Р Е Ш Е Н И Е
№936
гр.
Перник, 21.11.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 02734 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото e образувано по искова молба на К.Т. К. срещу «Лиел Констракшън» ЕООД, с която иска ответното дружество заплати сумата от 1599,58 лева,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2014 г., както и сумата от
455,13 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на
съответната месечна работна заплата до предяваване на исковата молба.
Претендират се разноски.
В
исковата молба се посочва, че на 08.05.2014 г. между страните по делото
възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността
«Р. Р.О.» с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 340 лева, което
е платимо ежемесечно. От месец октомври 2014 г. страните прекратили трудовото
правоотношение. Твърди, че работодателят не е заплатил дължимото трудово
възнаграждение за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2014 г.
Заявява, че работодателят не е представил копие от трудовия договор на ищцата,
както и не е отбелязъл в трудовата книжка прекратяването на трудовото
правоотношение.
Ответникът се е
възползвал от правото да подаде отговор на исковата молба, с който оспорва
исковите претенции и моли същите да се отхвърлят. Счита, че съществуването на
трудовото правоотнешение се установява посредством актове регламентирани в
Кодекса на труда, а не чрез представената служебна бележка, която
представлявала частен документ. Излага съображения за настъпила погасителна
давност по отношение на претендираните вземания.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По
делото са събрани следните писмени доказателства – заверен препис от служебна
бележка от 12.09.2016 г., подписана от управителя на ответното дружество и
заверен препис от трудовата книжка на ищцата. Друг доказателствен материал не е
събран по делото. Процесуалният представител на ответното дружество не е
оспорил авторството на приложените по делото документи, като единствено
изразява становище, че посредством тези документи не може да се установи
наличието на сключен трудов договор между страните по делото.
Съгласно чл. 347 КТ трудовата книжка
е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани
с трудовата дейност на Р.а или служителя. Това означава, че съдът
е длъжен да зачете доказателствената сила на отразените в нея факти. Предвид
изложеното съдът приема, че от представеният
заверен препис на трудовата книжка на ищцата се установява наличието на сключен
трудов договор от 08.05.2017 г. между
страните по делото, по силата на който К.Т. К. заемала
длъжността «Р. Р.О.» с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 340 лева. Съдът не възприема
доводите на ответника за липсата на
сключен трудов договор, доколкото такъв не е представен по делото. Както по – горе се отбеляза наличието на
сключен трудов договор се извежда от трудовата книжка, която представлява
официален удостоврителен документ с обвързваща материална доказателствена сила.
По делото е представен заверен препис от
служебна бележка от 12.09.2016 г., подписана от управителя на ответното
дружество. В същата е отразено, че ответното дружество дължи на ищцата нетни
трудови възнаграждения в размер на 1599,58 лева, по месеци както следва: месец
май 2014 г. – 188,78 лева; месец юни 2014 г. – 390 лева; месец юли 2014 г. –
395,24 лева; месец август 2014 г. – 390,55 лева и месец септември 2014 г. –
234,46 лева. Обсъжданата служебна бележка представлява частен свидетелстващ
документ, издаден от ответната страна, доколкото същият е подписан от
управителя на ответното дружество. С направеното изявление в служебната бележка
са удостоверени факти, които са неблагоприятни за нейния издател. В тази връзка служебната бележка е частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя факти, поради което
този документ има материална доказателствена сила. Следва да се
отбележи, че обсъжданият документ се намира в логическа връзка с удостовереното
в трудовата книжка. Предвид изложеното съдът приема, че ответното дружество
дължи на ищцата нетни трудови възнаграждения в общ размер на 1599,58 лева за
месеците май, юни, юли, август и септември на 2014 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
възнаграждение за извършената работа. По делото се установи, че страните се
намирали в трудови отношения. Установи се, че дължимото нетно трудово възнаграждение за месеците май,
юни, юли, август и септември на 2014 г. възлиза
в общ размер на 1599,58 лева. По делото не се ангажираха доказателства за извършено
плащане на цитираните суми. Неизпълнението на това задължение
обуславя ангажирането на отговорността на работодателя. Щом като Р.ът е
изпълнил задължението да престира работната си сила на работодателят,
последният дължи заплащането на уговореното трудовото възнаграждение. В тази връзка съдът намира, че исковата
претенция за тази сума е основателна и следва да се уважи.
Искова претенция
с правно основание чл. 86, ал. ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. По делото не са ангажирани доказателства
за датата, на която е следвало да се заплати трудовото възнаграждение, поради
което следва да се отчете диспозитивната разпоредба на чл. 270, ал. 2 КТ.
Според тази разпоредба трудовото възнаграждение се изплаща
авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено
друго. Според обсъжданата разпоредба се
достига до извод, че крайният момент на заплащане на трудовото възнаграждение е
последната дата на съответния месец, за който е престирана работна сила. Съобразявайки горното, както и
разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ, според която изискуемостта
се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши
плащане по надлежния ред, то следва извод, че ответникът изпада в забава и дължи мораторна лихва от последния
ден на съответния месец, за който се дължи трудово възнаграждение до датата на
подаване на исковата молба. В този смисъл исковата претенция за заплащане на
мораторна лихва в размер на 455,13 лева е
основателна и следва да се уважи.
Съдът намира за
неоснователно направеното възражение за погасявне по давност на претендираните
вземания. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ вземанията за трудови възнаграждения
се погасяват с тригодишна давност, а по силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Съобразно
разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ давностните срокове за
вземания за трудови възнаграждения текат от деня, в
който е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, а за вземането за
мораторни лихви се прилага разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането. И за двете вземания началният период
е последния ден на съответния месец, за който с дължи трудово възнаграждение.
Най – старите възнаграждения е следвало да се изпълнят на 31.05.2014 г., което
означава, че тригодишният срок изтича на 31.05.2017 г. В настоящия случай
исковата молба е подадена на 19.05.2017 г., т. е. преди изтече давностния срок,
което налага извод за неоснователност на възражението за давност.
По
разноските:
Ищцата претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което следва да се присъди, тъй
като исковите претенции са основателни.
Ответникът не
претендира разноски, поради което такива не следва да му се присъждат съобразно
отхвърлената част на исковата претенция.
Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пернишкия районен съд
сумата от 113,98 лева , представляваща дължимата държавна такса върху уважения
размер на исковите претенции
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва
служебно да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдените по
– горе суми в полза на ищеца.
Предвид
изложеното Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Лиел
Констракшън” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. “Софийско шосе” № 31 ДА ЗАПЛАТИ на К.Т. К., ЕГН **********, с адрес *** сумата в
размер на 1599,58 лева , представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
месеците май, юни, юли, август и септември на 2014 г., както и сумата от
455,13 лева, представляваща обезщетение
за забава на горепосочените месечни трудови възнаграждения, считано от 31.05.2014
г. до 19.05.2017 г.
ОСЪЖДА “Лиел
Констракшън” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. “Софийско шосе” № 31 ДА ЗАПЛАТИ на К.Т. К., ЕГН **********, с адрес *** сумата в
размер на 300 лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Лиел Констракшън” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. “Софийско шосе” № 31 ДА ЗАПЛАТИ сметка на Пернишки
районен съд сумата от 113,98 лева,
представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на исковите
претенции.
Допуска на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на
ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните
Вярно
с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: