съставомерност на сочената за нарушена разпоредба. От своя страна обаче в
процесното НП административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателя Г. като водач, управлява ППС, което не е
представено на технически преглед и квалифицирано като нарушение на чл. 147,
ал. 3 от ЗДвП, съдът намира, че няма спор относно това обстоятелство, но както
е отбелязано надлежно и в НП посочения автомобил марка „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с
рег. № ******* е собственост на трето лице- Д.М.С., а не на нарушителя и
следователно, за него не съществува задължението да представя същото за такъв
преглед, още повече, че съгласно чл. 181, т. 1, предл. второ от ЗДвП, е
предвидена административна отговорност за собственика или длъжностно лице,
което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство
за технически преглед. В тази връзка, следва да се посочи, че управляваният от
жалбоподателя лек автомобил подлежи на технически преглед, като неспряно от
движение МПС от съответната категория. Същевременно, в сочената като нарушена
нормативна разпоредба (чл. 147, ал. 3, т. 2 от ЗДвП) не се сочи, чие е
задължението за представяне на МПС на технически преглед, поради което, това
може и следва да се изведе от изискването на санкционната разпоредба на чл.
181, т. 1 от ЗДвП, която ангажира отговорност за неизпълнение на това
задължение за собственика на превозното средство или за длъжностното лице,
което без уважителни причини не представи в срок същото за преглед.
Управляваният от жалбоподателя лек автомобил не е негова собственост и не той
следва да носи административнонаказателната отговорност за така описаното
деяние, като от друга страна, АНО не е представил и доказателства, че той има
статута на „длъжностно лице“, съгласно другата хипотеза на санкционната
разпоредба, поради което той не е административно наказателно отговорен субект
по нея. С оглед на гореизложеното наказателното постановление, следва да бъде
отменено като незаконосъобразно в тази
част.
По
тези съображения съдът намира, че в съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото в резултат на същия НП са отразени
действителни факти и обстоятелства, относно констатираното нарушение по чл. 93,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров
превоз на пътници и за нарушение и наложеното административно наказание „глоба“
в общ размер на 2000 лв. е правилно и законосъобразно. В процеса не се доказаха
факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в
акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган.
Административно
наказващият орган не правилно е квалифицирал второто нарушение, като същото не
доказва годен субект за ангажиране на административнонаказателна отговорност за
описаното като осъществено нарушение, поради което съдът счита, че в тази част
НП е незаконосъобразпо поради неправилно приложение на материалния закон.
По
тези съображения съдът намира, че доводите на жалбоподателя за необоснованост,
незаконосъобразност и неправилност на процесното наказателно постановление се
доказаха досежно второто описано нарушение. От изложеното настоящия съдебен
състав намира, че жалбата се явява частично основателна.
Водим от горното и
затова на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Пернишки районен съд:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № №
42-0001435 от 26.08.2020г., издадено от Директор на РД „АА“-София към МТИТС-ИА
„АА“-град София в ЧАСТТА му, с която на П.Д.Г., ЕГН ********** с адрес ***, на
основание чл. 181, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал.3, т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, като
незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № № 42-0001435 от 26.08.2020г., издадено от Директор
на РД „АА“-София към МТИТС-ИА „АА“-град София в ЧАСТТА му, с която на П.Д.Г.,
ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 93, ал.1, т.1, ЗАвП във вр. с чл.
18, т. 5 Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници му е наложено
накзание „глоба“ в размер 2000лв. като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване, по реда на Административно процесуалния
кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки Административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала,
ИЕ