Р Е Ш Е Н И Е
№ 662 28.05.2019 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯ РАЙОНЕН СЪД V-ти наказателен състав
На двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД №1693 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Н.С.К.
с ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 5210 от 28.06.2018г издадено
от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“–гр.София, с
което за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от Закона за пътищата (ЗП) и на
основание чл.53 ал.1 т.2 ЗП му е наложено административно наказание глоба в
размер от 2000 (две хиляди) лева.
С
жалбата се излагат доводи, че са допуснати нарушения на закона, довели да
накърняване правото на защита. Сочи се, че в акта за установяване на
административно нарушение не е било обяснено на жалбоподателя, че следва да
напише със собствен почерк възражение или че няма такова. Възразява се относно
авторството на административното нарушение. Жалбоподателят счита, че
собственикът на процесното МПС следва да понесе административнонаказателна
отговорност. Твърди се, че НП е било издадено 9 месеца след нарушението, а не
след 6. Моли се за отмяна на НП. Не се сочат
нови доказателства.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не явява. За него се явява
адв.Н.Н. АК-С. надлежно упълномощен. Поддържа жалбата.
Наказващият
орган, редовно уведомен явява се ст.ЮК М.-редовно призована. Моли съда да
потвърди наказателното постановление.
По
делото в качеството на свидетел са разпитани актосъставителят Х.Г.
Налице
са писмени данни по делото, от които е видно, че наказателното постановление е
било получено на 28.03.2019г (известие за доставяне на НП на лист №14 от
делото), а жалбата е подадена на 02.04.2019г (оригинален плик с пощенско клеймо
на лист 13 от делото), следователно е спазен
преклузивния 7-мо дневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Жалбата изхожда от легитимирано лице, съдържа
изискуемите от закона реквизити, подадена е пред териториално и материално
компетентен съд и е срещу подлежащ на обжалване акт. Производството пред
РС-Бургас е редовно образувано.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството
е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение
с бланков №0006116 от 07.06.2018г. за това, че на същата дата в 20,20 часа, на
път ІІІ-6009, км.6, на 4 км след село И., в посока град А.–село М., жалбоподателят
Н.К. управлявал съчленено ППС с пет оси –МПС с две оси марка „Мерцедес“
модел „Актрос 1840“ с рег. № ...и полуремарке с три оси с рег. № ... Спрян бил
за проверка. Направено било замерване, при което е констатирано , че са
надвишени нормите на Наредба №11 от 03.07.2001г на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата ) като следва:
Измереното
натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС била 13,395 тона, при
максимално допустимо натоварване на задвижващата ос от 11,5 тона съгласно чл.7
ал.1 т.4 б.“а“ от Наредбата и
Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата при надвишаване
нормите на чл.7 от Наредбата ППС се счита за тежко.
Измерването
било извършено с техническо средство електронна везна
DFW –KR фабричен №118 829 (лист 17 от делото) и ролетка Р05 (5 м)
технически изправни видно от лист 35-43 от делото. Актосъставителят Г. счел, че
с измерените параметри, гореспоменатото ППС е извънгабаритно по смисъла на §1
т.1 от ДР на Наредбата за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно тежко по смисъла на чл.3 т.2 от Наредбата. Движението на тежки и
извънгабаритни ППС се осъществяват само с разрешение за дейност от специално
ползване на пътищата от администрацията управляваща пътя (АПИ).
За
така измерените параметри водачът К. не представил на проверяващите валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно и/или тежко
превозно средство Актоставителят Г. счел, че по този начин водачът К. нарушил
разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП вр. чл.37 ал.1 т.1 от Наредбата и му
съставил акт за установяване на административно нарушение (лист 18 от делото).
Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя, който не възразил и го подписал. Връчен му били екземпляр (лист 19
от делото).
В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.
Въз
основа на така съставения акт впоследствие било издадено и обжалваното
наказателно постановление №5210 на 28.06.2018 г издадено от Началника на отдел Контрол
по републиканската пътна мрежа при Дирекция Анализ на риска и оперативен
контрол в Агенция Пътна инфраструктура –гр.София, който при пълна идентичност
на фактите и правната квалификация и на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата наложил на нарушителя Василев глоба в размер на 2000 лева.
