Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 142
гр. Габрово, 21.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 140 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по касационна жалба на В.К.Д.-С. *** против Решение № 137 от 10.08.2023 година, постановено по АНД № 386/2023 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № 23-1752-2-4 от 10.04.2023 година, издадено от Началника на Районно управление /РУ/ – Габрово към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Габрово, с което на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на В.Д.-С. е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 64, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗМВР.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно и немотивирано. Развиват се подробни съображения за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – посочената като нарушена законова разпоредба на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР не вменява задължения за гражданите, тъй като адресати на тази норма са само полицейските служители; неяснота относно това какво разпореждане е издадено и как същото не е изпълнено от наказаното лице. При тези неясноти касационната жалбоподателка като санкционирано лице счита, че е нарушено правото ѝ на защита, доколкото не знае срещу какво да се брани. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт.
В открито
съдебно заседание касационният жалбоподател В.К.Д.-С. не се явява и не се
представлява.
Ответната страна Началник на Районно управление – Габрово при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният обаче не споделя правните изводи, довели до потвърждаване на процесното НП. Съдебният състав на въззивния съд е приел, че Д.-С. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на административно нарушение по чл. 64, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗМВР, поради което правилно е ангажирана и административнонаказателната ѝ отговорност на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
Правомощията на
полицейските органи във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР са уредени в Глава Пета, Раздел І от ЗМВР. Сред тях е издаването на полицейски
разпореждания, които са предмет на уредба в отделните текстове на чл. 64 от същия
закон. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено. Според чл. 64, ал. 2 от ЗМВР при
невъзможност да се издадат писмено, разпорежданията могат да се издават устно
или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
Посочените по-горе текстове на чл. 64, ал. 1 и 2 от ЗМВР, посочени като нарушени
в процесните АУАН и НП, уреждат правомощия на полицейските органи и не съдържат
правило за поведение, което да може да бъде отнесено към наказаното физическо
лице. Такова правило за поведение се съдържа в ал. 4 на чл. 64 от ЗМВР,
съгласно която разпорежданията на полицейския орган са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или нарушение, или застрашават живота или здравето му - това е текстът от закона, съдържащ правило за
поведение, при нарушение на което се налага санкция. Извън тази хипотеза, чл.
64 от ЗМВР урежда единствено правомощия и задължения на полицейските органи,
които не биха могли да бъдат обект на нарушение от страна на гражданите.
ЗАНН урежда
задължение за коректно описание на нарушението от фактическа страна – с всички
елементи от фактическия състав на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, като на това фактическо описание следва да съответства правилна
правна квалификация. Според трайната съдебна практика неточната квалификация на
нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената
правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Подобна
неточност в акта може да се преодолее по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според
който наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, обаче, както в
съставения АУАН, така и в НП е допусната нередовност, тъй като нарушението е
описано съответно на чл. 42, ал. 1, т. 3-4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
но му е дадена неправилна правна квалификация –
за нарушена законова разпоредба се сочи тази по чл. 64, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от ЗМВР, която е указателна и не съдържа правило за поведение.
В този смисъл,
въззивният съд неправилно е приел за неоснователни възраженията на
жалбоподателката, че разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР не съдържа правило
за поведение, а само визира възможност за действие на полицейския орган, но не
и състав на административно нарушение.
Предвид гореизложеното
настоящият състав на касационната инстанция намира обжалваното решение на
Районен съд – Габрово за валидно и допустимо, но постановено в нарушение на
материалния закон, което налага отмяната му, както и отмяна обжалваното пред
Районен съд – Габрово НП с ново решение по същество.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 137 от 10.08.2023 г., постановено по АНД № 386 от
2023 г. по описа на Районен съд – Габрово,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 23-1752-2-4 от 10.04.2023 година, издадено от
Началника на Районно управление –
Габрово към ОДМВР – Габрово, с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на В.Д.-С.
*** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 64, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от ЗМВР.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.