От
правна страна съдът приема следното:
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни лица и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН по аргумент на Заповед №РД-11-42 от 24.01.2018г. (лист №21 и 22 от делото).
От формална страна при издаването на
акта и НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът
не установява каквато и да е заинтересованост у свидетеля Г. или наличие на
отношения със жалбоподателя, което евентуално да го мотивира за съобщаване на
неверни данни в желанието да му навредят. Показанията на този свидетел са
логични, непротиворечиви и изцяло съответстват на тези на събраните писмени
доказателства.
Основавайки
се на събраните доказателствени източници и тяхното значение за установяване на
релевантните в казуса факти, съдът приема за доказано, че Н.С.К. с ЕГН **********
*** е извършвал превоз на товари (в акта и в НП не посочено какъв е товарът). Водачът
е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар и без товар
не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените
параметри с разрешение (разрешително или квитанция за пътни платени такси) за
дейност от специално ползване на пътищата, издадено по реда на раздел ІV от
Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по
чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата. Към момента на извършване на
проверката К. е осъществявал движение на извън габаритно пътно превозно
средство по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредбата, респективно тежко по смисъла
на чл.3 т.2 на Наредбата без разрешение издадено по реда на раздел ІV на Наредба
№11 от 03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на
пътищата.
Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, че не е автор на процесното административно нарушение и че вината
изцяло следва да бъде понесена от собственика на тежкото и извъгабаритно МПС. Съгласно
нормата на чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2001г съответните служби за
контрол на МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите
или навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритн и/или
тежки ППС, както и съставят акт на водача, на съпровождащото го лице и на
другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите на чл.14
ал.3. Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на
основните права на жалбоподателя, включително и това на защита. Административнонаказващият
орган е изпълнил задължението си да опише в достатъчна степен точно и ясно нарушението.
Съгласно
хипотезата на общата част на санкционната разпоредба на чл.53 ал.1 т.2 от ЗП
(Закона за пътищата), с глоба от 1000 до 5000 лева се наказват физическите лица
нарушили разпоредбата на чл.25, 26 ал.1 и ал.2 и чл.41, или които извършат или
наредят да бъдат извършени следните дейности –движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията
на пътя. Санкционната норма еднозначно предвижда отговорност за физическите
лица, които извършват движение на извънгабаритни и тежки превозни средства без съответно
разрешение. Водачът няма задължение да се снабди с разрешение за движение на извънгабаритни
или тежки превозни средства. Водачът физическо лице няма право да „извършва
движение“ на ППС, което е извънгабаритно или тежко, без предварително издадено
разрешение от администрацията, управляваща пътя, какъвто и е конкретния случай.
Надвишението на нормите на Наредбата повишава риска относно безопасността на
движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По
тези причини движението на ППС по републиканската пътна мрежа с параметри
надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява с разрешение (разрешение или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата,
с което се разрешава движението на ППС по строго определен маршрут и се
заплащат пътни такси.
В
съответствие с изложеното правилно административнонаказващият орган е наложил
административно наказание глоба в размер около минималния, като е отчетено
обстоятелството, че се касае за първи нарушение.
В
случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Изхождайки
от тежестта на нарушението и обществената опасност на нарушителя, в конкретния
случай извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други такива нарушения, т.е не е налице маловажен случай,
доколкото нарушението е формално и поставя в опасност обществени отношения по
безопасност на обществения превоз, за която дейност са предвидени повишени
изисквания.
Съдът е на мнение, че с това наказание могат
да бъдат постигнати целите на закона визирани в чл.12 от ЗАНН. По изложените
съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти
наказателен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 5210 от 28.06.2018г издадено
от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“–гр.София, с
което на Н.С.К. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква „а“
от Закона за пътищата (ЗП) и на основание чл.53 ал.1 т.2 ЗП му е наложено
административно наказание глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.